Призрачни мотоциклетисти се носят във въздуха!Две партийни лидерки яхнаха мотоциклети.

Призрачни мотоциклетисти се носят във въздуха!
Две партийни лидерки яхнаха мотоциклети. Дали това е опит да привлекат вниманието на феновете на високите скорости, или желаят да си основат съвременен имидж – претекстовете нямат значение. Важното е мотоциклетистите да са от плът и кръв, другояче става страшновато.

Има един подобен мотоциклетист, който хвърчи из Америка – съвременен вид на Конника без глава. Но на 21 март мястото му е постоянно едно и също – в покрайнините на Елмур, щата Охайо. Появява се по здрач, с цел да означи годишнината на своята гибел.

Тя гласи, че този безглав запалянко е бил млад боец, който се завръщал от фронта. По пътя към дома си купил мотоциклет, с цел да впечатли с него годеницата си. Но когато добръмчал до нейната плантация, открил, че тя е щастливо омъжена за различен. Това го съкрушило. Яхнал още веднъж мотора си и потеглил накъдето му видят очите. Краят на тази история бил отблъскващ. При злополуката, която претърпял на един мост, главата му се отделила от тялото и се претъркулила настрана. А мотоциклетът останал без очи, т.е. фарове. Оттогава скърбящият за изменчивата си обичана фантом се появява всяка година и с гневна скорост се носи по пътя, а когато стигне до моста, се разтваря във въздуха. Според легендата към датата на неговата кончина призракът може да бъде извикан. Това става благодарение на намигване на автомобилните фарове и трикратно натискане на клаксона.

През 1968 година двама души се пробвали да щракнат призрака и да запишат плача на мотора. Светили му, свиркали му – нищо. Тогава единият от тях се качил на моста и погледнал надолу. А когато се върнал при своя другар, го разкрил да лежи като пребит в безсъзнание. След като се свестил, търсачът на мощни чувства имал амнезия – не можел да си спомни нищо и нямал пояснение по какъв начин се е озовал в канавката. По време на невидимото нахлуване несъзнателно бил щракнал няколко пъти, тъй като на лентата се виждала някаква странна светлина и силуети, а на работещия касетофон се били записали звуци, които наподобявали на мощен диалект, само че на неясен език.

Някои призраци пътешественици наподобява са обречени постоянно да странстват като наказване за тяхното неблагоразумие или пък грехове. Най-знаменитият представител на тази категория призраци несъмнено е Летящия холандец – дух на транспортен съд, който не намира покой, наказан да плава вовеки.

Главният воин в друга сходна легенда е капитанът Питър Раг. Той живял някъде към 1730 година в Бостън. Един път качил на кораба щерка си. Когато потегляли, небето било кристално чисто, нищо не предвещавало бурята, която щяла да се развихри. Но на противоположния път се заоблачило. Всички предупреждавали капитана да не излиза в намерено море, а да изчака бурята да отмине. Той обаче се заинатил и се зарекъл, че тази нощ ще са вкъщи с щерка му. Хванал се на бас, че ще съумеят да се приберат. И го изгубил. Никой повече не видял нито него, нито щерка му. На стотина-двеста години призраците им се появявали още веднъж измежду вълните. Според преданията Раг продължавал да търси пътя към дома си, само че поради ината си бил осъден да плува безкрай.

През 1826 година очевидец на име Уилям Остин имал среща с призрачната двойка. Странното било, че те се появили пред очите му не в намерено море, а във висотите. Облаците се скупчили на небето внезапно, а конят на Остин почнал да нервничи. Смрачило се. Облаците се разместили и зад тях се посочил контур на транспортен съд с двама души на него – мъж и дете. Изчезнали също толкоз ненадейно, както и се появили. Веднага по-късно небето още веднъж се прояснило. След време Остин срещнал още веднъж двойката. Този път бил квалифициран и знаел легендата за Питър Раг и неговата щерка. Готвел се да пренощува в една странноприемница в Хартфорд, щата Кънектикът.

Пред вратата се сблъскал с мъж с малко момиче, който му се извинил и се показал най-любезно: Питър Раг. Уилям Остин наострил уши, тъй като това съвпадане му се видяло съмнително. Мъжът и детето били мокри до кости. Той обяснил, че върху тях се изсипал пороен дъжд. Но на открито било слънчево. Раг го попитал близо ли са до Бостън и го изгледал недоверчиво, когато му дал отговор негативно. Дръпнал момичето за ръката и до момента в който се обърне, те към този момент били изчезнали. Никой с изключение на Остин не ги бил видял, а още по-малко да е разговарял с тях. Което пък прави историята още по-недостоверна, само че с множеството разкази за призраци пътешественици е по този начин.

Легенди за пътешественици призраци се срещат във фолклора по целия свят. По предписание те се асоциират с някакви случили се по време на път нещастия, със сексапил и обич, а също и със мощни страсти. Другото особено е, че макар случаите, които са претърпели при появяването си призраците пътешественици постоянно са цели и невредими. В доста от разказите се загатва за светлинни и звукови резултати, странни аромати и внезапни промени във времето.