Синхроничност – нищо в живота не е случайно
Принципът на синхроничността като събитие за първи път е систематизиран от психолога Карл Юнг. Той твърдо отхвърля случайностите и счита, че всички събития са свързани по един или различен метод.
Синхроничността е феномен, съгласно който нито едно съвпадане в живота не е случайност. Всички случайности са резултат от тъкмо избрана причинност и демонстрират свързаността на протичащите се събития с личността на всеки един човек
Според Юнг съществуват три типа събития, които са свързани с явлението синхроничност. Това са:
– Събития, които хората виждат в съня си;
– Събития, които занапред следва да се случат;
– Събитията, които демонстрират взаимовръзката сред мислите на хората и заобикалящия ги свят.
Един доста елементарен образец за правилото на синхроничността е обвързван с мислите. Когато си мислите за някого и в идващия миг той ви се обади или го срещнете. Това не е случайност, а синхроничност.
Основната концепция, залегнала в правилото на синхроничността е, че самите ние, волно или несъзнателно направляваме събитията в живота си.
Затова няма по какъв начин да не отбележим тук връзката сред синхроничността и силата на положително или надлежно – отрицателното мислене. Много са теориите за синхроничността.
Според някои от тях несъмнено събитие се случва в живота ни, тъй като самите ние мислим доста за него. Когато насочим своите мисли към някоя концепция, ние спомагаме това тя да бъде осъществена.
Хората, които имат вяра в синхроничността, считат, че това важи както за позитивните, по този начин и за неприятните събития в живота ни.
Няма изцяло разумно пояснение за синхроничността. Явлението към момента не е научно потвърдено. Все отново квантовата физика намира ненапълно синхроничността за допустима.
Според нея всичко към нас е обвързвано на равнище атоми. От това следва, че смяната на едно място може да докара до смяна на друго място.
Всяко деяние, което подхващаме основава пулсации във Вселената. Няма такова нещо като случайност или съвпадане. Синхроничността извира от дълбокия източник на сътворението. Синхроничността е законът за единството. Ние всички сме свързани посредством нашето подсъзнание.
Забелязали ли сте, че нормално, когато сте подготвени да получите нещо, го получавате? Всичко се случва в точния миг и по съвършения метод – това е синхроничност. Намирате се на точното време, в точното място – това е не шанс или късмет, просто сте в съвършена естетика с всичко към себе си. И когато осъзнаем, че това може да се случва постоянно и когато и да е, ще спрем да бързаме и да се противим, а ще се доверим на синхроничноста.
Синхорничността е да разчитаме известията на Вселената. Когато вибрацията съответствува с това което търсите, нещата неизбежно се случват. Когато вибрациите и честотите на желанията ви подхождат с вашите, желанията се извършват.
Синхорничността е огледало и в каквото вярвате, ще се върне при вас. Ако живеете съгласно закона за синхроничността, вие сте свързани с Вселената и задействате силата на синхроничността – вие сте в естетика с това, което търсите.
Интуицията е вътрешна синхроничност. Появява се внезапно и постоянно е вярна, за това постоянно би трябвало да й се доверяваме. Чрез интуицията Вселената ни изпраща послания.
Най-доброто, което може да създадем, с цел да следваме правилото на синхроничността, е да мислим положително и същински да имаме вяра, че всяко едно събитие /било то и лошо/ е значим житейски урок, от който сме имали потребност.
