Историците: Трябват ни дебати, не нападки
Проф. доктор ист.н. Нина Дюлгерова
В това, което се случва към учебниците по история за Х клас, няма просвета, има политика. Защо политиката се включва в този момент в този развой? Няма да разясня това, което в последните седмици трима души - най-малко двама от тях с потвърдена непросветеност, изприказваха като рецензии и свободно потребление на разнообразни термини, изпразнени от наличие. В последния месец доста съществено стартира борбата за историята, по-точно - борбата против същинската история. Преди близо два месеца един някогашен дипломат във Ватикана и един някогашен ректор се изрекоха по малките екрани - и двамата с една основна фраза: че в османската империя не е имало иго, само че пък крепостничеството в съветската империя било робско. След това започнахме да слушаме неща, свързани със 75-годишнината от десанта в Нормандия с опити да ни се внуши, че това бил решаващият ход за успеха над нацистка Германия. Следващият стадий са учебниците по история. Предстоят годишнини от разнообразни събития във Втората международна война и борбата за историята ще бъде жестока, тъй като е борба за бъдещите генерации. Когато потеглят хора, които са надалеч от историята, да разясняват не обстоятелствата и не анализите, а си служат с някакви имагинерни термини, това значи, че върви политическа борба за историята и че тези хора евентуално са получили някакви пари.
Целият скандал с учебниците стартира при към този момент напълно приключена процедура за написването, прецизирането, оценяването и одобряването им. Става въпрос за това може ли една процедура да се обърне в комфортен политически инструмент. Политиканските задания и поръчковите измерения в този развой въздействат много зле върху построяването на младата персона. Проблемът е в модела като цяло за писането на учебници и избора на спечелилите. Освен това ние - университетските преподаватели и университетските учени, пишем доста комплицирано и даже учителите не ни схващат, камо ли учениците. Затова учениците не са стимулирани да учат предишното, да имат интерес към него. В Германия да вземем за пример учебниците се пишат от учителите с методист от университета.
Ние, историците, би трябвало да избягаме от политическата обстановка и професионално да решим - на основата на документи и разбори, какво да се напише в учебниците. Историята не може да се гледа през гледната точка на днешната обстановка, обстоятелствата и процесите би трябвало да се осветляват в подтекста на съответни геополитически обстановки. В интервала до 1989 година имаме от една страна социалистическия свят отпред със суперсилата Съюз на съветските социалистически републики, от друга - западния свят, отпред със суперсилата Съединени американски щати. Това не е въпрос на морал, а на действителна обстановка. Всеки политически режим на всички места по света има и положително, и неприятно. Трябва да се гледа през призмата на съответната политическа обстановка. Каква е била алтернативата за България след Втората международна война, когато тримата огромни разделят следвоенния свят. И до момента в Германия има над 300 военни бази на Съединени американски щати, работещи за ползите на една страна. Има политика в това да се оказва напън за едностранчиво показване на историята върху експертите историци, които пишат учебниците.
Николай Поппетров,
създател за интервала до 1944 година в екипа на учебника на изд. " Булвест 2000 "
Според мен, когато излизаме от антипозиции: антикомунизъм или антифашизъм, конструктивен резултат няма - ненавиждаме американците, ненавиждаме руснаците, ненавиждаме комунистите, фашистите и прочие, само че в българската история резултатите постоянно са били плачевни. Хубаво е, че има разнообразни фондации и махленски напън, само че уличният напън е доста рисково нещо. Дали това е методът да водим дебата за учебниците? Това е доста рисково, когато приказваме за предишното.
Ясно е, че министърът има позиция, той е политическо лице, ясно е, че ще спре учебниците. Има обаче няколко странности, които можеха да бъдат избегнати. Къде е пиарът на това министерство? Министърът не може да има мнение по наличието на учебниците, той не е историк. Второ - в оценяващата комисия имало асистенти. А кой е избрал тази комисия, нали министерството седи зад нея?! МОН да престане да се извинява, че грешките в матурите или в учебниците са пристигнали отнякъде другаде. Самата образователна стратегия е нескопосана. България има народен въпрос, който стартира от Берлинския конгрес и не свършва до през днешния ден. Сега българо-македонската комисия е обвързвана точно с проблемите на този неуреден народен въпрос. Как е вписано това в учебника за Х клас - точно върху тези неща би трябвало да се дебатира авансово.
Изказвам и едно фрапантно мнение - хайде да се опитаме да напишем учебниците без хонорар. Ние пишем публикации и не получаваме хонорар. В последните 30 години за близо 200 научни публикации съм получил три пъти хонорар. За нито една книга не съм получил хонорар, в противен случай - издателят споделя " дай 5000 лева да ти издам книгата ". Откъде накъде тогава ще се заплаща за писането на учебници. Друго нещо - за какво МОН не си издава учебниците единствено? Такава процедура е имало в България и при предходния режим, и при по-предишния. Имало си е Издателство на националното просвещение, което издава учебниците. Имало е и един учебник по всеки предмет - а не тази псевдодемокрация: за какво 7 авторски колектива би трябвало да напишат 7 учебника?
Имаше и едно писмо от осем души сътрудници историци. За мен значимото в него е, че то слага проблеми - дали диалогът за учебниците да е единствено на академично равнище, или да е обществен; споделя, че казусът за подбора и за интерпретирането е честен проблем - да, честен проблем е, само че ние нямаме система за морални наказания. Казва, че съществуват верни и неправилни научни тези. И това е правилно, само че въпросът е за критерия.
Много постоянно хора от улицата постановат мнение. Имаше преди време един създател на песни Спасов, който написа книга, че в България е нямало фашизъм. И тогава едни хора от бившето към този момент, изчезнало от политическата сцена Съюз на демократичните сили ръкопляскаха и го одобриха като ключова дума. После един огромен публицист - Стефан Цанев, се опита да изясни по какъв начин нашата историческа просвета не си прави работата. Къде беше дебатът със Стефан Цанев, за какво колегията не реагира? Сами сме отговорни, че постоянно хора, които излизат от напълно инцидентни позиции, постановат превратна визия за историята. Една от иконите на българския преход е обликът на Гешев - на суперполицая Гешев! Всичките тези митологеми тежат върху нас като черно леке, а ние не реагираме.
Историята на комунизма няма по какъв начин да я представим единствено с броя на жертвите. Утре ще излезе различен лист и ще се окаже, че броят им е различен. А по какъв начин ще оценяваме някои феномени в интернационален аспект? Как да вземем за пример ще разбираем, че не сме антисемити, щом Народният съд е тоталитарен, антидемократичен и прочие, само че той съди антисемити. Един горянин, въоръжен с автоматизирано оръжие и гърмежи от Гърция, той какъв е - родолюбец? За този фамозен Възродителен развой - кое беше главното: Държавна сигурност, партийният гнет или големият консенсус, който имаше в българското общество, че сме решили турския въпрос? Имаше го този консенсус. На децата би трябвало да се сервира нещо систематизирано, несъмнено, с превес на най-важното, само че до момента в който се стигне до него, би трябвало доста да се внимава. Изключително внимателен е въпросът за историята и той изисква авансово един спор, явен взор и чисти намерения - не за пари и не за политическа кариера.
*Казано през вчерашния ден на конференцията " Битката за историята "
В това, което се случва към учебниците по история за Х клас, няма просвета, има политика. Защо политиката се включва в този момент в този развой? Няма да разясня това, което в последните седмици трима души - най-малко двама от тях с потвърдена непросветеност, изприказваха като рецензии и свободно потребление на разнообразни термини, изпразнени от наличие. В последния месец доста съществено стартира борбата за историята, по-точно - борбата против същинската история. Преди близо два месеца един някогашен дипломат във Ватикана и един някогашен ректор се изрекоха по малките екрани - и двамата с една основна фраза: че в османската империя не е имало иго, само че пък крепостничеството в съветската империя било робско. След това започнахме да слушаме неща, свързани със 75-годишнината от десанта в Нормандия с опити да ни се внуши, че това бил решаващият ход за успеха над нацистка Германия. Следващият стадий са учебниците по история. Предстоят годишнини от разнообразни събития във Втората международна война и борбата за историята ще бъде жестока, тъй като е борба за бъдещите генерации. Когато потеглят хора, които са надалеч от историята, да разясняват не обстоятелствата и не анализите, а си служат с някакви имагинерни термини, това значи, че върви политическа борба за историята и че тези хора евентуално са получили някакви пари.
Целият скандал с учебниците стартира при към този момент напълно приключена процедура за написването, прецизирането, оценяването и одобряването им. Става въпрос за това може ли една процедура да се обърне в комфортен политически инструмент. Политиканските задания и поръчковите измерения в този развой въздействат много зле върху построяването на младата персона. Проблемът е в модела като цяло за писането на учебници и избора на спечелилите. Освен това ние - университетските преподаватели и университетските учени, пишем доста комплицирано и даже учителите не ни схващат, камо ли учениците. Затова учениците не са стимулирани да учат предишното, да имат интерес към него. В Германия да вземем за пример учебниците се пишат от учителите с методист от университета.
Ние, историците, би трябвало да избягаме от политическата обстановка и професионално да решим - на основата на документи и разбори, какво да се напише в учебниците. Историята не може да се гледа през гледната точка на днешната обстановка, обстоятелствата и процесите би трябвало да се осветляват в подтекста на съответни геополитически обстановки. В интервала до 1989 година имаме от една страна социалистическия свят отпред със суперсилата Съюз на съветските социалистически републики, от друга - западния свят, отпред със суперсилата Съединени американски щати. Това не е въпрос на морал, а на действителна обстановка. Всеки политически режим на всички места по света има и положително, и неприятно. Трябва да се гледа през призмата на съответната политическа обстановка. Каква е била алтернативата за България след Втората международна война, когато тримата огромни разделят следвоенния свят. И до момента в Германия има над 300 военни бази на Съединени американски щати, работещи за ползите на една страна. Има политика в това да се оказва напън за едностранчиво показване на историята върху експертите историци, които пишат учебниците.
Николай Поппетров,
създател за интервала до 1944 година в екипа на учебника на изд. " Булвест 2000 "
Според мен, когато излизаме от антипозиции: антикомунизъм или антифашизъм, конструктивен резултат няма - ненавиждаме американците, ненавиждаме руснаците, ненавиждаме комунистите, фашистите и прочие, само че в българската история резултатите постоянно са били плачевни. Хубаво е, че има разнообразни фондации и махленски напън, само че уличният напън е доста рисково нещо. Дали това е методът да водим дебата за учебниците? Това е доста рисково, когато приказваме за предишното.
Ясно е, че министърът има позиция, той е политическо лице, ясно е, че ще спре учебниците. Има обаче няколко странности, които можеха да бъдат избегнати. Къде е пиарът на това министерство? Министърът не може да има мнение по наличието на учебниците, той не е историк. Второ - в оценяващата комисия имало асистенти. А кой е избрал тази комисия, нали министерството седи зад нея?! МОН да престане да се извинява, че грешките в матурите или в учебниците са пристигнали отнякъде другаде. Самата образователна стратегия е нескопосана. България има народен въпрос, който стартира от Берлинския конгрес и не свършва до през днешния ден. Сега българо-македонската комисия е обвързвана точно с проблемите на този неуреден народен въпрос. Как е вписано това в учебника за Х клас - точно върху тези неща би трябвало да се дебатира авансово.
Изказвам и едно фрапантно мнение - хайде да се опитаме да напишем учебниците без хонорар. Ние пишем публикации и не получаваме хонорар. В последните 30 години за близо 200 научни публикации съм получил три пъти хонорар. За нито една книга не съм получил хонорар, в противен случай - издателят споделя " дай 5000 лева да ти издам книгата ". Откъде накъде тогава ще се заплаща за писането на учебници. Друго нещо - за какво МОН не си издава учебниците единствено? Такава процедура е имало в България и при предходния режим, и при по-предишния. Имало си е Издателство на националното просвещение, което издава учебниците. Имало е и един учебник по всеки предмет - а не тази псевдодемокрация: за какво 7 авторски колектива би трябвало да напишат 7 учебника?
Имаше и едно писмо от осем души сътрудници историци. За мен значимото в него е, че то слага проблеми - дали диалогът за учебниците да е единствено на академично равнище, или да е обществен; споделя, че казусът за подбора и за интерпретирането е честен проблем - да, честен проблем е, само че ние нямаме система за морални наказания. Казва, че съществуват верни и неправилни научни тези. И това е правилно, само че въпросът е за критерия.
Много постоянно хора от улицата постановат мнение. Имаше преди време един създател на песни Спасов, който написа книга, че в България е нямало фашизъм. И тогава едни хора от бившето към този момент, изчезнало от политическата сцена Съюз на демократичните сили ръкопляскаха и го одобриха като ключова дума. После един огромен публицист - Стефан Цанев, се опита да изясни по какъв начин нашата историческа просвета не си прави работата. Къде беше дебатът със Стефан Цанев, за какво колегията не реагира? Сами сме отговорни, че постоянно хора, които излизат от напълно инцидентни позиции, постановат превратна визия за историята. Една от иконите на българския преход е обликът на Гешев - на суперполицая Гешев! Всичките тези митологеми тежат върху нас като черно леке, а ние не реагираме.
Историята на комунизма няма по какъв начин да я представим единствено с броя на жертвите. Утре ще излезе различен лист и ще се окаже, че броят им е различен. А по какъв начин ще оценяваме някои феномени в интернационален аспект? Как да вземем за пример ще разбираем, че не сме антисемити, щом Народният съд е тоталитарен, антидемократичен и прочие, само че той съди антисемити. Един горянин, въоръжен с автоматизирано оръжие и гърмежи от Гърция, той какъв е - родолюбец? За този фамозен Възродителен развой - кое беше главното: Държавна сигурност, партийният гнет или големият консенсус, който имаше в българското общество, че сме решили турския въпрос? Имаше го този консенсус. На децата би трябвало да се сервира нещо систематизирано, несъмнено, с превес на най-важното, само че до момента в който се стигне до него, би трябвало доста да се внимава. Изключително внимателен е въпросът за историята и той изисква авансово един спор, явен взор и чисти намерения - не за пари и не за политическа кариера.
*Казано през вчерашния ден на конференцията " Битката за историята "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ