Д-р Нигяр Джафер, зам.-председател на НС, пред „Труд“: Очакваме освежителен ремонт на кабинета
Проблемите на фамилиите, които гледат деца с увреждания от няколко седмици са във фокуса на обществото. Решение няма, а към този момент съумяха да се скарат организациите, които показват ползите на тези хора.
Въпросът, за жалост, още веднъж се политизира. За вероятните решения на казуса, за здравната промяна и Националната здравна карта беседваме със зам.-председателя на Народно събрание доктор Нигяр Джафер. Питаме я и за поддръжката на Движение за права и свободи на вота на съмнение към кабинета, както и за оценката на придвижването на европредстедателството.
– Г-жо Джафер, митингите на майките на деца с увреждания не престават. Кажете, какво от настояванията им може да бъде изпълнено незабавно.
– Всяка цивилизована страна би трябвало да обезпечи заслужен живот на хората с увреждания. Жалко, за страна и то с такива демографски индикатори, която не може да чуе гласа на тези деца и на фамилиите им. Ако приказваме за прагматичната страна на нещата ние сме обсъждали в парламентарната група на Движение за права и свободи, казуса с техните претенции. Готови сме да откликнем на тях, само че все още няма ясни планове какъв брой би коствало това. Експертите споделят, че за сходни претенции ще е належащо да се отделят сред 300 млн. лева и 3 милиарда лева от бюджета. Разбирате, че при толкоз необятна граница сред прогнозните суми не би могло да се каже тъкмо какво би могло да се случи тутакси. Друг е въпросът за сензитивността на институциите към сходни проблеми. Убедена съм, че в Министерството на труда и обществената политика, в Министерството на здравеопазването има хора, които работят по тези проблеми доста дълго и доста съзнателно. Въпросът обаче е финансов и индивидът, който би трябвало да се произнесе по тематиката и да заяви какви са опциите на страната е финансовият министър. Помним обаче, по какъв начин по такива щекотливи тематики казусът се взема решение от премиера, тъй като той има инстинкт, който го ориентира доста вярно кое е нездравословно, увреждащо за ръководството и неговото държавно управление и го кара да реагира на момента. Странно е неговото закъснение в тази ситуация. Мисля, че в края на краищата още веднъж с неговата интервенция ще се стигне до някакви обнадеждаващи резултати.
– Моля ви, кажете какви са главните претенции на майките с повредени деца?
– Заедно с сътрудника ми доктор Хасан Адемов разговаряхме с родителите. Това не беше първа среща, сътрудниците които са в обществената и здравната комисии неведнъж са ги изслушвали. Те желаят облекчение на административните процедури – не желаят с едни хартии да се разхождат всеки месец до институциите и да бъдат унижавани. Искат достъп до персонални помощни средства, до модерно лекуване и този достъп да им бъде обезпечен по този начин, че да не бъдат унижавани. Има неща, които страната и институциите могат да създадат незабавно. Но големият проблем и сериозният спор, който тече към този момент втори месец е за средствата, които би трябвало да се отделят. Убедени сме, че страната би трябвало да откри средства за тези хора. Въпросът е какъв брой да са те.
– В каква степен планът на омбудсмана Мая Манолова взема решение проблемите на фамилиите на деца с увреждания?
– Доколкото имам информация от специалистите, които наблюдават тази сфера, не може да се дадат финансови планове по този план. Друг е въпросът, че организациите на хората с увреждания реагираха доста остро и считат, че това би било ново разделяне сред тях самите. По нашенски обаче, сме очевидци на друго събитие – разнобоят сред самите хора с увреждания и организациите, които ги съставляват. Те са на разнообразни отзиви, според от това, дали съставляват оня публичен съвет с национално представителни организации, или тези майки, който са в палатките пред Народното събрание.
– От тематиката с майките на деца с увреждания предлагам да се пренесем в здравната промяна. Вече има Национална здравна карта. Решава ли тя проблемите с лечебните заведения, или ги задълбочава?
– Имаме Национална здравна карта, на която някои разпореждат огромни упования. Но към този момент се движи процедура по нейното обжалване. Още по време на публичното разискване стана ясно, че най-малко две доста мощни организации ще оспорят приемането на Националната здравна карта. Това са Българският лекарски съюз и Сдружението на частните лечебни заведения. Предстои да забележим какво ще се случи. Мисля, че и в този момент философията на Националната здравна карта е сбъркана. Тя трябваше да даде не просто брой кревати, които да съществуват, а да направи разбор какъв брой експерти не доближават в съответните региони и страната да търси метод да подкрепи образованието на експерти, които да отидат по тези места. Задълбочават се териториалните проблеми, задълбочават се несъответствията, на фона на свръхфиксация върху броя на леглата. Не броят кревати, а пациентите би трябвало да са в центъра на системата – нещо, което или се не помни, или се загатва единствено протоколно.
– Лекарите настояват, че с регламентирането на леглата се узаконяват лимитите. Прави ли са?
– Всъщност се получава абсурд – сега имаме предели, наложени от НЗОК по отношение на районните здравни каси и лечебните заведения. Ограничаването и посредством Националната здравна карта на броя кревати е още едно лимитиране, в границите на оня предел т.е. администрирането в системата добива непредвидени размери, в случай, че се очакваше конкуренцията да е решаваща за справяне с проблемите в системата. Факт е, че в опазването на здравето не приказваме за пазар, а за квазипазар, който има своя логичност. Не желая да кажа, че страната би трябвало да абдикира от своите отговорности, в противен случай, тя би трябвало да се намесва, там където може да се намесва – в специализацията на лекарите, в насочването на запаси, в това число капиталови, в региони, в които има дефицит или сложен достъп на здравни услуги.
– Не ви ли се коства, че доста се приказва за кревати, за предели, а за качеството на услугите – съвсем нищо?
– Поставяте един извънредно значим въпрос. Все по-често и пациентите и лекарите задават въпроса кой управлява качеството. Т.нар ИАМО – Изпълнителна организация „ Медицински одит “ – има напълно други проблеми, в които сега е втренчена. Съсловната организация е тази, която би трябвало да зададе разпоредбите за качество, така наречен Правила за добра здравна процедура. Медицинските стандарти са другото звено, което би трябвало да дефинира качеството. Факт е, че сега никой не прави оценка какво е качеството на медицинските услуги. Имаше представители от съсловието, от разнообразни специалности, които сложиха този въпрос, само че го направиха най-вече с цел да ударят конкуренцията. Ето тук е мястото на страната, тук е мястото и на съсловието да се оправи с казуса кой и по какъв начин лекува българските пациенти. Защото тематиката за лекарските неточности ще става все по-актуална.
– Чуваме за нови и нови лечебни заведения, които НЗОК финансира, а до момента няма заведение, на което са спрени парите за некачествени услуги.
– Имаше един случай, който се развяваше като флаг от екип на здравното министерство. Това беше една, единствена болница в Търговище, за която имаше сигнали за нарушавания, там имаше и правосъдни каузи, при които бе потвърдена виновност. Проблемът е различен – има доста лечебни заведения, в това число и нови, само че те са в четири огромни града на България. А има цели райони, в които лечебните заведения или са пред банкрут, или от дълго време са в небитието. Говорим за нарушеното конституционно право за достъп до здравна грижа – давам образец с област Шумен. Там има две общински лечебни заведения – едната беше обединена с регионалната болница в Шумен, във Велики Преслав има общинска болница, която въпреки и мъчно оцелява. Проблемът е кардинален – здравното министерството и екипите му, които постоянно се сменят, би трябвало да имат визия по този въпрос. Бяха унищожени общинските лечебни заведения и сега всекидневно слушаме за проблемите на регионалните лечебни заведения. И Враца, и Ловеч са единствено единични случаи. Много е тежка обстановката с фрагментите и финансирането на регионалните лечебни заведения. Ако тези лечебни заведения прекратят активността си по значими области това ще сложи хората, които са обслужвани от тях в доста тежка обстановка. Не можем да оставим единствено няколко академични лечебни заведения, които да оферират здравна помощ. Вярно, тя може да е най-високотехнологичната, най-съвременната, най-иновативната, само че самият факт, че пациентът би трябвало да пътува 150-200 км към този момент е проблем.
– Не закъснява ли прекалено много промяната в Спешна помощ?
– Нищо от напъните на Петър Москов и екипа му не докара до взрив от искащи да работят в Спешна помощ. Новината от последното съвещание на държавното управление е, че работещите в Спешна помощ ще получат, както бяхме приели в бюджета към 20 млн. лева, които ще бъдат като добавка към заплащането им. Важно обаче е освен заплащането, а и атмосферата, ситуацията, в която работят медиците. При обстановка, при която всеки ден лекарите и медицинските сестри са подложени на експанзия не можем да приказваме за комфорт на работната им среда. Трябва да признаем, че и признатите текстове в Наказателен кодекс не доведоха до мечтани резултат. Какво се случи с респекта ни към лекарите, към учителите, към хората, които основават полезности и се грижат за здравето ни. Това е тематика, която надали ще можем да изчерпим в този момент.
– Няма да ви спестя и политически въпроси. Кажете, за какво Движение за права и свободи разгласи, че ще поддържа вота на съмнение, пожелан от Българска социалистическа партия?
– Първо, тъй като Движение за права и свободи е съпротива на това ръководство. Заявяваме го от първия ден на образуване на това държавно управление. На второ място, тъй като тематиката „ Сигурност “ я предложихме още преди 6 месеца като тематика на избор на съмнение. Тогава Българска социалистическа партия пожелаха тематиката да бъде корупция. Хубаво е, че след 6 м. те узряха до нашата концепция, тъй като ние тогава видяхме систематичните проблеми в бранш „ Сигурност “. Да, в този момент имаше сгъстени проблеми – бягства на пандизчии, убийства и други съществени закононарушения, които изостриха вниманието. Проблемите са заложени от неналичието на промени в системата. Даването на 10 млн. лева в допълнение, не води до по-добър резултат. Това са аргументите да подкрепим вота на съмнение. Истинската стойност на един спор по избор на съмнение не е да се загуби парламентарно време, а да се се поправят политики на ръководещите. Дали това ще се случи е подозрително, тъй като ние сме уверени, че формулата на ръководство е сбъркана. Впрочем, тематиката „ Сигурност “ е доста по-широка. Тя не е единствено Министерство на вътрешните работи, работа на Министерството на защитата. За нас има други доста по-сериозни рискове за националната сигурност като демографските фактори и присъединяване на националистите във властта. Всеки ден министри и вицепремиери предизвикат обществото и изключително представителите на малцинствените групи. А това е риск за националната сигурност.
– Очаквате ли предварителни избори?
– Винаги има очакване и заплаха за ръководещите от предварителни избори. И опция за опозицията при предварителни избори. По-скоро може би би трябвало да чакаме опреснителен ремонт на кабинета. Защото логиката подсказва, че министър председателят с неговия опит, с неговия нюх по-скоро ще пристъпи към това. Ще пристъпи към реновиране на кабинета, което ще даде може би пресен въздух за тях. Да забележим обаче, дали обществото ще го одобри. Все ден има митинги на разнообразни групи хора, има сила, която е допустимо да бъде обединена и в последна сметка да провали проектите на ръководещите.
– Говорите за реновиране на кабинета, само че Борисов няма по какъв начин да се раздели с сътрудниците си, няма по какъв начин да ги изкара от властта както вие настоявате.
– Интересна е обстановката. ГЕРБ си избраха тези сътрудници и по тази причина отговорността е тяхна, а не на националистите. Ежедневните кавги – от битови до такива по доста значими национални тематики карат обществото и хората да се усещат отвратени от систематичните партии. Не инцидентно споделям систематичните партии. За нас това са ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Защото националистически и популистки обединения и в България, и в Европа демонстрират, че с потребление на злободневните проблеми на хората и на основата на популизма не може да се прави дълготрайна политика. Това е политика на разделяне, а не на единство към общи цели.
– Ако ГЕРБ бяха поели риска да ръководят в малцинство, Движение за права и свободи щеше ли да бъде в съпротива, или щяхте да ги подкрепяте?
– И в предходни мнения сме казвали, че имаше най-малко три разновидността, при които ГЕРб да не е в ръководство с националистите. Въпреки всичко те избраха този, четвърти вид. В началото на работата на 44-то Народно събрание ние декларирахме, че сме склонни да подкрепим разнообразни разновидности, само че не и този с националистите.
– Каква е оценката ви за европредседателството?
– Имаше прекомерно доста тържественост, прекомерно огромно внимание се обърна на чисто протоколни неща, на усмивките и потупванията на европейските ръководители. Мисля, че се свърши малко съответна работа, работа в полза на българските хора, на бизнеса, на българските ползи. Визирам и казуса с превозвачите и проблемите с мигрантите, тъй като огромните Меркел и Макрон споделят, че те би трябвало да се върнат в първата страна, която ги е приела. Нямаше изрично отбраняване на националните ползи на България. Дори предпочитаната тематика за Западните Балкани се оказва, че няма резултати в полза на България. Още повече, че стана ясно, че надалеч във времето ще бъдат отсрочени доста от решенията, които изглеждаха като действителни и съвсем финализирани.
Нашият посетител
Д-р Нигяр Джафер е родена на 20 май 1966 година в Цар Калоян. Била е кмет на общината. По специалност е доктор – експерт по вътрешни заболявания и здравен мениджмънт.
Депутат от Движение за права и свободи в 40-то, 41-то, 42-то Народно заседание. В 44-то Народно събрание е зам.-председател на Народното събрание.
Член е на Централното оперативно бюро на Движение за права и свободи.
Въпросът, за жалост, още веднъж се политизира. За вероятните решения на казуса, за здравната промяна и Националната здравна карта беседваме със зам.-председателя на Народно събрание доктор Нигяр Джафер. Питаме я и за поддръжката на Движение за права и свободи на вота на съмнение към кабинета, както и за оценката на придвижването на европредстедателството.
– Г-жо Джафер, митингите на майките на деца с увреждания не престават. Кажете, какво от настояванията им може да бъде изпълнено незабавно.
– Всяка цивилизована страна би трябвало да обезпечи заслужен живот на хората с увреждания. Жалко, за страна и то с такива демографски индикатори, която не може да чуе гласа на тези деца и на фамилиите им. Ако приказваме за прагматичната страна на нещата ние сме обсъждали в парламентарната група на Движение за права и свободи, казуса с техните претенции. Готови сме да откликнем на тях, само че все още няма ясни планове какъв брой би коствало това. Експертите споделят, че за сходни претенции ще е належащо да се отделят сред 300 млн. лева и 3 милиарда лева от бюджета. Разбирате, че при толкоз необятна граница сред прогнозните суми не би могло да се каже тъкмо какво би могло да се случи тутакси. Друг е въпросът за сензитивността на институциите към сходни проблеми. Убедена съм, че в Министерството на труда и обществената политика, в Министерството на здравеопазването има хора, които работят по тези проблеми доста дълго и доста съзнателно. Въпросът обаче е финансов и индивидът, който би трябвало да се произнесе по тематиката и да заяви какви са опциите на страната е финансовият министър. Помним обаче, по какъв начин по такива щекотливи тематики казусът се взема решение от премиера, тъй като той има инстинкт, който го ориентира доста вярно кое е нездравословно, увреждащо за ръководството и неговото държавно управление и го кара да реагира на момента. Странно е неговото закъснение в тази ситуация. Мисля, че в края на краищата още веднъж с неговата интервенция ще се стигне до някакви обнадеждаващи резултати.
– Моля ви, кажете какви са главните претенции на майките с повредени деца?
– Заедно с сътрудника ми доктор Хасан Адемов разговаряхме с родителите. Това не беше първа среща, сътрудниците които са в обществената и здравната комисии неведнъж са ги изслушвали. Те желаят облекчение на административните процедури – не желаят с едни хартии да се разхождат всеки месец до институциите и да бъдат унижавани. Искат достъп до персонални помощни средства, до модерно лекуване и този достъп да им бъде обезпечен по този начин, че да не бъдат унижавани. Има неща, които страната и институциите могат да създадат незабавно. Но големият проблем и сериозният спор, който тече към този момент втори месец е за средствата, които би трябвало да се отделят. Убедени сме, че страната би трябвало да откри средства за тези хора. Въпросът е какъв брой да са те.
– В каква степен планът на омбудсмана Мая Манолова взема решение проблемите на фамилиите на деца с увреждания?
– Доколкото имам информация от специалистите, които наблюдават тази сфера, не може да се дадат финансови планове по този план. Друг е въпросът, че организациите на хората с увреждания реагираха доста остро и считат, че това би било ново разделяне сред тях самите. По нашенски обаче, сме очевидци на друго събитие – разнобоят сред самите хора с увреждания и организациите, които ги съставляват. Те са на разнообразни отзиви, според от това, дали съставляват оня публичен съвет с национално представителни организации, или тези майки, който са в палатките пред Народното събрание.
– От тематиката с майките на деца с увреждания предлагам да се пренесем в здравната промяна. Вече има Национална здравна карта. Решава ли тя проблемите с лечебните заведения, или ги задълбочава?
– Имаме Национална здравна карта, на която някои разпореждат огромни упования. Но към този момент се движи процедура по нейното обжалване. Още по време на публичното разискване стана ясно, че най-малко две доста мощни организации ще оспорят приемането на Националната здравна карта. Това са Българският лекарски съюз и Сдружението на частните лечебни заведения. Предстои да забележим какво ще се случи. Мисля, че и в този момент философията на Националната здравна карта е сбъркана. Тя трябваше да даде не просто брой кревати, които да съществуват, а да направи разбор какъв брой експерти не доближават в съответните региони и страната да търси метод да подкрепи образованието на експерти, които да отидат по тези места. Задълбочават се териториалните проблеми, задълбочават се несъответствията, на фона на свръхфиксация върху броя на леглата. Не броят кревати, а пациентите би трябвало да са в центъра на системата – нещо, което или се не помни, или се загатва единствено протоколно.
– Лекарите настояват, че с регламентирането на леглата се узаконяват лимитите. Прави ли са?
– Всъщност се получава абсурд – сега имаме предели, наложени от НЗОК по отношение на районните здравни каси и лечебните заведения. Ограничаването и посредством Националната здравна карта на броя кревати е още едно лимитиране, в границите на оня предел т.е. администрирането в системата добива непредвидени размери, в случай, че се очакваше конкуренцията да е решаваща за справяне с проблемите в системата. Факт е, че в опазването на здравето не приказваме за пазар, а за квазипазар, който има своя логичност. Не желая да кажа, че страната би трябвало да абдикира от своите отговорности, в противен случай, тя би трябвало да се намесва, там където може да се намесва – в специализацията на лекарите, в насочването на запаси, в това число капиталови, в региони, в които има дефицит или сложен достъп на здравни услуги.
– Не ви ли се коства, че доста се приказва за кревати, за предели, а за качеството на услугите – съвсем нищо?
– Поставяте един извънредно значим въпрос. Все по-често и пациентите и лекарите задават въпроса кой управлява качеството. Т.нар ИАМО – Изпълнителна организация „ Медицински одит “ – има напълно други проблеми, в които сега е втренчена. Съсловната организация е тази, която би трябвало да зададе разпоредбите за качество, така наречен Правила за добра здравна процедура. Медицинските стандарти са другото звено, което би трябвало да дефинира качеството. Факт е, че сега никой не прави оценка какво е качеството на медицинските услуги. Имаше представители от съсловието, от разнообразни специалности, които сложиха този въпрос, само че го направиха най-вече с цел да ударят конкуренцията. Ето тук е мястото на страната, тук е мястото и на съсловието да се оправи с казуса кой и по какъв начин лекува българските пациенти. Защото тематиката за лекарските неточности ще става все по-актуална.
– Чуваме за нови и нови лечебни заведения, които НЗОК финансира, а до момента няма заведение, на което са спрени парите за некачествени услуги.
– Имаше един случай, който се развяваше като флаг от екип на здравното министерство. Това беше една, единствена болница в Търговище, за която имаше сигнали за нарушавания, там имаше и правосъдни каузи, при които бе потвърдена виновност. Проблемът е различен – има доста лечебни заведения, в това число и нови, само че те са в четири огромни града на България. А има цели райони, в които лечебните заведения или са пред банкрут, или от дълго време са в небитието. Говорим за нарушеното конституционно право за достъп до здравна грижа – давам образец с област Шумен. Там има две общински лечебни заведения – едната беше обединена с регионалната болница в Шумен, във Велики Преслав има общинска болница, която въпреки и мъчно оцелява. Проблемът е кардинален – здравното министерството и екипите му, които постоянно се сменят, би трябвало да имат визия по този въпрос. Бяха унищожени общинските лечебни заведения и сега всекидневно слушаме за проблемите на регионалните лечебни заведения. И Враца, и Ловеч са единствено единични случаи. Много е тежка обстановката с фрагментите и финансирането на регионалните лечебни заведения. Ако тези лечебни заведения прекратят активността си по значими области това ще сложи хората, които са обслужвани от тях в доста тежка обстановка. Не можем да оставим единствено няколко академични лечебни заведения, които да оферират здравна помощ. Вярно, тя може да е най-високотехнологичната, най-съвременната, най-иновативната, само че самият факт, че пациентът би трябвало да пътува 150-200 км към този момент е проблем.
– Не закъснява ли прекалено много промяната в Спешна помощ?
– Нищо от напъните на Петър Москов и екипа му не докара до взрив от искащи да работят в Спешна помощ. Новината от последното съвещание на държавното управление е, че работещите в Спешна помощ ще получат, както бяхме приели в бюджета към 20 млн. лева, които ще бъдат като добавка към заплащането им. Важно обаче е освен заплащането, а и атмосферата, ситуацията, в която работят медиците. При обстановка, при която всеки ден лекарите и медицинските сестри са подложени на експанзия не можем да приказваме за комфорт на работната им среда. Трябва да признаем, че и признатите текстове в Наказателен кодекс не доведоха до мечтани резултат. Какво се случи с респекта ни към лекарите, към учителите, към хората, които основават полезности и се грижат за здравето ни. Това е тематика, която надали ще можем да изчерпим в този момент.
– Няма да ви спестя и политически въпроси. Кажете, за какво Движение за права и свободи разгласи, че ще поддържа вота на съмнение, пожелан от Българска социалистическа партия?
– Първо, тъй като Движение за права и свободи е съпротива на това ръководство. Заявяваме го от първия ден на образуване на това държавно управление. На второ място, тъй като тематиката „ Сигурност “ я предложихме още преди 6 месеца като тематика на избор на съмнение. Тогава Българска социалистическа партия пожелаха тематиката да бъде корупция. Хубаво е, че след 6 м. те узряха до нашата концепция, тъй като ние тогава видяхме систематичните проблеми в бранш „ Сигурност “. Да, в този момент имаше сгъстени проблеми – бягства на пандизчии, убийства и други съществени закононарушения, които изостриха вниманието. Проблемите са заложени от неналичието на промени в системата. Даването на 10 млн. лева в допълнение, не води до по-добър резултат. Това са аргументите да подкрепим вота на съмнение. Истинската стойност на един спор по избор на съмнение не е да се загуби парламентарно време, а да се се поправят политики на ръководещите. Дали това ще се случи е подозрително, тъй като ние сме уверени, че формулата на ръководство е сбъркана. Впрочем, тематиката „ Сигурност “ е доста по-широка. Тя не е единствено Министерство на вътрешните работи, работа на Министерството на защитата. За нас има други доста по-сериозни рискове за националната сигурност като демографските фактори и присъединяване на националистите във властта. Всеки ден министри и вицепремиери предизвикат обществото и изключително представителите на малцинствените групи. А това е риск за националната сигурност.
– Очаквате ли предварителни избори?
– Винаги има очакване и заплаха за ръководещите от предварителни избори. И опция за опозицията при предварителни избори. По-скоро може би би трябвало да чакаме опреснителен ремонт на кабинета. Защото логиката подсказва, че министър председателят с неговия опит, с неговия нюх по-скоро ще пристъпи към това. Ще пристъпи към реновиране на кабинета, което ще даде може би пресен въздух за тях. Да забележим обаче, дали обществото ще го одобри. Все ден има митинги на разнообразни групи хора, има сила, която е допустимо да бъде обединена и в последна сметка да провали проектите на ръководещите.
– Говорите за реновиране на кабинета, само че Борисов няма по какъв начин да се раздели с сътрудниците си, няма по какъв начин да ги изкара от властта както вие настоявате.
– Интересна е обстановката. ГЕРБ си избраха тези сътрудници и по тази причина отговорността е тяхна, а не на националистите. Ежедневните кавги – от битови до такива по доста значими национални тематики карат обществото и хората да се усещат отвратени от систематичните партии. Не инцидентно споделям систематичните партии. За нас това са ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Защото националистически и популистки обединения и в България, и в Европа демонстрират, че с потребление на злободневните проблеми на хората и на основата на популизма не може да се прави дълготрайна политика. Това е политика на разделяне, а не на единство към общи цели.
– Ако ГЕРБ бяха поели риска да ръководят в малцинство, Движение за права и свободи щеше ли да бъде в съпротива, или щяхте да ги подкрепяте?
– И в предходни мнения сме казвали, че имаше най-малко три разновидността, при които ГЕРб да не е в ръководство с националистите. Въпреки всичко те избраха този, четвърти вид. В началото на работата на 44-то Народно събрание ние декларирахме, че сме склонни да подкрепим разнообразни разновидности, само че не и този с националистите.
– Каква е оценката ви за европредседателството?
– Имаше прекомерно доста тържественост, прекомерно огромно внимание се обърна на чисто протоколни неща, на усмивките и потупванията на европейските ръководители. Мисля, че се свърши малко съответна работа, работа в полза на българските хора, на бизнеса, на българските ползи. Визирам и казуса с превозвачите и проблемите с мигрантите, тъй като огромните Меркел и Макрон споделят, че те би трябвало да се върнат в първата страна, която ги е приела. Нямаше изрично отбраняване на националните ползи на България. Дори предпочитаната тематика за Западните Балкани се оказва, че няма резултати в полза на България. Още повече, че стана ясно, че надалеч във времето ще бъдат отсрочени доста от решенията, които изглеждаха като действителни и съвсем финализирани.
Нашият посетител
Д-р Нигяр Джафер е родена на 20 май 1966 година в Цар Калоян. Била е кмет на общината. По специалност е доктор – експерт по вътрешни заболявания и здравен мениджмънт.
Депутат от Движение за права и свободи в 40-то, 41-то, 42-то Народно заседание. В 44-то Народно събрание е зам.-председател на Народното събрание.
Член е на Централното оперативно бюро на Движение за права и свободи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ