Прочетох много книги и повечето от тях съм забравил… Тогава

„ Прочетох доста книги и множеството от тях съм забравил… Тогава каква е задачата на четенето? “ Това беше въпросът, който един възпитаник един път зададе на своя преподавател. Учителят не отговори в този момент; Въпреки това, след няколко дни, до момента в който той и младият възпитаник седяха покрай река, той сподели, че е жаден и помоли момчето да му донесе малко вода със остаряло, мръсно решето, което беше на земята. Студентът се стресна, тъй като знаеше, че настояването е разумно. Но той не можа да опонира на учителя си и откакто взе ситото, стартира да извършва тази неуместна задача. Всеки път, когато потапяше ситото в реката, с цел да донесе вода на учителя си, той не можеше даже да направи крачка към него, защото в ситото не остана нито капка. Опитваше и опитваше десетки пъти, само че колкото и да се опитваше да тича по-бързо от брега до своя преподавател, водата продължаваше да минава през всички дупки на ситото и той се губеше по пътя. Изтощен, той седна до Учителя и сподели: „ Не мога да взема вода с това решето, простете ми, учителю, това е невероятно и аз се провалих в задачата си. “ „ Не – отговори старецът, усмихвайки се – не си се провалил. Виж цедката, в този момент свети, чиста е, като нова е. Водата, която се просмуква през дупките му, го е изчистила. Когато четеш книги – продължи остарелият Учител – ти си като решето, а те са като речна вода. Няма значение, в случай че не можете да запазите в паметта си цялата вода, която те пропущат през вас, тъй като книгите с техните хрумвания, страсти, усеща, знания… истината, която ще откриете сред страниците, ще пречисти мозъка и духа ви и ще ви направи по-добър и освежен човек. Това е задачата на четенето. “ превод от испански – Веолета Бончева