Призрачните следи“ на отдавна изчезнали мамути се разпростират по Белите

„ Призрачните следи “ на от дълго време изчезнали мамути се разгръщат по „ Белите пясъци ” в Ню Мексико. Наскоро откриватели, употребяващи специфичен вид сканиране, разкриха други отпечатъци, които принадлежат на първобитните хора, стъпвали по следите на мамутите.

Това дава вълнуващ нов взор за живота преди към 12 000 години в края на плейстоценската епоха и става допустимо посредством потреблението на проникващи в земята радарни (GPR) сканирания, които могат да надникнат под повърхността, с цел да разкрият скритите изпод очертания.
GPR не е нова технология - употребява се за инспекция на пукнатини в железопътните линии, както и в геологията и археологията, само че не е била употребена по този метод върху фосилизирани отпечатъци. Технологията може да даде на учените достъп до голям брой, които не се виждат с просто око.
Тези скрити записи могат да ни кажат доста повече за това кой (или какво) къде е стъпвало: отпечатъкът разкрива размера и походката на животните, метода, по който хората и фауната са си взаимодействали между тях и дават повече детайлности за живота в последната ледникова ера:

„ Досега не се бяхме досетили да погледнем под самите следи “, споделя ученият откривател Томас Урбан от Корнелският университет. „ Оказва се, че самият земен слой има памет, която записва данните за тежестта и инерцията на животните. Това ни дава опция да разберем биомеханиката на изчезнала фауна, а достъп до такива данни не сме имали до момента. ”

Част от опциите на GPR техниката са, че тя може да сканира под повърхността, без да е належащо разкопаване. Записи като този са извънредно редки, което прави откритията още по-вълнуващи. Сред откритите следи има 800 метра (2625 фута) човешки отпечатъци, кръстосани с тези от огромно хоботно - може би колумбийски мамут (Mammuthus columbi). Изглежда, че мамутите са били преследвани за храна или кожата им.
  
 Откритията съответстват с разбора, осъществен предходната година от същия екип. В този случай обаче са разкрити доста повече детайлности в дълбочина - повече улики за долната повърхнина, която може да разкрие по какъв начин са ходили античните същества.

„ Техниката вероятно може да бъде приложена върху доста други участъци  с вкаменели отпечатъци по света, евентуално в това число и тези на динозаврите. ” споделя Урбан.

Докато биваците и лагерите с остатъци оферират доста потребна информация за палеонтолозите, е доста по-трудно да се разбере какво са правили хората и други животни отвън тези региони. Техники на проучване като тези могат да оказват помощ за това. Мамутите, които преди време са обикаляли по тази част на света, няма да се върнат, само че отпечатъците, които са оставили след себе си, могат да ни оказват помощ да съберем детайлности за това по какъв начин са се движили - и по какъв метод хората са ги преследвали.

 „ Въпреки че няма да намерим вкаменелите остатъци от животното, което особено е направило тези следи, ние знаем по какъв начин се е движело, какъв брой е било огромно и какъв брой бързо е вървяло единствено като погледнем следите ", палеонтологът Лиза Бъкли споделя на Жан Тимънс от Gizmodo. – Едно животно ще остави единствено един скелет след гибелта си, само че до момента в който е живо, то има капацитета да остави безчет следи. "

Източник