Битката на суперхраните: Мед и коприва срещу чия и киноа
Привърженици на така наречен суперхрани от Новия и Стария свят водят борба за превъзходство. Любителите на познатите ни мед, коприва, спанак, магданоз, орехи, бобови, домати, ябълки се изправиха против екзотичните и фешън в здравословната кухня чия, киноа, амаранта...
Специалисти по хранене, търговци и национални лечители са разграничени на два лагера и се надпреварват да хвалят качествата на едните и другите храни и да печелят любовта на потребителите. Истината е, че всяка една от тях е неповторима и има своите потребни свойства. Фактът, че някои от суперхраните, познати от древността, не виреят в България, не ги прави по-малко почтени за консумация.
Напротив, те могат да се одобряват както независимо, по този начин и да се съчетават с обичайните храни, които сме привикнали да слагаме на трапезата си.
В древността чията е била толкоз ценена, че е била употребена като разменна монета. Векове наред дребните семена били съществена храна на индианците от Югозапада и Мексико. Известна като високоенергийна „ храна за тичане ”, даваща устойчивост, датира още от античните ацтеки.
Исторически сведения сочат, че воините на ацтеките са преживявали на чиа по време на завоевателните походи. Индианците, които тичали от река Колорадо до Калифорнийския бряг, с цел да разменят тюркоази за раковини, си носели за из път единствено семена от чиа. Установено е, че те са богат източник на протеин, калций и бор и най-мощния растителен източник на мастни киселини омега-3.
Доказано е също, че чията има два пъти повече протеин от другите зърна, два пъти повече антиоксиданти от боровинките, пет пъти повече калций от млякото, два пъти повече калий от бананите и три пъти повече желязо от спанака.
Освен питателните изгоди, семената на чията са потребни като различен тип съставна част. Индианците и мисионерите са ги употребявали да постановат лапа при огнестрелни рани и други тежки пострадвания. Раните се налагали със семена от чия, с цел да се избегнат инфекции и да се форсира оздравяването. Ако поставите едно-две семенца в очите си, те ще ги прочистят и ще ви оказват помощ, в случай че имате някаква зараза.
Родина на киноата е Южна Америка. Тя се води зърнена просвета, наподобяваща на кускус, само че е непосредствен роднина на спанака, цвеклото и лободата и има превъзходни хранителни качества. Историята споделя, че киноа е подарък от инките, дружно с картофите и царевицата, които неслучайно я приемали освен за свещена храна и лекарство, само че и за слабоалкохолна релаксираща напитка.
Семената от киноа, известни още като златото на инките, се съхраняват в ледник или фризер, като е целесъобразно преди приложимост да се измият добре под течаща вода, с цел да се отмият сапонините, които съдържат. Условията на варене са идентични с тези на ориза, като киноа усилва размера си до четири пъти.
Киноа може да се употребява и под формата на кълнове, като за задачата е належащо да бъде накисната във вода почти 12 часа, след което семената се трансферират върху стерилна марля. Така те се трансформират в превъзходна добавка към разнообразни салати или могат да се употребяват просто поръсени с балсамов оцет и чесън.
Наричали я " малък ориз " и се занимавали с нейното развъждане още преди повече от 5000 години, а засаждането започвало с хвърлянето на семена от вожда на племето. Днес най-големите производители на киноа в международен мащаб са Перу, Боливия и Еквадор. Неслучайно я назовават " царицата на зърнените култури ". С богат хранителен състав и лек орехов привкус, дребните зрънца са желана храна. Киноата е единственият естествен артикул, който съдържа всичките осем незаменими за човешкия организъм аминокиселини, добър източник на витамини от групата В и Е, богата е на цинк, желязо, магнезий, манган, фосфор.
Амарантът също е антична зърнена просвета, тясно обвързвана с бита и традициите на хранене на ацтеките. Близък роднина е на виреещите у нас разнообразни типове щир, познати най-много като бурени. Амарантът е изключително скъп, защото в него са съсредоточени пълноценни растителни белтъчини, уравновесени по този начин, както в никоя друга зърнена просвета.
Богат източник е на фибри, желязо и калций, а в композиция с пшеница, царевица или кафяв ориз обезпечава цялостна гама протеини с добра хранителна стойност. В свежо положение листата съдържат 2-4% протеин, витамин С (80-200 мг/100 г), каротиноиди (3-5 мг/100 г), както и значими количества калий, калций и магнезий.
Най-често амарантът намира приложение като гарнитура към разнообразни меса, под формата на плънка за разнообразни зеленчуци, като добавка към супи. Успешно може да откри приложение и надробен под формата на брашно, за приготвянето на палачинки, сладкиши и даже като прибавъчен артикул в разнообразни безглутенови брашна.
Някои кулинари подготвят пуканки от амарант, които, съчетани със сушени плодове, ядки и мед, образуват великолепно здравословно мюсли за закуска, подобаваща и за най-малките.
Специалисти по хранене, търговци и национални лечители са разграничени на два лагера и се надпреварват да хвалят качествата на едните и другите храни и да печелят любовта на потребителите. Истината е, че всяка една от тях е неповторима и има своите потребни свойства. Фактът, че някои от суперхраните, познати от древността, не виреят в България, не ги прави по-малко почтени за консумация.
Напротив, те могат да се одобряват както независимо, по този начин и да се съчетават с обичайните храни, които сме привикнали да слагаме на трапезата си.
В древността чията е била толкоз ценена, че е била употребена като разменна монета. Векове наред дребните семена били съществена храна на индианците от Югозапада и Мексико. Известна като високоенергийна „ храна за тичане ”, даваща устойчивост, датира още от античните ацтеки.
Исторически сведения сочат, че воините на ацтеките са преживявали на чиа по време на завоевателните походи. Индианците, които тичали от река Колорадо до Калифорнийския бряг, с цел да разменят тюркоази за раковини, си носели за из път единствено семена от чиа. Установено е, че те са богат източник на протеин, калций и бор и най-мощния растителен източник на мастни киселини омега-3.
Доказано е също, че чията има два пъти повече протеин от другите зърна, два пъти повече антиоксиданти от боровинките, пет пъти повече калций от млякото, два пъти повече калий от бананите и три пъти повече желязо от спанака.
Освен питателните изгоди, семената на чията са потребни като различен тип съставна част. Индианците и мисионерите са ги употребявали да постановат лапа при огнестрелни рани и други тежки пострадвания. Раните се налагали със семена от чия, с цел да се избегнат инфекции и да се форсира оздравяването. Ако поставите едно-две семенца в очите си, те ще ги прочистят и ще ви оказват помощ, в случай че имате някаква зараза.
Родина на киноата е Южна Америка. Тя се води зърнена просвета, наподобяваща на кускус, само че е непосредствен роднина на спанака, цвеклото и лободата и има превъзходни хранителни качества. Историята споделя, че киноа е подарък от инките, дружно с картофите и царевицата, които неслучайно я приемали освен за свещена храна и лекарство, само че и за слабоалкохолна релаксираща напитка.
Семената от киноа, известни още като златото на инките, се съхраняват в ледник или фризер, като е целесъобразно преди приложимост да се измият добре под течаща вода, с цел да се отмият сапонините, които съдържат. Условията на варене са идентични с тези на ориза, като киноа усилва размера си до четири пъти.
Киноа може да се употребява и под формата на кълнове, като за задачата е належащо да бъде накисната във вода почти 12 часа, след което семената се трансферират върху стерилна марля. Така те се трансформират в превъзходна добавка към разнообразни салати или могат да се употребяват просто поръсени с балсамов оцет и чесън.
Наричали я " малък ориз " и се занимавали с нейното развъждане още преди повече от 5000 години, а засаждането започвало с хвърлянето на семена от вожда на племето. Днес най-големите производители на киноа в международен мащаб са Перу, Боливия и Еквадор. Неслучайно я назовават " царицата на зърнените култури ". С богат хранителен състав и лек орехов привкус, дребните зрънца са желана храна. Киноата е единственият естествен артикул, който съдържа всичките осем незаменими за човешкия организъм аминокиселини, добър източник на витамини от групата В и Е, богата е на цинк, желязо, магнезий, манган, фосфор.
Амарантът също е антична зърнена просвета, тясно обвързвана с бита и традициите на хранене на ацтеките. Близък роднина е на виреещите у нас разнообразни типове щир, познати най-много като бурени. Амарантът е изключително скъп, защото в него са съсредоточени пълноценни растителни белтъчини, уравновесени по този начин, както в никоя друга зърнена просвета.
Богат източник е на фибри, желязо и калций, а в композиция с пшеница, царевица или кафяв ориз обезпечава цялостна гама протеини с добра хранителна стойност. В свежо положение листата съдържат 2-4% протеин, витамин С (80-200 мг/100 г), каротиноиди (3-5 мг/100 г), както и значими количества калий, калций и магнезий.
Най-често амарантът намира приложение като гарнитура към разнообразни меса, под формата на плънка за разнообразни зеленчуци, като добавка към супи. Успешно може да откри приложение и надробен под формата на брашно, за приготвянето на палачинки, сладкиши и даже като прибавъчен артикул в разнообразни безглутенови брашна.
Някои кулинари подготвят пуканки от амарант, които, съчетани със сушени плодове, ядки и мед, образуват великолепно здравословно мюсли за закуска, подобаваща и за най-малките.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ