Пристигаме в Хелзинки в късния следобед. Небето е схлупено и

Пристигаме в Хелзинки в късния следобяд. Небето е схлупено и ярко. То няма да се промени до късно през нощта и едвам след среднощ, единствено за няколко часа, ще притъмнее още малко. Светлината е бледа, само че когато след няколко дни облаците се поразпръснат, наподобява като че ли слънцето въобще не залязва, а увисва някъде зад къщите на хоризонта.

Да се спи наподобява невероятно. Всъщност на всички места има двойни пердета, които обезпечават безспорна мрачевина, само че хората се пробват да се възползват от светлината оптимално – след 10 часа по улиците има хора, в парковете по тревата са насядали групички пиещи бира, а децата си играят на пързалките и люлките.

Хелзинки е спокоен град. Малък, спокоен и затворен в себе си. Може би тъй като зимата е най-дългият и обичан сезон и всичко е направено за нея. Къщите нямат балкони, нито даже външни декоративни первази на прозорците, заведенията нямат масички по тротоарите. Както успешно означи една другарка – тъкмо назад на гостоприемна Гърция да вземем за пример, с нейните тераси, бели къщи и цветя. В Хелзинки няма цветя. Затова пък всичко е от дърво – от големите скелета на новостроящата се автомагистрала, до картичките за спомен по магазините, направени от тъничък шперплат.Градът е учреден през ХVІ-ти век, а през ХІХ-ти съветският император го афишира за столица на княжество Финландия. В момента жителите му са малко над половин милион, а огромните опустошения след войната и бързото застрояване по-късно са му придали малко еднотипен, отегчителен тип. Изключения вършат единствено няколко улици в центъра и възобновените църкви и остарели къщи, множеството от които са музеи. За подобен дребен и относително нов град, Хелзинки има учудващо доста свои музеи – цели пет, всичките безвъзмездни и разказващи за историята, хората и традициите на града. Музеите са дребни, тъй че може да ги приемем за един музей на град Хелзинки с пет филиала, само че е доста прелестно да се разхождам от място на място и да узнавам още мъничко за този отдалечен и непознат град. И да се пробвам да не мисля за това, че София с хилядолетната си история към момента си няма собствен музей.[[gallery]]В магазините всички облекла са цветни. Това ме впечатлява незабавно, тъй като даже и добре познати ми марки като COS, които обичайно оферират доста сбити модели в черно-бяло, в Хелзинки са напълнили магазина си единствено с цветове – жълто, розово, синьо. Най-известната текстилна компания на Финландия, Marimekko, която тази година става на 50 години, е напълнила града със супер пъстрите си десени на макове и цветя, а магазинът им на основната улица напряко грее.

Още на втората вечер светлината стартира да ни въздейства – въобще не ни се доспива и се разхождаме до късно през нощта. Вятърът е студен, въздухът е чист, безшумно е и имам възприятието, че мога да обикалям безпределно. Хелзинки ме омагьосва с белите си нощи.