Признат за един от най-големите композитори на XIX век, оперите

В изкуството, както и в любовта, трябва да бъдем откровени ~ Джузепе ВЕРДИ

Признат за един от най-големите композитори на XIX век, оперите на Джузепе Верди не слизат и до през днешния ден от международните подиуми, а мелодиите на някои от тях са се трансформирали в неразлъчен детайл от известната просвета.

Portrait de Giuseppe Verdi à l'écharpe blanche et haut-de-forme (1886) par Giovanni Boldini

Гениалният италиански оперен композитор Джузепе Верди заслужено си е извоювал място измежду най-великите музикални създатели. В международната просвета рядко са случаите музикант да си завоюва толкоз огромна известност и такава трайна популярност, каквато Верди е имал приживе и продължава да има. Малко създатели са признавани по този начин всеобщо. А историята на музиката не познава различен композитор, от който толкоз доста оперни творби да се играят непрекъснато.

В света няма оперен спектакъл, в който да не се слагат творбите на италианския занаятчия. Те заемат главен дял във всеки непрекъснат репертоар. Оперите на Верди са най-любимо, най-достъпно и най-търсено музикално изкуство за всички фенове на музиката. Коя е тайната на тази трайна и неувяхваща прелест на неговите опери? Тя се крие в дълбокото познаване на човешката душа, в откровеното превъплъщаване на възприятията на хората в богати и сърдечни мелодии, в свободолюбивите хрумвания, вложени в творбите му. Хуманизмът, прогресивността и демократичността на музиката на Верди са й обезпечили огромната обич на слушателите и трайния триумф.

Често назовават Верди „ стихотворец на най-дълбоките човешки усеща “, а също по този начин и „ маестро на италианската гражданска война “. Кое е вярното? И двете. Верди може да бъде окачествен по още доста способи. Наистина какво ли няма в неговите 26 опери? До кои страни от живота той не се е докоснал? Композиторът е писал и по революционни сюжети, пресъздавал е интимни човешки драми. Той има и исторически опери, вдъхновявали са го едни от най-значителните творби на литературата. И на всички места е безапелационен. Защото, както споделя композиторът, „ хубаво е да обичаш правдата, само че още по-хубаво е да я сътвориш “.

Джузепе Верди е роден на 10 октомври 1813 година в селото Ронколе край град Бусето в региона Парма. Произхожда от напълно оскъдно семейство. Баща му е имал дребна селска механа, само че от нея едвам успявал да припечели за прехраната на фамилията си. Музикалните качества на момчето са открити от селския органист, когато Верди е на седем години.

Макар и без дипломиран преподавател, Верди напредва в музиката и скоро става асистент на селския църковен органист. На 12-годишна възраст татко му го праща да учи в Бусето. Там Верди не изоставя заниманията си по музика. Само след три години той към този момент взима интензивно присъединяване във филхармоничното сдружение на града и написва първите си композиции. По това време Верди се сприятелява с търговеца Баредзи, който е огромен фен на музиката. С годините дружбата им от ден на ден укрепва и през 1836 година Верди се оженва за дъщерята на своя покровител. През 1831 година, подкрепят материално от Баредзи, Верди прави опит да постъпи в Миланската консерватория, само че не го одобряват. Тогава стартира да учи частно при Винченцо Лавиня - композитор и диригент в фамозния оперен спектакъл „ Скала “ в Милано. Това са първите същински уроци по музика на Верди. Лавиня е умел възпитател и не се лимитира единствено с уроците си, а изпраща Верди да присъствува на подготовките в операта. Верди има опция да изследва доста партитури на обилни оперни творби. Оттук води началото си любовта на композитора към музикално-сценичното изкуство.

На 24 години Верди е към този момент създател на първата си опера „ Оберто граф Бонифачо “, изнесена с триумф през 1839 година в миланския спектакъл „ Скала “. Изпълнената през идната година негова втора опера „ Мнимият Станислав “ или „ Крал за един ден “ претърпява неуспех. Неуспехът на творбата значително се дължи на обстоятелството, че композиторът е заставен да написа комична опера в най-тежките дни на своя живот: през 1840 година единствено за два месеца от заразна болест умират двете му деца и жена му. Верди е грохнал: „ Трети ковчег излиза от моя дом. Аз бях самичък! Сам! Бях изгубил трима обичани индивида. Цялото ми семейство си отиде… “.

Джузепе Верди се утвърждава като композитор след огромния триумф на поставената в „ Скала “ трета негова опера — „ Навуходоносор “ през 1842 година „ С тази опера стартира в действителност моята креативна кариера “, споделя Верди. И фактически в един къс период - до 1850 година Верди написва 12 нови опери. Тези опери от първия креативен интервал на композитора са скъп принос в италианската оперна литература. С тях Верди си печели любовта и признанието на целия борещ се за избавление италиански народ.

В едно писмо до Верди Мадзини отбелязва: „ Това, което Гарибалди и аз вършим в политиката, което нашият общ другар Ал. Мандзони прави в поезията, Вие вършиме в музиката. Сега Италия както в никакъв случай се нуждае от Вашата музика. “

Верди развива дейна активност в поддръжка на революционните придвижвания в своята страна. Той написа песни и химни, а операта му „ Битката при Леняно “ се пояснява като апел към намерено въстание.

От 1851 година стартира нов интервал в творчеството на Верди. Първите три опери от този интервал — „ Риголето “, „ Трубадур “ и „ Травиата “ са отдадени на по-общочовешки сюжети и изключително на тематиката на битката за човешко достолепие и освобождение на личността. В тези творби се разкрива напълно геният на Джузепе Верди. Същото може да се каже и за оперите „ Симоне Боканегра “, „ Сицилианска вечерня “, „ Бал с маски “, „ Силата на ориста “ и „ Дон Карлос “. По това време Верди написва и едно друго огромно и също по този начин постоянно произведение — „ Реквием “, отдаден на поета Алесандро Мандзони. Казват, че когато чува това произведение, постоянно язвителният немски композитор Рихард Вагнер споделя единствено: „ По-добре е нищо да не споделям. “ И този път замълчал...

В последния интервал на творчеството си Верди написва единствено три музикално-сценични произведения, наречени оперите на „ остарелия Верди “ — „ Аида “, „ Отело “ и „ Фалстаф “. Тези опери са връх на неговото реалистично изкуство, плод на дългогодишни креативен търсения. За първите две от тях Чайковски написа, че „ остарелият Верди открива нови пътища в италианската музика “.

Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 година в Милано в дълбока напреднала възраст, на 87-годишна възраст. Някога Гьоте е споделил: „ Шекспир – и няма край! “ за британския драматург. Верди – и няма край, можем да кажем за великия композитор. Музиката му радва и трогва, звучи по сцените, пее се от хората по целия свят.

А напълно неотдавна стана ясно, че даже е целебна – екип от японски учени потвърди пробно, че преживяемостта на трансплантирани сърца у мишки, е статистически правдиво по-голяма, когато животните слушат „ Травиата “! На колектива на Masanori Niimi бе присъдена премията „ Анти-Нобел “ за медицина през 2013 година, която се дава за куриозни открития и наблюдения.

Giuseppe Fortunino Francesco Verdi (10 October 1813 ~ 27 January 1901)

Уви! Роден бях в най-бедното от селата и нямах средства да изучавам. Моята младост бе доста сурова. Живях в труд, бедност и ограничения чак до зрялата си възраст.

От всички композитори аз съм минимум знаещият… Казвам го напълно съществено, само че под „ познания “ нямам поради музикалните познания.

Никой не ме е учил на инструментално композиране, не ми е показвал по какъв начин се написа трагична музика.

За да се съчини музика, е належащо на първо място да има музика в душата.

Чудото на музиката се състои в това, че тя може едновременно да каже доста неща. Но огромната цел е от доста обособени гласове да се получи в съзвучието им един-единствен нов глас, от разнообразието да се роди една по-висока хомофония (солово пеене с инструментален съпровод), т.е. мелодията. Както от полифонията на седемте цвята се получава хомофонията на светлината.

В изкуството, както и в любовта, на първо място би трябвало да бъдем откровени.

Творецът е задължен да се вглежда в бъдещето и да предугажда в хаоса нови светове.

Verdi conducting Aida in Paris, 1881