Защо феновете са големият губещ в сапунената опера „Нюкасъл”
Привържениците на „ свраките” започнаха деня с акция „ Седмица за благодарност към Рафа”, с цел да отбележат оставащото малко време до приключването на контракта му, а го приключиха с образуване на кротичък митинг при статуята на Сър Боби Робсън на „ Сейнт Джеймсис Парк”, до момента в който обичаният им управител си разчистваше нещата от кабинета. Само в Нюкасъл има подиуми като тази.
Това беше последният унищожителен удар за тази голяма фенбаза, откакто техният кумир на пейката просто не можа повече да откри общ език с клубния притежател Майк Ашли, с цел да преодолее разликите си с него и даже единствено да се замисли за оставане на Тайнсайд.
КАК съдебна експертиза СТИГНА ДОТУК?
Рафаел Бенитес и Ашли постоянно са изглеждали като едно от най-необичайните съжителства в спорта, откогато се събраха през март 2016 година след уволнението на Стийв МакКларън. Испанецът в никакъв случай не се е криел от политически борби във футбола и потвърди това с от време на време бурните си връзки с хората над него в йерархията. Във Валенсия той сподели пословичната си фраза „ Поисках диван, а ми купиха лампа” поради разминаване във вижданията за прехвърлянията, а у мнозина от кухнята на Ливърпул остана чувството, че без значение какъв брой надзор и финанси му се дават, все ще изиска още.
Ашли от своя страна е милиардерът, който ръководи клуба по своя метод и не отстъпва надзор никому, като му оказва помощ огромното му дебелокожие Толкова огромно, че е мъчно да се сетиш за който и да било различен притежател, оставащ подобен непукист пред недоволството и протеста на последователите.
Всъщност най-голямата изненада е, че тази двойка устоя толкоз дълго дружно. По отношение на ПР тази борба е безапелационно извоювана от Бенитес. На него ще се гледа като на тактически ослепителен управител, който направи по този начин, че Нюкасъл да се бие в по-горна категория от предстоящото, а Ашли ще бъде определян като притежателя изверг, взел следващата си жертва.
Как стартира в действителност следващата рецесия, чийто апотеоз бе в понеделник? Бизнес моделът на Ашли е клубът да е самодостатъчен финансово, само че Бенитес не бе благополучен от летния трансферен бюджет от 60 млн. паунда плюс парите от продадени играчи. Или най-малко от това по какъв начин би могъл тъкмо да го харчи поради желанието от управлението съставът да остане релативно млад и футболистите да имат стойност при препродажба. Това значи, че бе доста малко евентуално дълготрайни контракти да се глобяват за играчи на 28 години и нагоре – още веднъж мотив за неодобрение от страна на испанеца.
Собственикът в действителност отвърза кесията задоволително, с цел да счупи клубния връх с покупката на Мигел Алмирон от Атланта Юнайтед за 20 млн. паунда през януари, но даже тази рядка демонстрация на финансова смелост на пазара не убеди мениджъра, който искаше да натисне тима към Топ 10 в Премиър Лийг и това да се трансформира в норма.
Той постоянно е желал голяма част от контрола във всеки собствен клуб и това е ненапълно целесъобразно поради богатите му триумфи, високия му статут и големия опит във футбола, но сигурно не ще да е било голяма изненада, че Ашли не бързаше изключително да отстъпва територия в необятния набор от проблеми сред тях.
Бенитес сигурно ще да е хранил паники по отношение на това дали Нюкасъл би предложил оня жанр контракти, които биха привлекли стремежи от него диаметър играчи за повдигането на класата на тима, а не се работи и по различен мотив за недоволството му – потребността от възстановяване на подготвителната инфраструктура.
Накратко, имаме цялостно недоразумение по отношение на трансферен бюджет, контракти, надзор и инфраструктура, както и връзки сред немилостив притежател и придирчив управител, искащ каквото в никакъв случай не би могъл да получи. Учудва ли се тогава някой от тази развръзка?!
Ашли може да упорства, че се е опитвал да получи подписа на Бенитес от много над година насам, но офертата за едногодишен договор към сегашния със заплата от 6 млн. паунда на година не съумя да мине. От клуба могат също да кажат, че с право не желаят да дават дълготрайни контракти на играчи, работещи с управител с обезпечена отдаденост единствено за 12 месеца.
Онова, което обаче изобщо не предстои на подозрение, е превъзходната работа на испанеца за „ свраките”. Той ги върна в Премиър Лийг през 2016/17, откакто не съумя най-после да спре пропадането в Чемпиъншип предния сезон, и последва това с отлични класирания предвид на равнището на състава си: 10-о място през 2017/18 и 13-о през 2018/19.
Той, също както и в Ливърпул, говореше на езика на почитателите на Нюкасъл, описвайки се като индивида на тяхна страна – мнение, което в никакъв случай няма да може да излезе от устата на Ашли. Затова и когато, незабавно след края на оказалия се финален негов сезон тук, Бенитес обходи „ Сейнт Джеймсис Парк”, на трибуните цареше вяра, че Ашли може и да откри метод да им даде бъдеще с така стремежи от тях управител. Историята обаче трябваше към този момент да им е подсказала, че притежателят не е този човек – той си имаше позиция и нямаше да мръдне от нея. Бенитес пък си имаше своята позиция и също нямаше да мръдне от нея.
За Ашли това е следващият свръхвредящ на репутацията му епизод, който единствено ще снижи още повече мнението на почитателите на Тайнсайд за него. При това той се случва навръх фона на предлагането за покупка на клуба от милиардера от ОАЕ шейх Калед бин Зайед Ал Нахян. Миналото на Ашли подсказва, че той ще стои на своето, колкото и народ да се е събрал към статуята на Сър Боби Робсън в понеделник вечерта.
Всъщност същите тези почитатели ще получат почти толкоз отговори, в случай че си бият главите в тази скулптура, колкото и в случай че бяха запитали самия притежател каква е управническата му тактика.
А СЕГА НАКЪДЕ, НЮКАСЪЛ?
Предлаганата покупка на клуба няма, съгласно забърканите в договорката, да бъде повлияна от напускането на Бенитес, макар че тя позамря в последните седмици. Затова идната точка в дневния ред е изборът на нов управител при наближаващия старт на предсезонната подготовка. Според букмейкърите, сложили след раздялата с испанеца „ свраките” измежду любимците за изпадане, имената са на претенденти, които надали ще накарат почитателите да се завтекат всеобщо към Биг Маркет в града за плевел всеобщ празник.
Микел Артета – помощник-мениджър на Манчестър Сити, е ранният любимец в залозите, само че за какво би напуснал първенеца в Премиър Лийг за хаоса на Тайнсайд? Той сигурно ще получи надалеч по-привлекателни и безвредни благоприятни условия в бъдещето.
Жозе Моуриню е споменаван, но това е в областта на фантазията, в случай че продажбата на клуба не се случи най-сетне и португалецът не получи гаранции за нечувани милиони за прехвърляния и цялостен надзор. Какви са реалистичните шансове за това?
Гари Монк е незает след уволнението си от Бирмингам Сити, както е и някогашният необут на Съндърланд Дейвид Мойс. Макар че Ашли евентуално би желал да назначи някого като Еди Хау, за какво ли сходен високо котиращ се млад управител би рискувал в такава токсична среда цялата си мъчно извоювана известност, в случай че се радва на цялостен надзор и голяма известност в Борнемут?
Който и да одобри тази роля, ще има доста тежката задача да измести в сърцата на почитателите Рафа Бенитес.
БИТКАТА БЕЗ ПОБЕДИТЕЛ
Кой излиза победител в тази борба за власт на „ Сейнт Джеймсис Парк”? Отговорът е сбит: никой.
Ашли не съумя да задържи евентуално най-хубавия управител, който е имал и в миналото ще има – човек, който можеше да отнеме от напрежението върху притежателя, тъй като се радва на такава безусловна любов от последователите, и който в действителност даваше някаква тежест на Нюкасъл във футболния свят със своята визитка, включваща имена като Валенсия, Ливърпул, Интер, Челси, Наполи и Реал Мадрид.
Това може и в действителност да не визира Ашли, защото неговата единствена победа наподобява тази да е задържал клуба в Премиър Лийг (макар заслугата да е основно на Бенитес), до момента в който не пристигна продажбата.
А КАКВО СЛЕДВА ЗА БЕНИТЕС?
Испанецът има на масата оферта за 12 млн. паунда годишно от Далиан Ифан от китайската Супер Лига, но това е експерт, който постоянно е упорствал, че визията му е да бележи напредък в клубове с висок исторически сан и да ги слага на местата, където те заслужават да са и желаят да бъдат.
Големите постове в Европа, за които Бенитес се счита точният претендент, сега не са свободни, само че би ли отишъл в действителност в Китай, откакто фамилията му още живее на Мърсисайд и на 59 години още има силата и силата да работи на върха на пирамидата във футбола?
И в последна сметка, както нормално, най-големите губещи са почитателите на Нюкасъл, принудени да преглъщат следващата жалка история в сапунената опера, каквато съставлява техният обичан и плачевен клуб.
Фил МакНълти, Би Би Си
Това беше последният унищожителен удар за тази голяма фенбаза, откакто техният кумир на пейката просто не можа повече да откри общ език с клубния притежател Майк Ашли, с цел да преодолее разликите си с него и даже единствено да се замисли за оставане на Тайнсайд.
КАК съдебна експертиза СТИГНА ДОТУК?
Рафаел Бенитес и Ашли постоянно са изглеждали като едно от най-необичайните съжителства в спорта, откогато се събраха през март 2016 година след уволнението на Стийв МакКларън. Испанецът в никакъв случай не се е криел от политически борби във футбола и потвърди това с от време на време бурните си връзки с хората над него в йерархията. Във Валенсия той сподели пословичната си фраза „ Поисках диван, а ми купиха лампа” поради разминаване във вижданията за прехвърлянията, а у мнозина от кухнята на Ливърпул остана чувството, че без значение какъв брой надзор и финанси му се дават, все ще изиска още.
Ашли от своя страна е милиардерът, който ръководи клуба по своя метод и не отстъпва надзор никому, като му оказва помощ огромното му дебелокожие Толкова огромно, че е мъчно да се сетиш за който и да било различен притежател, оставащ подобен непукист пред недоволството и протеста на последователите.
Всъщност най-голямата изненада е, че тази двойка устоя толкоз дълго дружно. По отношение на ПР тази борба е безапелационно извоювана от Бенитес. На него ще се гледа като на тактически ослепителен управител, който направи по този начин, че Нюкасъл да се бие в по-горна категория от предстоящото, а Ашли ще бъде определян като притежателя изверг, взел следващата си жертва.
Как стартира в действителност следващата рецесия, чийто апотеоз бе в понеделник? Бизнес моделът на Ашли е клубът да е самодостатъчен финансово, само че Бенитес не бе благополучен от летния трансферен бюджет от 60 млн. паунда плюс парите от продадени играчи. Или най-малко от това по какъв начин би могъл тъкмо да го харчи поради желанието от управлението съставът да остане релативно млад и футболистите да имат стойност при препродажба. Това значи, че бе доста малко евентуално дълготрайни контракти да се глобяват за играчи на 28 години и нагоре – още веднъж мотив за неодобрение от страна на испанеца.
Собственикът в действителност отвърза кесията задоволително, с цел да счупи клубния връх с покупката на Мигел Алмирон от Атланта Юнайтед за 20 млн. паунда през януари, но даже тази рядка демонстрация на финансова смелост на пазара не убеди мениджъра, който искаше да натисне тима към Топ 10 в Премиър Лийг и това да се трансформира в норма.
Той постоянно е желал голяма част от контрола във всеки собствен клуб и това е ненапълно целесъобразно поради богатите му триумфи, високия му статут и големия опит във футбола, но сигурно не ще да е било голяма изненада, че Ашли не бързаше изключително да отстъпва територия в необятния набор от проблеми сред тях.
Бенитес сигурно ще да е хранил паники по отношение на това дали Нюкасъл би предложил оня жанр контракти, които биха привлекли стремежи от него диаметър играчи за повдигането на класата на тима, а не се работи и по различен мотив за недоволството му – потребността от възстановяване на подготвителната инфраструктура.
Накратко, имаме цялостно недоразумение по отношение на трансферен бюджет, контракти, надзор и инфраструктура, както и връзки сред немилостив притежател и придирчив управител, искащ каквото в никакъв случай не би могъл да получи. Учудва ли се тогава някой от тази развръзка?!
Ашли може да упорства, че се е опитвал да получи подписа на Бенитес от много над година насам, но офертата за едногодишен договор към сегашния със заплата от 6 млн. паунда на година не съумя да мине. От клуба могат също да кажат, че с право не желаят да дават дълготрайни контракти на играчи, работещи с управител с обезпечена отдаденост единствено за 12 месеца.
Онова, което обаче изобщо не предстои на подозрение, е превъзходната работа на испанеца за „ свраките”. Той ги върна в Премиър Лийг през 2016/17, откакто не съумя най-после да спре пропадането в Чемпиъншип предния сезон, и последва това с отлични класирания предвид на равнището на състава си: 10-о място през 2017/18 и 13-о през 2018/19.
Той, също както и в Ливърпул, говореше на езика на почитателите на Нюкасъл, описвайки се като индивида на тяхна страна – мнение, което в никакъв случай няма да може да излезе от устата на Ашли. Затова и когато, незабавно след края на оказалия се финален негов сезон тук, Бенитес обходи „ Сейнт Джеймсис Парк”, на трибуните цареше вяра, че Ашли може и да откри метод да им даде бъдеще с така стремежи от тях управител. Историята обаче трябваше към този момент да им е подсказала, че притежателят не е този човек – той си имаше позиция и нямаше да мръдне от нея. Бенитес пък си имаше своята позиция и също нямаше да мръдне от нея.
За Ашли това е следващият свръхвредящ на репутацията му епизод, който единствено ще снижи още повече мнението на почитателите на Тайнсайд за него. При това той се случва навръх фона на предлагането за покупка на клуба от милиардера от ОАЕ шейх Калед бин Зайед Ал Нахян. Миналото на Ашли подсказва, че той ще стои на своето, колкото и народ да се е събрал към статуята на Сър Боби Робсън в понеделник вечерта.
Всъщност същите тези почитатели ще получат почти толкоз отговори, в случай че си бият главите в тази скулптура, колкото и в случай че бяха запитали самия притежател каква е управническата му тактика.
А СЕГА НАКЪДЕ, НЮКАСЪЛ?
Предлаганата покупка на клуба няма, съгласно забърканите в договорката, да бъде повлияна от напускането на Бенитес, макар че тя позамря в последните седмици. Затова идната точка в дневния ред е изборът на нов управител при наближаващия старт на предсезонната подготовка. Според букмейкърите, сложили след раздялата с испанеца „ свраките” измежду любимците за изпадане, имената са на претенденти, които надали ще накарат почитателите да се завтекат всеобщо към Биг Маркет в града за плевел всеобщ празник.
Микел Артета – помощник-мениджър на Манчестър Сити, е ранният любимец в залозите, само че за какво би напуснал първенеца в Премиър Лийг за хаоса на Тайнсайд? Той сигурно ще получи надалеч по-привлекателни и безвредни благоприятни условия в бъдещето.
Жозе Моуриню е споменаван, но това е в областта на фантазията, в случай че продажбата на клуба не се случи най-сетне и португалецът не получи гаранции за нечувани милиони за прехвърляния и цялостен надзор. Какви са реалистичните шансове за това?
Гари Монк е незает след уволнението си от Бирмингам Сити, както е и някогашният необут на Съндърланд Дейвид Мойс. Макар че Ашли евентуално би желал да назначи някого като Еди Хау, за какво ли сходен високо котиращ се млад управител би рискувал в такава токсична среда цялата си мъчно извоювана известност, в случай че се радва на цялостен надзор и голяма известност в Борнемут?
Който и да одобри тази роля, ще има доста тежката задача да измести в сърцата на почитателите Рафа Бенитес.
БИТКАТА БЕЗ ПОБЕДИТЕЛ
Кой излиза победител в тази борба за власт на „ Сейнт Джеймсис Парк”? Отговорът е сбит: никой.
Ашли не съумя да задържи евентуално най-хубавия управител, който е имал и в миналото ще има – човек, който можеше да отнеме от напрежението върху притежателя, тъй като се радва на такава безусловна любов от последователите, и който в действителност даваше някаква тежест на Нюкасъл във футболния свят със своята визитка, включваща имена като Валенсия, Ливърпул, Интер, Челси, Наполи и Реал Мадрид.
Това може и в действителност да не визира Ашли, защото неговата единствена победа наподобява тази да е задържал клуба в Премиър Лийг (макар заслугата да е основно на Бенитес), до момента в който не пристигна продажбата.
А КАКВО СЛЕДВА ЗА БЕНИТЕС?
Испанецът има на масата оферта за 12 млн. паунда годишно от Далиан Ифан от китайската Супер Лига, но това е експерт, който постоянно е упорствал, че визията му е да бележи напредък в клубове с висок исторически сан и да ги слага на местата, където те заслужават да са и желаят да бъдат.
Големите постове в Европа, за които Бенитес се счита точният претендент, сега не са свободни, само че би ли отишъл в действителност в Китай, откакто фамилията му още живее на Мърсисайд и на 59 години още има силата и силата да работи на върха на пирамидата във футбола?
И в последна сметка, както нормално, най-големите губещи са почитателите на Нюкасъл, принудени да преглъщат следващата жалка история в сапунената опера, каквато съставлява техният обичан и плачевен клуб.
Фил МакНълти, Би Би Си
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ