Проектът за нова конституция очаква депутатите
Проектът на нова конституция, препоръчан от ГЕРБ, е импортиран с дата 2 септември в Народното събрание. Според настоящия главен закон той може да бъде прегледан от депутатите най-рано 2 месеца след внасянето му (тоест, 2 ноември) или най-късно – 5 месеца (тоест, 2 февруари).
По-голямата част от плана придвижва наредбите на настоящия главен закон. Най-съществената оригиналност е намаляването на броя на народните представители на половина – от 240 на 120 . От претекстовете не се схваща за какво е определено тъкмо такова число. Вместо ясни пояснения, вносителите дават абсктрактни размисли като: „ Намаляването на броя на народните представители у нас може да придобие смисъл не просто на количествена смяна в състава ва представителното институция, а на пренасяне на акцента в разбирането за политическото посланичество. Политическите проблеми, които би трябвало да се вземат решение от народните представители, са въпрос освен на знание, посредством което се чака те да получат прецизен експертен отговор. Тези въпроси включват полезности, цели и средства, тъй че да са в отговор на публичните упования. ”
На последващо място по значимост идва отпадането на Великото Народно заседание (ВНС) като орган, който приема нова конституция или променя настояща такава. В претекстовете се показва, че България е единствената страна измежду членките на Съвета на Европа, чийто парламентарен модел изисква свикването на специфичен орган като Велико народно събрание, с цел да се промени главният закон или да се одобри нов подобен. В плана на ГЕРБ функционалностите на Велико народно събрание в тази сфера се трансферират на елементарния парламент, само че ще се изисква “по-голямо съглашателство ” сред политическите сили в него – болшинство от четири пети от всички депутати. За избрани въпроси – да вземем за пример промени във формата на държавно устройство, ще се изисква депутатската воля да бъде доказана от народен референдум.
От плана е отпаднало желанието на ръководещите да дават законодателна самодейност на основния прокурор. Запазва се замисълът им Висшият правосъден съвет (ВСС) да бъде сменен от Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите , които да вземат решение поотделно кадровите въпроси на съответните магистратски класи. Съдийският съвет ще назначава и освобождава ръководителите на висшите съдилища, а прокурорският – основния прокурор. Правомощията на правосъдния министър, който в този момент ръководи Висш съдебен съвет, се лимитират до това да предлага бюджетите на органите на правосъдната власт и да ръководи парцелите й. Тези оферти на ГЕРБ се обосновават с “продължаващото съмнение в българското правораздаване и по-специално във висшия кадрови и административен орган ”.
Вносителите оферират въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба . Това става допустимо при следната обстановка – когато има подозрение за противоречие сред закон и конституцията, съдът, който преглежда делото като последна инстанция, може – по своя или на заинтригуваната страна самодейност – да спре правосъдното произвеждане и да изиска от Конституционния съд да се произнесе. “Когато обаче тази самодейност не е била почетена от съда, или не е било допустимо да бъде направена, защото окончателният правосъден акт е учреден на закон, чието използване не е било обсъждано от страните, в двумесечен период от привършване на делото, засегнатият жител или юридическо лице може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на приложения закон ”, написа в плана.
ПОЛИТИЧЕСКИ КОМПРОМИС
В плана участват и текстове, които влязоха вследствие на компромиса, реализиран при договарянията сред ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация за поддръжка за новата конституция. Става въпрос за преамбюла, който отсъстваше от първичния план на партията на Бойко Борисов; за обособена наредба, в която се разказва гербът на републиката; за специфични текстове, в които се споделя, че страната поставя особени старания за поощряване на раждаемостта, както и че бракът е непринуден съюз сред мъж и жена.
КОИ СА ВНОСИТЕЛИТЕ
Документът носи подписите на 127 народни представители. Освен ГЕРБ и „ Обединени патриоти ”, зад него са застанали още депутати от „ Воля ”, отпред със своя водач Веселин Марешки, и нечленуващите в парламентарни групи Спас Панчев (бивш народен представител от „ Българска социалистическа партия за България ”) и Ангел Исаев (който беше в ДПС).
По-голямата част от плана придвижва наредбите на настоящия главен закон. Най-съществената оригиналност е намаляването на броя на народните представители на половина – от 240 на 120 . От претекстовете не се схваща за какво е определено тъкмо такова число. Вместо ясни пояснения, вносителите дават абсктрактни размисли като: „ Намаляването на броя на народните представители у нас може да придобие смисъл не просто на количествена смяна в състава ва представителното институция, а на пренасяне на акцента в разбирането за политическото посланичество. Политическите проблеми, които би трябвало да се вземат решение от народните представители, са въпрос освен на знание, посредством което се чака те да получат прецизен експертен отговор. Тези въпроси включват полезности, цели и средства, тъй че да са в отговор на публичните упования. ”
На последващо място по значимост идва отпадането на Великото Народно заседание (ВНС) като орган, който приема нова конституция или променя настояща такава. В претекстовете се показва, че България е единствената страна измежду членките на Съвета на Европа, чийто парламентарен модел изисква свикването на специфичен орган като Велико народно събрание, с цел да се промени главният закон или да се одобри нов подобен. В плана на ГЕРБ функционалностите на Велико народно събрание в тази сфера се трансферират на елементарния парламент, само че ще се изисква “по-голямо съглашателство ” сред политическите сили в него – болшинство от четири пети от всички депутати. За избрани въпроси – да вземем за пример промени във формата на държавно устройство, ще се изисква депутатската воля да бъде доказана от народен референдум.
От плана е отпаднало желанието на ръководещите да дават законодателна самодейност на основния прокурор. Запазва се замисълът им Висшият правосъден съвет (ВСС) да бъде сменен от Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите , които да вземат решение поотделно кадровите въпроси на съответните магистратски класи. Съдийският съвет ще назначава и освобождава ръководителите на висшите съдилища, а прокурорският – основния прокурор. Правомощията на правосъдния министър, който в този момент ръководи Висш съдебен съвет, се лимитират до това да предлага бюджетите на органите на правосъдната власт и да ръководи парцелите й. Тези оферти на ГЕРБ се обосновават с “продължаващото съмнение в българското правораздаване и по-специално във висшия кадрови и административен орган ”.
Вносителите оферират въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба . Това става допустимо при следната обстановка – когато има подозрение за противоречие сред закон и конституцията, съдът, който преглежда делото като последна инстанция, може – по своя или на заинтригуваната страна самодейност – да спре правосъдното произвеждане и да изиска от Конституционния съд да се произнесе. “Когато обаче тази самодейност не е била почетена от съда, или не е било допустимо да бъде направена, защото окончателният правосъден акт е учреден на закон, чието използване не е било обсъждано от страните, в двумесечен период от привършване на делото, засегнатият жител или юридическо лице може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на приложения закон ”, написа в плана.
ПОЛИТИЧЕСКИ КОМПРОМИС
В плана участват и текстове, които влязоха вследствие на компромиса, реализиран при договарянията сред ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация за поддръжка за новата конституция. Става въпрос за преамбюла, който отсъстваше от първичния план на партията на Бойко Борисов; за обособена наредба, в която се разказва гербът на републиката; за специфични текстове, в които се споделя, че страната поставя особени старания за поощряване на раждаемостта, както и че бракът е непринуден съюз сред мъж и жена.
КОИ СА ВНОСИТЕЛИТЕ
Документът носи подписите на 127 народни представители. Освен ГЕРБ и „ Обединени патриоти ”, зад него са застанали още депутати от „ Воля ”, отпред със своя водач Веселин Марешки, и нечленуващите в парламентарни групи Спас Панчев (бивш народен представител от „ Българска социалистическа партия за България ”) и Ангел Исаев (който беше в ДПС).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ