Валентин Ганев: Актьорство и режисура са една и съща професия с различна степен на отговорност
Приятно е на тази възраст да те правят оценка за настояща активност, а не за изцяло творчество “, споделя в изявление за "Монитор " изтъкнатият артист и режисьор Валентин Ганев - тазгодишният притежател на премията "Аскеер " за най-хубава водеща мъжка роля.
- Г-н Ганев, към този момент сте притежател на 3 награди „ Аскеер “ за водеща мъжка роля. Както се споделя, три за благополучие. Щастлив ли сте?
- Разбира се, прелестно е, когато те правят оценка сътрудници и е още по-приятно на тази възраст да те правят оценка за настояща активност, а не за изцяло творчество. Спектакълът „ Спускане от връх Морган “ от Артър Милър, за който съм отличен, остана малко настрана от предстоящите шлагери на афиша и в действителност се веселя, че беше видян освен в мое лице, а и с номинациите за най-хубаво зрелище (реж. Николай Ламбрев) и на Илиана Коджабашева за най-хубава женска роля. Останалите актьорски достижения също заслужават отбелязване: Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова, Йоско Шамли, Ева Данаилова...
- Вашият воин е в болница след злополука, сред живота и гибелта – ролята е много изцеждаща. Това изисква ли специфична подготовка преди всяко зрелище?
- Правя това, което всеки артист би трябвало да прави преди зрелище: затоплям апарата си – и говорния, и телесния, минавам си текста с сътрудниците. Всеки артист си има такива няколко дихателни, говорни извършения, няколко физически разтягания – нищо особено. Не мисля, че актьорската специалност би трябвало да се митологизира в тази й част – потапянето и излизането от роля. Да, в действителност е малко по-различно от множеството специалности, само че това е част от занаята. Накрая остава да се съсредоточиш върху това, което следва, а не от улицата да скочиш на сцената с шлиферчето, с което си пътувал в трамвая.
- В спектакъла играете мъж, който балансира сред две съпруги. Вие изпадали ли сте в обстановки, в които ви е било мъчно да изберете сред две благоприятни условия?
- Всеки човек всекидневно е изправен пред избори – по-малки, по-големи, битови, съдбовни... Все отново съм дете на обществото, когато в магазините имаше едно нещо и то най-често го нямаше, тъй че отиваш и взимаш това, което има. А когато има повече от едно нещо, и до момента съм в шах!... Например. След 7 сезона в Пернишкия спектакъл, където изиграх прелестни функции с чудесни сътрудници и режисьори, получих покана от шефа на „ Сълза и смях “ Никола Петков. След като стана известно, че съм постъпил там, заваляха предложения от други театри, които повече харесвах: те имаха по-добри трупи, режисьори, репертоар. Бях изправен пред избора да спазя ангажимента и да уважа подадената ми ръка или да отида там, където повече ме влече. Реших да остана там, където съм подписал контракт, а по-късно, в случай че ползата към мен продължи, да избера различен път. Така и стана. След година отидох в спектакъл „ София “, след това в МГТ „ Зад канала “, и това беше на ръба на огромните промени в страната. От 1996 година съм в Народния.
- А имате ли алтернатива с двете специалности, които упражнявате – артистът пречи или оказва помощ на режисьора?
- Няма спор. Казвал съм и различен път: постоянно съм разглеждал двете като една и съща специалност с друга степен на отговорност. В исторически проект режисьорът е рожба на ХХ век, както и диригентът в музиката. Отговорността на артиста е в границите на неговия персонаж, въпреки и с мисъл за цялото, до момента в който тази на режисьора е доста по-голяма: той би трябвало да изведе всички персонажи и съставни елементи до порядъчен край.
- В новия си режисьорски план в Народния спектакъл „ Theremin: музика, обич и шпионаж “ сте запазили дребна роля и за себе си. Удобна ли е тази ловкост – като капитан на отбора да давате сигнали на съотборниците си в мача? Случвало ли се е да коригирате нещо?
- Такъв тип актьорско-режисьорско наличие в спектакъла дава опция за светкавична интервенция при потребност, а при нас съответната обстановка породи още на премиерата. Очаквахме създателя на пиесата Петър Зеленка, който прекъсна фотосите на новия си филм в Прага, с цел да пристигна. Ала самолетът му толкоз закъсня, че по всичко личеше, че няма да успее за началото на представлението. Тогава аз излязох пред феновете, с цел да ги занимавам и да забавя малко нещата. Свързах се със Зеленка по телефона и го пуснах на високоговорител в залата, с цел да каже няколко думи на публиката. Той дълго време не разбираше какво се случва – всичко беше чиста импровизация. И по този начин спектакълът стартира с известно закъснени, само че на 5-ата минута създателят влезе и на процедура изгледа цялото си произведение.
- Прототипът на основния персонаж в пиесата, Леон Теремин, е претърпял невероятни завършения в Съединени американски щати – разузнавач, татко на електронната музика, талантлив откривател. В Холивуд още ли не са се сетили да създадат филм за него?
- Не знам за игрален филм, само че има няколко документални – да вземем за пример „ Теремин – електронна авантюра “ на БиБиСи. А нашата пиеса се базира на една доста сериозна документална книга на американския откривател Албърт Глински. Героите, несъмнено, са сложени в художествена рамка, само че всички са действителни персони, взели участие в действителни събития. Както споделя самият създател: „ Щеше ми се най-общата рамка на драматургията да бъде сходна на това по какъв начин една рокгрупа като „ Бийтълс “ се събира, стига до своя разцвет и се разпада “. И всичко това, ситуирано на документален политически, стопански, исторически декор – рядко забавен и майсторски метод към материала. Фаустовски по мащаб и хашековски по подигравка.
- Как стигнахте до този прелюбопитен текст?
- Ето тук ситуацията може да се митологизира малко и да се каже, че има пръст ориста. В далечните ми студентски години във ВГИК, Журналистическият факултет на Московския държавен университет организираше неофициални, необявявани на никое място, с привкус на ъндърграунд срещи със странни, неординерни хора. На тези срещи на ръба на Перестройката постоянно беше препълнено и изскачаха невероятни обстоятелства и хора. Една от тези срещи беше със самия този Лев Термен (както е прочут в Русия) – изобретателят, който, към този момент на напреднала възраст, описа и сподели шокиращи неща. Оттогава се появи и моят интерес към него. Доста по-късно, преди 6-7 години, режисьорът Николай Гундеров, с който дружно работихме върху сегашната режисура, ме предложения на театрализирано четене на пиесата на Петър Зеленка на премиерата на алманах с 3 негови пиеси у нас. И аз четох ролята на Теремин в наличието на създателя и на преводача Маргарита Кюркчиева. Като приключихме споделих: „ Аз съм виждал този човек “. Всички възкликнаха: не е допустимо! Но е реалност. Това беше втори знак на ориста, който ме насочи към тази пиеса.
- А по какъв начин се спряхте на реализатор за основната роля? Младият Стефан Додуров е отличен артист, само че, като част от трупата на Варненския спектакъл, в столицата е съвсем чужд...
- Не съм обявявал кастинг. Знаех, че желая артистът да бъде млад, с цел да е покрай възрастта и желанието за самоизява на героя, да има и още ред други качества. Колеги, на чието мнение имам вяра, ме насочиха към Стефан. Бях го гледал в театър на Варненския спектакъл. Играеше Хлестаков в „ Ревизор “, а за ролята при мен се искаше тъкмо подобен човек: който да може „ да носи тежка раница “, да е минал през роля с огромна отговорност. Срещнахме се, допаднахме си взаимно и по този начин се стигна до този, уверен съм, доста добър избор. Стефан усвои умеенето да свири на електронния инструмент теремин, изтръгвайки много прилични звуци от него. Това стана вследствие на независим, всекидневен непосилен труд, а след това и с музикалния ни възпитател Слав Бистрев. Останалите артисти са Руси Чанев, Йосиф Шамли, Деян Ангелов, Стефания Колева, Ванеса Лу, Тео Елмазов, Пламен Пеев, Благовест Благоев и не на последно място – Гергана Змийчарова и Стефан Къшев, които свирят в спектакъла на пиано. Мисля, че всички те вършат запаметяващи се облици и в действителност съм им по човешки признателен, тъй като в театъра има едно леко надменно отношение към артистите, които слагат, въпреки че аз съм узаконил тези мои бракониерски прескачания към режисурата със специализация в НАТФИЗ. Те изцяло ми се довериха и работихме отлично, увлекателно, ползотворно и безусловно демократично, помагайки си взаимно. Както и с режисьора Николай Гундеров, композитора Слав Бистрев, сценографа Красимир Вълканов.
- Самият вие изпитвали ли сте тръпката на изобретателството? Имате ли отношение към нововъведенията, умел ли сте?
- Да, има го у мене този микроб да схванеш по какъв начин нещо е направено. Това се демонстрира, несъмнено, още в детските години, когато първото предпочитание е да разглобиш играчката, преди да си поиграеш с нея. Нескромно казано, мисля, че съм умел, или най-малко обичам в специалността си да възприемам нови умения, които, показани на сцената или на екрана, приказват доста повече от текстове, думи, косвени пояснения... Всяка специалност постанова собствен отпечатък. Ако артистът не може да кара, мъчно ще убеди гледащите го, че в действителност кара кола, без значение по какъв начин това е снимано. Ако играе музикант и „ свири “ наужким, това незабавно проличава по постановката на ръцете, придвижването на пръстите, съприкосновението с инструмента – същинските музиканти в никакъв случай няма да му повярват.
ВИЗИТКА
* Валентин Ганев е роден на 7 април 1956 година в Русе
* Завършил е актьорско майсторство във ВГИК в клас на проф. Сергей Бондарчук, по-късно е специализирал постановка в НАТФИЗ
* Има повече от 70 функции на сцената и най-малко 50 на екрана
* Участва в постановките „ Спускане от връх Морган “, „ Дивата патица “, „ Хъшове “, „ Рицар на светия дух “, „ Хамлет “, „ Вишнева градина “ и други от настоящия плакат на Народния спектакъл, а моноспектакълът му „ Контрабасът “ продължава да се играе съвсем 2 десетилетия
* Има 3 награди „ Аскеер “ за водеща мъжка роля – проф. Хигинс в „ Пигмалион “ (1998), Музиканта в „ Контрабасът “ (2001) и Лаймън Фелт в „ Спускане от връх Морган “ (2019), още 3 номинации, както и „ Икар 2016 “ за поддържащата роля на Гешев в „ Гео “
* Сред режисьорските му постановки са „ Кралицата майка “ и „ Съдебна неточност “ в Театър 199, „ След подготовката “ в спектакъл „ Българска войска “ и други
* Снимал се е във филмите „ Дъвка за балончета “, „ Маймуна “, „ Белгийският крал “, „ Инкогнита “, „ Суламит “, „ Деца от восък “, „ Фермата на чучулигите “, „ Джо Петрозино “, „ Ханибал “, „ Спартак “ и още десетки наши и задгранични продукции
- Г-н Ганев, към този момент сте притежател на 3 награди „ Аскеер “ за водеща мъжка роля. Както се споделя, три за благополучие. Щастлив ли сте?
- Разбира се, прелестно е, когато те правят оценка сътрудници и е още по-приятно на тази възраст да те правят оценка за настояща активност, а не за изцяло творчество. Спектакълът „ Спускане от връх Морган “ от Артър Милър, за който съм отличен, остана малко настрана от предстоящите шлагери на афиша и в действителност се веселя, че беше видян освен в мое лице, а и с номинациите за най-хубаво зрелище (реж. Николай Ламбрев) и на Илиана Коджабашева за най-хубава женска роля. Останалите актьорски достижения също заслужават отбелязване: Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова, Йоско Шамли, Ева Данаилова...
- Вашият воин е в болница след злополука, сред живота и гибелта – ролята е много изцеждаща. Това изисква ли специфична подготовка преди всяко зрелище?
- Правя това, което всеки артист би трябвало да прави преди зрелище: затоплям апарата си – и говорния, и телесния, минавам си текста с сътрудниците. Всеки артист си има такива няколко дихателни, говорни извършения, няколко физически разтягания – нищо особено. Не мисля, че актьорската специалност би трябвало да се митологизира в тази й част – потапянето и излизането от роля. Да, в действителност е малко по-различно от множеството специалности, само че това е част от занаята. Накрая остава да се съсредоточиш върху това, което следва, а не от улицата да скочиш на сцената с шлиферчето, с което си пътувал в трамвая.
- В спектакъла играете мъж, който балансира сред две съпруги. Вие изпадали ли сте в обстановки, в които ви е било мъчно да изберете сред две благоприятни условия?
- Всеки човек всекидневно е изправен пред избори – по-малки, по-големи, битови, съдбовни... Все отново съм дете на обществото, когато в магазините имаше едно нещо и то най-често го нямаше, тъй че отиваш и взимаш това, което има. А когато има повече от едно нещо, и до момента съм в шах!... Например. След 7 сезона в Пернишкия спектакъл, където изиграх прелестни функции с чудесни сътрудници и режисьори, получих покана от шефа на „ Сълза и смях “ Никола Петков. След като стана известно, че съм постъпил там, заваляха предложения от други театри, които повече харесвах: те имаха по-добри трупи, режисьори, репертоар. Бях изправен пред избора да спазя ангажимента и да уважа подадената ми ръка или да отида там, където повече ме влече. Реших да остана там, където съм подписал контракт, а по-късно, в случай че ползата към мен продължи, да избера различен път. Така и стана. След година отидох в спектакъл „ София “, след това в МГТ „ Зад канала “, и това беше на ръба на огромните промени в страната. От 1996 година съм в Народния.
- А имате ли алтернатива с двете специалности, които упражнявате – артистът пречи или оказва помощ на режисьора?
- Няма спор. Казвал съм и различен път: постоянно съм разглеждал двете като една и съща специалност с друга степен на отговорност. В исторически проект режисьорът е рожба на ХХ век, както и диригентът в музиката. Отговорността на артиста е в границите на неговия персонаж, въпреки и с мисъл за цялото, до момента в който тази на режисьора е доста по-голяма: той би трябвало да изведе всички персонажи и съставни елементи до порядъчен край.
- В новия си режисьорски план в Народния спектакъл „ Theremin: музика, обич и шпионаж “ сте запазили дребна роля и за себе си. Удобна ли е тази ловкост – като капитан на отбора да давате сигнали на съотборниците си в мача? Случвало ли се е да коригирате нещо?
- Такъв тип актьорско-режисьорско наличие в спектакъла дава опция за светкавична интервенция при потребност, а при нас съответната обстановка породи още на премиерата. Очаквахме създателя на пиесата Петър Зеленка, който прекъсна фотосите на новия си филм в Прага, с цел да пристигна. Ала самолетът му толкоз закъсня, че по всичко личеше, че няма да успее за началото на представлението. Тогава аз излязох пред феновете, с цел да ги занимавам и да забавя малко нещата. Свързах се със Зеленка по телефона и го пуснах на високоговорител в залата, с цел да каже няколко думи на публиката. Той дълго време не разбираше какво се случва – всичко беше чиста импровизация. И по този начин спектакълът стартира с известно закъснени, само че на 5-ата минута създателят влезе и на процедура изгледа цялото си произведение.
- Прототипът на основния персонаж в пиесата, Леон Теремин, е претърпял невероятни завършения в Съединени американски щати – разузнавач, татко на електронната музика, талантлив откривател. В Холивуд още ли не са се сетили да създадат филм за него?
- Не знам за игрален филм, само че има няколко документални – да вземем за пример „ Теремин – електронна авантюра “ на БиБиСи. А нашата пиеса се базира на една доста сериозна документална книга на американския откривател Албърт Глински. Героите, несъмнено, са сложени в художествена рамка, само че всички са действителни персони, взели участие в действителни събития. Както споделя самият създател: „ Щеше ми се най-общата рамка на драматургията да бъде сходна на това по какъв начин една рокгрупа като „ Бийтълс “ се събира, стига до своя разцвет и се разпада “. И всичко това, ситуирано на документален политически, стопански, исторически декор – рядко забавен и майсторски метод към материала. Фаустовски по мащаб и хашековски по подигравка.
- Как стигнахте до този прелюбопитен текст?
- Ето тук ситуацията може да се митологизира малко и да се каже, че има пръст ориста. В далечните ми студентски години във ВГИК, Журналистическият факултет на Московския държавен университет организираше неофициални, необявявани на никое място, с привкус на ъндърграунд срещи със странни, неординерни хора. На тези срещи на ръба на Перестройката постоянно беше препълнено и изскачаха невероятни обстоятелства и хора. Една от тези срещи беше със самия този Лев Термен (както е прочут в Русия) – изобретателят, който, към този момент на напреднала възраст, описа и сподели шокиращи неща. Оттогава се появи и моят интерес към него. Доста по-късно, преди 6-7 години, режисьорът Николай Гундеров, с който дружно работихме върху сегашната режисура, ме предложения на театрализирано четене на пиесата на Петър Зеленка на премиерата на алманах с 3 негови пиеси у нас. И аз четох ролята на Теремин в наличието на създателя и на преводача Маргарита Кюркчиева. Като приключихме споделих: „ Аз съм виждал този човек “. Всички възкликнаха: не е допустимо! Но е реалност. Това беше втори знак на ориста, който ме насочи към тази пиеса.
- А по какъв начин се спряхте на реализатор за основната роля? Младият Стефан Додуров е отличен артист, само че, като част от трупата на Варненския спектакъл, в столицата е съвсем чужд...
- Не съм обявявал кастинг. Знаех, че желая артистът да бъде млад, с цел да е покрай възрастта и желанието за самоизява на героя, да има и още ред други качества. Колеги, на чието мнение имам вяра, ме насочиха към Стефан. Бях го гледал в театър на Варненския спектакъл. Играеше Хлестаков в „ Ревизор “, а за ролята при мен се искаше тъкмо подобен човек: който да може „ да носи тежка раница “, да е минал през роля с огромна отговорност. Срещнахме се, допаднахме си взаимно и по този начин се стигна до този, уверен съм, доста добър избор. Стефан усвои умеенето да свири на електронния инструмент теремин, изтръгвайки много прилични звуци от него. Това стана вследствие на независим, всекидневен непосилен труд, а след това и с музикалния ни възпитател Слав Бистрев. Останалите артисти са Руси Чанев, Йосиф Шамли, Деян Ангелов, Стефания Колева, Ванеса Лу, Тео Елмазов, Пламен Пеев, Благовест Благоев и не на последно място – Гергана Змийчарова и Стефан Къшев, които свирят в спектакъла на пиано. Мисля, че всички те вършат запаметяващи се облици и в действителност съм им по човешки признателен, тъй като в театъра има едно леко надменно отношение към артистите, които слагат, въпреки че аз съм узаконил тези мои бракониерски прескачания към режисурата със специализация в НАТФИЗ. Те изцяло ми се довериха и работихме отлично, увлекателно, ползотворно и безусловно демократично, помагайки си взаимно. Както и с режисьора Николай Гундеров, композитора Слав Бистрев, сценографа Красимир Вълканов.
- Самият вие изпитвали ли сте тръпката на изобретателството? Имате ли отношение към нововъведенията, умел ли сте?
- Да, има го у мене този микроб да схванеш по какъв начин нещо е направено. Това се демонстрира, несъмнено, още в детските години, когато първото предпочитание е да разглобиш играчката, преди да си поиграеш с нея. Нескромно казано, мисля, че съм умел, или най-малко обичам в специалността си да възприемам нови умения, които, показани на сцената или на екрана, приказват доста повече от текстове, думи, косвени пояснения... Всяка специалност постанова собствен отпечатък. Ако артистът не може да кара, мъчно ще убеди гледащите го, че в действителност кара кола, без значение по какъв начин това е снимано. Ако играе музикант и „ свири “ наужким, това незабавно проличава по постановката на ръцете, придвижването на пръстите, съприкосновението с инструмента – същинските музиканти в никакъв случай няма да му повярват.
ВИЗИТКА
* Валентин Ганев е роден на 7 април 1956 година в Русе
* Завършил е актьорско майсторство във ВГИК в клас на проф. Сергей Бондарчук, по-късно е специализирал постановка в НАТФИЗ
* Има повече от 70 функции на сцената и най-малко 50 на екрана
* Участва в постановките „ Спускане от връх Морган “, „ Дивата патица “, „ Хъшове “, „ Рицар на светия дух “, „ Хамлет “, „ Вишнева градина “ и други от настоящия плакат на Народния спектакъл, а моноспектакълът му „ Контрабасът “ продължава да се играе съвсем 2 десетилетия
* Има 3 награди „ Аскеер “ за водеща мъжка роля – проф. Хигинс в „ Пигмалион “ (1998), Музиканта в „ Контрабасът “ (2001) и Лаймън Фелт в „ Спускане от връх Морган “ (2019), още 3 номинации, както и „ Икар 2016 “ за поддържащата роля на Гешев в „ Гео “
* Сред режисьорските му постановки са „ Кралицата майка “ и „ Съдебна неточност “ в Театър 199, „ След подготовката “ в спектакъл „ Българска войска “ и други
* Снимал се е във филмите „ Дъвка за балончета “, „ Маймуна “, „ Белгийският крал “, „ Инкогнита “, „ Суламит “, „ Деца от восък “, „ Фермата на чучулигите “, „ Джо Петрозино “, „ Ханибал “, „ Спартак “ и още десетки наши и задгранични продукции
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ