Български фирми използваха кризите като трамплин за просперитет
Проблемите с нарушените доставки по света на различни първични материали и материали по време коронавирус пандемията, както и галопиращите енергийни цени не са повлияли негативно на българския експорт като цяло. Въпреки недоволствата на бизнеса, че става неконкурентоспособен поради все по-големите разноски за произвеждане, България продължава да печели позиции на международните пазари. При това редица български артикули се реализират на цени, по-добри от съперниците си. Това демонстрира годишният разбор на Българската стопанска камара за износа на страната ни.
През 2021 година експортът на български артикули e на стойност 41.9 милиарда $, което е със забележителните 31% повече от предната година.
" Ако има пострадали от прекратени доставки поради рестриктивните мерки на ковид пандемията компании, то
това се балансира от пренасочване на веригите за доставки
Пандемията даде късмет на много наши компании, защото мултинационалните компании взеха решение, че за тях е по-важно да имат сигурни доставки от по-кратки дистанции, за да не се спира производството на краен артикул. Липсата на някакъв детайл стопира цялата поточна линия и загубите в тези случаи са доста по-големи, в сравнение с по-високата цена, която предлага българският производител в съпоставяне с този от Индонезия, Малайзия или Тайланд ", коментира авторът на проучването Веселин Илиев, основен шеф „ Външноикономическо съдействие “ в БСК.
Начело на експортната листа на България за поредна година излизат изделията на елекротехниката и електрониката (1-во място), както и на машиностроенето - (3-то място). Водещите им позици трайно се затвърдиха, което е похвално за българския бизнес, решил да развива високотехнологични производства и крайни артикули, вместо да пласира на ниска цена и бързо първични материали и заготовки.
Сред първите четири артикули по стойност във валута се подреждат медта и медните произведения (2-ро място) и енергоносителите (горива и електроенергия) - 4-то място. Традиционно за последните години петото място заема зърното. Тези 5 групи артикули образуват над 1/3 от износа на България.
За първа година броят на групите артикули, чийто експорт надвърля 1 милиарда $, се е увеличил от 10 на 15. (Таблица 1).
За по-добрите постъпления на българските компании от продажби зад граница безспорно заслуга има инфлацията. Това важи най-много за износа на първични материали, където
растежът на цените съумява да компенсира намалелите продажби
Например износът на горива през предходната година е понижен с 1/3 като размер - от 2.813 млн. тона през 2020 година на малко под 2 млн. тона през 2021 година, само че в стойност стоковата група бележи ръст от 1.106 милиарда $ на 1.292 милиарда $, или 17%.
Подобно е ситуацията и при металите, чиито цени на интернационалните тържища означиха върхове през последните две години. Количеството износ на катодна и анодна мед спада, но приходите от продажби зад граница порастват. При катодната мед да вземем за пример постъпленията са скочили с 50%, което я прави стоката с най-голям стойностен размер в българския износ за предходната година с доходи за 1.773 милиарда $. Отделно износът на анодна мед е за 1.026 милиарда $. Основен техен производител е медната рафинерия в Пирдоп.
Заради високите цени на металите сред водещите експортни артикули с над 1 милиарда $ приходи се подредиха желязо, стомана и произведения от тях, а на международните пазари България се изкачи на второ като максимален експортьор на профили от желязо и стомана.
Износителите на зърно също са спечелили добре от играта на борсовите котировки. Тук водеща е пшеницата - през предходната година България е изнесла 5.076 млн. тона за 1.356 милиарда $. Като количества растежът е с 60%, а като стойност - с 94%, почти двойно по отношение на предната година. Това изяснява и за какво нашите зърнопроизводители в този момент са толкоз " чувствителни " към вноса в Европа без мита и тарифни бариери на доста по-евтиното зърно от Украйна след експлоадирането на войната.
" За водещия принос на зърнените култури - пшеница, слънчоглед, царевица, в експортната ни листа през последните години
рещаваща роля играе и европейският начин на субсидиране
Той стимулира развъждането на селскостопански култури, които са с оптимално индустриализиран развой на рандеман. Непропороционалните дотации доведоха до спад в развъждането на плодове и зеленчуци, които са трудоемки и изискват ежедневна грижа, и за жалост България се трансформира в чист вносител на плодове и зеленчуци ", разяснява Илиев.
Инфлацията " оказва помощ " и на производителите на крайни продукти да отбележат по-добри продажби зад граница. " Като се регистрира, че индустриалните цени на предприятията се покачиха с 20-30%, мисля, че действителният растеж на износа по цени от 2020 година е към 10-12% ", показва специалистът.
Крайните цени порастват на всички места - и за нашите съперниците, само че все пак редица български артикули с висока добавена стойност се представят чудесно на международните пазари. Например изделията на електрониката и електротехниката записват 7% средногодишен растеж за последните пет години, до момента в който за същия интервал международният импорт се е увеличавал с 5% годишно. Износът на машини и апарати също се показва добре и бележи средногодишен растеж от 6%, до момента в който международният импорт - 3%. " Това значи, че българските производители на тези произведения са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители ", изяснява Илиев.
Същото може да се каже и за произведения на химическата индустрия, части и компоненти за автомобилната промишленост, колела, медикаменти, оптически и измервателни принадлежности, мебели, които демонстрират бързо развиване и излизат напред в експортната ни листа с над 1 милиарда $ осъществени продажби в чужбина.
Впечатление вършат и данните за износа на електрическа енергия. През 2021 година, когато стартира забележителното увеличение на енергийните цени, страната ни внезапно е нараснала експорта на ток до 5853 GWh при 4422 GWh предната година. Приходите във валута нарастват още по-драстично - за предходната година те са 632 млн. $ при далеч по-скромните 229 млн. $ година по-рано. В района само Румъния има по-голям експорт на електрическа енергия – 658 млн. $, а Гърция и Турция изнасят 2,5 пъти по-малко от нас.
--------------------------------------------------
КОИ СА БЪЛГАРСКИТЕ ПАЗАРИ?
Страните от Европейски Съюз и от Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските снабдители, демонстрира проучването на БСК. Близката търговия става все по-предпочитана от далечните дестинации, за които също така се ползват тарифни и нетарифни бариери.
Най-важният пазар е Германия – с 15% дял в целия ни експорт. Следват Румъния 10.2%, Италия 7.6%, Гърция 6.6%, Турция 6.2%.
В Топ 10 са още Франция, Белгия, Китай, Испания, Полша. Тези 10 сътрудници са пазар за 60% от износа на страната ни. И съвсем за всички тези страни българският експорт през последната година е повишен с двуцифрени темпове от 20% нагоре.
----------------------------------------------
КЪДЕ съдебномедицинска експертиза НАЙ-УСПЕШНИ?
През 2021 година България съумява да се изкачи на второ място в света по експорт на маслодаен слънчоглед с продажби за над 730 млн. $. Той се изнася главно за Германия и Турция.
Също толкова успешно съумяваме да изнасяме по-скъпия краен продукт слънчогледово олио. Приходите от експорт достигат 691 млн. $ експорт, с което заемаме третото място на международен експортьор на слънчогледово олио. Стоката се продава най-вече в Испания, Италия, Турция и Гърция.
Сред изнасяните горива с огромен дял е биодизелът. Той се получава главно от рапицата, която до преди няколко години българските производители изнасяха непосредствено. Сега обаче в страната ни работят множество неголеми съоръжения за преправка на рапица в гориво. През 2021 година са изнесени 542 хиляди тона биодизел за 926 млн. $. Ръстът в количество е 28%, а в реализирана валута - 118%. Купувачите на българския биодизел са съществени страни от Европейски Съюз - Румъния, Италия, Унгария, Австрия, Гърция.
Има и няколко нишови артикули, в които България се е утвърдила като световен водач. Така да вземем за пример сме преди всичко на пазара на една характерна стока - краткотрайно консервирани череши, употребявани най-вече в коктейли. Реализираният експорт на българо-италианския производител за предходната година е 32 млн. $.
България държи 21% от международния пазар на пачи черен дроб и е на трето място в света по експорт на замразено патешко месо. Трайно се утвърдихме на втората позиция по експорт на спирачни маркучи и азотни торове. Изкачихме се до второ място по експорт на калцинирана сода и до четвърто по експорт на игрални апарати благодарение на мощния IT бранш у нас. (Таблица 3)
От разбора са изключени доставките на оръжейната промишленост, защото Национален статистически институт третира тази информация като конфиденциална. Но на база огледални данни от други страни през 2021 година България е изнесла артикули за защитата минимум за 566 млн. $. Реалният експорт е по-голям, защото редица страни, които са пазар за българска военна продукция, също не дават данни за търговията си. За 2020 година износът на специфична продукция се прави оценка на 614 млн. $.
През 2021 година експортът на български артикули e на стойност 41.9 милиарда $, което е със забележителните 31% повече от предната година.
" Ако има пострадали от прекратени доставки поради рестриктивните мерки на ковид пандемията компании, то
това се балансира от пренасочване на веригите за доставки
Пандемията даде късмет на много наши компании, защото мултинационалните компании взеха решение, че за тях е по-важно да имат сигурни доставки от по-кратки дистанции, за да не се спира производството на краен артикул. Липсата на някакъв детайл стопира цялата поточна линия и загубите в тези случаи са доста по-големи, в сравнение с по-високата цена, която предлага българският производител в съпоставяне с този от Индонезия, Малайзия или Тайланд ", коментира авторът на проучването Веселин Илиев, основен шеф „ Външноикономическо съдействие “ в БСК.
Начело на експортната листа на България за поредна година излизат изделията на елекротехниката и електрониката (1-во място), както и на машиностроенето - (3-то място). Водещите им позици трайно се затвърдиха, което е похвално за българския бизнес, решил да развива високотехнологични производства и крайни артикули, вместо да пласира на ниска цена и бързо първични материали и заготовки.
Сред първите четири артикули по стойност във валута се подреждат медта и медните произведения (2-ро място) и енергоносителите (горива и електроенергия) - 4-то място. Традиционно за последните години петото място заема зърното. Тези 5 групи артикули образуват над 1/3 от износа на България.
За първа година броят на групите артикули, чийто експорт надвърля 1 милиарда $, се е увеличил от 10 на 15. (Таблица 1).
За по-добрите постъпления на българските компании от продажби зад граница безспорно заслуга има инфлацията. Това важи най-много за износа на първични материали, където
растежът на цените съумява да компенсира намалелите продажби
Например износът на горива през предходната година е понижен с 1/3 като размер - от 2.813 млн. тона през 2020 година на малко под 2 млн. тона през 2021 година, само че в стойност стоковата група бележи ръст от 1.106 милиарда $ на 1.292 милиарда $, или 17%.
Подобно е ситуацията и при металите, чиито цени на интернационалните тържища означиха върхове през последните две години. Количеството износ на катодна и анодна мед спада, но приходите от продажби зад граница порастват. При катодната мед да вземем за пример постъпленията са скочили с 50%, което я прави стоката с най-голям стойностен размер в българския износ за предходната година с доходи за 1.773 милиарда $. Отделно износът на анодна мед е за 1.026 милиарда $. Основен техен производител е медната рафинерия в Пирдоп.
Заради високите цени на металите сред водещите експортни артикули с над 1 милиарда $ приходи се подредиха желязо, стомана и произведения от тях, а на международните пазари България се изкачи на второ като максимален експортьор на профили от желязо и стомана.
Износителите на зърно също са спечелили добре от играта на борсовите котировки. Тук водеща е пшеницата - през предходната година България е изнесла 5.076 млн. тона за 1.356 милиарда $. Като количества растежът е с 60%, а като стойност - с 94%, почти двойно по отношение на предната година. Това изяснява и за какво нашите зърнопроизводители в този момент са толкоз " чувствителни " към вноса в Европа без мита и тарифни бариери на доста по-евтиното зърно от Украйна след експлоадирането на войната.
" За водещия принос на зърнените култури - пшеница, слънчоглед, царевица, в експортната ни листа през последните години
рещаваща роля играе и европейският начин на субсидиране
Той стимулира развъждането на селскостопански култури, които са с оптимално индустриализиран развой на рандеман. Непропороционалните дотации доведоха до спад в развъждането на плодове и зеленчуци, които са трудоемки и изискват ежедневна грижа, и за жалост България се трансформира в чист вносител на плодове и зеленчуци ", разяснява Илиев.
Инфлацията " оказва помощ " и на производителите на крайни продукти да отбележат по-добри продажби зад граница. " Като се регистрира, че индустриалните цени на предприятията се покачиха с 20-30%, мисля, че действителният растеж на износа по цени от 2020 година е към 10-12% ", показва специалистът.
Крайните цени порастват на всички места - и за нашите съперниците, само че все пак редица български артикули с висока добавена стойност се представят чудесно на международните пазари. Например изделията на електрониката и електротехниката записват 7% средногодишен растеж за последните пет години, до момента в който за същия интервал международният импорт се е увеличавал с 5% годишно. Износът на машини и апарати също се показва добре и бележи средногодишен растеж от 6%, до момента в който международният импорт - 3%. " Това значи, че българските производители на тези произведения са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители ", изяснява Илиев.
Същото може да се каже и за произведения на химическата индустрия, части и компоненти за автомобилната промишленост, колела, медикаменти, оптически и измервателни принадлежности, мебели, които демонстрират бързо развиване и излизат напред в експортната ни листа с над 1 милиарда $ осъществени продажби в чужбина.
Впечатление вършат и данните за износа на електрическа енергия. През 2021 година, когато стартира забележителното увеличение на енергийните цени, страната ни внезапно е нараснала експорта на ток до 5853 GWh при 4422 GWh предната година. Приходите във валута нарастват още по-драстично - за предходната година те са 632 млн. $ при далеч по-скромните 229 млн. $ година по-рано. В района само Румъния има по-голям експорт на електрическа енергия – 658 млн. $, а Гърция и Турция изнасят 2,5 пъти по-малко от нас.
--------------------------------------------------
КОИ СА БЪЛГАРСКИТЕ ПАЗАРИ?
Страните от Европейски Съюз и от Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските снабдители, демонстрира проучването на БСК. Близката търговия става все по-предпочитана от далечните дестинации, за които също така се ползват тарифни и нетарифни бариери.
Най-важният пазар е Германия – с 15% дял в целия ни експорт. Следват Румъния 10.2%, Италия 7.6%, Гърция 6.6%, Турция 6.2%.
В Топ 10 са още Франция, Белгия, Китай, Испания, Полша. Тези 10 сътрудници са пазар за 60% от износа на страната ни. И съвсем за всички тези страни българският експорт през последната година е повишен с двуцифрени темпове от 20% нагоре.
----------------------------------------------
КЪДЕ съдебномедицинска експертиза НАЙ-УСПЕШНИ?
През 2021 година България съумява да се изкачи на второ място в света по експорт на маслодаен слънчоглед с продажби за над 730 млн. $. Той се изнася главно за Германия и Турция.
Също толкова успешно съумяваме да изнасяме по-скъпия краен продукт слънчогледово олио. Приходите от експорт достигат 691 млн. $ експорт, с което заемаме третото място на международен експортьор на слънчогледово олио. Стоката се продава най-вече в Испания, Италия, Турция и Гърция.
Сред изнасяните горива с огромен дял е биодизелът. Той се получава главно от рапицата, която до преди няколко години българските производители изнасяха непосредствено. Сега обаче в страната ни работят множество неголеми съоръжения за преправка на рапица в гориво. През 2021 година са изнесени 542 хиляди тона биодизел за 926 млн. $. Ръстът в количество е 28%, а в реализирана валута - 118%. Купувачите на българския биодизел са съществени страни от Европейски Съюз - Румъния, Италия, Унгария, Австрия, Гърция.
Има и няколко нишови артикули, в които България се е утвърдила като световен водач. Така да вземем за пример сме преди всичко на пазара на една характерна стока - краткотрайно консервирани череши, употребявани най-вече в коктейли. Реализираният експорт на българо-италианския производител за предходната година е 32 млн. $.
България държи 21% от международния пазар на пачи черен дроб и е на трето място в света по експорт на замразено патешко месо. Трайно се утвърдихме на втората позиция по експорт на спирачни маркучи и азотни торове. Изкачихме се до второ място по експорт на калцинирана сода и до четвърто по експорт на игрални апарати благодарение на мощния IT бранш у нас. (Таблица 3)
От разбора са изключени доставките на оръжейната промишленост, защото Национален статистически институт третира тази информация като конфиденциална. Но на база огледални данни от други страни през 2021 година България е изнесла артикули за защитата минимум за 566 млн. $. Реалният експорт е по-голям, защото редица страни, които са пазар за българска военна продукция, също не дават данни за търговията си. За 2020 година износът на специфична продукция се прави оценка на 614 млн. $.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ