Продължителността на овациите след прожекции по време на фестивала в

Продължителността на овациите след прожекции по време на фестивала в Кан се мери прецизно с хронометър в търсене на справедлива оценка за триумфа на кино лентата, оповестява Асошиейтед прес.

Никъде другаде продължителността на овациите по време на министър председателите на филми не се записва и проучва по този начин деликатно, както в Кан. Дали един филм е спечелил триумфални осемминутни аплодисменти на крайници? Или публиката е стояла изправена единствено четири или пет минути? Как се стигна до това, че подобен малко евентуален индикатор се разнася по целия свят в границите на няколко минути след премиерата? И за какво всички стоят прави толкоз дълго? Не се ли уморяват дланите на ръцете от ръкопляскане?

Подобни прояви на възторг се трансфораха в отличителна линия на Кан, а от време на време и в маркетингов трик за филми, които желаят да намерят отзив надалеч от бул. „ Кроазет “. Ако Кан, най-големият и влиятелен кино фестивал в света, е знак на кинематографичния остатък, то бурните аплодисменти на крайници могат да наподобяват като най-голямото му престарание. Как пък на никого не му се дохожда до тоалетна?

По-малко публикувано обаче е разбирането за това по какъв начин показността на Кан оформя и изкривява смисъла на овациите на крайници. Когато феновете се изправят на крайници след края на надписите в гранд-зала „ Люмиер “, най-големия кинотеатър в Кан, те не просто стоят и приветстват кино лентата, който преди малко са гледали.

Веднага след края на прожекцията особено назначен оператор се втурва в залата и стартира да снима режисьора и членовете на актьорския състав, които седят в средата на салона. Видеото се възпроизвежда онлайн на екрана, до момента в който камерата - постоянно доста търпеливо - слага в непосредствен проект всеки от известните артисти. Аплодисментите са единствено частично за кино лентата - те са и за всяка присъстваща в залата звезда поотделно.

Когато наскоро в Кан се състоя премиерата на „ Индиана Джоунс и реликвата на ориста “, камерата даде време на Мадс Микелсен, Фийби Уолър-Бридж, Итън Айсидор, Харисън Форд и режисьора Джеймс Манголд, с цел да се порадват на обожанието в залата. В последна сметка обаче професионалните издания, които имаха кореспонденти в киносалона, с цел да наблюдават времето с хронометър, регистрираха, че овациите са траяли пет минути. Сп. „ Варайъти “ разгласи, че приемът на кино лентата е бил „ студен “.

Инфлацията евентуално визира даже аплодисментите. На множеството места по света петминутни аплодисменти на крайници биха се смятали за фантазия. В Кан обаче се допуска, че това е банкет, студен като еднодневно еспресо.

Отзивите за „ Реликвата на ориста “ в действителност бяха смесени. Но също по този начин е допустимо публиката - или звездите на кино лентата - да са се преситили след 142-минутен филм, който беше предшестван от многочислени дитирамби в чест на Форд. На идващия ден очевидно разчувстваният Форд назова прекарването „ неописуемо “. „ Топлината на това място, възприятието за общественост, посрещането са невъобразими “, споделя Форд и добави: „ И това ме кара да се усещам отлично “.

До огромна степен продължителността на овациите е обвързвана с това дали звездите на кино лентата подстрекават публиката в залата или се подчиняват на камерата. На премиерата на „ Убийци на цветната луна “ на Мартин Скорсезе, откакто експанзивният актьорски състав на кино лентата получи своите близки проекти, Леонардо ди Каприо и други участници във кино лентата продължиха да ръкопляскат, даже когато по-голямата част от залата беше спряла. След това присъстващите в залата представители на индианското племето осейдж вдъхнаха още живот на аплодисментите с шумни, радостни подвиквания. В последна сметка деветте минути бяха задоволителни, с цел да отбележат връх в тазгодишното издание на фестивала. Историческият епос на Скорсезе притегли заглавия, които всеки филм желае да получи в Кан. 

Историята обаче помни и по-продължителни овации. През 2015 година блестящият романс от 50-те години на предишния век „ Карол “ на Тод Хейнс дебютира в Кан с 10-минутни аплодисменти на крайници. 

Най-дългата овация в Кан принадлежи на „ Лабиринтът на фавна “ на Гийермо дел Торо, който получи 22-минутен привет - време, задоволително за гледане на епизод на „ Зайнфелд “ без рекламите. Филмът „ Фаренхайт 9/11 “ на Майкъл Мур, който през 2004 година завоюва „ Златна палма “ в Кан, беше приветстван в продължение на 20 минути. През 2012 година филмът на Джеф Никълс „ Мъд “ е приветстван 18 минути.

Овациите, които чупят хронометъра, не постоянно значат качество. „ Вестникарчето “ на Лий Даниълс не се счита тъкмо за модерна класика, само че през 2012 година съумя да получи 15-минутна овация.

Кан от дълго време е прочут с пристрастните си реакции. Някои извънредно уважавани филми, като „ Апокалипсис в този момент “ на Франсис Форд Копола, беше освиркан на фестивала. По-вероятно е обаче освиркванията да се чуят на прожекциите за пресата, в сравнение с церемония министър председателите с публични дрехи. На тях бурните овации са повече или по-малко въпрос на етикет.

На тазгодишния фестивал филмите с най-вече звезди се одобриха добре. „ Май, декември “ на Тод Хейнс с Натали Портман и Джулиан Мур съвсем съответства с реакцията на неговия „ Карол “ преди седем години с осемминутни аплодисменти. Историческата драма на Карим Айнуз „ Подстрекателка “ с Алисия Викандер и Джуд Лоу в основните функции получи същите по дълготрайност аплодисменти. Викандер назова високодецибелния плач на публиката „ разтърсващо, незабравимо прекарване “. „ Даже малко ме побиха тръпки “, добави актрисата.