Сцени от един семеен живот в "Островът на Бергман"
Призраците на Бергман, " Сцени от един фамилен живот " и " Персона " витаят във кино лентата на френската режисьорка Миа Хансен-Льове. " Островът на Бергман ", както подказва името му, дебаркира на Форьо - далечното кътче земя, където шведският режисьор намира леговище и муза. Там идват и героите му - двойката кинематографисти Крис (Вики Крипс от " Невидимата нишка " ) и Тони (звездата Тим Рот). Убедени фенове на Ингмар и неговото обемно творчество, те се надяват да намерят ентусиазъм за идващите кино планове. Но да разделят спалнята, където е сниман " Сцени от един фамилен живот " - " филмът, развел милиони двойки ", по имитация от екрана - се оказва предизвикателство на хлабавата им връзка.
" Островът на Бергман " е мета роман с няколко пласта, филм-матрьошка, който ще притегли единствено най-заклетите ценители на европейското арт кино. Не е належащо да си наизустил филмите на Бергман, с цел да го схванеш, и въпреки всичко оказва помощ. Най-силни са духовете на " Персона " - филм за двойнствената природа на дамата, и на " Сцени от един фамилен живот ", несъмнено. Но Хансен-Льове обикаля като пилигрим местата, където техният създател е живял, писал, снимал. Иронията от комерсиализацията не й е непозната: тя (а и нейната героиня) се надсмиват над " Сафари Бергман " и другите атракции за туристите, които трансформират студения Форьо в самобитен увеселителен парк.
Хладно и безстрастно стартира историята на Крис и Тони, с цел да набере прочувствена температура в описа сюжет, който младата режисьорка споделя със своя по-опитен и съумял сътрудник. Той не й обръща доста внимание, не й дава обещание край на историята (над който тя към момента умува), само че фенът доста бързо схваща, че Ейми (Миа Вашиковска, " Алиса в страната на чудесата " ) е нейно алтер его и че границата сред създател и воин се размива от ден на ден.
Това се отнася и за самия " Островът на Бергман " и неговата създателка - Хансен-Льове не крие, че историята и героите са въодушевени от нейната завършила връзка с известния френски режисьор Оливие Асаяс, с който - също както героинята си, и също както нейната героиня във кино лентата - има щерка. Саморефлексиите във всеки подробност на кино лентата стартират да озадачават и забавляват по-наблюдателния фен от ден на ден и повече. Също както Крис в своя роман пред Тони и Миа Хансен-Льов не предлага явно решение. Едно е несъмнено, мрачният драматизъм на Бергман не е цел, която режисьорката е преследвала във кино лентата си. По-скоро леката носталгична романтика от трилогията " Преди... " на Ричард Линклейтър е сравнението, което първо идва мислено.
" Островът на Бергман " може да се пояснява като сюжет за овластяването на дамата (нещо, което никак не е по усета на патрона му - диалогът припомня, че Ингмар е имал девет деца от шест дами и не им е обръщал изключително внимание, ангажиран със своите 60 кино лентата и над 170 театрални постановки), и за природата на вдъхновението. Но в по-повърхностен проект той доставя наслаждение и като пътепис за филмовата светая светих Форьо. Именно оня увеселителен парк, пресъздаден по-кичозно в островната реалност, и по-изискано във кино лентата за него.
Филмът се върти в арт кината в месеца на Бергман - режисьорът е роден на 14 юли и почива на 30 юли. Освен с него и двете дати биват маркирани в столичния Дом на киното с прожекции на " Персона ".
" Островът на Бергман " е мета роман с няколко пласта, филм-матрьошка, който ще притегли единствено най-заклетите ценители на европейското арт кино. Не е належащо да си наизустил филмите на Бергман, с цел да го схванеш, и въпреки всичко оказва помощ. Най-силни са духовете на " Персона " - филм за двойнствената природа на дамата, и на " Сцени от един фамилен живот ", несъмнено. Но Хансен-Льове обикаля като пилигрим местата, където техният създател е живял, писал, снимал. Иронията от комерсиализацията не й е непозната: тя (а и нейната героиня) се надсмиват над " Сафари Бергман " и другите атракции за туристите, които трансформират студения Форьо в самобитен увеселителен парк.
Хладно и безстрастно стартира историята на Крис и Тони, с цел да набере прочувствена температура в описа сюжет, който младата режисьорка споделя със своя по-опитен и съумял сътрудник. Той не й обръща доста внимание, не й дава обещание край на историята (над който тя към момента умува), само че фенът доста бързо схваща, че Ейми (Миа Вашиковска, " Алиса в страната на чудесата " ) е нейно алтер его и че границата сред създател и воин се размива от ден на ден.
Това се отнася и за самия " Островът на Бергман " и неговата създателка - Хансен-Льове не крие, че историята и героите са въодушевени от нейната завършила връзка с известния френски режисьор Оливие Асаяс, с който - също както героинята си, и също както нейната героиня във кино лентата - има щерка. Саморефлексиите във всеки подробност на кино лентата стартират да озадачават и забавляват по-наблюдателния фен от ден на ден и повече. Също както Крис в своя роман пред Тони и Миа Хансен-Льов не предлага явно решение. Едно е несъмнено, мрачният драматизъм на Бергман не е цел, която режисьорката е преследвала във кино лентата си. По-скоро леката носталгична романтика от трилогията " Преди... " на Ричард Линклейтър е сравнението, което първо идва мислено.
" Островът на Бергман " може да се пояснява като сюжет за овластяването на дамата (нещо, което никак не е по усета на патрона му - диалогът припомня, че Ингмар е имал девет деца от шест дами и не им е обръщал изключително внимание, ангажиран със своите 60 кино лентата и над 170 театрални постановки), и за природата на вдъхновението. Но в по-повърхностен проект той доставя наслаждение и като пътепис за филмовата светая светих Форьо. Именно оня увеселителен парк, пресъздаден по-кичозно в островната реалност, и по-изискано във кино лентата за него.
Филмът се върти в арт кината в месеца на Бергман - режисьорът е роден на 14 юли и почива на 30 юли. Освен с него и двете дати биват маркирани в столичния Дом на киното с прожекции на " Персона ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ