Детските градини са затворени за хиляди деца с проблемно развитие
„ Привет на всички! На нашето семейство му следва да направи доста значима стъпка в името на положителното за нашия 4-годишен наследник, а точно да се преместим в по-голям град, тъй като тук в Разград няма нужните експерти за развиването на детето. Опциите ни са Бургас или Варна. Моля за рекомендации и насоки кой град ще е по-добър и за възможни центрове, които може да посещава детето. “
„ Здравейте, ще помоля да ми дадете съвет. Как бихте предпочели, дете с Аутизъм да е в всеобща група в детска градина или в група за деца с увреждания? Били сме до момента в всеобща група, само че бяхме заедно аз и детето. “
„ Здравейте! Може ли да ми препоръчате център за работа с деца от спектъра, само че с полудневна грижа (поне 2-3 часа), в София! “
Групите за деца с проблеми в развиването във Фейсбук изобилстват от такива постове, а парите, които родителите са принудени да дават за обезпечаване на някаква грижа за децата им, сякаш подлежащи на наложително предучилищно обучение и особено внимание от страна на страната, са големи. В един от най-ключовите интервали за развиване на децата – предучилищното обучение, множеството родители на деца с проблеми в развиването са оставени да се оправят някак си в безредните системи – и здравна, и просветителна, които другояче непрекъснато се реформират. Докато родителите се чудят какво да вършат и къде да запишат децата си, хиляди свободни места в детските градини, сякаш резервирани за деца със специфични просветителни потребности, остават празни и се трансферират за заемане от деца в норма.
Такава е картината на предучилищното обучение у нас за най-уязвимите групи възпитаници – децата със специфични потребности. Преди началото на новата образователна година за десетки фамилии неяснотите и страховете са доста повече от празничните усеща. Лошите вести за едни парадоксално дават мотив за хвалби – в София кметът Фандъкова разгласи, че се отпускат нови 1600 места за банкет на деца в градините, защитавани до последно за деца със СОП. Такива не се появили и по тази причина местата се пренасочват. Фандъкова не загатна и дума някой опитал ли е да стигне до децата, които евентуално биха могли да заемат тези места. Няма и данни какъв е броят им. Зад това се крие грозна истина – никой не пита за децата с проблеми, тъй като просветителната система просто не е подготвена за тях. С голямо опрощение към въпреки всичко съществуващите сърцати и готови хора в системата – тя по-скоро не ги желае.
Липсващи данни и криворазбрана уместност
На доктрина за привличането на децата със специфични потребности към детските градини би трябвало да се ползват същите механизми, които важат и за останалите необхванати деца. България дълги години не правеше нищо по тематиката с отпадащите деца и възпитаници – тъй като да връщаш ромчета и заболели деца в градини и учебни заведения е трудно и едвам от 2017 година страната стартира да ползва междуведомствен механизъм за откриването и привличането на тези деца и възпитаници в просветителната система. Но механизмът още не е стигнал до децата със СОП и не се интересува кой тъкмо по какви аргументи отпада и не е в градина или учебно заведение. „ В осъществяване на дейностите по механизма за включване в просветителната система на деца и възпитаници в наложителна предучилищна и учебна възраст, които не са обхванати и за които има риск, не се прави профилиране по статус. Министерството на образованието и науката не събира желаната информация за необхванатите деца и възпитаници със специфични просветителни потребности “, дадоха отговор от МОН на „ Сега “ за броя на необхванатите деца със усложнения в детските градини и предучилищните групи към учебните заведения.
Липсата на такива данни прави живота на институциите и общините доста по-лесен. На интернационално равнище България си икономисва срама с висок брой на необхванатите деца с проблеми в развиването, а във вътрешен проект няма напън за осъществяване на политика. Показателни за изкривената статистика на интернационално равнище са годишно обновяваните данни за България на Европейската организация за специфични потребности и приобщаващо обучение. От тях излиза, че съвсем 100% от записаните в предучилищно обучение деца учат в общи групи и не са сегрегирани (последните настоящи данни са за 2018/2019 г.). Едва 282 деца са в специфични групи за деца с увреждания, а други 147 са в специфични учебни заведения. За всички останали възможности - децата да са записани във форми на различно обучение, да се образоват у дома или да са изцяло необхванати, графите за България са празни, а данните са със статус missing.
Едно от вероятните пояснения за неналичието на данни е чувствителността им – би трябвало да се питат родители за самоопределяне, за съществуване на решение за ТЕЛК и така нататък Но нищо не пречи да се употребяват съществуващи бази данни на разнообразни институции. Така да вземем за пример могат да се употребяват данните на Агенцията за обществено подкрепяне за децата с над 50% увреждания, които получават помощи, и да се наблюдава по какъв начин се разпределят по възраст, райони, по обсег в просветителната система и т.н. По този заобиколен път UNICEF откри, че отвън градина и учебно заведение в България са близо 10 000 деца с увреждания.
Като ги установим – какво да ги вършим?
Образователното министерство има повече данни за приобщените деца със специфични потребности, въпреки че и тук числата не са задоволително подробни и е мъчно да се сформира национална, камо ли районна картина. Според данните общият брой на децата в предучилищно обучение, за които е обезпечено особено ресурсно подкрепяне, т.е. са минали през оценка и е открито, че имат специфична потребност от поддръжка, е 5889. Учениците, на които се дава ресурсно подкрепяне, са 17 765.
Много забавни са данните къде тъкмо се случва тази подготовка. Данните за столицата – мястото, което би следвало да е най-подготвено, с най-голяма централизация на експерти, още веднъж са показателни. Общият брой на детските градини в София е 281. Едва в 183 от тях има записани деца със специфични потребности. Близо 100 градини въобще не са се докосвали до този проблем, като това дава мотив на някои от тях да се хвалят с безумни надписи на уеб страниците си от рода на „ В градината няма записани деца със СОП “.
Много сериозна тежест в обезпечаването на наложителното предучилищно обучение на деца с проблеми поемат специфичните групи в общи детски градини (след промените в приобщаващото обучение обособени специфични градини за деца с проблеми няма, само че към някои общи градини има специфични групи). По данни на МОН такива специфични групи действат към 20 детски градини. В тях са записани 513 деца със специфични потребности. В България има общо 1817 детски градини. Сметките демонстрират, че на детските градини без специфични групи се падат приблизително по 2,9 деца със СОП, а 20-те детски градини със специфични групи поемат приблизително по 26 деца с проблеми.
В доста градове детски градини със специфични групи няма въобще, т.е. тази опция – да запишеш детето си в група, в която има квалифициран личен състав, не съществува. В останалите градини при скромната численост от приобщени приблизително 3 деца финансовите сметки просто не излизат.
За децата със СОП страната отпуска по-висок норматив за прехрана. Стандартът за дете в норма в целодневна група за 2022 година е 3097 лева, а за деца със СОП – 7900 лева По-висока е и издръжката за специфична група по отношение на нормалните групи. В специфичните групи това по-високо финансиране разрешава да се образуват по-малки групи, за които да се грижи квалифициран личен състав. По-високата прехрана за дете със СОП в общите градини не прави работа при дребен брой приобщени деца. Стандартите са незадоволителни да се наемат експерти като логопед и психолог и за тях обикновено само два пъти седмично се оказва ресурсна поддръжка за по 45 минути. В останалото време с децата всеобщо не се работи и те са оставяни на самотек. В някои градини упорстват родителите да участват дружно с децата. Така приобщаващото обучение се случва основно по линия на приобщени родители без късмет да имат и професионална реализация.
Тази система на финансиране би трябвало да се промени, с цел да има финансов тласък общите детски градини да не гледат на децата със СОП единствено като на проблем. Много е значимо да се вкарат тласъци за съответните учители, както и да се обезпечи положително образование. Това не са лесни промени. Но преди всичко най-малко би трябвало да се направи опит тези деца да се открият и родителите им да бъдат действително подкрепени. Да, има частни центрове, защото местата в безплатните обществени услуги не стигат, само че цените са непостижими за множеството родители.
„ Здравейте, ще помоля да ми дадете съвет. Как бихте предпочели, дете с Аутизъм да е в всеобща група в детска градина или в група за деца с увреждания? Били сме до момента в всеобща група, само че бяхме заедно аз и детето. “
„ Здравейте! Може ли да ми препоръчате център за работа с деца от спектъра, само че с полудневна грижа (поне 2-3 часа), в София! “
Групите за деца с проблеми в развиването във Фейсбук изобилстват от такива постове, а парите, които родителите са принудени да дават за обезпечаване на някаква грижа за децата им, сякаш подлежащи на наложително предучилищно обучение и особено внимание от страна на страната, са големи. В един от най-ключовите интервали за развиване на децата – предучилищното обучение, множеството родители на деца с проблеми в развиването са оставени да се оправят някак си в безредните системи – и здравна, и просветителна, които другояче непрекъснато се реформират. Докато родителите се чудят какво да вършат и къде да запишат децата си, хиляди свободни места в детските градини, сякаш резервирани за деца със специфични просветителни потребности, остават празни и се трансферират за заемане от деца в норма.
Такава е картината на предучилищното обучение у нас за най-уязвимите групи възпитаници – децата със специфични потребности. Преди началото на новата образователна година за десетки фамилии неяснотите и страховете са доста повече от празничните усеща. Лошите вести за едни парадоксално дават мотив за хвалби – в София кметът Фандъкова разгласи, че се отпускат нови 1600 места за банкет на деца в градините, защитавани до последно за деца със СОП. Такива не се появили и по тази причина местата се пренасочват. Фандъкова не загатна и дума някой опитал ли е да стигне до децата, които евентуално биха могли да заемат тези места. Няма и данни какъв е броят им. Зад това се крие грозна истина – никой не пита за децата с проблеми, тъй като просветителната система просто не е подготвена за тях. С голямо опрощение към въпреки всичко съществуващите сърцати и готови хора в системата – тя по-скоро не ги желае.
Липсващи данни и криворазбрана уместност
На доктрина за привличането на децата със специфични потребности към детските градини би трябвало да се ползват същите механизми, които важат и за останалите необхванати деца. България дълги години не правеше нищо по тематиката с отпадащите деца и възпитаници – тъй като да връщаш ромчета и заболели деца в градини и учебни заведения е трудно и едвам от 2017 година страната стартира да ползва междуведомствен механизъм за откриването и привличането на тези деца и възпитаници в просветителната система. Но механизмът още не е стигнал до децата със СОП и не се интересува кой тъкмо по какви аргументи отпада и не е в градина или учебно заведение. „ В осъществяване на дейностите по механизма за включване в просветителната система на деца и възпитаници в наложителна предучилищна и учебна възраст, които не са обхванати и за които има риск, не се прави профилиране по статус. Министерството на образованието и науката не събира желаната информация за необхванатите деца и възпитаници със специфични просветителни потребности “, дадоха отговор от МОН на „ Сега “ за броя на необхванатите деца със усложнения в детските градини и предучилищните групи към учебните заведения.
Липсата на такива данни прави живота на институциите и общините доста по-лесен. На интернационално равнище България си икономисва срама с висок брой на необхванатите деца с проблеми в развиването, а във вътрешен проект няма напън за осъществяване на политика. Показателни за изкривената статистика на интернационално равнище са годишно обновяваните данни за България на Европейската организация за специфични потребности и приобщаващо обучение. От тях излиза, че съвсем 100% от записаните в предучилищно обучение деца учат в общи групи и не са сегрегирани (последните настоящи данни са за 2018/2019 г.). Едва 282 деца са в специфични групи за деца с увреждания, а други 147 са в специфични учебни заведения. За всички останали възможности - децата да са записани във форми на различно обучение, да се образоват у дома или да са изцяло необхванати, графите за България са празни, а данните са със статус missing.
Едно от вероятните пояснения за неналичието на данни е чувствителността им – би трябвало да се питат родители за самоопределяне, за съществуване на решение за ТЕЛК и така нататък Но нищо не пречи да се употребяват съществуващи бази данни на разнообразни институции. Така да вземем за пример могат да се употребяват данните на Агенцията за обществено подкрепяне за децата с над 50% увреждания, които получават помощи, и да се наблюдава по какъв начин се разпределят по възраст, райони, по обсег в просветителната система и т.н. По този заобиколен път UNICEF откри, че отвън градина и учебно заведение в България са близо 10 000 деца с увреждания.
Като ги установим – какво да ги вършим?
Образователното министерство има повече данни за приобщените деца със специфични потребности, въпреки че и тук числата не са задоволително подробни и е мъчно да се сформира национална, камо ли районна картина. Според данните общият брой на децата в предучилищно обучение, за които е обезпечено особено ресурсно подкрепяне, т.е. са минали през оценка и е открито, че имат специфична потребност от поддръжка, е 5889. Учениците, на които се дава ресурсно подкрепяне, са 17 765.
Много забавни са данните къде тъкмо се случва тази подготовка. Данните за столицата – мястото, което би следвало да е най-подготвено, с най-голяма централизация на експерти, още веднъж са показателни. Общият брой на детските градини в София е 281. Едва в 183 от тях има записани деца със специфични потребности. Близо 100 градини въобще не са се докосвали до този проблем, като това дава мотив на някои от тях да се хвалят с безумни надписи на уеб страниците си от рода на „ В градината няма записани деца със СОП “.
Много сериозна тежест в обезпечаването на наложителното предучилищно обучение на деца с проблеми поемат специфичните групи в общи детски градини (след промените в приобщаващото обучение обособени специфични градини за деца с проблеми няма, само че към някои общи градини има специфични групи). По данни на МОН такива специфични групи действат към 20 детски градини. В тях са записани 513 деца със специфични потребности. В България има общо 1817 детски градини. Сметките демонстрират, че на детските градини без специфични групи се падат приблизително по 2,9 деца със СОП, а 20-те детски градини със специфични групи поемат приблизително по 26 деца с проблеми.
В доста градове детски градини със специфични групи няма въобще, т.е. тази опция – да запишеш детето си в група, в която има квалифициран личен състав, не съществува. В останалите градини при скромната численост от приобщени приблизително 3 деца финансовите сметки просто не излизат.
За децата със СОП страната отпуска по-висок норматив за прехрана. Стандартът за дете в норма в целодневна група за 2022 година е 3097 лева, а за деца със СОП – 7900 лева По-висока е и издръжката за специфична група по отношение на нормалните групи. В специфичните групи това по-високо финансиране разрешава да се образуват по-малки групи, за които да се грижи квалифициран личен състав. По-високата прехрана за дете със СОП в общите градини не прави работа при дребен брой приобщени деца. Стандартите са незадоволителни да се наемат експерти като логопед и психолог и за тях обикновено само два пъти седмично се оказва ресурсна поддръжка за по 45 минути. В останалото време с децата всеобщо не се работи и те са оставяни на самотек. В някои градини упорстват родителите да участват дружно с децата. Така приобщаващото обучение се случва основно по линия на приобщени родители без късмет да имат и професионална реализация.
Тази система на финансиране би трябвало да се промени, с цел да има финансов тласък общите детски градини да не гледат на децата със СОП единствено като на проблем. Много е значимо да се вкарат тласъци за съответните учители, както и да се обезпечи положително образование. Това не са лесни промени. Но преди всичко най-малко би трябвало да се направи опит тези деца да се открият и родителите им да бъдат действително подкрепени. Да, има частни центрове, защото местата в безплатните обществени услуги не стигат, само че цените са непостижими за множеството родители.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ