Балансът в проектобюджета за 2024-а се крепи на очаквани 2 млрд. лева от Булгартрансгаз
Проектобюджета на държавното управление за 2024-а към този момент се появиха доста мнения. Показателното е че доста малко от тях са позитивни. Какво ни предлага въпросната приходно-разходна сметка на държавната хазна, може да научим от съпътстващата я средносрочна бюджетна прогноза. Разбира се най-лесното е да се изброят всички нараствания за обществени заплащания, които предлага държавното управление. А те се много на брой и за съществени суми. Но правилният и деполитизиран разбор допуска да се види до каква степен препоръчаната в средносрочната прогноза макрорамка е реалистична и до каква степен основаните на нея доходи могат да бъдат обезпечени, тъй че да се подсигурява фискална непоклатимост.
По отношение на макрорамката незабавно се набива на очи нейният оптимизъм. Заложеният 3.2% действителен растеж на Брутният вътрешен артикул при 4.8% годишна инфлация, наподобяват много розови. Не е ясно по какъв начин ще се реализира сходен растеж в случай, че главните търговски сътрудници на България в Европейски Съюз има съществени проблеми в стопанската система си и това се вижда от последните за деветмесечието на тази година.
Правителството счита, че ще обезпечи този растеж по линия на вложенията.
" През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,2% заради повишаване на вложенията в стопанската система. Очаква се висок напредък на обществените вложения и активизиране на частната капиталовата интензивност. Заложен е безпристрастен принос на изменението на запасите за растежа на Брутният вътрешен продукт. По-слабото повишаване на заетостта и заемите ще се отразят в закъснение на растежа на потреблението на семействата. Подобрението на външната среда ще поддържа износа, само че вследствие на мощното вътрешно търсене растежът на вноса ще изпревари този на износа. Приносът на чистия експорт ще е негативен ", написа в последната средносрочна бюджетна прогноза.
На частните надали може да се разпорежда сходна вяра поради климата у нас и безредните оферти на финансовото ведомство за промени в налозите. Що се отнася до обществените вложения - те могат да се трансфорат в мотор за растежа на Брутният вътрешен продукт, само че при пълноценно осъществяване на съществени финансови разноски. Такива постоянно се залагат във всеки бюджет, само че реализацията им със всяка минала година става все по неудовлетворителна. Причината е че финансовите разноски се употребяват не по предопределение, а като буфер за задръстване на всевъзможни фискални дупки. Ако приказваме за потреблението, през тази - 2023-а година то е най-важен дял в растежа на Брутният вътрешен продукт. От проектобюджета за 2024-а се вижда, че и в него се дава сериозен фокус точно на потреблението като фактор за реализиране на заложения растеж на Брутният вътрешен продукт.
Предвидени са съществени спомагателни разноски за нарастване на пенсиите и за повдигане на минималната работна заплата. Само че това в допълнение изтичане на пари в потреблението съществено ще заплаши постигането на заложената инфлационна цел от 4.8% средногодишно. Още повече в случай че растежа в заемите, въпреки и с намаляващи темпове продължи, а това неизбежно ще стане в случай, че продължи растежа на депозитите. Банките би трябвало да осъществят на пазара заливащата ги към момента евтина ликвидност. И най-лесният и рентабилен метод това да се случи е през заемите за популацията. На този декор е добре да се планува риска от нов инфлационен скок в Европейски Съюз, който може да бъде подбуден от прекратяване на политиките за увеличение на лихвените проценти на централните банки (заради ниския растеж и рецесионните заплахи), военните спорове, климатични несъответствия и така нататък Такива опасности не са регистрирани с негативен знак за Брутният вътрешен продукт и за инфлацията в Средносрочната бюджетна прогноза.
В Консолидираната фискална стратегия за 2024-а, която е общата приходно разходна сметка сплотяваща държавния бюджет, Бюджета на държавната пенсионна система, Бюджета на здравната каса и Европейските средства, са заложени доходи от 77.61 милиарда лв. и разноски за близо 83. 83 милиарда лв.. Резултатът е недостиг от към 6.22 милиарда лв., който е 3% от Брутният вътрешен продукт. Важен миг е че упоменатите разноски са с близо 10.8 милиарда лв. повече спрямо тези - 73.01 милиарда лв., които държавното управление чака да събере през 2023-а. Поне това се вижда от таблиците на стр. 30-31 в Средносрочната бюджета прогноза. Кои политики генерират този разходен растеж?
Водещи в това отношение, както признава самото държавно управление в своята Средносрочна бюджетна прогноза са обществените политики. При тях е заложен растеж на разноските от 3.68 милиарда лв.., като водещо тук е повишаването - с 2.45 милиарда лв., на разноските увеличение на пенсиите. При харчовете за обществено подкрепяне растежа е 745 млн. лв., а за обществени помощи и компенсации - 523 млн. лв..
На последващо място по размер на покачването идват разноските за опазване на здравето и за жилищно строителство и благоустройства с по близо 1.3 милиарда лв. растежи. Отбраната сигурността и правосъдната система покачват заложените разходи с близо 1.2 милиарда лв.. И едвам по-късно идва ред на покачването на средствата за образованието с към 1 милиарда лв.. По подробни разбивки по тази тематика могат да бъдат открити в таблицата на стр. 73 в Средносрочната бюджетна прогноза.
В увеличените разноски няма нищо неприятно, в случай че те са финансирани със подобаващ резистентен растеж на приходите. А устойчивият растеж идва от повишаване на постъпленията от налози без повдигане на ставките и странни нововъведения за спомагателни доходи, с цел да има предвидимост и сигурност за бизнеса и вложителите. В последното държавното управление не може да се похвали с някакви триумфи. В проектобюджета за 2024-а то е заложило растеж на приходите по КФП с близо 6.1 милиарда лв. по отношение на заложените за 2023-а и с 10.5 милиарда лв. по отношение на предстоящото осъществяване за 2023-а. Забелязвате ли разликата от близо 4.5 милиарда лв.? Тя идва от обстоятелството, че предстоящото, съгласно Средносрочната бюджетна прогноза, осъществяване на приходите - 67.19 милиарда лв., по КФП за 2023-а, е с 1.72 милиарда лв. по-малко от заложените в програмата за 2023-а. Като несъблюдение има по всички параметри на приходната част на КФП, включително и на данъчните и неданъчните приходи. Конкретните данни могат да се видят в таблицата на стр. 31 в Средносрочната бюджетна прогноза. Причината за неизпълнението на приходите е нереалистичното им обмисляне, при мощно повишени упования.
Въпросът тук е каква е вероятността сегашната история с неизпълнението на приходите, да се повтори и през 2024-а? Отговорът е че поради заложените високи упования в КФП за 2024-а и нестабилната външна и вътрешна икономическа обстановка риска за сходно и то по съществено повтаряне е доста висок. Впрочем държавното управление или по-скоро финансовият министър, ясно осъзнава, че има проблем с устойчивото нарастване на данъчните доходи в размери, които да му подсигуряват покриването на растежа на разноските. Затова не слага акцент върху тази част от постъпленията в КФП. Това ясно проличава от няколко текста в Средносрочната бюджетна прогноза, като може би най индикативен е този в частта " Приходни дискреционни ограничения " на стр.39. Там написа буквално следното: " Приходните дискреционни ограничения за интервала 2024-2026 година се чака да доведат до общо чисто нарастване на приходите в размер на 2 913,6 млн. лева През първата година се чака чисто нарастване на приходите с 1 994,4 млн. лева, а през идващите две години - чисто повишаване надлежно с 564,0 млн. лева и 355,3 млн. лева С максимален бюджетен резултат са ограниченията, свързани с въвеждането на енергийни вноски върху вноса и директния транспорт на природен газ с генезис от Русия11 в размер на 20 лева за 1 мегаватчас, водещи до спомагателни доходи от 2 000 млн. лева за 2024 година "
Да разбираме, че от чисто нарастване от малко над 2.91 милиарда лв., 2 милиарда лв. се чака да дойдат от вноската от " Булгартрансгаз ". А това сдружение би трябвало да си събере тези пари от Газпром без те да са планувани в договорите сред двете компании. Смятате ли, че руснаците ще платят? Много е подозрително. Впрочем в последният наличен доклад на " Булгаргаз " банковите гаранции за възможни неплащания по контракти са за най-много 170 милиона. Така че даже да предположим, че всички те бъдат сполучливо задействани (което е доста съмнително), това няма доста да помогне в обезпечаването на въпросните 2 милиарда лв.. А какво ще се случи с Булгартрансгаз в случай че заплати тези 2 милиарда лв. в хазната без да успее да си ги събере? Това няма ли да докара до дълбока декапитализация на сдружението със всички произлизащи от това отрицателни финансови и правни последствия. Кому е преференциално едно такова развиване на събитията?
Между другото, изобщо не е ясно дали и какъв брой от тези 2 милиарда лв. ще внесе " Булгартрансгаз " в хазната. Ще напомним, че против тази вноска, която не е ясно налог ли е, данък ли е, такса ли е и на какво правно съображение Министерството на финансите желае да я събира, има дело в Конституционния съд. Ако той се произнесе против въпросната вноска, какво ще прави тогава бюджета с плануваните, само че отрязани 2 милиарда доходи? Тази дупка с какво ще попълни? С понижаване на финансовите разноски на които разчита за реализиране на заложения растеж на БВП/ А може би с нови данъчни нововъведения, които ще влошат капиталовия климат?
Въобще по приходната част на по този начин показания от държавното управление бюджета за 2024-а има доста опасности и незнайни и освен това състояние да се залага подобен огромен растеж на разноските и то на такива с дълготраен непрекъснат темперамент, е меко казано недалновидно.
По отношение на макрорамката незабавно се набива на очи нейният оптимизъм. Заложеният 3.2% действителен растеж на Брутният вътрешен артикул при 4.8% годишна инфлация, наподобяват много розови. Не е ясно по какъв начин ще се реализира сходен растеж в случай, че главните търговски сътрудници на България в Европейски Съюз има съществени проблеми в стопанската система си и това се вижда от последните за деветмесечието на тази година.
Правителството счита, че ще обезпечи този растеж по линия на вложенията.
" През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,2% заради повишаване на вложенията в стопанската система. Очаква се висок напредък на обществените вложения и активизиране на частната капиталовата интензивност. Заложен е безпристрастен принос на изменението на запасите за растежа на Брутният вътрешен продукт. По-слабото повишаване на заетостта и заемите ще се отразят в закъснение на растежа на потреблението на семействата. Подобрението на външната среда ще поддържа износа, само че вследствие на мощното вътрешно търсене растежът на вноса ще изпревари този на износа. Приносът на чистия експорт ще е негативен ", написа в последната средносрочна бюджетна прогноза.
На частните надали може да се разпорежда сходна вяра поради климата у нас и безредните оферти на финансовото ведомство за промени в налозите. Що се отнася до обществените вложения - те могат да се трансфорат в мотор за растежа на Брутният вътрешен продукт, само че при пълноценно осъществяване на съществени финансови разноски. Такива постоянно се залагат във всеки бюджет, само че реализацията им със всяка минала година става все по неудовлетворителна. Причината е че финансовите разноски се употребяват не по предопределение, а като буфер за задръстване на всевъзможни фискални дупки. Ако приказваме за потреблението, през тази - 2023-а година то е най-важен дял в растежа на Брутният вътрешен продукт. От проектобюджета за 2024-а се вижда, че и в него се дава сериозен фокус точно на потреблението като фактор за реализиране на заложения растеж на Брутният вътрешен продукт.
Предвидени са съществени спомагателни разноски за нарастване на пенсиите и за повдигане на минималната работна заплата. Само че това в допълнение изтичане на пари в потреблението съществено ще заплаши постигането на заложената инфлационна цел от 4.8% средногодишно. Още повече в случай че растежа в заемите, въпреки и с намаляващи темпове продължи, а това неизбежно ще стане в случай, че продължи растежа на депозитите. Банките би трябвало да осъществят на пазара заливащата ги към момента евтина ликвидност. И най-лесният и рентабилен метод това да се случи е през заемите за популацията. На този декор е добре да се планува риска от нов инфлационен скок в Европейски Съюз, който може да бъде подбуден от прекратяване на политиките за увеличение на лихвените проценти на централните банки (заради ниския растеж и рецесионните заплахи), военните спорове, климатични несъответствия и така нататък Такива опасности не са регистрирани с негативен знак за Брутният вътрешен продукт и за инфлацията в Средносрочната бюджетна прогноза.
В Консолидираната фискална стратегия за 2024-а, която е общата приходно разходна сметка сплотяваща държавния бюджет, Бюджета на държавната пенсионна система, Бюджета на здравната каса и Европейските средства, са заложени доходи от 77.61 милиарда лв. и разноски за близо 83. 83 милиарда лв.. Резултатът е недостиг от към 6.22 милиарда лв., който е 3% от Брутният вътрешен продукт. Важен миг е че упоменатите разноски са с близо 10.8 милиарда лв. повече спрямо тези - 73.01 милиарда лв., които държавното управление чака да събере през 2023-а. Поне това се вижда от таблиците на стр. 30-31 в Средносрочната бюджета прогноза. Кои политики генерират този разходен растеж?
Водещи в това отношение, както признава самото държавно управление в своята Средносрочна бюджетна прогноза са обществените политики. При тях е заложен растеж на разноските от 3.68 милиарда лв.., като водещо тук е повишаването - с 2.45 милиарда лв., на разноските увеличение на пенсиите. При харчовете за обществено подкрепяне растежа е 745 млн. лв., а за обществени помощи и компенсации - 523 млн. лв..
На последващо място по размер на покачването идват разноските за опазване на здравето и за жилищно строителство и благоустройства с по близо 1.3 милиарда лв. растежи. Отбраната сигурността и правосъдната система покачват заложените разходи с близо 1.2 милиарда лв.. И едвам по-късно идва ред на покачването на средствата за образованието с към 1 милиарда лв.. По подробни разбивки по тази тематика могат да бъдат открити в таблицата на стр. 73 в Средносрочната бюджетна прогноза.
В увеличените разноски няма нищо неприятно, в случай че те са финансирани със подобаващ резистентен растеж на приходите. А устойчивият растеж идва от повишаване на постъпленията от налози без повдигане на ставките и странни нововъведения за спомагателни доходи, с цел да има предвидимост и сигурност за бизнеса и вложителите. В последното държавното управление не може да се похвали с някакви триумфи. В проектобюджета за 2024-а то е заложило растеж на приходите по КФП с близо 6.1 милиарда лв. по отношение на заложените за 2023-а и с 10.5 милиарда лв. по отношение на предстоящото осъществяване за 2023-а. Забелязвате ли разликата от близо 4.5 милиарда лв.? Тя идва от обстоятелството, че предстоящото, съгласно Средносрочната бюджетна прогноза, осъществяване на приходите - 67.19 милиарда лв., по КФП за 2023-а, е с 1.72 милиарда лв. по-малко от заложените в програмата за 2023-а. Като несъблюдение има по всички параметри на приходната част на КФП, включително и на данъчните и неданъчните приходи. Конкретните данни могат да се видят в таблицата на стр. 31 в Средносрочната бюджетна прогноза. Причината за неизпълнението на приходите е нереалистичното им обмисляне, при мощно повишени упования.
Въпросът тук е каква е вероятността сегашната история с неизпълнението на приходите, да се повтори и през 2024-а? Отговорът е че поради заложените високи упования в КФП за 2024-а и нестабилната външна и вътрешна икономическа обстановка риска за сходно и то по съществено повтаряне е доста висок. Впрочем държавното управление или по-скоро финансовият министър, ясно осъзнава, че има проблем с устойчивото нарастване на данъчните доходи в размери, които да му подсигуряват покриването на растежа на разноските. Затова не слага акцент върху тази част от постъпленията в КФП. Това ясно проличава от няколко текста в Средносрочната бюджетна прогноза, като може би най индикативен е този в частта " Приходни дискреционни ограничения " на стр.39. Там написа буквално следното: " Приходните дискреционни ограничения за интервала 2024-2026 година се чака да доведат до общо чисто нарастване на приходите в размер на 2 913,6 млн. лева През първата година се чака чисто нарастване на приходите с 1 994,4 млн. лева, а през идващите две години - чисто повишаване надлежно с 564,0 млн. лева и 355,3 млн. лева С максимален бюджетен резултат са ограниченията, свързани с въвеждането на енергийни вноски върху вноса и директния транспорт на природен газ с генезис от Русия11 в размер на 20 лева за 1 мегаватчас, водещи до спомагателни доходи от 2 000 млн. лева за 2024 година "
Да разбираме, че от чисто нарастване от малко над 2.91 милиарда лв., 2 милиарда лв. се чака да дойдат от вноската от " Булгартрансгаз ". А това сдружение би трябвало да си събере тези пари от Газпром без те да са планувани в договорите сред двете компании. Смятате ли, че руснаците ще платят? Много е подозрително. Впрочем в последният наличен доклад на " Булгаргаз " банковите гаранции за възможни неплащания по контракти са за най-много 170 милиона. Така че даже да предположим, че всички те бъдат сполучливо задействани (което е доста съмнително), това няма доста да помогне в обезпечаването на въпросните 2 милиарда лв.. А какво ще се случи с Булгартрансгаз в случай че заплати тези 2 милиарда лв. в хазната без да успее да си ги събере? Това няма ли да докара до дълбока декапитализация на сдружението със всички произлизащи от това отрицателни финансови и правни последствия. Кому е преференциално едно такова развиване на събитията?
Между другото, изобщо не е ясно дали и какъв брой от тези 2 милиарда лв. ще внесе " Булгартрансгаз " в хазната. Ще напомним, че против тази вноска, която не е ясно налог ли е, данък ли е, такса ли е и на какво правно съображение Министерството на финансите желае да я събира, има дело в Конституционния съд. Ако той се произнесе против въпросната вноска, какво ще прави тогава бюджета с плануваните, само че отрязани 2 милиарда доходи? Тази дупка с какво ще попълни? С понижаване на финансовите разноски на които разчита за реализиране на заложения растеж на БВП/ А може би с нови данъчни нововъведения, които ще влошат капиталовия климат?
Въобще по приходната част на по този начин показания от държавното управление бюджета за 2024-а има доста опасности и незнайни и освен това състояние да се залага подобен огромен растеж на разноските и то на такива с дълготраен непрекъснат темперамент, е меко казано недалновидно.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ