Над 70% от болниците в България изпитват недостиг на лекари и сестри
Принудително преструктуриране и самозатваряне на част от лечебните заведения в идващите 5-10 години предвижда изледване.
Анкетата „ Индекс на лечебните заведения “ демонстрира острия кадрови недостиг, който изпитват лечебните заведения в страната. Над 73% от лечебните заведения са декларирали, че имат дефицит на лекари, а към 90 на 100 - на медицински сестри. Това води до прегаряне на личния състав и утежнява качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни ограничения съгласно множеството мениджъри ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в идващите пет години. Това са главните заключения от анкетата на „ Индекс на лечебните заведения “ за кадровия недостиг в опазването на здравето. Тя бе извършена през януари и февруари тази година измежду 69 лечебни заведения от цялата страна.
От тях 11.8% са профилирани, 88.2 на 100 са многопрофилни, държавна благосъстоятелност са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със академични статут са 23.5% от всички взели участие. С над 500 кревати са 17% от лечебните заведения, към 30% са с сред 250 и 500 кревати, а с до 250 кревати разполагат 53% от участниците в проучването.
Най-често – в 81% от случаите, неналичието на експерти води до прегаряне на личния състав, считат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения показват, че мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа, а близо 45% от интервюираните показват като разследване закъсняла или неточна диагностика и понижаване качеството на лекуване. Едва за 4% от интервюираните дефицитът на лекари не води до последици.
Близо 42% от интервюираните лечебни заведения декларират, че е налице и текучество измежду медицинските експерти в тях . Сред главните аргументи за това са постигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), откриване на нови структури (11%).
Още по-голям е казусът с недостига на медицински сестри. Недостиг на този тип фрагменти декларират близо 90% от интервюираните лечебни заведения. Като специалностите с изострен дефицит са посочени Анестезиология и интензивно лекуване, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни заболявания, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от интервюираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на различен контракт.
Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо въздействие върху качеството на лекуване , излиза наяве от отговорите на интервюираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите показват, че дефицитът води до неналичието на съответни грижи за пациентите, а 60%, че неналичието на тези фрагменти води до увеличение на опцията от неточност при болничния престой на пациентите и понижаване на качеството на лекуване. Прегарянето на личния състав също е измежду главните последствия от дефицита на медицински сестри (82,3%), съгласно 8% от лечебните заведения няма последици за работния развой.
Основната мярка за справяне с кадровия недостиг съгласно мениджърите е по-доброто възнаграждение на експертите. Според 71% от интервюираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, съгласно 59% на младите лекари до 35 години, а съгласно 51% - на лекарите в дефицитните специалности.
Aнкетираните мениджъри са единомислещи, че са нужни и промени в болничната система. 68% считат, че би трябвало да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база авансово изчислени и обществено оповестени от Министерство на здравеопазването потребности, а 49%, че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в районите, където няма нужда от тях или нужните фрагменти за работата им. Според 43% е допустимо да се вкара и нов принцип за подписване на контракт с НЗОК - на база потребностите от здравна помощ във всеки район и комплексността на предлаганите услуги.
Като друга съществена опция за справяне с казуса съгласно 72% от мениджърите е производството на повече фрагменти от МУ в страната . Също по този начин основаване на по-добри условия за кариерно развиване (30,8%), и възстановяване на изискванията за специализация (33,8%).
Анкетата „ Индекс на лечебните заведения “ демонстрира острия кадрови недостиг, който изпитват лечебните заведения в страната. Над 73% от лечебните заведения са декларирали, че имат дефицит на лекари, а към 90 на 100 - на медицински сестри. Това води до прегаряне на личния състав и утежнява качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни ограничения съгласно множеството мениджъри ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в идващите пет години. Това са главните заключения от анкетата на „ Индекс на лечебните заведения “ за кадровия недостиг в опазването на здравето. Тя бе извършена през януари и февруари тази година измежду 69 лечебни заведения от цялата страна.
От тях 11.8% са профилирани, 88.2 на 100 са многопрофилни, държавна благосъстоятелност са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със академични статут са 23.5% от всички взели участие. С над 500 кревати са 17% от лечебните заведения, към 30% са с сред 250 и 500 кревати, а с до 250 кревати разполагат 53% от участниците в проучването.
Най-често – в 81% от случаите, неналичието на експерти води до прегаряне на личния състав, считат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения показват, че мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа, а близо 45% от интервюираните показват като разследване закъсняла или неточна диагностика и понижаване качеството на лекуване. Едва за 4% от интервюираните дефицитът на лекари не води до последици.
Близо 42% от интервюираните лечебни заведения декларират, че е налице и текучество измежду медицинските експерти в тях . Сред главните аргументи за това са постигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), откриване на нови структури (11%).
Още по-голям е казусът с недостига на медицински сестри. Недостиг на този тип фрагменти декларират близо 90% от интервюираните лечебни заведения. Като специалностите с изострен дефицит са посочени Анестезиология и интензивно лекуване, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни заболявания, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от интервюираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на различен контракт.
Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо въздействие върху качеството на лекуване , излиза наяве от отговорите на интервюираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите показват, че дефицитът води до неналичието на съответни грижи за пациентите, а 60%, че неналичието на тези фрагменти води до увеличение на опцията от неточност при болничния престой на пациентите и понижаване на качеството на лекуване. Прегарянето на личния състав също е измежду главните последствия от дефицита на медицински сестри (82,3%), съгласно 8% от лечебните заведения няма последици за работния развой.
Основната мярка за справяне с кадровия недостиг съгласно мениджърите е по-доброто възнаграждение на експертите. Според 71% от интервюираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, съгласно 59% на младите лекари до 35 години, а съгласно 51% - на лекарите в дефицитните специалности.
Aнкетираните мениджъри са единомислещи, че са нужни и промени в болничната система. 68% считат, че би трябвало да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база авансово изчислени и обществено оповестени от Министерство на здравеопазването потребности, а 49%, че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в районите, където няма нужда от тях или нужните фрагменти за работата им. Според 43% е допустимо да се вкара и нов принцип за подписване на контракт с НЗОК - на база потребностите от здравна помощ във всеки район и комплексността на предлаганите услуги.
Като друга съществена опция за справяне с казуса съгласно 72% от мениджърите е производството на повече фрагменти от МУ в страната . Също по този начин основаване на по-добри условия за кариерно развиване (30,8%), и възстановяване на изискванията за специализация (33,8%).
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ