Очертанията на войната: Какво следва след заповедта за ареста на Путин
Проблеми за всички
Това бе следващата седмица от войната в Украйна, за която бъдещите историци на спора няма да отбележат. Въпреки продължаващите жестоки сражения на фронта, на картите на бойните дейности няма съществени промени. Всичко за отбелязване е надалеч от така наречен зони на директно прикосновение с съперника.
Голямата бомба гръмна в петък следобяд когато Международният съд в Хага издаде заповед за арест на Владимир Путин и по този начин го ликвидира като политически индивид. Иначе вести за разискване имаше значително и те се сменяха със спиращо дъха движение – , организира се следващата среща във формата " Рамщайн ", на която страните от необятната коалиция, подкрепяща Киев, доуточниха някои аспекти на военнотехническата помощ. В Русия са налице съществени индикации, че е в ход нова готовност, в Ростов на Дон бе взривена постройката на ФСБ, в Съединени американски щати евентуалните претенденти за президент от средите на републиканците започнаха все по-отчетливо да се изричат против дейна помощ за войските на Зеленски, а в самата Украйна се развихри следващият скандал, обвързван с активността на министъра на защитата Резников и повереното му ведомство. Всичко това ни припомня за следващ път, че войната няма политически, географски и национално-етнически желания, а когатото тя бъде изпусната от кутията на Пандора проблемите са за всички.
Владимир Путин подгонен като нарушител
Е, най-сетне се случи това, което рано или късно щеше в миналото по този начин или другояче да се случи – Международният съд в Хага издаде. Формално това няма да се отрази на настоящето му ръководство като президент на РФ, тъй като Русия не е утвърдила така наречен Римски статут и надлежно няма по какъв начин вътре в страната да бъде задържан. Колкото и неуместно това да звучи. Още повече, че той не пътува на никое място в чужбина, а и възможностите да посети персонално една от въпросния статут и надлежно там да му сложат белезници, са равни на нула. Тогава какво трансформира някаква си правосъдна заповед действителния статут на настоящия съветски президент?
Първо, трансформира формалния му политически статус, тъй като никой държавен началник на която и да е от 123-те страни (а и освен те) няма да си цапа ръцете, ръкувайки се с кремълския владетел. Второ, това демонстрира, че оттук нататък не би трябвало да има договаряния за мир, в които да взе участие освен Украйна, само че и която и да е от страните от обединението, подкрепяща Зеленски. И трето, тази заповед значи, че така наречен либерален свят е убеден в крайната победа на Украйна.
Иначе при възможното си пътешестване до Хага, Путин не би трябвало да е самичък. Компания би трябвало да му прави Мария Лвова-Белова, детският омбдусман на Руската федерация, която е другата обвинена по същото дело. Става въпрос за принудително похищение на украински деца (около 16 хиляди случая с потвърдени имена) към територията на Русия с последващото им осиновяване и отделяне от украинските им корени. Към момента по това дело са събрани над 40 тома с материали, а и няма да бъде последното, тъй като изтече информация, че е в ход събирането на материали по друго дело, което ще бъде възбудено против Путин в близко бъдеще. Самата Лвова-Белова, пък, очевидно не свети с разсъдък, тъй като в директен ефир, до момента в който се отчиташе на господаря си, призна, че към този момент била " извела " едно детенце от опустошения Мариупол и дори го била осиновила. Така целия свят научи за незаконната й активност.
На украинския фронт (нищо ново)
И през миналите дни обстановката в Бахмут и към него привличаше като магнит вниманието на всички дребни и огромни международни медии. От началото на седмицата руснаците, които в този регион са показани най-вече от Вагнеровците, записаха прочут напредък, само че той в никакъв не е задоволителен, с цел да се приказва за дефинитивно завладяване на „ крепостта “ или обграждане на гарнизона й. Руски въздушно-десантни елементи съумяха да напреднат малко в южните квартали, а при офанзивите от север наемниците на олигарха Пригожин проникнаха в грамадния промишлен комплекс АЗОМ, където яростните боеве отблизо разстояние не престават и сега. Първият им опит за директна офанзива в посока на централната част на града от изток, обаче, претърпяха неуспех откакто щурмова група на трансферирала се през неголямата река Бахмутка бе избита на практика до крайник от снайперистите на ЗСУ (украинските въоръжени сили).
Украинският гарнизон за момента продължава да демонстрира чудеса от смелост и подвиг, само че ситуацията му с всяка измината минута става все по-критично, най-много поради пагубния дефицит на амуниции за стрелково и леко пехотно оръжие. Този проблем ще наподобява все по-трудно разгадаем поради постепенния прогрес на съветските агресори северно и южно от града. В обозримо бъдеще Бахмут е застрашен от цялостно обграждане, а сега най-големият проблем на бранителите му е непрекъснато увеличаващата се дължина на сухопътен кулоар, през който са принудени да се промъкват колите докарващи амуниции и храна (в едната посока), и евакуиращи цивилни и ранени (в другата). Въпреки всичко, при започване на седмицата на заседание на Главното командване на ЗСУ (в което взе присъединяване и Зеленски) за следващ път бе препотвърдено взетото по-рано решение защитата на града да продължи.
На този декор изцяло резонно звучат продължаващите полемики в Украйна и отвън нея за целесъобразността на продължаващата защита на града. Привържениците на концепцията за изоставянето му настояват, че той от дълго време е извършил (и преизпълнил) ролята си на укрепена позиция, която да забави темпото на нахлуване на нашественика и да му нанесе чувствителни загуби. Тези, които считат, че оставането на ЗСУ там е от критическа значимост, пък, се аргументират с обстоятелството, че сред Бахмут и по-големите градове на северозапад (Краматорск, Славянск и Лиман) съвсем няма естествени загради и скоро самите те могат да се трансфорат в прифронтови. Другият им сериозен мотив е, че въвличайки войските на Путин в кървави позиционни сражения, последните всекидневно търпят доста тежки загуби, които ги обезкървяват в дълготраен проект и по този начин се „ павира “ пътя за едно сполучливо бъдещо украинско контранастъпление.
Аз персонално от много време считам, че в дълготраен проект градът е жертван и е доста значимо ЗСУ да улучат точният миг за евакуиране от там. Ако се забавят прекомерно – съветските " клещи " ще се съединят и клопката на обкръжението ще щракне зад тила им. Ако пък украинците се изтеглят прекомерно рано (и най-много прекомерно неорганизирано), могат да бъдат пропуснати известни благоприятни условия за нанасяне на още вреди на агресора както и самите те да понесат неоправдани загуби в хора и техника.
Освен Бахмут сега на фронта се следят най-малко още две-три „ горещи “ точки, които по предписание не попадат в полезрението на екипите дирижиращи основните новинарски потоци. Едно такова „ горещо “ място, да вземем за пример, е Авдеевка (на към 55 км югозападно от Бахмут), където руснаците към този момент повече от година като че ли се блъскат в непреодолима стена. Също си по този начин заслужава да хвърляме отвреме в точния момент и по едно око към Лиман , град малко по-голям от Авдеевка, който е ситуиран в гориста околност на към 45 км северозападно от Бахмут, и който бе освободен от украинците предходната есен, по време на впечатляващата им контраатака. Един взор на картата сега е задоволителен, с цел да се види по какъв начин трите града са свързани в нещо като дъга около която са съсредоточени всички съветски настъпателни старания. Реално войските на Путин нямат сили за нищо повече от това .
Започва ли нова готовност в Русия?
На 21 септември предходната година, когато съветският фронт в Украйна беше пред разпад, Путин разгласи провеждането на " частична " готовност, чиято последна цел бе „ събирането под знамената “ на към 300 хиляди резервисти с най-малко обикновени военни привички. Мнозина анализатори (включително и моя милост) тогава бяха скептични по отношение на нейната целенасоченост. Но би трябвало да призная, че тя реализира и дори преизпълни главното си предопределение – да запълни всички " дупки " на фронтовата линия и по този начин да предотврати цялостния ѝ колапс. Другото, което мобилизацията реализира, е последователно възвръщане на самодейността в съветски ръце в някои региони (най-вече в Донбас) и принуждаването на ЗСУ да преминат към защита. Това несъмнено може да се смята за някакъв триумф, само че цената платена за него в човешки животи от страна на Руската федерация е извънредно висока и в дълготраен проект може да има пагубни последствия освен за армията, само че и за обществото като цяло.
Най-зловещото следствие от мобилизацията, обаче, е лъжливото чувство, вкоренило се у Путин и някои от висшите му военачалници, че най-сетне са налучкали формулата за триумф на бойното поле. Или многочислени офанзиви най-вече с дребни щурмови групи пехота, които предвид на събитията могат да се поддържат от танкове, артилерия и авиация. Проблемът на тази тактичност обаче е, че тя не може да докара до бърз и бездънен пробив, а всеки метър отвоювана територия се заплаща с доста човешки животи.
Миналата есен предвиждах, че в границите на идващите няколко месеца и дори година, най-малко 10% от мобилизираните ще загинат, а други 60-70% ще бъдат ранени, най-много от огъня на артилерията и минохвъргачките на ЗСУ. Колкото и извънредно да звучи, тези прогнози се сбъдват. Само тази седмица (по данни на Генералния щаб в Киев) на три пъти бе премината психическата граница от хиляда съветски жертви дневно. В сряда, да вземем за пример, бе докладвано за 1040 и най-грубите сметки вадят от строя към 25 хиляди руснаци на месец. Затова надали някой се е изненадал, когато тази седмица няколко медии оповестиха, че в Русия де факто е почнала нова вълна на готовност. За разлика от първата, която протече в атмосфера на невиждана медийна нервност, и която предизвика бягството на стотици хиляди младежи зад граница, този път всичко протича " под капак " и без непотребен звук.
Според неназовани източници, този път Путин е вдигнал летвата още по-високо и ще се стреми да привика под знамената към 400 хиляди души. Приблизително толкоз би трябвало да наброява в недалечно бъдеще и неговата войска в Украйна. Ако приемем, че тази информация като цяло е достоверна, то става явно ясно, че в Москва крепко са се плъзнали по спиралата на илюзиите. Нещо от рода на " След като не съумяваме да превземем Бахмут с 300 хиляди, за какво да не опитаме да сторим това с 400 хиляди? ". Следващия път евентуално прагът ще бъде половин милион. А какъв брой бойци ще бъдат нужни с цел да се завладяват Славянск и Краматорск? Милион?
Проблемът е, че едно такова повишаване на армията единствено по себе си не трансформира нищо, изключително откакто всичко останало си остава същото. Задава ли ли сте си в миналото въпроса, да вземем за пример, за какво руснаците не реализираха бездънен и бърз пробив откакто превзеха Соледар малко след Нова година? Ами просто тъй като няма с какво .
След колосалните загуби в бронетехника през последните 12 месеца, сега те не разполагат с бронетанкови сили способни да напредват стремглаво във вражеския гръб. Стига се даже до парадокса да връщат към живот остарели танкове като Т-62, който е бил в произвеждане през 60-те и 70-те години на предишния век. В момента е в ход заводското модернизиране на към 800 такива машини, които до скоро са били нищо повече от ръждясали стоманени корита. И още веднъж проблем – заводът някъде зад Урал, който се занимава с това, няма опция да обновява повече от... седем танка на месец. Като прибавим към това и пагубния дефицит на амуниции, то от ден на ден се постанова изводът, че и през идващите месеци може би ще ставаме очевидци на същите изтощителни позиционни бойни дейности, при които тук-таме руснаци ще напредват няколкостотин метра и дори километър, покривайки земята с десетки трупове.
Украинската контраатака (засега ще почака)
Поне от Нова година насам настойчиво се приказва, че в близко бъдеще следва в действителност мощна контраатака на ЗСУ, която би трябвало да промени статуквото на бойното поле. За момента тя си остава в областта на спекулациите и човек остава с усещане, че от Киев съзнателно я бавят, тъй като към момента не се усещат задоволително мощни и уверени да подхващат решителния ход. Основният мотив, който се акцентира е, че украинските сили, учащи се на Запад, към момента не са завършили образованието си и запознаването с новите оръжейни системи. Вероятно е по този начин. Иначе няма подозрение, че украинците влагат всичко от себе си, с цел да се приготвят оптимално добре. Британски инструктор, отговарящ за преобучаването на екипажите на танковете " Чалънджър ", посочи че в никакъв случай не е виждал толкоз целеустремени и усърдни военнослужещи, които упражняват шест дни в седмицата по 12 часа. Плюс спомагателна подготовка независимо, като четат съответната литература. На фрагментите, които бяха публикувани от английското министерство на защитата, прави усещане, че в подготвителния развой вземат участие освен танковите екипажи, само че и бронетранспортьори и самоходни оръдия, т.е. в ход е подготовка на бронетанкови ударни елементи, особено подготвяни за пробив на съветската защита.
И до момента в който разнообразни подразделения на ЗСУ трескаво се приготвят на няколко места в Европа, бе публикувана информация за следващата среща от формата " Рамщайн ", на която страните от анти-путинската коалиция за следващ път прецизираха настоящите параметри на военната помощ за Киев. Бе доказано доставянето на най-малко 150 танка " Леопард ", както и станалите към този момент обичайни артилерийски боеприпаси и комплекси за противовъздушна защита. Заслужава да се означи, че за пръв път съществено внимание бе обърнато и на бойната авиация. Бе оповестено, че Полша и Словакия ще предадат на ЗСУ към 25 самолета МиГ-29, осъвременени по натовски стандарти. Това би трябвало да е една доста добра вест за Киев, тъй като значи, че те ще могат да влязат в багра съвсем незабавно след приемането им, защото украинските водачи са чудесно осведомени с този вид машини.
Проблемът с мунициите (т.нар. снаряден глад) обаче, към този момент наподобява неразгадаем в кратковременен проект. Оказа се, че след края на Студената война никой в света не си представял, че е допустимо още веднъж да се случи нескончаем позиционен спор, в който ще бъдат употребявани хиляди оръдия и минохвъргачки, и надлежно никой не се е готвил съществено за него. Англия, да вземем за пример, беше едни от първите, които сигнализираха за казуса, като още есента призна, че в случай че ѝ се наложи да водят война, сходна на украинската, снарядите ѝ биха стигнали за към седмица. Подобно е ситуацията в Съединени американски щати. Там се стреснаха от това, което се случва в Украйна и наскоро обявиха, че възнамеряват увеличението на месечната продукция от 14 000 до 20 000, а в дълготрайна вероятност (до 2026 г.) компаниите, с които ще бъдат подписани контракти, би трябвало да доставят деветдесет хиляди 155-милиметрови снаряда на месец. Европейски Съюз също осъзнава пропуските си в това отношение и има намерение да организира политика за стабилно повишаване на производството на мини и снаряди и съответното им струпване.
И до момента в който Европейски Съюз (плюс Великобритания) към този момент в доста връзки смятат Украйна за част от своето географско, политическо и обществено пространство и за непрестанен сътрудник в положително и зло, същото не може да се каже за Съединени американски щати. Там, както е известно, следващата година предстоят президентски избори и още занапред главните претенденти за мястото на Байдън се пробват да натрупат точки. Точно в този аспект би трябвало да се преглеждат изявленията на очертаващите се като главните играчи на Републиканската партия Тръмп и Десантис, които започнаха намерено да молят за редуциране и дори за преустановяване на военната помощ за Украйна.
Засега от Киев не реагират на обществените мнения на хора, които към момента не са облечени с действителна власт. Но специалисти във вътрешността в политиката подчертаваха върху някои моменти. Първо, очакванията на украинското управление са в това, че Байдън въпреки всичко ще успее да завоюва нов мандат. Второ, тактиката на Украйна оттук насетне ще бъде да упорства за дълготрайни контракти, които възможният предстоящ правоприемник на Байдън ще бъде задължен да извършва, без значение каква политика ще следва във връзка с войната. И трето, ще се надяват, че несъгласията вътре в Републиканската партия във връзка с размерите на военната поддръжка, ще нулират напъните на възможния републикански президент да промени моментния курс.
Това бе следващата седмица от войната в Украйна, за която бъдещите историци на спора няма да отбележат. Въпреки продължаващите жестоки сражения на фронта, на картите на бойните дейности няма съществени промени. Всичко за отбелязване е надалеч от така наречен зони на директно прикосновение с съперника.
Голямата бомба гръмна в петък следобяд когато Международният съд в Хага издаде заповед за арест на Владимир Путин и по този начин го ликвидира като политически индивид. Иначе вести за разискване имаше значително и те се сменяха със спиращо дъха движение – , организира се следващата среща във формата " Рамщайн ", на която страните от необятната коалиция, подкрепяща Киев, доуточниха някои аспекти на военнотехническата помощ. В Русия са налице съществени индикации, че е в ход нова готовност, в Ростов на Дон бе взривена постройката на ФСБ, в Съединени американски щати евентуалните претенденти за президент от средите на републиканците започнаха все по-отчетливо да се изричат против дейна помощ за войските на Зеленски, а в самата Украйна се развихри следващият скандал, обвързван с активността на министъра на защитата Резников и повереното му ведомство. Всичко това ни припомня за следващ път, че войната няма политически, географски и национално-етнически желания, а когатото тя бъде изпусната от кутията на Пандора проблемите са за всички.
Владимир Путин подгонен като нарушител
Е, най-сетне се случи това, което рано или късно щеше в миналото по този начин или другояче да се случи – Международният съд в Хага издаде. Формално това няма да се отрази на настоящето му ръководство като президент на РФ, тъй като Русия не е утвърдила така наречен Римски статут и надлежно няма по какъв начин вътре в страната да бъде задържан. Колкото и неуместно това да звучи. Още повече, че той не пътува на никое място в чужбина, а и възможностите да посети персонално една от въпросния статут и надлежно там да му сложат белезници, са равни на нула. Тогава какво трансформира някаква си правосъдна заповед действителния статут на настоящия съветски президент?
Първо, трансформира формалния му политически статус, тъй като никой държавен началник на която и да е от 123-те страни (а и освен те) няма да си цапа ръцете, ръкувайки се с кремълския владетел. Второ, това демонстрира, че оттук нататък не би трябвало да има договаряния за мир, в които да взе участие освен Украйна, само че и която и да е от страните от обединението, подкрепяща Зеленски. И трето, тази заповед значи, че така наречен либерален свят е убеден в крайната победа на Украйна.
Иначе при възможното си пътешестване до Хага, Путин не би трябвало да е самичък. Компания би трябвало да му прави Мария Лвова-Белова, детският омбдусман на Руската федерация, която е другата обвинена по същото дело. Става въпрос за принудително похищение на украински деца (около 16 хиляди случая с потвърдени имена) към територията на Русия с последващото им осиновяване и отделяне от украинските им корени. Към момента по това дело са събрани над 40 тома с материали, а и няма да бъде последното, тъй като изтече информация, че е в ход събирането на материали по друго дело, което ще бъде възбудено против Путин в близко бъдеще. Самата Лвова-Белова, пък, очевидно не свети с разсъдък, тъй като в директен ефир, до момента в който се отчиташе на господаря си, призна, че към този момент била " извела " едно детенце от опустошения Мариупол и дори го била осиновила. Така целия свят научи за незаконната й активност.
На украинския фронт (нищо ново)
И през миналите дни обстановката в Бахмут и към него привличаше като магнит вниманието на всички дребни и огромни международни медии. От началото на седмицата руснаците, които в този регион са показани най-вече от Вагнеровците, записаха прочут напредък, само че той в никакъв не е задоволителен, с цел да се приказва за дефинитивно завладяване на „ крепостта “ или обграждане на гарнизона й. Руски въздушно-десантни елементи съумяха да напреднат малко в южните квартали, а при офанзивите от север наемниците на олигарха Пригожин проникнаха в грамадния промишлен комплекс АЗОМ, където яростните боеве отблизо разстояние не престават и сега. Първият им опит за директна офанзива в посока на централната част на града от изток, обаче, претърпяха неуспех откакто щурмова група на трансферирала се през неголямата река Бахмутка бе избита на практика до крайник от снайперистите на ЗСУ (украинските въоръжени сили).
Украинският гарнизон за момента продължава да демонстрира чудеса от смелост и подвиг, само че ситуацията му с всяка измината минута става все по-критично, най-много поради пагубния дефицит на амуниции за стрелково и леко пехотно оръжие. Този проблем ще наподобява все по-трудно разгадаем поради постепенния прогрес на съветските агресори северно и южно от града. В обозримо бъдеще Бахмут е застрашен от цялостно обграждане, а сега най-големият проблем на бранителите му е непрекъснато увеличаващата се дължина на сухопътен кулоар, през който са принудени да се промъкват колите докарващи амуниции и храна (в едната посока), и евакуиращи цивилни и ранени (в другата). Въпреки всичко, при започване на седмицата на заседание на Главното командване на ЗСУ (в което взе присъединяване и Зеленски) за следващ път бе препотвърдено взетото по-рано решение защитата на града да продължи.
На този декор изцяло резонно звучат продължаващите полемики в Украйна и отвън нея за целесъобразността на продължаващата защита на града. Привържениците на концепцията за изоставянето му настояват, че той от дълго време е извършил (и преизпълнил) ролята си на укрепена позиция, която да забави темпото на нахлуване на нашественика и да му нанесе чувствителни загуби. Тези, които считат, че оставането на ЗСУ там е от критическа значимост, пък, се аргументират с обстоятелството, че сред Бахмут и по-големите градове на северозапад (Краматорск, Славянск и Лиман) съвсем няма естествени загради и скоро самите те могат да се трансфорат в прифронтови. Другият им сериозен мотив е, че въвличайки войските на Путин в кървави позиционни сражения, последните всекидневно търпят доста тежки загуби, които ги обезкървяват в дълготраен проект и по този начин се „ павира “ пътя за едно сполучливо бъдещо украинско контранастъпление.
Аз персонално от много време считам, че в дълготраен проект градът е жертван и е доста значимо ЗСУ да улучат точният миг за евакуиране от там. Ако се забавят прекомерно – съветските " клещи " ще се съединят и клопката на обкръжението ще щракне зад тила им. Ако пък украинците се изтеглят прекомерно рано (и най-много прекомерно неорганизирано), могат да бъдат пропуснати известни благоприятни условия за нанасяне на още вреди на агресора както и самите те да понесат неоправдани загуби в хора и техника.
Освен Бахмут сега на фронта се следят най-малко още две-три „ горещи “ точки, които по предписание не попадат в полезрението на екипите дирижиращи основните новинарски потоци. Едно такова „ горещо “ място, да вземем за пример, е Авдеевка (на към 55 км югозападно от Бахмут), където руснаците към този момент повече от година като че ли се блъскат в непреодолима стена. Също си по този начин заслужава да хвърляме отвреме в точния момент и по едно око към Лиман , град малко по-голям от Авдеевка, който е ситуиран в гориста околност на към 45 км северозападно от Бахмут, и който бе освободен от украинците предходната есен, по време на впечатляващата им контраатака. Един взор на картата сега е задоволителен, с цел да се види по какъв начин трите града са свързани в нещо като дъга около която са съсредоточени всички съветски настъпателни старания. Реално войските на Путин нямат сили за нищо повече от това .
Започва ли нова готовност в Русия?
На 21 септември предходната година, когато съветският фронт в Украйна беше пред разпад, Путин разгласи провеждането на " частична " готовност, чиято последна цел бе „ събирането под знамената “ на към 300 хиляди резервисти с най-малко обикновени военни привички. Мнозина анализатори (включително и моя милост) тогава бяха скептични по отношение на нейната целенасоченост. Но би трябвало да призная, че тя реализира и дори преизпълни главното си предопределение – да запълни всички " дупки " на фронтовата линия и по този начин да предотврати цялостния ѝ колапс. Другото, което мобилизацията реализира, е последователно възвръщане на самодейността в съветски ръце в някои региони (най-вече в Донбас) и принуждаването на ЗСУ да преминат към защита. Това несъмнено може да се смята за някакъв триумф, само че цената платена за него в човешки животи от страна на Руската федерация е извънредно висока и в дълготраен проект може да има пагубни последствия освен за армията, само че и за обществото като цяло.
Най-зловещото следствие от мобилизацията, обаче, е лъжливото чувство, вкоренило се у Путин и някои от висшите му военачалници, че най-сетне са налучкали формулата за триумф на бойното поле. Или многочислени офанзиви най-вече с дребни щурмови групи пехота, които предвид на събитията могат да се поддържат от танкове, артилерия и авиация. Проблемът на тази тактичност обаче е, че тя не може да докара до бърз и бездънен пробив, а всеки метър отвоювана територия се заплаща с доста човешки животи.
Миналата есен предвиждах, че в границите на идващите няколко месеца и дори година, най-малко 10% от мобилизираните ще загинат, а други 60-70% ще бъдат ранени, най-много от огъня на артилерията и минохвъргачките на ЗСУ. Колкото и извънредно да звучи, тези прогнози се сбъдват. Само тази седмица (по данни на Генералния щаб в Киев) на три пъти бе премината психическата граница от хиляда съветски жертви дневно. В сряда, да вземем за пример, бе докладвано за 1040 и най-грубите сметки вадят от строя към 25 хиляди руснаци на месец. Затова надали някой се е изненадал, когато тази седмица няколко медии оповестиха, че в Русия де факто е почнала нова вълна на готовност. За разлика от първата, която протече в атмосфера на невиждана медийна нервност, и която предизвика бягството на стотици хиляди младежи зад граница, този път всичко протича " под капак " и без непотребен звук.
Според неназовани източници, този път Путин е вдигнал летвата още по-високо и ще се стреми да привика под знамената към 400 хиляди души. Приблизително толкоз би трябвало да наброява в недалечно бъдеще и неговата войска в Украйна. Ако приемем, че тази информация като цяло е достоверна, то става явно ясно, че в Москва крепко са се плъзнали по спиралата на илюзиите. Нещо от рода на " След като не съумяваме да превземем Бахмут с 300 хиляди, за какво да не опитаме да сторим това с 400 хиляди? ". Следващия път евентуално прагът ще бъде половин милион. А какъв брой бойци ще бъдат нужни с цел да се завладяват Славянск и Краматорск? Милион?
Проблемът е, че едно такова повишаване на армията единствено по себе си не трансформира нищо, изключително откакто всичко останало си остава същото. Задава ли ли сте си в миналото въпроса, да вземем за пример, за какво руснаците не реализираха бездънен и бърз пробив откакто превзеха Соледар малко след Нова година? Ами просто тъй като няма с какво .
След колосалните загуби в бронетехника през последните 12 месеца, сега те не разполагат с бронетанкови сили способни да напредват стремглаво във вражеския гръб. Стига се даже до парадокса да връщат към живот остарели танкове като Т-62, който е бил в произвеждане през 60-те и 70-те години на предишния век. В момента е в ход заводското модернизиране на към 800 такива машини, които до скоро са били нищо повече от ръждясали стоманени корита. И още веднъж проблем – заводът някъде зад Урал, който се занимава с това, няма опция да обновява повече от... седем танка на месец. Като прибавим към това и пагубния дефицит на амуниции, то от ден на ден се постанова изводът, че и през идващите месеци може би ще ставаме очевидци на същите изтощителни позиционни бойни дейности, при които тук-таме руснаци ще напредват няколкостотин метра и дори километър, покривайки земята с десетки трупове.
Украинската контраатака (засега ще почака)
Поне от Нова година насам настойчиво се приказва, че в близко бъдеще следва в действителност мощна контраатака на ЗСУ, която би трябвало да промени статуквото на бойното поле. За момента тя си остава в областта на спекулациите и човек остава с усещане, че от Киев съзнателно я бавят, тъй като към момента не се усещат задоволително мощни и уверени да подхващат решителния ход. Основният мотив, който се акцентира е, че украинските сили, учащи се на Запад, към момента не са завършили образованието си и запознаването с новите оръжейни системи. Вероятно е по този начин. Иначе няма подозрение, че украинците влагат всичко от себе си, с цел да се приготвят оптимално добре. Британски инструктор, отговарящ за преобучаването на екипажите на танковете " Чалънджър ", посочи че в никакъв случай не е виждал толкоз целеустремени и усърдни военнослужещи, които упражняват шест дни в седмицата по 12 часа. Плюс спомагателна подготовка независимо, като четат съответната литература. На фрагментите, които бяха публикувани от английското министерство на защитата, прави усещане, че в подготвителния развой вземат участие освен танковите екипажи, само че и бронетранспортьори и самоходни оръдия, т.е. в ход е подготовка на бронетанкови ударни елементи, особено подготвяни за пробив на съветската защита.
И до момента в който разнообразни подразделения на ЗСУ трескаво се приготвят на няколко места в Европа, бе публикувана информация за следващата среща от формата " Рамщайн ", на която страните от анти-путинската коалиция за следващ път прецизираха настоящите параметри на военната помощ за Киев. Бе доказано доставянето на най-малко 150 танка " Леопард ", както и станалите към този момент обичайни артилерийски боеприпаси и комплекси за противовъздушна защита. Заслужава да се означи, че за пръв път съществено внимание бе обърнато и на бойната авиация. Бе оповестено, че Полша и Словакия ще предадат на ЗСУ към 25 самолета МиГ-29, осъвременени по натовски стандарти. Това би трябвало да е една доста добра вест за Киев, тъй като значи, че те ще могат да влязат в багра съвсем незабавно след приемането им, защото украинските водачи са чудесно осведомени с този вид машини.
Проблемът с мунициите (т.нар. снаряден глад) обаче, към този момент наподобява неразгадаем в кратковременен проект. Оказа се, че след края на Студената война никой в света не си представял, че е допустимо още веднъж да се случи нескончаем позиционен спор, в който ще бъдат употребявани хиляди оръдия и минохвъргачки, и надлежно никой не се е готвил съществено за него. Англия, да вземем за пример, беше едни от първите, които сигнализираха за казуса, като още есента призна, че в случай че ѝ се наложи да водят война, сходна на украинската, снарядите ѝ биха стигнали за към седмица. Подобно е ситуацията в Съединени американски щати. Там се стреснаха от това, което се случва в Украйна и наскоро обявиха, че възнамеряват увеличението на месечната продукция от 14 000 до 20 000, а в дълготрайна вероятност (до 2026 г.) компаниите, с които ще бъдат подписани контракти, би трябвало да доставят деветдесет хиляди 155-милиметрови снаряда на месец. Европейски Съюз също осъзнава пропуските си в това отношение и има намерение да организира политика за стабилно повишаване на производството на мини и снаряди и съответното им струпване.
И до момента в който Европейски Съюз (плюс Великобритания) към този момент в доста връзки смятат Украйна за част от своето географско, политическо и обществено пространство и за непрестанен сътрудник в положително и зло, същото не може да се каже за Съединени американски щати. Там, както е известно, следващата година предстоят президентски избори и още занапред главните претенденти за мястото на Байдън се пробват да натрупат точки. Точно в този аспект би трябвало да се преглеждат изявленията на очертаващите се като главните играчи на Републиканската партия Тръмп и Десантис, които започнаха намерено да молят за редуциране и дори за преустановяване на военната помощ за Украйна.
Засега от Киев не реагират на обществените мнения на хора, които към момента не са облечени с действителна власт. Но специалисти във вътрешността в политиката подчертаваха върху някои моменти. Първо, очакванията на украинското управление са в това, че Байдън въпреки всичко ще успее да завоюва нов мандат. Второ, тактиката на Украйна оттук насетне ще бъде да упорства за дълготрайни контракти, които възможният предстоящ правоприемник на Байдън ще бъде задължен да извършва, без значение каква политика ще следва във връзка с войната. И трето, ще се надяват, че несъгласията вътре в Републиканската партия във връзка с размерите на военната поддръжка, ще нулират напъните на възможния републикански президент да промени моментния курс.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ