Змия пази златното съкровище от Свещари
Проф. д.и.н. Диана Гергова е измежду най-изтъкнатите археолози траколози у нас. Завършва История и археология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и дълги години работи в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките. Професор е по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. През 2001 година е отличена с премията „ Жена на годината “ в региона на археологията и бизнеса на Американският биографичен институт. Член е на влиятелни национални и интернационалните организации, измежду които управителния съвет на националния комитет на ИКОМОС – ЮНЕСКО, Научния комитет по погребална археология – Браила и Световния археологически конгрес. Автор е на няколко книги и над 200 научни публикации.
Проф. Гергова е дълготраен началник на разкопките в Националния резерват „ Сборяново “. Именно там през ноември 2012 година тя открива забележителното Златно богатство от Свещари: златни украшения и аксесоари с общо тегло над 1800 гр. Предметите са направени с извънредно майсторство и възприятие за хубост. Сред тях има охолно украсена диадема, четири златни гривни, пръстен с изображение на Ерос, както и елементи от конска сбруя, измежду които начелник със скулптирана конска глава, многобройни приложения със скулптирани глави на богини, Предметите са били увити в златотъкан плат, влакна от който също са открити при разкопките. Златните блага са били в дървено съндъче, положено в короната на древен дъб, до който се е намирала гробницата на фамозен гетски държател от втората половина на 4 в. прочие Хр., най- вероятно Котела – съдружник на Филип II Македонски и негов тъст - дал щерка си Меда за последваща брачна половинка на Филип след майката на Александър - Олимпиада. Всичко това – гробницата, дървото и самото съндъче със златното богатство – е било затрупано посредством поредност от насипвания, с цел да се оформи самата могила като удивително ритуално оборудване без аналог по нашите земи. За самата археоложка това е едно от най-ценните и значими открития, изстрадано и чакано в продължение на цели двадесет години. По личните й думи съкровището от Свещари припомня на мита за аргонавтите, съгласно който златното руно също е било в короната на дърво и охранявано от дракон. При златото от Свещари пък участва змия, и то не митична, а напълно действителна, като освен това се появява на два пъти – една невероятна преживелица, която и до през днешния ден остава обхваната в загадъчност. Привлечени от змийската диря, помолихме проф. Гергова да ни опише повече.
Диана Гергова: Моето прекарване е доста необичайно. Ако искаш да измислиш такава история, не можеш да я измислиш, само че тя се случва в действителност. Беше през 2012 година, на 6 ноември. Това беше една доста щастлива година за мен, в която всички бяха с мене: и боговете, и хората, животните. Моята фантазия – да довърша изследването на Голямата Свещарска могила, която още назоваха Омуртагова, тъй като се предполагаше, че е може би е могилата, упомената в Омуртаговата колона от църквата Св. Мъченици във В. Търново започваше да се сбъдва. Бях почнала да работя по нея преди 20 години, само че заради липса на средства се постановяваше да работим с спирания. И чак през есента на 2012 благодарение на господин Симеон Пешов, президентът на Гравболгарстрой, получих задоволително мощна техника, с която за малко време да стигна до центъра на могилата и да ревизира нейната стратиграфия. Могилата е висока към 20 метра и трябваше да копаем много. Копаехме под надолнище, тъй като това е огромна височина, не можеш да копаеш отвесно – ще се срине.
На втория ден от разкопките машината продължи да навлиза във вътрешността в насипа. Аз следих от върха на могилата какво се случва долу. Тогава страдах от дископатия и колкото да съумях да легна по стомах (смее се). И внезапно виждам изпод, от основата на терена, че към мене почва да се движи една змия. Ама тя несъмнено пълзеше към мене. Нямаше подозрение в това. И аз както лежах, си споделям: „ Тя че идва при мене, идва. Тука в региона май отровни змии няма. Ако е отровна, ще ме спасят, щото селото е на две крачки и има хора към мене. Да стана да тичам – не мога, тъй като съм полусхваната ”. И взех решение да я изчакам. Освен това аз не съм нападателен човек и не мога да си показва, че ще убия змия или каквото и да е. Но и нямах различен излаз. Реших да очаквам и да видя какво ще стане…
И змията стигна безусловно на половин метър от мен. Погледнахме се, след което тя се шмугна и избяга в храстите. А аз в този миг към този момент се разтреперих (смее се). Осъзнах какво се е случило. Защото до тогава бях мобилизирана. Събрах сили, станах, спуснах се долу при багериста… Те бяха двама: водачът на самосвала и багеристът. И крещя: „ Змия! ”. А те: „ Какви змии, те към този момент би трябвало да спят ”. Това е 6 ноември. Не знам каква беше, а и надали бих я разграничила. И това беше.А до момента в който копаеха, високо в профила се очерта едно ярко леке. И те споделят: „ Какво е това ярко леке? ” Обясних: „ То би трябвало да се почисти по-внимателно, само че първо ще създадем фотоси на профила ”. И на другата заран, към осем и половина – девет, минаваме с уреда около този профил, където е петното. Аз накарах багериста да държи латата, направихме фотоси и се връщаме назад. И внезапно аз виждам долу на земята златни предмети. И в този момент, повторно се разтреперих, тъй като доста добре знам, че теренът е чист. Няма леке, няма контури нито на гробница, нито на яма – нищо! Откъде е това?! Беше огромен потрес! Защото ти наблюдаваш, гледаш и внезапно – не можеш да схванеш от кое място са тези злата! А те са се появили безусловно 20 минути, откакто ние сме минали оттова! И аз поглеждам нагоре и виждам, че те падат от това леке.
Събрахме малкото предмети и споделям на багериста: „ Качи ме на кофата, с цел да видя! ” Защото то е на 4 метра височина, не е на равнището на терена. Кофата ме издигна и погледнах: една празнина, в която е цялостно със златни предмети! И то към този момент отново няма време да се разтреперваш, би трябвало да се мобилизираш. Аз се обадих на Симеон Пешов, той се обади на Цветан Цветанов, който беше вътрешен министър. Обадих се на моя докторант Явор, който копаеше при Шумен. Казвам: „ Взимаш принадлежности и идваш тука, като минаваш през полицията и им казваш да ми изпратят защита ”. Звъня в инспектората в Министерството на културата. Пак шанс! Оказа се, че инспекторатът ревизира локалния музей и е на 3 км. от мене.
И когато се събрахме към този момент всичките, дадоха ми една огромна алуминиева стълба. И аз, доста схваната и с болки, споделих на моя асистент: „ Качи се, Яворе, и махни там онази буца ”. Имаше една огромна буца, която беше в средата на огромната празнина. Той се качи горе и внезапно сподели: „ Не мога! ” „ Защо не можеш? ” „ Тука – вика – има змия ”. И слезе. Тогава другият ни сътрудник, инспекторът Кирил Апостолов сподели: „ Мене не ме е боязън от змии ”. И се качи на стълбата, хвана змията за опашката и я издърпа. И аз имам една фотография тъкмо по какъв начин той дърпа тази змия. И всички споделят: „ Абе какъв е тоя бастун? Какъв е тоя бастун?! ” (След консултация с херпетолога Ангел Дюгмеджиев (вж. Интервю с него в Списание 8, бр. 10/2018 г.) се откри, че змията от фотографията е огромен стрелец. Тя е от рода на смоковете и е най-дългата змия у нас: може да доближи над 2 м. – бел. авт.)
Кирчо я хвърли на земята и тя си отиде. Успях да я снимам. Аз бях доста впечатлена, че тази змия се е качила на четириметров отвесен скат. Тя даже и от горната страна да е предходна, тогава пък би трябвало да се спусне надолу по една отвесна стена. И тогава в действителност си дадох сметка, че тя е била там, когато ние сме минали около профила. Вероятно усещайки, че има хора, тя се е раздвижила и тогава e избутала част от златните предмети, които почнали да падат. Нямам друго пояснение. Всичко стана за 20 минути. Как може да минеш, да няма нищо и след 20 минути да паднат предметите? Не е имало нито земетресение, нито каквото и да е друго…
Това е историята за змията. Не мога да настоявам дали е била една и съща, или не. Но тогава си мислех какъв брой странни неща ми се случиха… Аз не съм мечтаела за злато. Аз съм археолог и за мене беше значимо да реша едно предизвикателство. Да схвана загадката на един монумент. И след толкоз очакване внезапно нещата се обърнаха. Идва човек, който ни оказва помощ с техника. Идва някаква змия, която аз не съм прогонила, не съм била нападателна с нея. И тя безусловно бута пред нас, избутва част от златните предмети. За мене това не беше просто стичане на събитията. Сякаш ориста беше споделила, че след 20 години страдания и огорчения е време нещо да се случи… А всички, с които съм споделила, че е имало змия при златото, споделят: „ Ами да, змиите са пазители на съкровища! ”
ВБ: Да, това и във фолклора го има.ДГ: Има го във фолклора, само че аз го видях пред себе си.
ВБ: Само че змията не ви е изгонила, а като че ли ви е помогнала.
ДГ: Тя ми оказа помощ, да. За мен това е мистерия. Този насип беше под надолнище, към 10-15 метра. И змията пълзеше право към мене. Не знам дали искаше да ми каже нещо… Но това е някаква сила, която ни е обединила всички за една идея.
А аз отворих по-късно да видя какво написа за змиите. Освен че са пазителки на златото, като се изключи че са стопани, само че се оказа че има и едно вярване: „ в случай че срещнеш змия, ще има смяна в живота ти ”. Аз го извадих от интернет, несъмнено, тъй като не съм фолклорист, нито зоолог (смее се). И ми стана доста забавно, тъй като някак си за мен се оказа правилно. В моя живот тогава се случиха толкоз доста странни неща и змията беше част от всичко. Много задоволство ми даде тази змия.
Проф. Гергова е дълготраен началник на разкопките в Националния резерват „ Сборяново “. Именно там през ноември 2012 година тя открива забележителното Златно богатство от Свещари: златни украшения и аксесоари с общо тегло над 1800 гр. Предметите са направени с извънредно майсторство и възприятие за хубост. Сред тях има охолно украсена диадема, четири златни гривни, пръстен с изображение на Ерос, както и елементи от конска сбруя, измежду които начелник със скулптирана конска глава, многобройни приложения със скулптирани глави на богини, Предметите са били увити в златотъкан плат, влакна от който също са открити при разкопките. Златните блага са били в дървено съндъче, положено в короната на древен дъб, до който се е намирала гробницата на фамозен гетски държател от втората половина на 4 в. прочие Хр., най- вероятно Котела – съдружник на Филип II Македонски и негов тъст - дал щерка си Меда за последваща брачна половинка на Филип след майката на Александър - Олимпиада. Всичко това – гробницата, дървото и самото съндъче със златното богатство – е било затрупано посредством поредност от насипвания, с цел да се оформи самата могила като удивително ритуално оборудване без аналог по нашите земи. За самата археоложка това е едно от най-ценните и значими открития, изстрадано и чакано в продължение на цели двадесет години. По личните й думи съкровището от Свещари припомня на мита за аргонавтите, съгласно който златното руно също е било в короната на дърво и охранявано от дракон. При златото от Свещари пък участва змия, и то не митична, а напълно действителна, като освен това се появява на два пъти – една невероятна преживелица, която и до през днешния ден остава обхваната в загадъчност. Привлечени от змийската диря, помолихме проф. Гергова да ни опише повече.
Диана Гергова: Моето прекарване е доста необичайно. Ако искаш да измислиш такава история, не можеш да я измислиш, само че тя се случва в действителност. Беше през 2012 година, на 6 ноември. Това беше една доста щастлива година за мен, в която всички бяха с мене: и боговете, и хората, животните. Моята фантазия – да довърша изследването на Голямата Свещарска могила, която още назоваха Омуртагова, тъй като се предполагаше, че е може би е могилата, упомената в Омуртаговата колона от църквата Св. Мъченици във В. Търново започваше да се сбъдва. Бях почнала да работя по нея преди 20 години, само че заради липса на средства се постановяваше да работим с спирания. И чак през есента на 2012 благодарение на господин Симеон Пешов, президентът на Гравболгарстрой, получих задоволително мощна техника, с която за малко време да стигна до центъра на могилата и да ревизира нейната стратиграфия. Могилата е висока към 20 метра и трябваше да копаем много. Копаехме под надолнище, тъй като това е огромна височина, не можеш да копаеш отвесно – ще се срине.
На втория ден от разкопките машината продължи да навлиза във вътрешността в насипа. Аз следих от върха на могилата какво се случва долу. Тогава страдах от дископатия и колкото да съумях да легна по стомах (смее се). И внезапно виждам изпод, от основата на терена, че към мене почва да се движи една змия. Ама тя несъмнено пълзеше към мене. Нямаше подозрение в това. И аз както лежах, си споделям: „ Тя че идва при мене, идва. Тука в региона май отровни змии няма. Ако е отровна, ще ме спасят, щото селото е на две крачки и има хора към мене. Да стана да тичам – не мога, тъй като съм полусхваната ”. И взех решение да я изчакам. Освен това аз не съм нападателен човек и не мога да си показва, че ще убия змия или каквото и да е. Но и нямах различен излаз. Реших да очаквам и да видя какво ще стане…
И змията стигна безусловно на половин метър от мен. Погледнахме се, след което тя се шмугна и избяга в храстите. А аз в този миг към този момент се разтреперих (смее се). Осъзнах какво се е случило. Защото до тогава бях мобилизирана. Събрах сили, станах, спуснах се долу при багериста… Те бяха двама: водачът на самосвала и багеристът. И крещя: „ Змия! ”. А те: „ Какви змии, те към този момент би трябвало да спят ”. Това е 6 ноември. Не знам каква беше, а и надали бих я разграничила. И това беше.А до момента в който копаеха, високо в профила се очерта едно ярко леке. И те споделят: „ Какво е това ярко леке? ” Обясних: „ То би трябвало да се почисти по-внимателно, само че първо ще създадем фотоси на профила ”. И на другата заран, към осем и половина – девет, минаваме с уреда около този профил, където е петното. Аз накарах багериста да държи латата, направихме фотоси и се връщаме назад. И внезапно аз виждам долу на земята златни предмети. И в този момент, повторно се разтреперих, тъй като доста добре знам, че теренът е чист. Няма леке, няма контури нито на гробница, нито на яма – нищо! Откъде е това?! Беше огромен потрес! Защото ти наблюдаваш, гледаш и внезапно – не можеш да схванеш от кое място са тези злата! А те са се появили безусловно 20 минути, откакто ние сме минали оттова! И аз поглеждам нагоре и виждам, че те падат от това леке.
Събрахме малкото предмети и споделям на багериста: „ Качи ме на кофата, с цел да видя! ” Защото то е на 4 метра височина, не е на равнището на терена. Кофата ме издигна и погледнах: една празнина, в която е цялостно със златни предмети! И то към този момент отново няма време да се разтреперваш, би трябвало да се мобилизираш. Аз се обадих на Симеон Пешов, той се обади на Цветан Цветанов, който беше вътрешен министър. Обадих се на моя докторант Явор, който копаеше при Шумен. Казвам: „ Взимаш принадлежности и идваш тука, като минаваш през полицията и им казваш да ми изпратят защита ”. Звъня в инспектората в Министерството на културата. Пак шанс! Оказа се, че инспекторатът ревизира локалния музей и е на 3 км. от мене.
И когато се събрахме към този момент всичките, дадоха ми една огромна алуминиева стълба. И аз, доста схваната и с болки, споделих на моя асистент: „ Качи се, Яворе, и махни там онази буца ”. Имаше една огромна буца, която беше в средата на огромната празнина. Той се качи горе и внезапно сподели: „ Не мога! ” „ Защо не можеш? ” „ Тука – вика – има змия ”. И слезе. Тогава другият ни сътрудник, инспекторът Кирил Апостолов сподели: „ Мене не ме е боязън от змии ”. И се качи на стълбата, хвана змията за опашката и я издърпа. И аз имам една фотография тъкмо по какъв начин той дърпа тази змия. И всички споделят: „ Абе какъв е тоя бастун? Какъв е тоя бастун?! ” (След консултация с херпетолога Ангел Дюгмеджиев (вж. Интервю с него в Списание 8, бр. 10/2018 г.) се откри, че змията от фотографията е огромен стрелец. Тя е от рода на смоковете и е най-дългата змия у нас: може да доближи над 2 м. – бел. авт.)
Кирчо я хвърли на земята и тя си отиде. Успях да я снимам. Аз бях доста впечатлена, че тази змия се е качила на четириметров отвесен скат. Тя даже и от горната страна да е предходна, тогава пък би трябвало да се спусне надолу по една отвесна стена. И тогава в действителност си дадох сметка, че тя е била там, когато ние сме минали около профила. Вероятно усещайки, че има хора, тя се е раздвижила и тогава e избутала част от златните предмети, които почнали да падат. Нямам друго пояснение. Всичко стана за 20 минути. Как може да минеш, да няма нищо и след 20 минути да паднат предметите? Не е имало нито земетресение, нито каквото и да е друго…
Това е историята за змията. Не мога да настоявам дали е била една и съща, или не. Но тогава си мислех какъв брой странни неща ми се случиха… Аз не съм мечтаела за злато. Аз съм археолог и за мене беше значимо да реша едно предизвикателство. Да схвана загадката на един монумент. И след толкоз очакване внезапно нещата се обърнаха. Идва човек, който ни оказва помощ с техника. Идва някаква змия, която аз не съм прогонила, не съм била нападателна с нея. И тя безусловно бута пред нас, избутва част от златните предмети. За мене това не беше просто стичане на събитията. Сякаш ориста беше споделила, че след 20 години страдания и огорчения е време нещо да се случи… А всички, с които съм споделила, че е имало змия при златото, споделят: „ Ами да, змиите са пазители на съкровища! ”
ВБ: Да, това и във фолклора го има.ДГ: Има го във фолклора, само че аз го видях пред себе си.
ВБ: Само че змията не ви е изгонила, а като че ли ви е помогнала.
ДГ: Тя ми оказа помощ, да. За мен това е мистерия. Този насип беше под надолнище, към 10-15 метра. И змията пълзеше право към мене. Не знам дали искаше да ми каже нещо… Но това е някаква сила, която ни е обединила всички за една идея.
А аз отворих по-късно да видя какво написа за змиите. Освен че са пазителки на златото, като се изключи че са стопани, само че се оказа че има и едно вярване: „ в случай че срещнеш змия, ще има смяна в живота ти ”. Аз го извадих от интернет, несъмнено, тъй като не съм фолклорист, нито зоолог (смее се). И ми стана доста забавно, тъй като някак си за мен се оказа правилно. В моя живот тогава се случиха толкоз доста странни неща и змията беше част от всичко. Много задоволство ми даде тази змия.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ