Д-р Таня Андреева: Българските деца са затлъстели и нямат здравна култура
Проблемите на България не са един и два, а в поредицата от избори огромна част от тях буксуват на едно място. Детското здраве обаче постоянно е било в центъра на публичните разисквания и един от параметрите, по които се мери за развиването на обществото.
Д-р Таня Андреева е претендент народен представител от листите на Демократична България и част от коалицията ПП-ДБ. Тя е доктор, експерт по педиатрия и детска ревматология. Работи като съветник към детското поделение на УСБАЛ по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев ”, работила е и като педиатър към групова процедура. Има опит като лекар-доброволец към център, подпомагащ деца и фамилии от малцинствени групи в две академични лечебни заведения. Д-р Андреева беше депутат в 46-ото Народно заседание от гражданската квота на “Демократична България ”, а през 2022 година беше консултант на здравния министър проф. Асена Сербезова.
От 2017 година доктор Андреева е един от основните деятели за създаване на Национална детска болница. Носител е на премията „ Златна ябълка – Герой на децата – 2018 “ на НМД за принос към благосъстоянието на децата, както и дружно с самодейността “За същинска детска болница ” на подгласна премия „ Човек на годината 2020 “ за принос към правата на индивида и правозащитността. Д-р Таня е родена в гр. Чирпан. Завършва междинното и висшето си обучение в София, където живее и през днешния ден.
Д-р Андреева, един от огромните проблеми на България от последните години и влошаващите се параметри на детското здраве. Здрави ли са българските деца?
Българските деца са на едно от първите места по затлъстяване на 12-13 годишна възраст, те са на едно от първите места тютюнопушене в ранна възраст, на едно от първите места по консумация на газирани питиета, на едно от първите места по консумация на психотропни субстанции и лека дрога. За страдание българските деца не получават нужното здравно обучение, а и техните фамилии нямат здравни знания за здравословен живот. Те не знаят по какъв начин да живеят, без да се стига до затлъстяване, до затрудненията от пушене и приложимост на наркотични субстанции. Нямаме просвета на профилактика. Нито медиите работят в тази посока, нито е залегнало задоволително в българските учебни заведения. Това са дълги процеси, върху които би трябвало да работим в няколко направления.
Рекламите за хазарт се въртят непрекъснато в най-гледаното време и децата го гледат. Изкушенията са изцяло налични за всички и, в случай че нямаме здравното схващане да разбираем на дребните какви са следствията от една или друга корист, в случай че не им даваме персонален образец за какво е значимо да спортуват и да се хранят здравословно, това става проблем на цялото общество. Тръгва от нашето здравно обучение и на нас като родители, които не сме имали в учебно заведение задоволително добро ограмотяване. И до през днешния ден липсват стандарти за ранно детско развиване. Ние доста се разминаваме със стандартите на СЗО по премерване на тегло и ръст.
При национално изследване на факторите на риска за здравето измежду българското население за 2020 година по стандарти на СЗО
32 % от децата сред 5 и 19 година са с наднормено тегло. При момчетата на възраст 10-13 г. - даже 48,7%. А по данните на персоналните лекари затлъстелите деца са единствено 2,49 %.
Имаме доста огромно разминаване даже по статистиките, тъй като не събираме вярно данните, нямаме регистри, нямаме единна система, през която сестрата да вземем за пример в учебно заведение, да види здравното досие на детето и да го прегледа в спокойна конюнктура. Като да мери кръвно налягане, да мери физическа дееспособност – неща, които преди да се правели, а в този момент към този момент не. Училищното опазване на здравето е на доизживяване и медицинските сестри в учебните заведения не вършат профилактика, а са я оставили напълно в ръцете на персоналните лекари. Те от своя страна са претрупани и са оставили всичко в ръцете на родителите, които не са здравно ограмотени и също са претрупани. Този обаян кръг води то тази детска картина през днешния ден.
Д-р Таня Андреева е претендент народен представител от листите на Демократична България и част от коалицията ПП-ДБ. Тя е доктор, експерт по педиатрия и детска ревматология. Работи като съветник към детското поделение на УСБАЛ по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев ”, работила е и като педиатър към групова процедура. Има опит като лекар-доброволец към център, подпомагащ деца и фамилии от малцинствени групи в две академични лечебни заведения. Д-р Андреева беше депутат в 46-ото Народно заседание от гражданската квота на “Демократична България ”, а през 2022 година беше консултант на здравния министър проф. Асена Сербезова.
От 2017 година доктор Андреева е един от основните деятели за създаване на Национална детска болница. Носител е на премията „ Златна ябълка – Герой на децата – 2018 “ на НМД за принос към благосъстоянието на децата, както и дружно с самодейността “За същинска детска болница ” на подгласна премия „ Човек на годината 2020 “ за принос към правата на индивида и правозащитността. Д-р Таня е родена в гр. Чирпан. Завършва междинното и висшето си обучение в София, където живее и през днешния ден.
Д-р Андреева, един от огромните проблеми на България от последните години и влошаващите се параметри на детското здраве. Здрави ли са българските деца?
Българските деца са на едно от първите места по затлъстяване на 12-13 годишна възраст, те са на едно от първите места тютюнопушене в ранна възраст, на едно от първите места по консумация на газирани питиета, на едно от първите места по консумация на психотропни субстанции и лека дрога. За страдание българските деца не получават нужното здравно обучение, а и техните фамилии нямат здравни знания за здравословен живот. Те не знаят по какъв начин да живеят, без да се стига до затлъстяване, до затрудненията от пушене и приложимост на наркотични субстанции. Нямаме просвета на профилактика. Нито медиите работят в тази посока, нито е залегнало задоволително в българските учебни заведения. Това са дълги процеси, върху които би трябвало да работим в няколко направления.
Рекламите за хазарт се въртят непрекъснато в най-гледаното време и децата го гледат. Изкушенията са изцяло налични за всички и, в случай че нямаме здравното схващане да разбираем на дребните какви са следствията от една или друга корист, в случай че не им даваме персонален образец за какво е значимо да спортуват и да се хранят здравословно, това става проблем на цялото общество. Тръгва от нашето здравно обучение и на нас като родители, които не сме имали в учебно заведение задоволително добро ограмотяване. И до през днешния ден липсват стандарти за ранно детско развиване. Ние доста се разминаваме със стандартите на СЗО по премерване на тегло и ръст.
При национално изследване на факторите на риска за здравето измежду българското население за 2020 година по стандарти на СЗО
32 % от децата сред 5 и 19 година са с наднормено тегло. При момчетата на възраст 10-13 г. - даже 48,7%. А по данните на персоналните лекари затлъстелите деца са единствено 2,49 %.
Имаме доста огромно разминаване даже по статистиките, тъй като не събираме вярно данните, нямаме регистри, нямаме единна система, през която сестрата да вземем за пример в учебно заведение, да види здравното досие на детето и да го прегледа в спокойна конюнктура. Като да мери кръвно налягане, да мери физическа дееспособност – неща, които преди да се правели, а в този момент към този момент не. Училищното опазване на здравето е на доизживяване и медицинските сестри в учебните заведения не вършат профилактика, а са я оставили напълно в ръцете на персоналните лекари. Те от своя страна са претрупани и са оставили всичко в ръцете на родителите, които не са здравно ограмотени и също са претрупани. Този обаян кръг води то тази детска картина през днешния ден.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ