Стихотворения от Продрум Димов
ПРОДРУМ ДИМОВ е роден на 1 февруари 1933 година в с. Лесичово, Пазарджишко. Завършва Учителския институт в Пловдив, след което учи в Софийския университет " Св. Климент Охридски " - компетентност френска лингвистика. Работил е като преподавател, педагог и шеф на учебно заведение. Десетилетия наред се занимава с дейна журналистическа и писателска работа. Автор е на над 60 книги за деца и възрастни, измежду които поредност от сборници с изявленията, рецензии, портрети на известни български поети, писатели и други интелектуалци. Секретар е на писателското сдружение и на Клуба на дейците на културата в Пазарджик.
Къде е снопът ти, Кубрат?
О, какъв брой си злочеста през днешния ден, Българийо,
задъхана във рани и несгоди!
на колене по двете полушария
да просиш лепта в тия дни!> А в миналото по тез Балкани,
със топъл южен хоризонт,
стоманен мъж прабългари, славяни
със меч спои в един народ.> И Тангра - умен и ювиги,
и Аспарух с опашката на кон
зазидаха в темели те завинаги
сплавта - гранитния закон.> Къде си златен век на Симеона,
в душите раждал светлина?
Къде сте вий, светци на трона?
Къде си ти, Иван-Асенова страна?> Ах, по какъв начин грубо време ни наказа
и завист диша като АД!
Не ще ли секне днешната ненавист?
Къде е снопът ти, Кубрат?...> ---------> Пред залез >
И крее, стихва към този момент моят път,
и есен одрипяла през днешния ден новини му края.
Навярно с мен не свършва се светът
и туй отколе аз добре го зная.> Началото невръстно губи се на село,
където пях замечтан с ниви и треви,
където пих на воля от небесното безкрайно,
където ласкаво ме мамят детските ми дни.> А сетне дълго търсех своите вселени,
с криле от пламък, религия и фантазии.
Но поривите светли гаснеха душени -
без път, вцепенен от подлост, суети.> Защото нееднократно брули ме
по стъпките ми вятърът злоок,
злочест своя кръст и име
аз носих - страдалец като Ван Гог.> Безжизнен, оскотял, животът си тече,
само че кой ли може днеска да го спре?
Безчувствените улици, площади
кого ли не гнетят с бездушни шумопади?> И мъкнат се нелеки земните ми дни,
и печален в мен заселват спомен незастинал.
И постоянно ме претеглят на своите везни -
дали на вятъра съм си пътя аз минал?> > >
Къде е снопът ти, Кубрат?
О, какъв брой си злочеста през днешния ден, Българийо,
задъхана във рани и несгоди!
на колене по двете полушария
да просиш лепта в тия дни!> А в миналото по тез Балкани,
със топъл южен хоризонт,
стоманен мъж прабългари, славяни
със меч спои в един народ.> И Тангра - умен и ювиги,
и Аспарух с опашката на кон
зазидаха в темели те завинаги
сплавта - гранитния закон.> Къде си златен век на Симеона,
в душите раждал светлина?
Къде сте вий, светци на трона?
Къде си ти, Иван-Асенова страна?> Ах, по какъв начин грубо време ни наказа
и завист диша като АД!
Не ще ли секне днешната ненавист?
Къде е снопът ти, Кубрат?...> ---------> Пред залез >
И крее, стихва към този момент моят път,
и есен одрипяла през днешния ден новини му края.
Навярно с мен не свършва се светът
и туй отколе аз добре го зная.> Началото невръстно губи се на село,
където пях замечтан с ниви и треви,
където пих на воля от небесното безкрайно,
където ласкаво ме мамят детските ми дни.> А сетне дълго търсех своите вселени,
с криле от пламък, религия и фантазии.
Но поривите светли гаснеха душени -
без път, вцепенен от подлост, суети.> Защото нееднократно брули ме
по стъпките ми вятърът злоок,
злочест своя кръст и име
аз носих - страдалец като Ван Гог.> Безжизнен, оскотял, животът си тече,
само че кой ли може днеска да го спре?
Безчувствените улици, площади
кого ли не гнетят с бездушни шумопади?> И мъкнат се нелеки земните ми дни,
и печален в мен заселват спомен незастинал.
И постоянно ме претеглят на своите везни -
дали на вятъра съм си пътя аз минал?> > >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ