Иван Гранитски: Надявам се българското общество да се събуди, да си върне гражданската енергия
" Проф. доктор Иван Маразов е одобрен академик със международна популярност, най-изтъкнатият ценител на митологията, културата и изкуството на траките, ослепителен изкуствовед, създател на десетки монографии и стотици публикации, отдадени на знакови имена в българското пластическо изкуство, т.е. митологизирана фигура, стигнала надали не достопочтена библейска възраст ", сподели за БНР член-кор. доктор Иван Гранитски .
Като част от културния календар на Националната библиотека на 16 март 2022 година в Централното предверие се състоя креативна вечер на проф. д.и.н. Иван Маразов. Учени, създатели от разнообразни сфери на изкуството, издатели, предприемачи, студенти, почитатели и другари означиха осемдесетия рожден ден на изтъкнатия културолог.
Специален посетител на тържеството бе вицепрезидентът госпожа Илияна Йотова .
" Творческата биография на проф. Иван Маразов е директно обвързвана и с естетическия гърмеж от нови гении, хрумвания и произведения в българското пластическо изкуство през 60 – 70-те години на предишния век. Току-що завърналият се от Института „ И. Репин “ в Ленинград създател Иван Маразов се насочва към творчеството на някои от най-големите модерни български художници – Иван Кирков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Вера Лукова, Марко Бехар и други, на които той посвещава фундаментални студии и монографии.
Само през последните десетина години в издателство „ Захарий Стоянов “ излязоха над 10 негови извънредно задълбочени монографии, свързани с античната торевтика, духовното завещание на елинистичния свят и по-специално митологията на траките. Нека споменем единствено някои от тях: „ Хубавата Елена “ (2009), „ Ритон с глава на овен “ (2010), „ Кантаросите “ (2011), „ Мистериите на кабирите в антична Тракия “ (2011), „ Амазонките “ (2013), „ Шепотът на колосите “ (2020), „ Златната химера “ (2021), „ Митичният Бестиарий “ (2022)… С неспокойствие чакам труда за поетиката на тракийското изкуство, над който нашият създател работи през последните вяколко години ", разаказа още Иван Гранитски.
" При един от следващите ни диалог се роди и концепцията за специфична библиотечна поредност „ Мнемозина “ . Открихме и двамата с Иван Маразов, че сме мощно привлечени от Платоновите хрумвания за безсмъртието на човешката душа , както и ограниченията, които орфиците вземат, когато се насочат по пътя към Отвъдното да се насочат към верния избор – не към Лета, (Забравата), а към Мнемозина (Паметта). Като по знамение за няколко месеца се родиха първите четири книги от поредицата – „ Залмоксис “, „ Тракийският конник “, „ Гибелта на Троя “, „ Пътят на душите ".
Ако би трябвало да го окачествявам с няколко щриха, би трябвало да кажем, че той е играещият човек, съмняващият се човек, спорещият човек, четящият човек, размишляващият човек, едно от лицата (а не маските) на нашето време. Човекът, който във висша степен е осъзнал, че плътта е тленна, а духът животворящ , че същинската безкрайност е в духовните каузи, а не в земните възторзи ", посочи още Гранитски.
По думите му у нас и в този момент има мислещи българи , живеещи в сложни условия:
" Години наред у нас няма държавна тактика за високите морални и естетико- художествени полезности . Виждате доколко се подмениха полезностите - не е ясно кое е положително, кое е неприятно , кое грозно, кое е възвишено, кое е красиво, кое е уродливо. Не единствено тъй като рецензията е ликвидирана, а и поради това, че огромна част от нашето общество не е показано в политическия живот.
Да - близо 60 на 100 от хората не гласоподават , и то младежите измежду тях. И да - " Черпакът измести байряка " - тъй като голямата част от политиците през последните 30 години се оказаха недостойни, неподготвени или доста алчни, и те позволиха и мотивираха това разделяне на обществото във всеки аспект. Което е доста трагично. Стратегията на страната не би трябвало да дели хората на леви и десни.
Затова се надявам българското общество да се разсъни, да си върне гражданската сила, тъй като ние живее в изискване на гражданска незаинтересованост и обезсърчение, като тази легаргия води до давност на това, което са създали нашите предшественици. Това не е философията на Левски, на Ботев, на поборниците ", уточни още за БНР Иван Гранитски.
" И по тази причина мощните на деня не ни почитат - тъй като кой почита лакея, индивидът със податливост към подмазване... ", попита поетът, държавник, издател, критик, публицист, редактор, журналист, някогашен народен представител Иван Гранитски.
В края на май неговите фенове ще могат да се допрян до най-новата му стихосбирка - " Акварел " - съдържаща 50 октави, т.е. 50 осмостишия, въодушевени от картините на художника проф. Ивайло Мирчев.
В приветствения адрес към порф. Иван Маразов, шефът на Националната библиотека – доцент доктор Красимира Александрова, означи, че като квинтесенция на творчеството му може да се одобри казаното от него в едно изявление: „ Митологията е нужна на индивида, с цел да подреди света и да заживее в него “. Тези думи на професора звучат изключително настоящо през днешния ден, когато всички се опитваме да спасим човешкото лице на нашия свят ".
Приветствия и дарове на юбиляря сервираха вицепрезидентът Илияна Йотова, Министерство на културата, господин Боян Ангелов – ръководител на Съюза на българските писатели, както и доста сътрудници, възпитаници и другари на видния културолог.
Още по тематиката в звуковия файл.
Като част от културния календар на Националната библиотека на 16 март 2022 година в Централното предверие се състоя креативна вечер на проф. д.и.н. Иван Маразов. Учени, създатели от разнообразни сфери на изкуството, издатели, предприемачи, студенти, почитатели и другари означиха осемдесетия рожден ден на изтъкнатия културолог.
Специален посетител на тържеството бе вицепрезидентът госпожа Илияна Йотова .
" Творческата биография на проф. Иван Маразов е директно обвързвана и с естетическия гърмеж от нови гении, хрумвания и произведения в българското пластическо изкуство през 60 – 70-те години на предишния век. Току-що завърналият се от Института „ И. Репин “ в Ленинград създател Иван Маразов се насочва към творчеството на някои от най-големите модерни български художници – Иван Кирков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Вера Лукова, Марко Бехар и други, на които той посвещава фундаментални студии и монографии.
Само през последните десетина години в издателство „ Захарий Стоянов “ излязоха над 10 негови извънредно задълбочени монографии, свързани с античната торевтика, духовното завещание на елинистичния свят и по-специално митологията на траките. Нека споменем единствено някои от тях: „ Хубавата Елена “ (2009), „ Ритон с глава на овен “ (2010), „ Кантаросите “ (2011), „ Мистериите на кабирите в антична Тракия “ (2011), „ Амазонките “ (2013), „ Шепотът на колосите “ (2020), „ Златната химера “ (2021), „ Митичният Бестиарий “ (2022)… С неспокойствие чакам труда за поетиката на тракийското изкуство, над който нашият създател работи през последните вяколко години ", разаказа още Иван Гранитски.
" При един от следващите ни диалог се роди и концепцията за специфична библиотечна поредност „ Мнемозина “ . Открихме и двамата с Иван Маразов, че сме мощно привлечени от Платоновите хрумвания за безсмъртието на човешката душа , както и ограниченията, които орфиците вземат, когато се насочат по пътя към Отвъдното да се насочат към верния избор – не към Лета, (Забравата), а към Мнемозина (Паметта). Като по знамение за няколко месеца се родиха първите четири книги от поредицата – „ Залмоксис “, „ Тракийският конник “, „ Гибелта на Троя “, „ Пътят на душите ".
Ако би трябвало да го окачествявам с няколко щриха, би трябвало да кажем, че той е играещият човек, съмняващият се човек, спорещият човек, четящият човек, размишляващият човек, едно от лицата (а не маските) на нашето време. Човекът, който във висша степен е осъзнал, че плътта е тленна, а духът животворящ , че същинската безкрайност е в духовните каузи, а не в земните възторзи ", посочи още Гранитски.
По думите му у нас и в този момент има мислещи българи , живеещи в сложни условия:
" Години наред у нас няма държавна тактика за високите морални и естетико- художествени полезности . Виждате доколко се подмениха полезностите - не е ясно кое е положително, кое е неприятно , кое грозно, кое е възвишено, кое е красиво, кое е уродливо. Не единствено тъй като рецензията е ликвидирана, а и поради това, че огромна част от нашето общество не е показано в политическия живот.
Да - близо 60 на 100 от хората не гласоподават , и то младежите измежду тях. И да - " Черпакът измести байряка " - тъй като голямата част от политиците през последните 30 години се оказаха недостойни, неподготвени или доста алчни, и те позволиха и мотивираха това разделяне на обществото във всеки аспект. Което е доста трагично. Стратегията на страната не би трябвало да дели хората на леви и десни.
Затова се надявам българското общество да се разсъни, да си върне гражданската сила, тъй като ние живее в изискване на гражданска незаинтересованост и обезсърчение, като тази легаргия води до давност на това, което са създали нашите предшественици. Това не е философията на Левски, на Ботев, на поборниците ", уточни още за БНР Иван Гранитски.
" И по тази причина мощните на деня не ни почитат - тъй като кой почита лакея, индивидът със податливост към подмазване... ", попита поетът, държавник, издател, критик, публицист, редактор, журналист, някогашен народен представител Иван Гранитски.
В края на май неговите фенове ще могат да се допрян до най-новата му стихосбирка - " Акварел " - съдържаща 50 октави, т.е. 50 осмостишия, въодушевени от картините на художника проф. Ивайло Мирчев.
В приветствения адрес към порф. Иван Маразов, шефът на Националната библиотека – доцент доктор Красимира Александрова, означи, че като квинтесенция на творчеството му може да се одобри казаното от него в едно изявление: „ Митологията е нужна на индивида, с цел да подреди света и да заживее в него “. Тези думи на професора звучат изключително настоящо през днешния ден, когато всички се опитваме да спасим човешкото лице на нашия свят ".
Приветствия и дарове на юбиляря сервираха вицепрезидентът Илияна Йотова, Министерство на културата, господин Боян Ангелов – ръководител на Съюза на българските писатели, както и доста сътрудници, възпитаници и другари на видния културолог.
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ