Продължаващото медицинско обучение е изключително важно, но на практика все

„ Продължаващото здравно образование е извънредно значимо, само че на процедура към момента липсва в България. Лекарят може да остане с познанията си от завършването на специализацията, което не е добре нито за обществото, нито за него самия. Необходима е рационална и обезпечена система за продължаващо здравно образование, би трябвало да има законова база и ясни правила. “ Това сподели ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов по време на форума „ Задължителната подготовка на лекарите – гаранция за качество на здравната грижа “, проведен от Лекарския съюз.

По думите на доктор Брънзалов сега продължаващото здравно образование е непринудено и по избор. „ Обществото ни има повишени условия към специалността ни и ние сме приели тези условия в деня, в който сме получили дипломите си за лекари и не може да разчитаме единствено на нея в живота си “, добави доктор Брънзалов.

Началникът на отдел „ Продължаващо здравно образование “ в БЛС Николай Стоянов показа моделите, които са възприети в останалите европейски страни. По думите му в Европейски Съюз са се наложили три модела за продължаващо образование – наложителен, непринуден и хибриден, който съчетава наложителните условия и доброволните начинания. В 13 страни се е наложил наложителният модел, а в Гърция, Румъния, Латвия и Хърватска – хибридният, като и при двата модела при несъблюдение на условията санкцията е лишаване на лиценза на лекаря. 

„ В България Лекарският съюз провежда продължаващото здравно образование, като подписва контракти с разнообразни организации. Право да организират такива образования имат здравни заведения, упълномощени за образователна активност, научни организации, фармацевтични компании и други Събитията се точкуват по единна кредитна система, съгласно която една кредитна точка е равна на 45 минути лекция или 1 научен час. Формите на образования са разграничени на категории, като най-предпочитаните са симпозиуми, конгреси или самостоятелните форми на образование и практическите образования и присъединяване в извършения “, изясни Стоянов. 

Той даде образец с двудневен семинар. „ След като асоциацията по дадена компетентност, която го провежда, подписа контракт с БЛС, тя изпраща своята научна стратегия, която се кредитира по описания метод. При присъединяване на хабилитирани лица, участниците в семинара получават още 2 спомагателни точки и 3 точки за задгранични хабилитирани лица. Участниците като лектори и с постерни сесии ще получат по 10 точки в допълнение. Асоциацията дава лист на всички участници, който се вкарва в обединен указател “, сподели още Николай Стоянов. 

Здравният икономист Аркади Шарков показа икономическата стойност на ученето през целия живот. По думите му то понижава рисковете от немарливост с 30% и неведнъж усилва удовлетвореността от работата. Участието в продължаващо здравно образование води до увеличение на Брутният вътрешен продукт.

„ През 2021 година В Швеция 35% от цялото население вземат участие непринудено в продължаващо образование, до момента в който в България данните са за 2%, участващи в продължаващо образование. Средно 11% от популацията в Европа вземат участие непринудено в продължаващо образование. Над 90% от лекарите в Европа вземат участие годишно в действия за учене през целия живот “, добави Шарков. 

Той цитира анкета измежду медицинските сестри, съгласно която 80% от тях считат, че би трябвало да вземат участие в учене през целия живот, само че 15% не го вършат заради липса на време, 30% - поради неналичието на поддръжка от работодателя, а 45% - поради незадоволително средства.