Ако знаех къде ще паднеш, щях да ти постеля да не се удариш ♥ Товарът на майките
Притча за прекомерните грижите, с които майките сами се нагърбват 
(Christian Krohg, Mother and Child, 1883, National Gallery of Norway)
Една жена отишла при Бога. Гърбът й бил наведен под тежестта на огромна торба. Цялата й фигура излъчвала паника и терзание.
– Уморена ли си, блага жено? – попитал Господ. – Свали бремето от раменете си и седни да си починеш.
– Благодаря ти, Господи, само че не мога да се заседявам тук. Просто пристигнах да те помоля нещо и незабавно ще се връщам! Ако нещо се случи до момента в който ме няма, в никакъв случай не ще си простя.
– За какво няма да си простиш?
– Ако нещо се случи с моето дете. Аз пристигнах да те помоля да го спасиш, Господи… Моля те, избави го!
– Та аз това и върша – строго дал отговор Господ. – Дадох ли ти причина да се съмняваш в моята помощ и грижа?
– Не, но… Има толкоз доста рискове, неприятни случайности, стръмни завои в този живот! А той е на такава възраст…, всичко желае да опита, на всички места желае да отиде, във всичко желае да взе участие. Много се опасявам, че ще се удари и ще се нарани.
– Е, какво от това? Следващия път ще бъде по-предпазлив, тъй като всяко рухване учи какво е това болежка – дал отговор Господ. – Това е доста умен опит! Защо не искаш да го оставиш да се научи?
– Защото желая да го освободя от тази болежка! – възкликнала Майката. – Виждаш ли – постоянно нося със себе си тази торба цялостна със плява, с цел да я разпилявам там, където падне.
– Но той може да падне навсякъде… – замислено рекъл Господ. – Дори и от личното си легло може да падне, нали?
– Така е, само че има една сентенция – „ Ако знаех къде ще паднеш, щях да ти постелка да не се удариш “. Аз по този начин се пробвам да го защитя.
– И в този момент ти искаш от мен да сложа плява към твоето дете? Тъй ли? Добре. Гледай!
Господ направил един куп от плява и го хвърлил на земята. Сламата се блъснала на пътя и образувала пръстен към сина на дамата, с цел да го резервира от всички рискове, от всички проблеми, от всички изкушения в живота му. Жената видяла по какъв начин синът й се опитвал да реалокира сламата ту насам, ту натам, като я натискал, с цел да може да я раздра, само че на вятъра – сламата се местела дружно с него, подготвена, в случай че нещо го удари да омекоти удара. Синът със сетни сили се опитвал да раздра сламения пръстен. Изпаднал в обезсърчение и яд. В последна сметка той решил да възпламени сламата. Пламък избухнал и всичко се изпълнило с пушек.
– Сине! – изкрещяла дамата. – Сине, аз ще ти оказа помощ!
– Искаш ли да хвърлиш в огъня още плява? – попитал, Господ. – Знай, че колкото повече се опитваш да окажеш помощ, толкоз повече плява хвърляш в огъня. До края на живота си ли ще му помагаш? Остави го да научи какво е болежка и какво значи свободата да направиш избор……
– Не, не мога да го направя! – Жената се тормозила. – Торбата ми със плява ще го избави!
– Ти мислиш, че това е торба със плява, само че ти грешиш – дал отговор Господ. – Всъщност това е торба с проблеми. Всички ужаси за които са ти разказвали, всички страхове които имаш са в тази чанта. Всичко, за което мислиш и се тревожиш придобива мощ и пораства, тъй като ти му даваш сила. Затова товарът е толкоз огромен, а гърбът толкоз уморен… Остави тази торба на земята и дай независимост на сина си. Аз ще се погрижа за него.
Източник: psy-casiopeia.com
Картина: Christian Krohg, Mother and Child, 1883, National Gallery of Norway - commons.wikimedia.org
