Путин: Москва не се притеснява от присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО
Присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО не тормози Москва. Това разгласи съветският президент Владимир Путин пред публицисти в Туркменистан, откакто Алиансът утвърди поръчките на двете северни европейски страни, които десетиления наред поддържаха политика на неутралитет. Но съветската война в Украйна промени това. А трудността - несъгласие на Турция над присъединението им, бе преодоляно по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид.
" Няма защо да се тормозим във връзка с участието на Финландия и Швеция в НАТО. Ако те желаят да се причислят, дано го създадат “, сподели Путин, представен от международните медии.
Руският държавен глава обаче предизвести за съразмерен отговор - при положение, че бъдат ситуирани бази на Алианса в двете страни.
„ Те обаче би трябвало ясно и отчетливо би трябвало да схванат, че преди не е имало закани за тях, а в този момент, при положение на разполагане на военни контингенти и инфраструктура там, ние ще би трябвало да отговорим по същия метод и да създадем същите закани за териториите, от които сме застрашени ", добави Владимир Путин.
" Всичко беше наред с нас (б.р. - с Финландия и Швеция), а в този момент ще има известно напрежение, това е явно ", добави съветският президент.
По-рано, след диалог по телефона с финландския му сътрудник – президента Саули Ниинистьо, от страна на Кремъл бе публикувана позиция:
" Владимир Путин акцентира, че отводът от обичайна политика на боен неутралитет би бил неверен, доколкото не съществуват никакви закани за сигурността на Финландия. Такава смяна на външнополитическия курс на страната може да се отрази отрицателно на руско-финландските връзки, които в продължение на дълги години се основаваха на дух на добросъседство и партньорско съдействие, с взаимоизгоден темперамент ".
Не един от представителите на Кремъл обаче реагираха яростно на предлагането на НАТО за участие на Финландия и Швеция, като го дефинираха за „ дестабилизиращо “ изпитание, което ще усили напрежението в района.
„ Осъждаме безотговорното държание на Северноатлантическия алианс, което унищожава европейската архитектура, или това, което е останало от нея. Имам огромно подозрение дали идният интервал ще бъде спокоен за нашите северноевропейски съседи “, сподели по-рано съветският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков.
Според него с тази стъпка Финландия и Швеция ще делегират част от външния си политически и защитителен суверенитет на Вашингтон, а присъединението им към НАТО е единствено „ прикритие “ за „ нападателните планове “ на военния съюз по отношение на Русия.
„ Всичко това несъмнено ще докара до смяна към по-лошо и несъмнено не по самодейност на Русия. За това може единствено да се съжалява “, твърди още Рябков.
Константин Косачев, сенатор на Руската федерация, също споделя мнението, че присъединението на двете европейски страни към НАТО „ сигурно ще значи утежняване на връзките сред тях и Русия “. Той отбелязва, че Финландия и Русия споделят дълга сухопътна граница, а що се отнася до Швеция – страната има общи ползи с Москва в регионите на Балтийско и Баренцово море.
През месец април, че в случай че Швеция и Финландия се причислят към НАТО, това ще постави завършек на „ безядрения статут “ на Балтийския район, а Русия ще би трябвало да ускори защитата си. С думите си заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев загатна, че страна му може да реалокира нуклеарни мощности в своите северозападни територии, в случай че двете скандинавски страни се причислят към Алианса.
„ До през днешния ден Русия не е предприемала такива ограничения и не възнамеряваше да го прави. Но в случай че ни е принудят, добре…имайте поради, че не ние сме предложили това. Не може повече да се приказва за безядрен статут на Балтийско море, салдото би трябвало да бъде възобновен “, сподели той.
Говорителят на съветското президентство Дмитрий Песков също възможното включване на Финландия към НАТО, часове откакто президентът и министър председателят на скандинавската страна единомислещо се оповестиха за неотложно присъединение към алианса.
Песков разгласи, че " следващото уголемение на НАТО не прави континента по-стабилен и безвреден ", само че " всички желаят да избегнат директен конфликт сред Русия и съюза ".
" НАТО се придвижва в наша посока. Затова, несъмнено, всичко ще бъде обект на специфичен разбор и разработване на нужните ограничения, с цел да се балансира обстановката и да се обезпечи нашата сигурност ", сподели още той, представен от " Коммерсант ".
На 15 май, че страната има намерение да кандидатства за участие в НАТО. Това ще проправи пътя към разширение на 30-членния западен боен алианс на фона на съветската война в Украйна. Новината беше обявена от президента Саули Ниинистьо.
Ден по-късно и.
В продължение на десетилетия след края на Втората международна война Финландия и Швеция поддържаха политика на неутралитет. Войната в Украйна, почнала на 24 февруари с съветска инвазия, бе повратната точка, след която политическият хайлайф в Хелзинки и Стокхолм реши да вземе незабавни ограничения за присъединение към НАТО.
По време на срещата на върха на НАТО в Мадрид тази седмица Турция се съгласи да поддържа присъединението на Финландия и Швеция към НАТО. Тристранен меморандум беше подписан от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, премиера на Швеция Магдалена Андерсон и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, заяви финландският президент Саули Нийнистьо. Столтенберг и Анкара потвърдиха съглашението.
" Няма защо да се тормозим във връзка с участието на Финландия и Швеция в НАТО. Ако те желаят да се причислят, дано го създадат “, сподели Путин, представен от международните медии.
Руският държавен глава обаче предизвести за съразмерен отговор - при положение, че бъдат ситуирани бази на Алианса в двете страни.
„ Те обаче би трябвало ясно и отчетливо би трябвало да схванат, че преди не е имало закани за тях, а в този момент, при положение на разполагане на военни контингенти и инфраструктура там, ние ще би трябвало да отговорим по същия метод и да създадем същите закани за териториите, от които сме застрашени ", добави Владимир Путин.
" Всичко беше наред с нас (б.р. - с Финландия и Швеция), а в този момент ще има известно напрежение, това е явно ", добави съветският президент.
По-рано, след диалог по телефона с финландския му сътрудник – президента Саули Ниинистьо, от страна на Кремъл бе публикувана позиция:
" Владимир Путин акцентира, че отводът от обичайна политика на боен неутралитет би бил неверен, доколкото не съществуват никакви закани за сигурността на Финландия. Такава смяна на външнополитическия курс на страната може да се отрази отрицателно на руско-финландските връзки, които в продължение на дълги години се основаваха на дух на добросъседство и партньорско съдействие, с взаимоизгоден темперамент ".
Не един от представителите на Кремъл обаче реагираха яростно на предлагането на НАТО за участие на Финландия и Швеция, като го дефинираха за „ дестабилизиращо “ изпитание, което ще усили напрежението в района.
„ Осъждаме безотговорното държание на Северноатлантическия алианс, което унищожава европейската архитектура, или това, което е останало от нея. Имам огромно подозрение дали идният интервал ще бъде спокоен за нашите северноевропейски съседи “, сподели по-рано съветският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков.
Според него с тази стъпка Финландия и Швеция ще делегират част от външния си политически и защитителен суверенитет на Вашингтон, а присъединението им към НАТО е единствено „ прикритие “ за „ нападателните планове “ на военния съюз по отношение на Русия.
„ Всичко това несъмнено ще докара до смяна към по-лошо и несъмнено не по самодейност на Русия. За това може единствено да се съжалява “, твърди още Рябков.
Константин Косачев, сенатор на Руската федерация, също споделя мнението, че присъединението на двете европейски страни към НАТО „ сигурно ще значи утежняване на връзките сред тях и Русия “. Той отбелязва, че Финландия и Русия споделят дълга сухопътна граница, а що се отнася до Швеция – страната има общи ползи с Москва в регионите на Балтийско и Баренцово море.
През месец април, че в случай че Швеция и Финландия се причислят към НАТО, това ще постави завършек на „ безядрения статут “ на Балтийския район, а Русия ще би трябвало да ускори защитата си. С думите си заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев загатна, че страна му може да реалокира нуклеарни мощности в своите северозападни територии, в случай че двете скандинавски страни се причислят към Алианса.
„ До през днешния ден Русия не е предприемала такива ограничения и не възнамеряваше да го прави. Но в случай че ни е принудят, добре…имайте поради, че не ние сме предложили това. Не може повече да се приказва за безядрен статут на Балтийско море, салдото би трябвало да бъде възобновен “, сподели той.
Говорителят на съветското президентство Дмитрий Песков също възможното включване на Финландия към НАТО, часове откакто президентът и министър председателят на скандинавската страна единомислещо се оповестиха за неотложно присъединение към алианса.
Песков разгласи, че " следващото уголемение на НАТО не прави континента по-стабилен и безвреден ", само че " всички желаят да избегнат директен конфликт сред Русия и съюза ".
" НАТО се придвижва в наша посока. Затова, несъмнено, всичко ще бъде обект на специфичен разбор и разработване на нужните ограничения, с цел да се балансира обстановката и да се обезпечи нашата сигурност ", сподели още той, представен от " Коммерсант ".
На 15 май, че страната има намерение да кандидатства за участие в НАТО. Това ще проправи пътя към разширение на 30-членния западен боен алианс на фона на съветската война в Украйна. Новината беше обявена от президента Саули Ниинистьо.
Ден по-късно и.
В продължение на десетилетия след края на Втората международна война Финландия и Швеция поддържаха политика на неутралитет. Войната в Украйна, почнала на 24 февруари с съветска инвазия, бе повратната точка, след която политическият хайлайф в Хелзинки и Стокхолм реши да вземе незабавни ограничения за присъединение към НАТО.
По време на срещата на върха на НАТО в Мадрид тази седмица Турция се съгласи да поддържа присъединението на Финландия и Швеция към НАТО. Тристранен меморандум беше подписан от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, премиера на Швеция Магдалена Андерсон и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, заяви финландският президент Саули Нийнистьо. Столтенберг и Анкара потвърдиха съглашението.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ