Проектите, финансирани с европейски пари, заемат все по-голям дял от

Проектите, финансирани с европейски пари, заемат все по-голям дял от стопанската система на България. Влияние за това има политиката на Съюза, която предизвиква сходен вид влияние в по-изостаналите райони на общността. За жал от ден на ден организации се стремят да получат тъкмо такова финансиране, вместо да развиват предприемачство на пазара .

" Проектното мислене " се трансформира в всеобща процедура. Така обществото стопира да се развива. Без предприемаческото изпитание няма качествени промени в една пазарна стопанска система . Доказателствата са в многочислените проучвания на предприемаческия развой.

Парадоксите на " плановото мислене " могат да се обяснят с феномена " фолклорна стопанска система ". Терминът е въведен от американския икономист Пол Рубин през 2003 година Под " фолклорна стопанска система " той схваща общото интуитивно чувство на стопански необразованите хора. Те следват своите инстинкти и имат вяра в самоочевидности. Според Пол Рубин " фолклорната стопанска система " е свят с нулев краен резултат. Това добре го знаят към този момент съседите ни в Гърция.

Основната мотивация на всеки в стопанската система е да печели. Проектите дават разнородни благоприятни условия за положителни възнаграждения. Това залъгва участниците в тях, че работата им е значима. Основната им цел е някак да потвърдят, че са устойчиви и да избегнат финансови корекции от контролиращите органи. Разчита се на огромни осведомителни табели, инвентарни стикери и медийна реклама. Задължителен детайл е хубавият принтер, а бонус е веган храната за събития, по опция приготвена от хора с увреждания. И като че ли всички наподобяват удовлетворени. Но дали е по този начин?

" Проектното мислене " последователно води до загуба на умения за предприемачество. Така се похабяват скъпи хрумвания и запаси в обществото. Повечето хора не го осъзнават. Тук е значима ролята на същинските бизнесмени, водачите на мнение, които движат обществото напред .

В България обликът на бизнесмена постоянно се свързва със строителя. Той нормално получава приходите си „ на зелено “. Парадоксално, тъй като в обикновено работещите стопански системи бизнесмен е този, който изобретява, основава артикули и се стреми към възстановяване на живота. Българският междинен бизнесмен е междинна ръка строител или медиатор. Едрият строи молове и автомагистрали. На село предприемачът се възползва и от дотации. И макар че на хартия има доста бизнесмени, множеството от тях разчитат на " планово мислене ". И когато " лесните пари " свършат, излизат всеобщо да стачкуват.

Драмата, спусната в дневния ред на обществото в последно време, е за какво се бавим с молбата за нова порция европейски пари. Този път задачата им е да излезем от Covid рецесията. Но белким българското икономическо знамение след Освобождението е било финансирано с еврофондове? Разликата е, че тогава бизнесмените не са били възприемани като част от " мутробарока ". Впрочем, този израз се ражда непринудено в устата на писателя Михаил Вешим, когато посещава Созопол в годините на строителен взрив.

Днес българският стопански напредък разчита от ден на ден на " фолклорната стопанска система ". Което постоянно значи и " попфолк стопанска система ". Дали това ще е причина за ново българско икономическо знамение, следва да разберем.

Чуйте коментара в звуковия файл.
Снимки: Pixabay