Вицепрезидентът на среща с българската общност в Загреб: Продължаваме да работим за структурирана политика за българите в чужбина
Продължаваме да работим за структурирана държавна политика за българите зад граница.
Много тактики са писани през годините, само че са останали в прашните папки. Политиката е разпиляна в разнообразни институции. Необходим е и осъвременен Закон за българите в чужбина, който да регистрира техните специфики и потребности. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на среща с представители на българската общественост в Загреб. Йотова е в Хърватия по покана на ръководителя на Националната общественост на българите Рашко Иванов. По публични данни от 2021 година 262 души в Хърватия са се определили като българи. Българската общественост е вписана в Конституцията на страната, има и посланичество в локалния парламент на Загреб. Общността е формирана основно от потомци на градинари, заселили се в Хърватия в края на 19 век, и на културни дейци от средата на 20 век.
„ Ако не мотивираме младежите да пазят и развиват българското съзнание, ще загубим статута на общността и всички произлизащи от него права “, акцентира вицепрезидентът. Тя напомни, че президентската институция упорства за целеви средства в българския бюджет за планове за българите зад граница. „ Културните връзки с България имат голямо значение, само че актуалният свят показва доста повече благоприятни условия за взаимни действия, които не са ориентирани единствено към паметта и историята “, означи Йотова.
Според вицепрезидента образованието посредством мрежата от неделни учебни заведения е най-успешната политика на българската страна за сънародниците ни на открито. В срещата в Загреб взе участие и шефът на Българското неделно учебно заведение „ Иван Вазов “ Иглика Касабова. В школото учат 30 деца, в това число от Словения и Босна и Херцеговина. Училището изпитва усложнения с намирането на пространства за осъществяване на занятия и на преподаватели от България по история и география.
Българите в Хърватия имат и свое списание – „ Родна тирада “ с основен редактор Диана Гласнова.
Много тактики са писани през годините, само че са останали в прашните папки. Политиката е разпиляна в разнообразни институции. Необходим е и осъвременен Закон за българите в чужбина, който да регистрира техните специфики и потребности. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на среща с представители на българската общественост в Загреб. Йотова е в Хърватия по покана на ръководителя на Националната общественост на българите Рашко Иванов. По публични данни от 2021 година 262 души в Хърватия са се определили като българи. Българската общественост е вписана в Конституцията на страната, има и посланичество в локалния парламент на Загреб. Общността е формирана основно от потомци на градинари, заселили се в Хърватия в края на 19 век, и на културни дейци от средата на 20 век.
„ Ако не мотивираме младежите да пазят и развиват българското съзнание, ще загубим статута на общността и всички произлизащи от него права “, акцентира вицепрезидентът. Тя напомни, че президентската институция упорства за целеви средства в българския бюджет за планове за българите зад граница. „ Културните връзки с България имат голямо значение, само че актуалният свят показва доста повече благоприятни условия за взаимни действия, които не са ориентирани единствено към паметта и историята “, означи Йотова.
Според вицепрезидента образованието посредством мрежата от неделни учебни заведения е най-успешната политика на българската страна за сънародниците ни на открито. В срещата в Загреб взе участие и шефът на Българското неделно учебно заведение „ Иван Вазов “ Иглика Касабова. В школото учат 30 деца, в това число от Словения и Босна и Херцеговина. Училището изпитва усложнения с намирането на пространства за осъществяване на занятия и на преподаватели от България по история и география.
Българите в Хърватия имат и свое списание – „ Родна тирада “ с основен редактор Диана Гласнова.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ