Кирил Семьонов: Русия и Турция ще са в диалог, докато не засегнат интересите си
Признаването на талибаните не е на дневен ред, безапелационен е Ибрахим Калън, външнополитическият консултант на турския президент. Към момента Турция се концентрира върху това да помогне на талибаните да си оказват помощ сами. В изявление за " Шпигел " Калън показва съжалението си, че Западът постанова наказания на Турция поради разположените в Сирия военни , които съгласно Калън са поръчител за това 2,5 милиона сирийци от провинция Идлиб да не се запътят към Европа.
Тази седмица турският президент се срещна в Сочи с президента на Русия Владимир Путин за първи път от година и половина . Неофициално се твърди, че Ердоган е настоял за диалога, с цел да се опита да предотврати повишаване на напрежението в сирийската провинция Идлиб. А то се дължи на обстрела на съветски изтребители против позиции на протурските бунтовници против режима на Башар Асад в провинцията, което от своя страна докара до бежански напън по границата с Турция.
След диалозите сред Путин и Ердоган нямаше конференция. Но съветският политически анализатор Кирил Семьонов се пробва да разгадае за предаването " Събота 150 " тематиките на тази среща.
Предишната персонална среща сред Владимир Путин и Реджеп Ердоган беше преди към година и половина. Какво се промени в зоната за деескалация в Идлиб през този интервал? Кой я управлява? И за какво се наложи двамата президенти да се видят още веднъж тъкмо в този момент?
Като цяло нищо не се е трансформирало в зоната за деескалация. Както и преди, всичко се управлява главно от групировката “Хаят Тахрир аш Шам ”, която е оповестена за терористична и в Русия, и в Турция. Там се намират турски войски и сили на умерената сирийска съпротива от по този начин наречената " Сирийска национална войска ". Тя не се пробва да се конфронтира с “Хаят Тахрир аш Шам ” или да оспорва господството на тази организация в Идлиб, единствено оказва военна поддръжка на турската войска.
Даже бих споделил, че позициите на “Хаят Тахрир аш Шам ” в Идлиб се ускориха през това време, тъй като Турция стигна до окончателния извод, че няма никакъв смисъл да противодейства на тази формация.
Руската авиация от време на време нанася удари с друга степен на активност. Понякога това предизвика ответната реакция на турската страна. Така да вземем за пример през март тази годна съветският дипломат в Анкара беше извикан в турското министерство на външните работи и помолен да се окаже напън върху Дамаск за преустановяване на тези удари. На всички е ясно, че в Идлиб работи извънредно съветската авиация. Ако там се появят сирийски самолети, то турците незабавно ще ги смъкват, както към този момент са правили. Бомбардировките над Идлиб от време на време се ускоряват и евентуално това е довело до новата среща.
Казахте, че Турция не вижда смисъл да се бори с “Хаят Тахрир аш Щам ” в Идлиб. Защо?
Защото турците в дадения случай се управляват от това, че “Хаят Тахрир аш Шам ” е най-силната организация в Идлиб, била тя и терористична, която се опълчва на сирийския президент Башар Асад. Според турците, в случай че тя бъде унищожена и сменена със Сирийската национална войска, то това ще отслаби съпротивителните сили против Асад.
За Анкара най-големият проблем не е “Хаят Тахрир аш Шам ”, а бежанците. При възможна военна интервенция в Турция могат да нахлуят два милиона бежанци. Ако “Хаят Тахрир аш Шам ” се борят дейно с настъплението на Асад, то и вероятността тези бежанци да нахлуят в Турция ще е по-малка. Приблизително такава е логиката на турското управление.
Преди към две седмици Башар Асад също беше в Сочи, където беседва с Владимир Путин. Тогава Путин съобщи, че главният проблем в Сирия е наличието в обособени региони на задгранични войски, което опонира на интернационалното право и пречи на законното държавно управление да сплоти страната. Очевидно е, че от една страна Асад желае да откри надзор над цялата територия на Сирия и разчита на поддръжката на Русия. От друга наподобява, че турците нямат никакво желание да си вървят от Идлиб. Сякаш Москва се оказва сред чука и наковалнята. Какъв е изходът?
Струва ми се, че в дадения случай Русия е избрала най-хубавия вид. Засега ще продължава да бомбардира Идлиб. От една страна това не е сухопътна интервенция и не води до директно сблъскване с Турция. От друга страна това взема решение казуса с Дамаск. Ако Дамаск каже, че би трябвало да се води битка с терористите в Идлиб, Москва ще отговори, че се бори и продължава да нанася удари по тях.
Путин и Ердоган разговаряха в Сочи на четири очи в наличието единствено на преводачите и не дадоха конференция след срещата. Възможно ли е да са постигнали някакво съглашение за Идлиб?
Това е работна среща, на която вероятно просто не е имало нужда от другарство с публицистите, доколкото не са били взети никакви решения - нито за Идлиб, нито за Североизточна Сирия, нито по линия на военно-техническото съдействие. Страните просто са набелязали насоките на по-нататъшната си работа и са обозначили позициите си. Всички реализирани по-рано договорености остават в действие и се работи по тях.
В какво се състои тайната на съдействието сред Русия и Турция, което продължава макар противоположните позиции на страните по редица въпроси като Сирия, Либия, Южен Кавказ, Крим?
Те запълват нишите, които са оставили една на друга или които са били оставени от други страни, в това число Съединените щати и европейците. Турция се появи там, където Русия не съумя да се задържи по една или друга причина. В същото време Турция направи всичко допустимо, с цел да може Русия да извлече оптималната изгода от последния спор в Нагорни Карабах. Всъщност Азербайджан и Турция поканиха Русия да извършва миротворческа задача на азербайджанска територия. Допълнителната съветска бригада в Южен Кавказ значи усилване, а не намаляване на позициите. Същото виждаме в Либия, където преди Русия и Турция не участваха, а в този момент се появиха под една или друга форма. Докато Турция не стартира да изтласква Русия от сферата на стратегическите ѝ ползи, а Русия не стартира да предявява искания към сензитивните за Турция райони, мисля, че двете страни ще съумяват да намират общ език.
Тази седмица турският президент се срещна в Сочи с президента на Русия Владимир Путин за първи път от година и половина . Неофициално се твърди, че Ердоган е настоял за диалога, с цел да се опита да предотврати повишаване на напрежението в сирийската провинция Идлиб. А то се дължи на обстрела на съветски изтребители против позиции на протурските бунтовници против режима на Башар Асад в провинцията, което от своя страна докара до бежански напън по границата с Турция.
След диалозите сред Путин и Ердоган нямаше конференция. Но съветският политически анализатор Кирил Семьонов се пробва да разгадае за предаването " Събота 150 " тематиките на тази среща.
Предишната персонална среща сред Владимир Путин и Реджеп Ердоган беше преди към година и половина. Какво се промени в зоната за деескалация в Идлиб през този интервал? Кой я управлява? И за какво се наложи двамата президенти да се видят още веднъж тъкмо в този момент?
Като цяло нищо не се е трансформирало в зоната за деескалация. Както и преди, всичко се управлява главно от групировката “Хаят Тахрир аш Шам ”, която е оповестена за терористична и в Русия, и в Турция. Там се намират турски войски и сили на умерената сирийска съпротива от по този начин наречената " Сирийска национална войска ". Тя не се пробва да се конфронтира с “Хаят Тахрир аш Шам ” или да оспорва господството на тази организация в Идлиб, единствено оказва военна поддръжка на турската войска.
Даже бих споделил, че позициите на “Хаят Тахрир аш Шам ” в Идлиб се ускориха през това време, тъй като Турция стигна до окончателния извод, че няма никакъв смисъл да противодейства на тази формация.
Руската авиация от време на време нанася удари с друга степен на активност. Понякога това предизвика ответната реакция на турската страна. Така да вземем за пример през март тази годна съветският дипломат в Анкара беше извикан в турското министерство на външните работи и помолен да се окаже напън върху Дамаск за преустановяване на тези удари. На всички е ясно, че в Идлиб работи извънредно съветската авиация. Ако там се появят сирийски самолети, то турците незабавно ще ги смъкват, както към този момент са правили. Бомбардировките над Идлиб от време на време се ускоряват и евентуално това е довело до новата среща.
Казахте, че Турция не вижда смисъл да се бори с “Хаят Тахрир аш Щам ” в Идлиб. Защо?
Защото турците в дадения случай се управляват от това, че “Хаят Тахрир аш Шам ” е най-силната организация в Идлиб, била тя и терористична, която се опълчва на сирийския президент Башар Асад. Според турците, в случай че тя бъде унищожена и сменена със Сирийската национална войска, то това ще отслаби съпротивителните сили против Асад.
За Анкара най-големият проблем не е “Хаят Тахрир аш Шам ”, а бежанците. При възможна военна интервенция в Турция могат да нахлуят два милиона бежанци. Ако “Хаят Тахрир аш Шам ” се борят дейно с настъплението на Асад, то и вероятността тези бежанци да нахлуят в Турция ще е по-малка. Приблизително такава е логиката на турското управление.
Преди към две седмици Башар Асад също беше в Сочи, където беседва с Владимир Путин. Тогава Путин съобщи, че главният проблем в Сирия е наличието в обособени региони на задгранични войски, което опонира на интернационалното право и пречи на законното държавно управление да сплоти страната. Очевидно е, че от една страна Асад желае да откри надзор над цялата територия на Сирия и разчита на поддръжката на Русия. От друга наподобява, че турците нямат никакво желание да си вървят от Идлиб. Сякаш Москва се оказва сред чука и наковалнята. Какъв е изходът?
Струва ми се, че в дадения случай Русия е избрала най-хубавия вид. Засега ще продължава да бомбардира Идлиб. От една страна това не е сухопътна интервенция и не води до директно сблъскване с Турция. От друга страна това взема решение казуса с Дамаск. Ако Дамаск каже, че би трябвало да се води битка с терористите в Идлиб, Москва ще отговори, че се бори и продължава да нанася удари по тях.
Путин и Ердоган разговаряха в Сочи на четири очи в наличието единствено на преводачите и не дадоха конференция след срещата. Възможно ли е да са постигнали някакво съглашение за Идлиб?
Това е работна среща, на която вероятно просто не е имало нужда от другарство с публицистите, доколкото не са били взети никакви решения - нито за Идлиб, нито за Североизточна Сирия, нито по линия на военно-техническото съдействие. Страните просто са набелязали насоките на по-нататъшната си работа и са обозначили позициите си. Всички реализирани по-рано договорености остават в действие и се работи по тях.
В какво се състои тайната на съдействието сред Русия и Турция, което продължава макар противоположните позиции на страните по редица въпроси като Сирия, Либия, Южен Кавказ, Крим?
Те запълват нишите, които са оставили една на друга или които са били оставени от други страни, в това число Съединените щати и европейците. Турция се появи там, където Русия не съумя да се задържи по една или друга причина. В същото време Турция направи всичко допустимо, с цел да може Русия да извлече оптималната изгода от последния спор в Нагорни Карабах. Всъщност Азербайджан и Турция поканиха Русия да извършва миротворческа задача на азербайджанска територия. Допълнителната съветска бригада в Южен Кавказ значи усилване, а не намаляване на позициите. Същото виждаме в Либия, където преди Русия и Турция не участваха, а в този момент се появиха под една или друга форма. Докато Турция не стартира да изтласква Русия от сферата на стратегическите ѝ ползи, а Русия не стартира да предявява искания към сензитивните за Турция райони, мисля, че двете страни ще съумяват да намират общ език.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ