Проф.д-р Десислава Бошнакова е ръководител на департамент Медии и комуникация

Проф.д-р Десислава Бошнакова е началник на департамент " Медии и връзка " в Нов български университет. Организатор на TEDxSofia, издател и създател на подкаста Бошлаф. От няколко дни, по своя самодейност, всеки ден разгласява броя на възобновените от Covid-19 хора по света. Вдъхновени от нея, създадохме рубриката " Добър ден с положителните вести ", тъй като въпреки и малко, те не липсват. Ето какво още написа Десислава Бошнакова по тематиката, особено за Момичетата от града.

Когато в едни други време в една друга страна ни учиха по какъв начин да оценяваме сътрудниците си и да даваме противоположна връзка под формата на: 3 неща, които са били доста положително , и 3 неща, които в случай че се усъвършенстват, цялото ще стане доста по-добро.

И както евентуално сте се досетили, мислите ми са ориентирани към гледната точка и смисъла на информацията.

Ако ми кажете, че съм супер , ще е хубаво, ще се направя, че ви имам вяра, само че няма по никакъв метод да схвана по какъв начин мога да стана по-добра. Ако ми кажете, че съм ужасна , ще е тъжно, ще ви допускам и евентуално ще ми е жалко, само че няма по никакъв метод да схвана по какъв начин да се поправя.

И така – имам един въпрос: Как се чувствате? Нали се сещате, че този въпрос много постоянно го чуваме от публицистите към хора – и каква потребна информация ви носи отговорът му? Никаква.

Каква потребна информация ви носи постоянният брифинг? За мен – никаква. Точно в противен случай.

Стряска ме. Панира ме. Плаши ме. И превключвам на кино канал, където филмът също ме плаши, само че по-малко. И най-после вземам книга и нещата завършват.

Фокусирането върху стряскащата, ужасяващата страна на живота е евентуално метод на медиите да продават наличието си.

Но ние сме тези, които го купуваме.

Аз желая да закупувам наличие, което ми е потребно . Съдържание, което не просто ми диктува обстоятелства, които и сама мога да прочета, само че ми оказва помощ да осмисля обстоятелствата, а още по-важното – оказва помощ ми да намеря метод да продължа да пребивавам с тези обстоятелства . Или още по-добре би било, в случай че това наличие ми помогне да намеря най-хубавото за мен решение по какъв начин да продължа. Дава ми градивна информация и противоположна връзка .

За сметка на това ние чуваме:

Забранено е да се разхождате в парка. Добре. Разбрах. Но имам въпрос–как си представяте, че мога да оцелея като човек без въздух, слънце и придвижване. Нали съм изправен човек, а не легнал или седящ.

И ще ви кажа какво имам поради.

Забраната би трябвало да бъде последвана от оферти за справяне със възбраната.  Забраняват се разходките в парк, само че можете да се разхождате по улиците, като спазвате отдалеченост. Можете да карате колело с маска и ръкавици, като спазвате отдалеченост. Можете да тичате по улиците, тъй като ние ще ще забраним придвижването на коли в центъра, до момента в който трае изключителното състояние.

Надявам се да схванахте логиката ми.

Истината е, че всяка обстановка може да се огледа от най-малко 360 гледни точки.

И за какво броят на смъртните случаи да е единствената вярна. Ами излекуваните?

Тази численост не е ли тъкмо толкоз значима, колкото и тази на смъртните случаи?

Като ПР съм подготвена да се слагам постоянно на мястото на потребителя. Да мисля – от какво има потребност и по какъв начин да му дам цялата потребна за него информация.

Е, аз като консуматор на обичайните медии не получавам информация, която ми е потребна, с цел да спася тялото и душeвността си в тази обстановка.

Вместо да ми пускат филми от архива, могат да поканят едни хора, които да поговорят на феновете за:

• хранителен режим в условия на COVID-19 – как да усъвършенстваме храненето си, при по-малкото придвижване, което правим;

• физически извършения за поддържане на тялото в кондиция – евентуално в интернет има доста и аз съм си ги намерила, само че желая да ме подсещат, че тялото ми има потребност от придвижване, с цел да ми служи добре;

• по какъв начин да си набавим срещите със слънцето, до момента в който си седим вкъщи;

• по какъв начин да се оправим със напрежението и суматохата, които рано или късно ще ни обземат;

• по какъв начин да поддържаме връзка с децата си, които също са в изключителна ситуация;

• по какъв начин да не развалим взаимоотношенията с колегата си, до момента в който сме затворени по 24 часа дружно в дребни пространства, тъй като малко на брой живеят в имението на Рич Форестър;

• по какъв начин да се грижим за духа на възрастните си родители и роднини;

• как….

Няма нищо сходно. Само потрес и смут и Смърт.

 

Има още...