Кустурица и неговият свят: страсти, див патриотизъм и душевен катарзис
„ Присъщият на ромите кич ми е забавен със своята невероятна прочувствена мощ. Този кич унищожава всички жанрови рамки със съдържащата се в него подигравка. Те не възприемат нищо съществено и тъкмо това най-много ми подхожда. Чувствам се като човек, който се е завърнал вкъщи. Те споделят, че живеят на никое място – сред небето и земята. По някакъв метод това ми припомня за моя личен живот. ”
Думите са на режисьора и музикант Емир Кустурица, именуван още „ балканският Фелини ”, с неговия свят на рискови пристрастености, прочувствени прояви, див национализъм и нравствен катарзис.
Кустурица е роден на 24 ноември 1954 година в Сараево, тогава към момента в рамките на Югославия. Израства в мюсюлманско семейство, което има православни сръбски корени. Още като възпитаник в междинното учебно заведение снима късометражни филми, за които е награждаван. Завършва кино постановка в известната Филмова академия в Прага.
Неговият студентски филм „ Герника “, сниман по новелата на сръбския публицист Антоние Исакович, печели премия на Фестивала на студентския филм в Карлови вари през 1978 година По време на следването си режисира и два късометражни кино лентата: „ Една част от истината “ и „ Есен “. След дипломирането си Кустурица се връща в родната си Босна, където стартира професионална кариера в Телевизия Сараево.
Първият му филм „ Невестите идват “ (1979) провокира много несъгласия, след което бива неразрешен заради „ неприкрито отнасяне на полови табута “. По-голям шанс има със идващия ефирен филм „ Бюфет Титаник “ (1980) по едноименния роман на нобелиста Иво Андрич, като с него печели премията за постановка на Телевизионния фестивал в Порторож (Словения).Той е едвам 26-годишен, когато към името му е прикрепена неофициалната купа „ кинорежисьор на ХХІ век “.В региона на игралното кино дебютира със „ Спомняш ли си, Доли Бел “(1981) по сюжет на Абдулах Сидран. За този филм Кустурица е награден със Златен лъв на Филмовия фестивал във Венеция, както и с награди на ФИПРЕСИ, на Фестивала на югославския игрален филм в Пула (1981) и други
Своя гений демонстрира и в идващия си филм „ Баща в командировка “(1985), също по сюжет на Абдулах Сидран. Тази творба донася на Кустурица Златна палма на Филмовия фестивал в Кан и номинация за „ Оскар “ за най-хубав филм от неанглоезична страна. Награден е и на няколко фестивала в някогашна Югославия, а интернационалната рецензия му дава Голямата премия за най-хубав филм за 1985 година
През 1989 година в Кан Кустурица е награден за постановка на кино лентата „ Циганско време “ (с автентично заглавие „ Dom za vješanje “). За него печели и специфичната премия на Роберто Роселини.
Емир Кустурица е преподавал постановка в Академията за театрално изкуство в Сараево и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от неговите американски студенти, Дейвид Аткинс, му демонстрира сюжет, по който е основан първият филм на Кустурица на британски език, „ Аризонска фантазия “ (1993) с Фей Дънауей, Джони Деп и Джери Луис в основните функции. Филмът е награден със Сребърна мечка и Специалната премия на журито на Филмовия фестивал в Берлин през 1993 година
Следващият филм на Кустурица, „ Ъндърграунд “, му донася втора Златна палма на Филмовия фестивал в Кан. През 1998 година Емир Кустурица още веднъж се връща към обичаната си тематика за живота на ромите и основава сантименталната комедия „ Черна котка, бял котарак “, за която получава Сребърен лъв на фестивала във Венеция през 1998 година През 2003 година Емир приключва кино лентата „ Когато животът беше знамение “, който в британския вид се споделя „ The Hungry Heart “.
През идващите години популяризиралият се по целия свят режисьор работи върху няколко грандиозни плана: „ Мостът на Дрина ”, „ Духоборци ” и „ Престъпление и наказване ” по Достоевски. За страдание, нито един от тях не е приключен.
Кустурица се снима и в редица филми като артист - „ Вдовицата на свети Петър ”, „ Ягода в супермаркета ”, „ Добродетелен апаш ”, „ Ермано ” и др.).
През последните години режисьорът се е открил в Париж, където живее със фамилията си. Той е едвам 26-годишен, когато към името у е прикрепена неофициалната титла „ кинорежисьор на ХХІ век “. А е на 36, когато към този момент го познава целият свят и е поканен да преподава кинорежисура в Колумбийския университет в Съединени американски щати. Към този миг той към този момент има педагогичен опит с помощта на работа си като учител във филмовото учебно заведение в Сараево, от която е уволнен поради присъединяване си в пънк рок групата Пушене Забранено.
В множеството от анкетите, извършени във връзка със 100-годишнината на киното през 1995 година, точно Кустурица паралелно с Тарантино оглавява листата на режисьорите на XXI век. В интервютата, които постоянно драговолно раздава, той се самоопределя като рок музикант, който по неразбирателство снима филми в почивките сред подготовките.
По времето на войната, довела до разделянето на Югославия, е недолюбван мощно от сърбите поради това, че е мохамеданин, а пък неговите сънародници от Босна го ненавиждат, тъй като не го възприемат като същински мохамеданин. През 1992 година пламва войната в Босна. Домът на фамилията му в Сараево е опустошен, а бащата на режисьора скоро по-късно умира от сърдечен припадък. Майка му намира леговище в Черна гора.
Реакцията на Емир Кустурица против разделянето на Югославия е толкоз безапелационна, че през 1993 година провокира Воислав Шешел, водач на сръбския ултранационализъм, на двубой в Белград с оръжие по негов избор. Политикът отхвърля поканата с мотив, че не би желал да го осъдят за убийството на кинотворец.
След излизането на „ Ъндърграунд ”, за който Кустурица получава втората си „ Златна палма ” в Кан, в Босна стартират да го назовават страшилище – този път локалните управляващи упрекват кино лентата в просръбски шовинизъм.Кустурица се самоопределя като рок музикант, който по неразбирателство снима филми в почивките сред подготовките.После настава рецесията, последвана от краткотрайното му оттегляне от режисурата и бягството в света на музиката с прочулата се към този момент група Ноу Смоукинг Оркестра – нова версия на Пушене Забранено, с която Кустурица обикаля Европа, и то тъкмо по време на най-голямата обществено-политическа рецесия в Сърбия през 1999–2000 година, довела до свалянето на Слободан Милошевич от власт. Кустурица мъчително изживява следващия трус в Сърбия, където стартира да се връща все по-често и даже се преориентира политически, заставайки зад Борис Тадич и неговата прозападна Демократическа партия.
Българските фенове на музикалния гений на Кустурица имаха опция да го приветстват онлайн, когато Ноу Смоукинг Оркестра стартира международното си турне от зала 1 на НДК в София на 7 февруари 2014 година През 2001 година Емир Кустурица снима документалния си филм „ Истории на супер 8 ”, който е неговата откровена изповед в обич към балканския пънк рок.
През 2004 година огромният занаятчия се завръща в игралното кино с „ Животът е знамение ”, който му донася премията за „ най-хубав балкански филм ” на София Филм Фест през 2005 година Последният филм на Кустурица към този момент е документалният „ Марадона ”, показан в Кан през 2008 г.От известно време постоянният брак на Кустурица е много поразклатен поради връзката му с литовската актриса Ингеборга Дапкунайте, която помним от кино лентата на Никита Михалков „ Изпепелени от слънцето ”. Но за брак сред нея и великия босненец към момента не се приказва, макар че двамата към този момент се превъплъщават на екрана като съпружеска двойка във кино лентата „ Шпионска спекулация от Студената война ”.
През последното десетилетие навлезлият в зрелост Кустурица взема и трагично духовно решение – отхвърля се от исляма и се покръства в православно християнство. Критикуван и отричан, възхваляван и обичан, Кустурица има своята незабравима страница в историята на международното кино и музика.
Думите са на режисьора и музикант Емир Кустурица, именуван още „ балканският Фелини ”, с неговия свят на рискови пристрастености, прочувствени прояви, див национализъм и нравствен катарзис.
Кустурица е роден на 24 ноември 1954 година в Сараево, тогава към момента в рамките на Югославия. Израства в мюсюлманско семейство, което има православни сръбски корени. Още като възпитаник в междинното учебно заведение снима късометражни филми, за които е награждаван. Завършва кино постановка в известната Филмова академия в Прага.
Неговият студентски филм „ Герника “, сниман по новелата на сръбския публицист Антоние Исакович, печели премия на Фестивала на студентския филм в Карлови вари през 1978 година По време на следването си режисира и два късометражни кино лентата: „ Една част от истината “ и „ Есен “. След дипломирането си Кустурица се връща в родната си Босна, където стартира професионална кариера в Телевизия Сараево.
Първият му филм „ Невестите идват “ (1979) провокира много несъгласия, след което бива неразрешен заради „ неприкрито отнасяне на полови табута “. По-голям шанс има със идващия ефирен филм „ Бюфет Титаник “ (1980) по едноименния роман на нобелиста Иво Андрич, като с него печели премията за постановка на Телевизионния фестивал в Порторож (Словения).Той е едвам 26-годишен, когато към името му е прикрепена неофициалната купа „ кинорежисьор на ХХІ век “.В региона на игралното кино дебютира със „ Спомняш ли си, Доли Бел “(1981) по сюжет на Абдулах Сидран. За този филм Кустурица е награден със Златен лъв на Филмовия фестивал във Венеция, както и с награди на ФИПРЕСИ, на Фестивала на югославския игрален филм в Пула (1981) и други
Своя гений демонстрира и в идващия си филм „ Баща в командировка “(1985), също по сюжет на Абдулах Сидран. Тази творба донася на Кустурица Златна палма на Филмовия фестивал в Кан и номинация за „ Оскар “ за най-хубав филм от неанглоезична страна. Награден е и на няколко фестивала в някогашна Югославия, а интернационалната рецензия му дава Голямата премия за най-хубав филм за 1985 година
През 1989 година в Кан Кустурица е награден за постановка на кино лентата „ Циганско време “ (с автентично заглавие „ Dom za vješanje “). За него печели и специфичната премия на Роберто Роселини.
Емир Кустурица е преподавал постановка в Академията за театрално изкуство в Сараево и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от неговите американски студенти, Дейвид Аткинс, му демонстрира сюжет, по който е основан първият филм на Кустурица на британски език, „ Аризонска фантазия “ (1993) с Фей Дънауей, Джони Деп и Джери Луис в основните функции. Филмът е награден със Сребърна мечка и Специалната премия на журито на Филмовия фестивал в Берлин през 1993 година
Следващият филм на Кустурица, „ Ъндърграунд “, му донася втора Златна палма на Филмовия фестивал в Кан. През 1998 година Емир Кустурица още веднъж се връща към обичаната си тематика за живота на ромите и основава сантименталната комедия „ Черна котка, бял котарак “, за която получава Сребърен лъв на фестивала във Венеция през 1998 година През 2003 година Емир приключва кино лентата „ Когато животът беше знамение “, който в британския вид се споделя „ The Hungry Heart “.
През идващите години популяризиралият се по целия свят режисьор работи върху няколко грандиозни плана: „ Мостът на Дрина ”, „ Духоборци ” и „ Престъпление и наказване ” по Достоевски. За страдание, нито един от тях не е приключен.
Кустурица се снима и в редица филми като артист - „ Вдовицата на свети Петър ”, „ Ягода в супермаркета ”, „ Добродетелен апаш ”, „ Ермано ” и др.).
През последните години режисьорът се е открил в Париж, където живее със фамилията си. Той е едвам 26-годишен, когато към името у е прикрепена неофициалната титла „ кинорежисьор на ХХІ век “. А е на 36, когато към този момент го познава целият свят и е поканен да преподава кинорежисура в Колумбийския университет в Съединени американски щати. Към този миг той към този момент има педагогичен опит с помощта на работа си като учител във филмовото учебно заведение в Сараево, от която е уволнен поради присъединяване си в пънк рок групата Пушене Забранено.
В множеството от анкетите, извършени във връзка със 100-годишнината на киното през 1995 година, точно Кустурица паралелно с Тарантино оглавява листата на режисьорите на XXI век. В интервютата, които постоянно драговолно раздава, той се самоопределя като рок музикант, който по неразбирателство снима филми в почивките сред подготовките.
По времето на войната, довела до разделянето на Югославия, е недолюбван мощно от сърбите поради това, че е мохамеданин, а пък неговите сънародници от Босна го ненавиждат, тъй като не го възприемат като същински мохамеданин. През 1992 година пламва войната в Босна. Домът на фамилията му в Сараево е опустошен, а бащата на режисьора скоро по-късно умира от сърдечен припадък. Майка му намира леговище в Черна гора.
Реакцията на Емир Кустурица против разделянето на Югославия е толкоз безапелационна, че през 1993 година провокира Воислав Шешел, водач на сръбския ултранационализъм, на двубой в Белград с оръжие по негов избор. Политикът отхвърля поканата с мотив, че не би желал да го осъдят за убийството на кинотворец.
След излизането на „ Ъндърграунд ”, за който Кустурица получава втората си „ Златна палма ” в Кан, в Босна стартират да го назовават страшилище – този път локалните управляващи упрекват кино лентата в просръбски шовинизъм.Кустурица се самоопределя като рок музикант, който по неразбирателство снима филми в почивките сред подготовките.После настава рецесията, последвана от краткотрайното му оттегляне от режисурата и бягството в света на музиката с прочулата се към този момент група Ноу Смоукинг Оркестра – нова версия на Пушене Забранено, с която Кустурица обикаля Европа, и то тъкмо по време на най-голямата обществено-политическа рецесия в Сърбия през 1999–2000 година, довела до свалянето на Слободан Милошевич от власт. Кустурица мъчително изживява следващия трус в Сърбия, където стартира да се връща все по-често и даже се преориентира политически, заставайки зад Борис Тадич и неговата прозападна Демократическа партия.
Българските фенове на музикалния гений на Кустурица имаха опция да го приветстват онлайн, когато Ноу Смоукинг Оркестра стартира международното си турне от зала 1 на НДК в София на 7 февруари 2014 година През 2001 година Емир Кустурица снима документалния си филм „ Истории на супер 8 ”, който е неговата откровена изповед в обич към балканския пънк рок.
През 2004 година огромният занаятчия се завръща в игралното кино с „ Животът е знамение ”, който му донася премията за „ най-хубав балкански филм ” на София Филм Фест през 2005 година Последният филм на Кустурица към този момент е документалният „ Марадона ”, показан в Кан през 2008 г.От известно време постоянният брак на Кустурица е много поразклатен поради връзката му с литовската актриса Ингеборга Дапкунайте, която помним от кино лентата на Никита Михалков „ Изпепелени от слънцето ”. Но за брак сред нея и великия босненец към момента не се приказва, макар че двамата към този момент се превъплъщават на екрана като съпружеска двойка във кино лентата „ Шпионска спекулация от Студената война ”.
През последното десетилетие навлезлият в зрелост Кустурица взема и трагично духовно решение – отхвърля се от исляма и се покръства в православно християнство. Критикуван и отричан, възхваляван и обичан, Кустурица има своята незабравима страница в историята на международното кино и музика.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ