Оксфам: На всеки 2 секунди, някой напуска дома си заради климатичните промени
Природни бедствия вследствие на климатичните промени са принудили по 20 милиона души на година да изоставен домовете си през последното десетилетие. Това значи по един човек на всеки две секунди търси нов заслон, разкрива нов отчет на " Оксфам ", представен от CNN.
Статистиката прави измененията в климата най-големият фактор за вътрешно разселване за интервала. Вероятността хората да бъдат вътрешно разселени вследствие на наводнения, циклони и пожари е 7 пъти е по-възможна в сравнение с поради вулканични изригвания и трусове, и се случва 3 пъти по-често спрямо бягство поради спорове, означават от благотворителната организация.
Казусът е един от многото, които ще бъдат разисквани на 25-тата Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата, която стартира в Мадрид. На нея България е показана от премиера Бойко Борисов. Очаква се държавните ръководители да договарят по разпоредбите за новия пазарен механизъм по Парижкото съглашение, който планува непринудено понижаване на излъчванията, предопределени за разрастващите се страни. Позицията на България е, че Европейският съюз не може да се оправи независимо с казуса без дейното присъединяване на Китай, Индия и Съединени американски щати. Премиерът Борисов към този момент разгласи, че ще пази продължаването на работата на въглищните централи у нас.
От " Оксфам " приканват интернационалната общественост да направи повече за финансиране на стратегии в помощ на по-бедните страни, наранени от климатичните промени. Причината е, че те са изправени пред максимален риск, макар че отделят доста по-малко въглеродни излъчвания от по-богатите страни, сочи отчетът.
Четири пъти по-вероятно е страни с ниски приходи, такива като Индия, да бъдат наранени от разселване поради климатичните промени спрямо страни като Испания и Съединени американски щати. 80% от засегнатите живеят в Азия.
Малки островни страни, такива като Куба, Доминика и Тувалу, са изключително уязвими, което ги прави 7 от топ десетте страни с най-голям % на разселени поради естествени бедствия сред 2008 и 2018 година
Хората, живеещи на тези дребни островни страни, са 150 пъти по-вероятно да бъдат разселени вследствие на естествени бедствия спрямо живеещите в Европа, се показва в отчета на организацията, в който са оценени данни за разселените хора от 2008 до 2018 година
Не инцидентно и думата на 2019 година, съгласно Оксфордския речник, е изразът climate emergency, което на български език няма безусловно прецизен обзор, само че значи незабавно състояние с климата. В речника изразът е пояснен като " обстановка, изискваща незабавни дейности за прекъсване на климатичните промени и попречване на евентуално необратими вреди върху околната среда вследствие на това ". Този израз беше определен заради растящия интерес към тематиката в обществото и паниката на хората за климатичните проблеми през 2019 година.
Преди по-малко от месец, 11 000 учени се сплотиха, с цел да бъде чут техният зов: Светът е изправен пред " климатична рецесия ", а всички нас ни чакат " неподозирани премеждия (untold suffering) ", в случай че не се подхващат незабавно промени в световната политика и в метода ни на живот като общество. Те обявиха, че светът е изправен пред " изключително състояние " поради измененията в климата, за което приказва смяната на жизненоважни за човечеството параметри. Още за техния разбор можете да прочетете в ТАЗИ СТАТИЯ.
В тази връзка Европейският съюз(EС) си слага все по-амбициозни цели във връзка с енергийната политика. Колкото по-амбициозни стават те обаче, толкоз по-налудничаво звучат ограниченията за тяхното реализиране. През последните няколко години изключително настоящо е говоренето за постигането на „ въглеродна индиферентност “. Намаляването на въглеродните излъчвания стои в основата на всички стратегически документи, очертаващи дълготрайните хоризонти на развиване на европейската енергетика, написа в специфичен разбор за Actualno.com икономистът Борислав Боев. Прочетете разбора в ТУК.
Статистиката прави измененията в климата най-големият фактор за вътрешно разселване за интервала. Вероятността хората да бъдат вътрешно разселени вследствие на наводнения, циклони и пожари е 7 пъти е по-възможна в сравнение с поради вулканични изригвания и трусове, и се случва 3 пъти по-често спрямо бягство поради спорове, означават от благотворителната организация.
Казусът е един от многото, които ще бъдат разисквани на 25-тата Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата, която стартира в Мадрид. На нея България е показана от премиера Бойко Борисов. Очаква се държавните ръководители да договарят по разпоредбите за новия пазарен механизъм по Парижкото съглашение, който планува непринудено понижаване на излъчванията, предопределени за разрастващите се страни. Позицията на България е, че Европейският съюз не може да се оправи независимо с казуса без дейното присъединяване на Китай, Индия и Съединени американски щати. Премиерът Борисов към този момент разгласи, че ще пази продължаването на работата на въглищните централи у нас.
От " Оксфам " приканват интернационалната общественост да направи повече за финансиране на стратегии в помощ на по-бедните страни, наранени от климатичните промени. Причината е, че те са изправени пред максимален риск, макар че отделят доста по-малко въглеродни излъчвания от по-богатите страни, сочи отчетът.
Четири пъти по-вероятно е страни с ниски приходи, такива като Индия, да бъдат наранени от разселване поради климатичните промени спрямо страни като Испания и Съединени американски щати. 80% от засегнатите живеят в Азия.
Малки островни страни, такива като Куба, Доминика и Тувалу, са изключително уязвими, което ги прави 7 от топ десетте страни с най-голям % на разселени поради естествени бедствия сред 2008 и 2018 година
Хората, живеещи на тези дребни островни страни, са 150 пъти по-вероятно да бъдат разселени вследствие на естествени бедствия спрямо живеещите в Европа, се показва в отчета на организацията, в който са оценени данни за разселените хора от 2008 до 2018 година
Не инцидентно и думата на 2019 година, съгласно Оксфордския речник, е изразът climate emergency, което на български език няма безусловно прецизен обзор, само че значи незабавно състояние с климата. В речника изразът е пояснен като " обстановка, изискваща незабавни дейности за прекъсване на климатичните промени и попречване на евентуално необратими вреди върху околната среда вследствие на това ". Този израз беше определен заради растящия интерес към тематиката в обществото и паниката на хората за климатичните проблеми през 2019 година.
Преди по-малко от месец, 11 000 учени се сплотиха, с цел да бъде чут техният зов: Светът е изправен пред " климатична рецесия ", а всички нас ни чакат " неподозирани премеждия (untold suffering) ", в случай че не се подхващат незабавно промени в световната политика и в метода ни на живот като общество. Те обявиха, че светът е изправен пред " изключително състояние " поради измененията в климата, за което приказва смяната на жизненоважни за човечеството параметри. Още за техния разбор можете да прочетете в ТАЗИ СТАТИЯ.
В тази връзка Европейският съюз(EС) си слага все по-амбициозни цели във връзка с енергийната политика. Колкото по-амбициозни стават те обаче, толкоз по-налудничаво звучат ограниченията за тяхното реализиране. През последните няколко години изключително настоящо е говоренето за постигането на „ въглеродна индиферентност “. Намаляването на въглеродните излъчвания стои в основата на всички стратегически документи, очертаващи дълготрайните хоризонти на развиване на европейската енергетика, написа в специфичен разбор за Actualno.com икономистът Борислав Боев. Прочетете разбора в ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ