Приятели са ми разказвали за слънчева Куба, където въпреки мизерията,

Приятели са ми разказвали за слънчева Куба, където макар мизерията, хората са щастливи и по през целия ден пеят. Във кино лентата на Луси Малой Куба е друга – отново слънчева, само че и обезверена до безизходност. В „ Една нощ ” от Sofia Independent се споделя за трима младежи, които бягат от разпадналата се татковина към заветната цел – Маями. В този филм не става дума за политика и публични присъди, става въпрос за човешки връзки на ръба на нормалността. Две неща ме поразиха -  кинематографията /отличена дружно с режисурата на фестивала Трибека/ и актьорската игра/. Благодарение на първото Хавана е толкоз плътна и същинска, че напряко можеш да я помиришеш, а с помощта на второто ставаш извънредно съпричастен на тази ужасяваща история. И в случай че през първата половина на кино лентата от неспокойната камера ме хващаше клаустрофобия, през втората напряко ми се искаше да побегна. Финалът е повече от разсипващ, а аз си мисля, че нито една химера не заслужава такава подигравка с човешкото достолепие.