89-годишната Елка Константинова сама си плаща старческия дом
Прочутата литераторка и някогашен министър на културата от първите години на демокрацията Елка Константинова изживява последните си години в старешки дом в покрайнините на София. 89-годишната дама демонстрира забележителна устойчивост и макар напредналите си години, не се е залежала, а продължава да се движи, описа за „ Уикенд ” един от нейните най-близки другари проф. Михаил Константинов.
За жал, огромната интелектуалка не е добре с паметта, както се случва с множеството хора на тази възраст. Професорката евентуално страда от Алцхаймер и доста мъчно разпознава околните си, както и дребното другари, които към момента я посещават. Иначе, за в миналото енергичната и неуморима дама се грижат доста добре. Центърът, в който е настанена, предлага условия на равнище, защото е за защити хора, споделя Неделчев.
Голямото оскърбление на Елка Константинова обаче е синът й Васил, който не посещава майка си, тъй като рядко се задържа в България и е ангажиран да пътешества по морета и океани с яхтата си, купена от продаден фамилен парцел. Близки до фамилния кръг описват, че тогавашният издател на първото еротично списание „ Петък вечер ” гледа да завоюва някой лев от жилището на майка си в центъра на София и го е разделил на две, като нормално го отдава за висок наем. Не той обаче заплаща таксата в старческия дом, с цел да се грижат за майка му. Колкото и да е необичайно за родните условия, с помощта на положителната си пенсия, проф. Константинова си обезпечава старините сама, защото получава оптималната за страната пенсия в размер на 1440 лева Преди години, още до момента в който беше здрава, тя сама признаваше, че пенсията й е добра и й разрешава и да оказва помощ на околните си.
Сега най-верни и загрижени за ориста на някогашната министърка остават сестра й и племенникът й, които постоянно ходели да я посещават в дома, въпреки че старата жена мъчно разпознавала и тях и връзката с нея е много комплицирана.
Проф. Елка Константинова беше настанена от наследника си в старешки дом първо в Хасково, след това във Велинград, а най-после в къщата му за посетители в Чепеларе, още преди години, до момента в който тя бе със свежа памет и разбираше всичко, което се случва към нея. Първоначално, литераторката попадна в център за хора с ментални увреждания с мизерни условия, а и прекомерно далечен от столицата, което съществено затрудняваше визитите на околните й. Преди няколко години, някогашният културен министър Вежди Рашидов се трогна от ориста на интелектуалката и оказа помощ финансово за лекуването й. Лично той спомага интелектуалката да бъде преместена в София, с цел да е по-близо до хората, които я ценят.
Самата баба Елка, както другарски я назовават сътрудниците и приятелите й, се опитваше да работи съвсем до прага на 80-те си години и допълваше пенсията си с преводи и научни писания. След като паметта й стартира да отслабва обаче, тя приключи обичаното си занятие. Незавършена остава и книгата със мемоари, която приготвя за първите години на демокрацията. Уви, записките й в никакъв случай няма да видят бял свят. В първите години в старешки дом, Елка Константинова споделяше, че й липсват книгите от домашната й библиотека. Страдаше и от това, че няма достъп до нови издание.
Елка Костантинова има повече от богата и впечатляваща културна биография - през 60-те години на предишния век работи във вестниците „ Народна просвета ” сп. „ Септември ”. Като теоретичен помощник е в Института по литература към Българска академия на науките, изнася лекции по българска литература в Ягелонския университет в Краков, преподава в НАТФИЗ през 90-те. Проф. Константинова е народен представител в VII Велико Народно заседание. Става министър на културата през 1991-92 година На нея се падна горчивата орис да извърши тежката културна промяна, обвързвана със съкращаването на стотици интелектуалци. Тя е посочена и за „ килърката на българския цирк ”, защото издава указа, с който страната приключва финансирането на цирковете и десетки фокусници, акробати и клоуни остават на улицата и се разпиляват по необятния свят.
Проф. Константинова има зад тила си забележителни книги, отдадени на писателите Георги Райчев, Камен Калчев, Георги Караславов. „ Силуети от през вчерашния ден и през днешния ден ” (1985 г.), „ Фантастика и актуалност ” (1985 г.), „ Българският роман от през вчерашния ден и през днешния ден ” (1987 г.), „ Въображаемото и действителното. Фантастиката в българската художествена прозаичност ” (1987 г.), „ Николай Лилиев. Творчески портрет ” (1988 г.), „ Лечебната мощ на литературата ” (1992 г.), „ Какво ще кажем ние на младите сърца ” (2002 г.) са част от заглавията на творбите й.
За жал, огромната интелектуалка не е добре с паметта, както се случва с множеството хора на тази възраст. Професорката евентуално страда от Алцхаймер и доста мъчно разпознава околните си, както и дребното другари, които към момента я посещават. Иначе, за в миналото енергичната и неуморима дама се грижат доста добре. Центърът, в който е настанена, предлага условия на равнище, защото е за защити хора, споделя Неделчев.
Голямото оскърбление на Елка Константинова обаче е синът й Васил, който не посещава майка си, тъй като рядко се задържа в България и е ангажиран да пътешества по морета и океани с яхтата си, купена от продаден фамилен парцел. Близки до фамилния кръг описват, че тогавашният издател на първото еротично списание „ Петък вечер ” гледа да завоюва някой лев от жилището на майка си в центъра на София и го е разделил на две, като нормално го отдава за висок наем. Не той обаче заплаща таксата в старческия дом, с цел да се грижат за майка му. Колкото и да е необичайно за родните условия, с помощта на положителната си пенсия, проф. Константинова си обезпечава старините сама, защото получава оптималната за страната пенсия в размер на 1440 лева Преди години, още до момента в който беше здрава, тя сама признаваше, че пенсията й е добра и й разрешава и да оказва помощ на околните си.
Сега най-верни и загрижени за ориста на някогашната министърка остават сестра й и племенникът й, които постоянно ходели да я посещават в дома, въпреки че старата жена мъчно разпознавала и тях и връзката с нея е много комплицирана.
Проф. Елка Константинова беше настанена от наследника си в старешки дом първо в Хасково, след това във Велинград, а най-после в къщата му за посетители в Чепеларе, още преди години, до момента в който тя бе със свежа памет и разбираше всичко, което се случва към нея. Първоначално, литераторката попадна в център за хора с ментални увреждания с мизерни условия, а и прекомерно далечен от столицата, което съществено затрудняваше визитите на околните й. Преди няколко години, някогашният културен министър Вежди Рашидов се трогна от ориста на интелектуалката и оказа помощ финансово за лекуването й. Лично той спомага интелектуалката да бъде преместена в София, с цел да е по-близо до хората, които я ценят.
Самата баба Елка, както другарски я назовават сътрудниците и приятелите й, се опитваше да работи съвсем до прага на 80-те си години и допълваше пенсията си с преводи и научни писания. След като паметта й стартира да отслабва обаче, тя приключи обичаното си занятие. Незавършена остава и книгата със мемоари, която приготвя за първите години на демокрацията. Уви, записките й в никакъв случай няма да видят бял свят. В първите години в старешки дом, Елка Константинова споделяше, че й липсват книгите от домашната й библиотека. Страдаше и от това, че няма достъп до нови издание.
Елка Костантинова има повече от богата и впечатляваща културна биография - през 60-те години на предишния век работи във вестниците „ Народна просвета ” сп. „ Септември ”. Като теоретичен помощник е в Института по литература към Българска академия на науките, изнася лекции по българска литература в Ягелонския университет в Краков, преподава в НАТФИЗ през 90-те. Проф. Константинова е народен представител в VII Велико Народно заседание. Става министър на културата през 1991-92 година На нея се падна горчивата орис да извърши тежката културна промяна, обвързвана със съкращаването на стотици интелектуалци. Тя е посочена и за „ килърката на българския цирк ”, защото издава указа, с който страната приключва финансирането на цирковете и десетки фокусници, акробати и клоуни остават на улицата и се разпиляват по необятния свят.
Проф. Константинова има зад тила си забележителни книги, отдадени на писателите Георги Райчев, Камен Калчев, Георги Караславов. „ Силуети от през вчерашния ден и през днешния ден ” (1985 г.), „ Фантастика и актуалност ” (1985 г.), „ Българският роман от през вчерашния ден и през днешния ден ” (1987 г.), „ Въображаемото и действителното. Фантастиката в българската художествена прозаичност ” (1987 г.), „ Николай Лилиев. Творчески портрет ” (1988 г.), „ Лечебната мощ на литературата ” (1992 г.), „ Какво ще кажем ние на младите сърца ” (2002 г.) са част от заглавията на творбите й.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ