Перлите на София: Къщата на писателя Константин Петканов
Проектираната от проектант Дьо Шампо къща на софийската уличка “Герлово ” 13 е била предопределена за дом на губернатора на града, военачалник Неделчев.
Сградата е триетажна с тавански полуетаж в жанр модерн (известен още като сецесион или ар нуво), с чудесна декорация от растителни претекстове по еркера, задоволително забележителна, с цел да получи статут на монумент на културата през 1978 година
Домът е бил владеене на генерал-майор Паприков (1858-1920). Тук при започване на 1930 година се настанява чартърен писателят Константин Петканов, дошъл от Бургас с двете си дребни дъщери.
Романът “Морава звезда кървава ” подрежда Петканов до имената на видни антивоенни създатели като Ремарк и Барбюс. Цар Борис ІІІ награждава писателя с медал “България ” 3 степен. Освен белетрист, Константин Петканов е и държавник, ръководител на Върховния комитет на Съюза на тракийските сдружения в България, представител на Българо-британското сдружение, на Лигата на говорещите британски език. Удостоен е със специфичен медал “Бял орел ” за присъединяване си в акциите по спасяването на българските евреи.
По времето на Народна република България при комунистическата власт Петканов е шеф на културата в Министерството на информацията, определен е за учен от основателите на Института по литература към Българска академия на науките.
Съдбата среща вдовеца с две дребни момиченца с поетесата Магда Драгова, разведена с дъщеричка, която става негова спътница в живота.
Магда Петканова е авторка на текста на “Ако зажалиш някой ден ”, постоянно считана за национална песен; музиката й пък е на Марин Големинов. Къщата на “Герлово ” 13 в миналото е била място на срещи с Илия Бешков, Любомир Пипков, Елин Пелин, Евгения Марс, Анна Каменова, Петко Стайнов... Сега красивата постройка стои самотна като в стих на Магда Петканова: “Градът е остарял, наподобява безлюден, / дохожда единствено поща във неделя. / Години виждам през прозорец бял / по какъв начин жителите гинат от бездействие... ”
Сградата е триетажна с тавански полуетаж в жанр модерн (известен още като сецесион или ар нуво), с чудесна декорация от растителни претекстове по еркера, задоволително забележителна, с цел да получи статут на монумент на културата през 1978 година
Домът е бил владеене на генерал-майор Паприков (1858-1920). Тук при започване на 1930 година се настанява чартърен писателят Константин Петканов, дошъл от Бургас с двете си дребни дъщери.
Романът “Морава звезда кървава ” подрежда Петканов до имената на видни антивоенни създатели като Ремарк и Барбюс. Цар Борис ІІІ награждава писателя с медал “България ” 3 степен. Освен белетрист, Константин Петканов е и държавник, ръководител на Върховния комитет на Съюза на тракийските сдружения в България, представител на Българо-британското сдружение, на Лигата на говорещите британски език. Удостоен е със специфичен медал “Бял орел ” за присъединяване си в акциите по спасяването на българските евреи.
По времето на Народна република България при комунистическата власт Петканов е шеф на културата в Министерството на информацията, определен е за учен от основателите на Института по литература към Българска академия на науките.
Съдбата среща вдовеца с две дребни момиченца с поетесата Магда Драгова, разведена с дъщеричка, която става негова спътница в живота.
Магда Петканова е авторка на текста на “Ако зажалиш някой ден ”, постоянно считана за национална песен; музиката й пък е на Марин Големинов. Къщата на “Герлово ” 13 в миналото е била място на срещи с Илия Бешков, Любомир Пипков, Елин Пелин, Евгения Марс, Анна Каменова, Петко Стайнов... Сега красивата постройка стои самотна като в стих на Магда Петканова: “Градът е остарял, наподобява безлюден, / дохожда единствено поща във неделя. / Години виждам през прозорец бял / по какъв начин жителите гинат от бездействие... ”
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ