Пристигнахме на о. Мадейра с ранен полет от Лисабон и

Пристигнахме на о. Мадейра с ранен полет от Лисабон и наехме кола непосредствено на летището. Въпреки че островът не е изключително огромен (57 км дълъг и единствено 22 км широк) съществуването на персонален автомобил е от извънредно значение за разглеждането му, защото е много хълмист и с голям брой тунели. Очаква се в скоро време общата дължина на тунелите на острова да доближи 70 км.

Архипелагът Мадейра е формиран от 4 острова - Мадейра, Порто Санто, Дезерташ и Селважейнш, от които единствено първите два са обитаеми. Именно Порто Санто (означава “Свято Пристанище ”) е избавило португалските мореплаватели през 1420 година, озовавали се там след мощна стихия. След това разкрили и о. Мадейра (името на острова на португалски значи “дърво ”) и го наименували по този начин поради гъстата гора, която ги посрещнала. В наши дни островът е все по този начин хубав и зелен и е известна дестинация измежду феновете на походи.

На излизане от летището не пропускайте опцията за селфи с бюста на Кристиано Роналдо - роден и израснал на о. Мадейра, от няколко месеца насам летището към този момент носи неговото име. (Да, бюстът е ужасяващ и сътвори сериозна дискусия измежду медиите до каква степен фактически наподобява на футболиста, само че убеждавам ви, Ронално откровено се забавлява на церемонията по откриването му.)



От летището се отправихме напряко към белведере Балкойш. Намира се на 860 м надморска височина и се доближава след относително къс поход (около 15-20 минути) около “левада ” - остаряла система, основана от човешка ръка, целяща да “доведе ” водата от северната към южната (сухата) част на острова. Строежът на тези “левади ” (идва от глагола “левар ”, който значи “нося, придвижвам ”) е почнал още през XVI век и през днешния ден на острова има съвсем 3000 км от тях, около които са направени голям брой туристически пътеки. Разходката ни до Балкойш ни прегърна с прелестни нюанси на зелено, а самото белведере дава невероятни гледки както към надълбоко зелената котловина, по този начин и към червеникавите планини и синия океан.







Прекрасната панорама и комбинацията от цветове отвориха апетита ми за още. Нямах самообладание да видя повече от този остров, за който всички приказват, а аз съзнателно пренебрегвах.

Изкачихме се още по-високо. Върхът Арейро е третият най-голям на острова - 1818 м. Тук стартира и походът, който го свързва с най-високия - връх Руиво, 1862 м. Ние нямахме време за походи, само че идващия път, когато посетя Мадейра (а аз ще го посетя отново), несъмнено ще възнамерявам време за по-дълги разходки измежду природата. Тези гледки сигурно стимулират за леко оживление.





За обяд и още планински пейзажи се отправихме към Ейра до Серадо. А гледката от 1095 м надморска височина надолу към долината със селцето Курал даш Фрейраш (633 м) безусловно стопира дъха.





Когато приказваме за кулинарни преживявания на о. Мадейра, внимавайте - локалните употребяват доста (изключително доста!) чесън. Във всичко. Включително и на пържени картофи. Освен това има няколко съществени локални деликатеса, които наложително би трябвало да се опитат: локалните банани (те са дребни и доста сладки), хлебче Кáко (малка кръгла леко сладникава питка, нормално сервирана като разядка с чесново масло), медена торта (използва се захар от захарна тръстика).

След като се настанихме в хотела във Фуншал, пристигна време да опитаме и най-известното пиво на Мадейра - понша. Местното вино (сладко и сходно на портвайн) също е много прелестно на усет, само че понша е най-типичното пиво тук. Съставките са: локална ракия, прясно изцеден сок (от портокал или маракуя), захар и мед. Приготвя се постоянно на момента и за положителното разбъркване на всички съставки се употребява специфичен апарат, наименуван “каралиньо ”. Най-доброто място за изцяло понша преживяване е Сера де Агуа. Стратегически се намира съвсем в центъра на острова, тъй че през целия ни престой, където и да отивахме, все ни беше “на път ” да спрем за по една бърза понша. Освен това и гледката към връх Гранде (1657 м) също не е за подминаване. А заведението в Сера де Агуа е неповторимо и с още една характерност - при поръчка на понша получаваш подарък фъстъци. Дори и не си помисляй да НЕ оставиш шлюпките от фъстъци на пода. Тук това е традиция.



Втория ни ден на острова справедливо посветихме на разходка из Фуншал - административният център на Мадейра. По-конкретно, разходихме се из остарялата част на града, където улиците са тесни и покрити с морски камъни. Улица “Санта Мария ” (и други наоколо) е изпълнена със остарели здания в колониален жанр, множеството от които през днешния ден са заведения за хранене и магазини. Благодарение на плана “Изкуство на Отворени Врати ” цялата остаряла част на града е цветна и живописна, трансформирала се в изложба навън от локални актьори.





След бърз и лек обяд измежду тесните улички се отправихме към северната част на острова. Жегата във Фуншал набираше скорост и имахме потребност от хладина. За пресен следобяд край океана избрахме “естествения ” басейн на Порто Мониш. Тъй като брегът на Мадейра е най-вече висок, пясъчните плажове са ъгъл, само че за благополучие, островът разполага с голям брой “естествени ” басейни, където човек може умерено да се потопи в океана. Този на Порто Мониш е всред вулканичните скали, само че също по този начин е облагороден с шезлонги, чадъри, дребен детски басейн и избавител. Всъщност това, което най-вече ме впечатли (освен контраста сред съвсем черните вулканични скали и кристално чистата вода), бе фактът, че главният басейн е елементарно наличен за хора с лимитирана подвижност. Поздравления, Мадейра, в действителност добре свършена работа!

Въпреки че беше облачно, а - водата леко студена, сюжетът бе прекомерно хубав, с цел да му устоя.



Докато бяхме в северната част на острова, в действителност желаех да открия едно съответно място, за което обаче не знаех нищо. Бях виждала фотоси, само че се оказа извънредно мъчно да намеря каквато и да било информация. Предполагам е най-добре защитаваната загадка на Мадейра. Знаех единствено, че се намира в селцето Сейшал и че наподобява магическо. Всъщност не беше чак толкоз мъчно да го намерим, откакто открием Пощенската станция с най-невероятна панорама в света.

Тъй като въпреки всичко не дойдохме на о. Мадейра да стоим похлупени под облаци, взехме решение да преследваме слънцето. Жардим до Мар (в превод “Морска градина ”) се оказа идеалното място да осезаем последните слънчеви лъчи за деня, наблюдавайки в това време по какъв начин луната изгрява.



Третият ни ден на о. Мадейра още веднъж стартира с разходка из Фуншал, само че този път добавихме и качване с лифта до Монте (в превод “хълм ”). Десетте минути в кабинката дават друга вероятност към града. Фуншал се намира в красива амфитеатрално ситуирана котловина, тъй че изкачавайки се нагоре по хълма, изпитахме и акустиката й. Една коза ни поздрави, блеейки, до момента в който минавахме над нея, само че ние я чухме толкоз мощно, като че ли се намираше до нас в кабинката. А в действителност бяхме много високо.

Сувенирният магазин до горната станция на кабинковата линия предлага безвъзмездна дегустация на локални артикули, тъй че не е за пропускане.



В региона се намира и Ботаническата градина, само че за жалост, нямахме време да я посетим. Вместо това се отправихме напряко към типичните колички от кошници, с които планирахме да се спуснем надолу по хълма назад към града. Точно когато ги открихме, видях и красивата черква “Носа Сеньора до Монте ” с огромно парадно стълбище на горната улица. Именно тук се организират най-големите религиозни празнувания на Фуншал.

След като небрежно хвърлих едно око на църквата и на гледката отгоре на стълбите към града долу в долината, бях изцяло подготвена за спускането надолу. А какво втурване беше единствено!





След шеметното втурване и малко писъци на места солената морска вода беше всичко, от което имахме потребност в горещия следобяд. Този път заложихме на басейна в Лидо и никога не останахме разочаровани от избора си. Проектирана от португалския проектант Жозé Рафаел Ботельо, тази зона за отдих неотложно улавя всички сетива с изчистени линии и неутрални цветове.



Разполага с два басейна с океанска вода - един за възрастни и един за деца (с пързалки), както и със стълби, водещи непосредствено към морето.

Преди вечеря искахме да посетим нос Жирау с неговия скайуок на 589 м надморска височина, само че когато пристигнахме, към този момент беше затворено. В подмяна обаче успяхме да се насладим на необикновен залез над Фуншал.



Като постоянен клиент на Азорските острови, постоянно оставях Мадейра отвън полезрението си. Оказа се, че съм я подценявала прекомерно доста. Няколкото дни, които имах опция да прекарам тук, ме изненадаха и възпламениха любознанието за повече прекарвания на целия архипелаг. Защото това, до което съумях да се докосна, е толкоз дребна част от всичко, което това парченце земя посред океана има да предложи.

До нови срещи, Мадейра!



 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.