Пъстроцветното градче на моето незабравимо детство
Продължава нашият конкурс " Обичам този град! ". Анжела Иванова е родена във Видин и през днешния ден ни споделя точно за града на своето детство.
Градът, в който съм израснала, не е огромен, само че пък за сметка на това има богата история. Градът, в който съм прекарала незабравимото си детство, изпълнено единствено с щастливи моменти и усмивки, е Видин. Този град може да те остави без думи.
Разхождайки се из градската градина, можете да се насладите на красивата панорама на река Дунав, плаващите по нея кораби, градините с пъстри и уханни цветя и най-много на спиращата дъха цитадела „ Баба Вида “. Видин е идеалното кътче за отдих или за малко бягство от забързаното и сиво всекидневие. Центърът ни е дребен, само че гиздав, изпълнен с магазинчета за всеки усет. Оглеждайки витрините, долавяш музиката на уличните музиканти, правиш няколко крачки, само че се връщаш, тъй като нежната мелодия гали сетивата ти.
Както всеки град и ние имаме своите забележителности, които по никакъв начин не са за изпускане! На първо място бих предложила художествената изложба „ Никола Петров “. В нея можете да видите извънредно красиви картини на известни български художници като Златю Бояджиев (той има фотография с моя дядо, за който ще ви опиша малко по-късно), Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров и други. Интересни за посещаване места са и Кръстатата казарма, музеят „ Конака “, външната цитадела „ Калето “, мавзолеят на Антим I, джамията на Осман Пазвантоглу, Синагогата и дано не забравяме нашия хубав Драматичен спектакъл.
Преди малко ви загатнах за моя дядо. Той е антиквар и художник. Обожавам да седнал съм в неговото ателие и да се топвам в магията на изкуството, гледайки живописните картини, които като че ли всеки миг ще оживеят, или ровейки се в многочислените прашни книги и четейки в унес за живота на Ван Гог, Пол Гоген, Едгар Дега...
В летните дни можете да си извършите разходка с лодка и да се насладите на неповторимо красивия залез, който като че ли се потапя в реката и наподобява като рисувана картичка. Можете и просто да седнете на корабчето-ресторант, с цел да пийнете студена бира, а гледката, която ще се открие пред очите ви, е Дунав мост 2 и крайбрежията на Румъния. Красотата на този град е толкоз огромна и също толкоз пропита с история, че надали има някой, който да го е посетил и да не е желал още веднъж да се върне, да не е бил обхванат от магията на старите архитектурни здания, величествените ни монументи и лъчезарните ни паркове!
Пиша тези редове с трогване и горест по родния си град, защото сега не пребивавам там. Но пък давам обещание един ден да се завърна, и то вечно, тъй като бащиното огнище е едно и не може да бъде сравнявано с никое друго кътче по света!
Автор: Анжела Иванова
Градът, в който съм израснала, не е огромен, само че пък за сметка на това има богата история. Градът, в който съм прекарала незабравимото си детство, изпълнено единствено с щастливи моменти и усмивки, е Видин. Този град може да те остави без думи.
Разхождайки се из градската градина, можете да се насладите на красивата панорама на река Дунав, плаващите по нея кораби, градините с пъстри и уханни цветя и най-много на спиращата дъха цитадела „ Баба Вида “. Видин е идеалното кътче за отдих или за малко бягство от забързаното и сиво всекидневие. Центърът ни е дребен, само че гиздав, изпълнен с магазинчета за всеки усет. Оглеждайки витрините, долавяш музиката на уличните музиканти, правиш няколко крачки, само че се връщаш, тъй като нежната мелодия гали сетивата ти.
Както всеки град и ние имаме своите забележителности, които по никакъв начин не са за изпускане! На първо място бих предложила художествената изложба „ Никола Петров “. В нея можете да видите извънредно красиви картини на известни български художници като Златю Бояджиев (той има фотография с моя дядо, за който ще ви опиша малко по-късно), Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров и други. Интересни за посещаване места са и Кръстатата казарма, музеят „ Конака “, външната цитадела „ Калето “, мавзолеят на Антим I, джамията на Осман Пазвантоглу, Синагогата и дано не забравяме нашия хубав Драматичен спектакъл.
Преди малко ви загатнах за моя дядо. Той е антиквар и художник. Обожавам да седнал съм в неговото ателие и да се топвам в магията на изкуството, гледайки живописните картини, които като че ли всеки миг ще оживеят, или ровейки се в многочислените прашни книги и четейки в унес за живота на Ван Гог, Пол Гоген, Едгар Дега...
В летните дни можете да си извършите разходка с лодка и да се насладите на неповторимо красивия залез, който като че ли се потапя в реката и наподобява като рисувана картичка. Можете и просто да седнете на корабчето-ресторант, с цел да пийнете студена бира, а гледката, която ще се открие пред очите ви, е Дунав мост 2 и крайбрежията на Румъния. Красотата на този град е толкоз огромна и също толкоз пропита с история, че надали има някой, който да го е посетил и да не е желал още веднъж да се върне, да не е бил обхванат от магията на старите архитектурни здания, величествените ни монументи и лъчезарните ни паркове!
Пиша тези редове с трогване и горест по родния си град, защото сега не пребивавам там. Но пък давам обещание един ден да се завърна, и то вечно, тъй като бащиното огнище е едно и не може да бъде сравнявано с никое друго кътче по света!
Автор: Анжела Иванова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ