Проблемът с инфлацията е, че веднъж разбудено това чудовище, то

Проблемът с инфлацията е, че един път разбудено това страшилище, то е доста мъчно да бъде укротено без последици за бизнеса и домакинтвата и то за най-уязвимите.

Това ни споделя Руслан Стефанов, основният икономист на Центъра за проучване на демокрацията. Потърсихме го, с цел да опитаме да отговорим на един прекомерно комплициран и всъщност пропуснат от дълго време проблем - по какъв начин да се преборим с ценовия напън по този начин, че хем да не пострада стопанската система, хем да не позволим тя да изяде и дребното, което имаме. Поне тук в България.

А че това бе пропуснат проблем е ясно на всички - от рецесията през 1997 година и последващото усмиряване, българите наподобява бяха изтикали този термин - инфлация - от главите си и като че не предполагахме, че той може още веднъж да шета из централните излъчвания на новините, из всички заглавия на електронните медии и да ни се хили озъбено от първите страници на вестниците.

Ето обаче, че още веднъж сме тук и всички се питаме - до по кое време ще останеш, инфлацио? Кой те докара и какъв брой още смяташ да ни вземеш?
Временната инфлация, която реши да поостане
Защо се появи още веднъж инфлацията? Най-просто казано - поради пандемията. Или още по-точно - поради отговора на държавни управления и централни банки на икономическия потрес, който локдауните предизвикаха. Започнахме едно бясно наливане на големи средства в стопанския живот, чиято цел бе една-единствена - да го спасят от гибел. И въпреки да помним малко, то би трябвало да си напомним, че всички, безусловно всички, желаеха това от държавните управления по света - да дадат. Е, те да дадоха. Така дадоха, че наподобява и малко се оляха. Вече съвсем не съществува човек, който да може да каже какъв брой тъкмо изляха в пазарите Европейската централна банка, Федералният запас, Китайската банка, Английската банка...

" По-фундаменталните аргументи, заради които се появиха опасения, че това не е краткотрайно събитие и няма да отмине толкоз бързо, са дълготрайни фактори, които няма да престанат да работят. Единият фактор е политиката на " лесни пари " на централните банки - ЕЦБ има такава политика от 2008 година Тази политика на лесните пари докара до наводнение на системата с ликвидност и във от ден на ден активи започнаха да се натрупат ценови балони, което се трансформира в дълготраен фактор за повишение на цените ", продължи обяснението си Стефанов.

Ясно е - когато една система е залята с пари, тя би трябвало да ги пласира. Потребителските разноски изхвърчат, а пазарът стартира да се задъхва. Цените се подвигат.

И макар че това не е единственият проблем, то от всички казано досега наподобява, че точно ЕЦБ може да повлия на частичното справяне с казуса. Готова ли е да го направи?

" В Европа не сме стигнали до стягане на икономическия цикъл. Потребителското равнище остава ниско в съпоставяне да вземем за пример със Съединени американски щати. ЕЦБ даде сигнал, че инфлацията изпреварва покачването на приходите, само че главният принцип на модерната централна банка е да се концентрира върху средносрочните прогнози. Прогнозата за 2023 година е инфлация от 1,8%, което е под задачата от 2% ", споделя ни пък някогашният вицепремиер по разходване на европейските средства Атанас Пеканов.

Той е склонен, че инфлацията у нас е привнесена от Запад и споделя, че действителното придвижване на инфлационните процеси надвишава упованията на множеството международни специалисти. Казва ни обаче и че би трябвало да имаме поради, че цените са такива, каквито са, тъй като идват като резултат от доста мощната реакция на държавните управления на пандемичната рецесия.

" Това има своите позитиви, по този начин и негативи. Никога няма да успеем да намерим безспорното балансиране на фискалните тласъци ", продължава той.

Всичко това едно на ръка, само че има и друго - инфлацията сега се движи и от безспорната полуда в цените на енергоносителите. Тук потребност от повече пояснения няма - всички виждаме месечните си сметки, пък били те и под мораториум. Невъзможно е да имаме стотици проценти нарастване на газа на пазарите и да нямаме акумулиране на тези стойности в цените на стоките.
Ще забележим ли двуцифрени инфлационни индикатори?
Официалната статистика у нас демонстрира инфлация от 7,8% на годишна база през декември. В същото време тази в Еврозоната доближи своя връх от 5,1%. И въпреки тези цифри да наподобяват много ниски, съпоставяне с тези в Турция да вземем за пример - от близо 50%, за популацията на Европа, която както казахме бе позабравила какво е това инфлация, казусът остава на масата.

У нас постоянно, най-много политиците от опозицията, обичат да споделят, че инфлацията сега е " галопираща ". Това, несъмнено, е погрешно. Трябва да имаме поради, че литературата твърди, че галопираща инфлация имаме една откакто трансферира границата от 10 или 20 %. Е, огромният въпрос сега е - ще прескочим ли бариерата от 10%?

" Смятам, че пикът на инфлацията ще бъде в идващите 2-3 месеца, тъй като натискът откъм цените на енергоносителите стартира да спада. Не чакам да премине (инфлацията) в двуцифрени цифри, само че несъмнено риска това да се случи или най-малкото да има по-продължителна висока инфлация (над 2%) значително се усили в последните месеци ", ни споделя Руслан Стефанов.

С него е склонен и Атанас Пеканов - и той не чака внезапно покачване, само че и двамата предизвестяват - при неправилна режисура на политиките - това може и да се случи.

Междудругото, тезата, че инфлацията ще доближи връх през март и април и ще стартира да се успокоява през лятото е теза и на финансовият министър Асен Василев. Как обаче се прави тази прогноза и въз основата на какви фактори?

" От четирите фактора, които способстват за инфлацията, три евентуално ще отшумят - цените в енергетиката преди всичко. На второ - 2022 година няма да носи този пандемичен напън като 2020 и 2021 година. На трето - упованията са, еч проблемите с доставките би трябвало да се преодолеят. Освен това стимулативните политики ще стартират да понижават също ", изяснява ни Пеканов.

Големият проблем обаче е в дейностите ни оттук нататък. Европа и България се намират в съвършената стихия от ценови напън и балансирането на политиките е комплицирано, даже за специалистите. Защото сега следим продължение на казуса - обезщетенията на глава, дефицитите и разноските на държавните управления оказват помощ на хората да се оправят, само че и наливат допълнтелно масло в огъня на разгорялата се инфлация. Т.нар. " хеликоптерни пари " ли са решението?

" Хеликоптерните пари, в отговор на КОВИД и шоковото повишаване на енергийните цени, са част от казуса на проинфлационната политика и един от основните фактори на поддържане на първичния про-инфлационен подтик ще бъдат точно те и меката фискална политика. Увеличаването на фискалните и обществените разноски, макари и належащо, ще сътвори очакване за още покачвания в бъдеще и до продължаващ напън върху цените. Правителствата в Европа, и в частност в България, ще имат доста сложната задача да намерят верния баланс и да удържат проинфлационния напън ", предизвестява Руслан Стефанов.

И в случай че той е прав, излиза, че излизане от рецесията скоро няма да има. Защото пандемията и отговорът на нея сътвориха перпетуум мобиле за придвижването на инфлацията. Защото пред Европа и България стои освен този проблем, само че и бързото възобновяване след пандемията и настигането на нашите съперници.

" Подобно на обществените разноски на държавните управления, комплицираният въпрос пред ЕЦБ е по кое време и с какъв брой да усили лихвените проценти, тъй че да спре инфлационния напън, само че да не задуши стопанските системи в Еврозоната ", продължава Стефанов.

А задушаването, както към този момент видяхме, не е по никакъв начин мъчно за нежните ни стопански системи.
Какво може да направи България?
По отношение на придвижването на инфлационните процеси - не доста. Дори противоположното - българското държавно управление и Българска народна банка не могат да я спрат, само че могат да я напомпат. И в случай че би трябвало да сме почтени, наподобява, че раздутият бюджет препоръчан от Асен Василев клони по-скоро към второто.

Причината в невъзможността за реакция, несъмнено, се крие във валутния ръб - България на процедура няма право на лична парична политика. Страната ни е най-директно свързаната с еврото стопанска система в Европейски Съюз, която не употребява евро и разумно носи всички последици на европейските политики, само че без да има глас в събранието на огромните играчи във Франкфурт. Поне не към момента.

" Българска народна банка има някои лимитирани принадлежности - посредством финансовите условия към банките и през тях може да успокои малко кредитирането. Още можем обаче да оставим икономическата интензивност и да не взимаме такива ограничения, можем през фискална политика да търсим обезщетения за високоенергийните фими и по-скоро за семействата ", счита Пеканов.

Такова общо-взето е мнението и на Руслан Стефанов. Той споделя, че държавното управление би трябвало да концентрира фискални средства характерно за обществено най-слабите, до момента в който " бизнесът, който има главната роля да играе на пазара, да бъде оставен на силите на този пазар ".

Таргетиране. Това е главният извод, до който стигат и двамата специалисти, с които Клуб Z приказва. Изглежда, че времето на " тласъци за всички " би трябвало да завърши, както успешно се изрази някогашният министър по разходването на европейските средства.

Проблем обаче има. И той е, че България към момента, след толкоз доста години, към момента няма правна формулировка за енергийна беднотия да вземем за пример. Само поради това отпада опцията да се таргетират най-уязвимите елементи на неселението и да се намираме в неуместната обстановка да оказваме помощ (през антипазарната мярка на мораториума) и на небогати и на доста, доста богати.

Все отново би трябвало да имаме поради, че инфлацията се оказа по-упорита, в сравнение с се смяташе, само че и че тя изглеждаше невъзможна за отбягване, тъкмо тъй като трябваше да спасим стопанските системи си.

" Целият свят бе позабрави за инфлацията. Ние сме изгубили рефлекса какво би трябвало да се направи и по какъв начин да се работи в случаи на внезапна или упорита инфлация. И в централните банки и в държавните управления липса схващане за това какъв брой неприятно и мъчно може да бъде оправянето с това събитие ", приключва Руслан Стефанов.

И е мъчно да не се съгласим. В края би трябвало да предупредим - идват месеци на ускорение, преди да пристигна времето за отминаване. Преди да се съмне е най-тъмно, споделяше непрежалимият Кристиян Таков и наподобява - още веднъж се оказа прав.