Пламен Неделчев: Сегашната система за такса смет е „лиценз з...
Принципът „ замърсителят заплаща “ ще реши тежки проблеми, свързани с екологията и ръководството на отпадъците в страната, счита Пламен Неделчев, някогашен специалист в Министерството на финансите. Той е взел участие в писането на първите сходни тактики за смяна на методиката при образуване на такса боклук още през 2014 година.
По думите на специалиста, още при влизането на страната ни в Европейски Съюз за пръв път стартира да се приказва за изцяло преосмисляне на това по какъв начин страната таксува бизнеса и жителите за боклука, който генерират. Неделчев обаче е безапелационен, че през годините нито един кабинет не е имал воля това да се случи поради политическите негативи, които сходно решение би донесло.
" Моделът " замърсителят заплаща " не се вкарва, тъй като неизбежно е обвързван с повишаване на цената. Промяната непрекъснато се отсрочва и от общините, и от страната. Но
" замърсителят заплаща " е най-ефикасният и най-справедлив модел при установяване на такса битови боклуци
за популацията и бизнеса. В сегашния миг е невероятно до се случи поради неналичието на единна методика за установяване на таксата съгласно количеството генериран боклук, безапелационен е някогашният специалист в МФ.
Неделчев счита, че сегашната система, по която се пресмята такса боклук, може да се преглежда като „ лиценз за замърсяване “, защото закрепената ставка както за бизнеса, по този начин и за жителите, на процедура, значи, че всички заплащат поравно. " Липсват действителни тласъци, които да накарат компаниите и семействата да извърнат по-сериозно внимание на това по какъв начин събират отпадъците си. "
" Съгласно настоящия Закон за локалните налози и такси (ЗМДТ) определянето на Такса битови боклуци (ТБО) става на база данъчна оценка на парцела или балансова стойност на активите. По този метод
Твърди битови отпадъци се трансформира в самобитен втори заможен налог,
което по никакъв метод не отразява действителните боклуци, генерирани от семейството. В резултат на това високотехнологични предприятия със скъпо съоръжение биват наказвани да заплащат в пъти по-голяма Твърди битови отпадъци заради по-високата балансова стойност на активите им. "
Освен това общинските администрации дефинират разнообразни основи и размери на Твърди битови отпадъци за другите типове консуматори. Т.е. съществува пряка дискриминация по веществен симптом - съгласно типа и размера на парцела. Една и съща услуга се дава при разнообразни условия, съгласно типа на ползвателя (граждани и фирми). В случая не се прави разлика сред “битови ” (от човешката дейност) и “промишлени ” (от индустриалната дейност) боклуци, което съгласно Пламен Неделчев е голям проблем.
Експертът счита, че у нас системата " замърсителят заплаща " за семействата може да бъде въведена най-лесно посредством
косвено премерване на количеството посредством специфични торби,
които си закупуват надлежно семействата от комерсиалната мрежа. Тази концепция обаче има и съществени дефекти, счита Неделчев, най-много тъй като при нея контролът би трябвало да е непрекъснат, а осъществяваната работа от компаниите или общинските чиновници, които се занимават със сметоизвозването, ще се усили, което неизбежно ще усили и цената на тази услуга.
Има и различен вид, който всеобщо се употребява в Европа - таксата да се изчислява въз основата на етажна благосъстоятелност. Използването на практиката с чистотата на транспортиране и броя на контейнерите е по-скоро допустима в здания, които имат независима инфраструктура, безапелационен е специалистът и добавя, че и този вид мъчно ще се осъществя в България.
" Според данните на Министерство на околната среда и водите сега
в огромните общини под 25 на 100 от отпадъците се генерират от бизнеса,
само че той внася към 70% от общите приходи от такса боклук. С измененията тежестта върху бизнеса ще бъде понижена, което неизбежно ще докара до прехвърлянето ѝ върху жителите ".
Друг огромен проблем пред въвеждането на методиката " замърсителят заплаща " у нас може да се окаже неналичието на съпътстващи стратегии. Според Неделчев, с цел да проработи новата система за такса битови боклуци дейно, преди този момент жителите би трябвало да имат достъп до необятен набор от средства за преработване. Според специалиста това е единственият метод да бъде понижена новата финансова тежест, която измененията ще донесат на семействата.
В умозаключение, Пламен Неделчев е безапелационен, че страната ни е изгубила доста време, в което централната и локалната власт на процедура са бойкотирали концепцията. Експерта счита, че доста мъчно България ще може да мине на правилото " замърсителят заплаща ", тъй като опитът на други страни демонстрира, че с цел да проработи изцяло тази система за таксуване на отпадъците, са нужни най-малко 5 години.
Европа упорства: До 2035-а най-вече 10% от боклука да отива на сметищата
12 страни в Европейски Съюз към този момент вкараха депозитната система, при която плащаме наем за всяка опаковка в магазина и ни връщат парите, в случай че я предадем назад
Системата, известна като " замърсителят заплаща ", би трябвало да бъде употребена от всички страни - членки на Европейски Съюз, до края на 2025 година. Това реши Европейската комисия през юни. Това значи, че страната ни има тъкмо 3 години, с цел да извърши всички нови разпореждания.
Въпреки че новата система ще се ползва от локалните администрации и общините, за прекосяването към модела " замърсителят заплаща " е необходимо разработването на единна национална методика, каквато у нас към момента няма. Това ще бъде финансирано по идната оперативна стратегия " Околна среда " 2021-2027 година. Целта на Европейски Съюз е до 2035 година едвам 10% от битовите боклуци да се депонират (докато сега този % е малко над 60 на сто), а останалите да се рециклират или преработват.
Предварителните планове, формирани от екипа на последния отраслов министър по екологията от постоянно държавно управление - Борислав Сандов, демонстрират, че създаването на сходна методика ще коства към 10 млн. лв.. Общините пък ще разполагат с допълнителни средства, с които да закупят нужната техника, да вкарат съответните съоръжения и съдове за събиране, както и везни за премерване на отпадъка. За всички действия в бранша по новата стратегия ще бъдат заделени над 500 млн. лв..
С измененията в закона на Европейски Съюз за ръководство на отпадъците от юни е записано, че до 2025 година ще би трябвало да се рециклира минимум 55% от тежестта на битовите боклуци. Тази цел ще се усили на 60% до 2030 г. и 65% до 2035 година. В период до 1 януари 2025 г. всички страни членки би трябвало да осигурят разделно събиране на текстил и рискови боклуци, генерирани от семействата, а до края на 2023 година биологичните боклуци би трябвало се събират настрана или да се рециклират при източника (например посредством компостиране).
Другите значими ограничения, с които се цели да се доближат заложените параметри, са по-ефективно разделно събиране на отпадъците от вкъщи и въвеждането на депозитна система в България. В Европа депозитна система досега са въвели 12 страни, а още 13 са взели решение да го създадат.
При депозитната система купувачът заплаща депозит - сума, която получава назад при връщане на опаковката в магазина. Така потребителите купуват единствено напитката, а нейната пластмасова, железна или стъклена опаковка вземат краткотрайно назаем. Към момента обаче в страната липсва национална тактика за сходна система, като само единични частни компании са въвели сходни машини за приемане на остаряла пластмаса.
По думите на специалиста, още при влизането на страната ни в Европейски Съюз за пръв път стартира да се приказва за изцяло преосмисляне на това по какъв начин страната таксува бизнеса и жителите за боклука, който генерират. Неделчев обаче е безапелационен, че през годините нито един кабинет не е имал воля това да се случи поради политическите негативи, които сходно решение би донесло.
" Моделът " замърсителят заплаща " не се вкарва, тъй като неизбежно е обвързван с повишаване на цената. Промяната непрекъснато се отсрочва и от общините, и от страната. Но
" замърсителят заплаща " е най-ефикасният и най-справедлив модел при установяване на такса битови боклуци
за популацията и бизнеса. В сегашния миг е невероятно до се случи поради неналичието на единна методика за установяване на таксата съгласно количеството генериран боклук, безапелационен е някогашният специалист в МФ.
Неделчев счита, че сегашната система, по която се пресмята такса боклук, може да се преглежда като „ лиценз за замърсяване “, защото закрепената ставка както за бизнеса, по този начин и за жителите, на процедура, значи, че всички заплащат поравно. " Липсват действителни тласъци, които да накарат компаниите и семействата да извърнат по-сериозно внимание на това по какъв начин събират отпадъците си. "
" Съгласно настоящия Закон за локалните налози и такси (ЗМДТ) определянето на Такса битови боклуци (ТБО) става на база данъчна оценка на парцела или балансова стойност на активите. По този метод
Твърди битови отпадъци се трансформира в самобитен втори заможен налог,
което по никакъв метод не отразява действителните боклуци, генерирани от семейството. В резултат на това високотехнологични предприятия със скъпо съоръжение биват наказвани да заплащат в пъти по-голяма Твърди битови отпадъци заради по-високата балансова стойност на активите им. "
Освен това общинските администрации дефинират разнообразни основи и размери на Твърди битови отпадъци за другите типове консуматори. Т.е. съществува пряка дискриминация по веществен симптом - съгласно типа и размера на парцела. Една и съща услуга се дава при разнообразни условия, съгласно типа на ползвателя (граждани и фирми). В случая не се прави разлика сред “битови ” (от човешката дейност) и “промишлени ” (от индустриалната дейност) боклуци, което съгласно Пламен Неделчев е голям проблем.
Експертът счита, че у нас системата " замърсителят заплаща " за семействата може да бъде въведена най-лесно посредством
косвено премерване на количеството посредством специфични торби,
които си закупуват надлежно семействата от комерсиалната мрежа. Тази концепция обаче има и съществени дефекти, счита Неделчев, най-много тъй като при нея контролът би трябвало да е непрекъснат, а осъществяваната работа от компаниите или общинските чиновници, които се занимават със сметоизвозването, ще се усили, което неизбежно ще усили и цената на тази услуга.
Има и различен вид, който всеобщо се употребява в Европа - таксата да се изчислява въз основата на етажна благосъстоятелност. Използването на практиката с чистотата на транспортиране и броя на контейнерите е по-скоро допустима в здания, които имат независима инфраструктура, безапелационен е специалистът и добавя, че и този вид мъчно ще се осъществя в България.
" Според данните на Министерство на околната среда и водите сега
в огромните общини под 25 на 100 от отпадъците се генерират от бизнеса,
само че той внася към 70% от общите приходи от такса боклук. С измененията тежестта върху бизнеса ще бъде понижена, което неизбежно ще докара до прехвърлянето ѝ върху жителите ".
Друг огромен проблем пред въвеждането на методиката " замърсителят заплаща " у нас може да се окаже неналичието на съпътстващи стратегии. Според Неделчев, с цел да проработи новата система за такса битови боклуци дейно, преди този момент жителите би трябвало да имат достъп до необятен набор от средства за преработване. Според специалиста това е единственият метод да бъде понижена новата финансова тежест, която измененията ще донесат на семействата.
В умозаключение, Пламен Неделчев е безапелационен, че страната ни е изгубила доста време, в което централната и локалната власт на процедура са бойкотирали концепцията. Експерта счита, че доста мъчно България ще може да мине на правилото " замърсителят заплаща ", тъй като опитът на други страни демонстрира, че с цел да проработи изцяло тази система за таксуване на отпадъците, са нужни най-малко 5 години.
Европа упорства: До 2035-а най-вече 10% от боклука да отива на сметищата
12 страни в Европейски Съюз към този момент вкараха депозитната система, при която плащаме наем за всяка опаковка в магазина и ни връщат парите, в случай че я предадем назад
Системата, известна като " замърсителят заплаща ", би трябвало да бъде употребена от всички страни - членки на Европейски Съюз, до края на 2025 година. Това реши Европейската комисия през юни. Това значи, че страната ни има тъкмо 3 години, с цел да извърши всички нови разпореждания.
Въпреки че новата система ще се ползва от локалните администрации и общините, за прекосяването към модела " замърсителят заплаща " е необходимо разработването на единна национална методика, каквато у нас към момента няма. Това ще бъде финансирано по идната оперативна стратегия " Околна среда " 2021-2027 година. Целта на Европейски Съюз е до 2035 година едвам 10% от битовите боклуци да се депонират (докато сега този % е малко над 60 на сто), а останалите да се рециклират или преработват.
Предварителните планове, формирани от екипа на последния отраслов министър по екологията от постоянно държавно управление - Борислав Сандов, демонстрират, че създаването на сходна методика ще коства към 10 млн. лв.. Общините пък ще разполагат с допълнителни средства, с които да закупят нужната техника, да вкарат съответните съоръжения и съдове за събиране, както и везни за премерване на отпадъка. За всички действия в бранша по новата стратегия ще бъдат заделени над 500 млн. лв..
С измененията в закона на Европейски Съюз за ръководство на отпадъците от юни е записано, че до 2025 година ще би трябвало да се рециклира минимум 55% от тежестта на битовите боклуци. Тази цел ще се усили на 60% до 2030 г. и 65% до 2035 година. В период до 1 януари 2025 г. всички страни членки би трябвало да осигурят разделно събиране на текстил и рискови боклуци, генерирани от семействата, а до края на 2023 година биологичните боклуци би трябвало се събират настрана или да се рециклират при източника (например посредством компостиране).
Другите значими ограничения, с които се цели да се доближат заложените параметри, са по-ефективно разделно събиране на отпадъците от вкъщи и въвеждането на депозитна система в България. В Европа депозитна система досега са въвели 12 страни, а още 13 са взели решение да го създадат.
При депозитната система купувачът заплаща депозит - сума, която получава назад при връщане на опаковката в магазина. Така потребителите купуват единствено напитката, а нейната пластмасова, железна или стъклена опаковка вземат краткотрайно назаем. Към момента обаче в страната липсва национална тактика за сходна система, като само единични частни компании са въвели сходни машини за приемане на остаряла пластмаса.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ