Варна е градът, в който кралското семейство е оставило най-много следи
Принц Чарлс, към този момент крал Чарлс III, е гостувал в България два пъти – през 1998 година, когато е имал срещи в София и в Пловдив, и през 2003 година, по покана на тогавашния президент Георги Първанов. При визитата си през 2003 година принцът на Уелс се включи в гала по отличаване на компании със документи от Българския конгрес на бизнес водачите, основан от Чарлс при предходното му посещаване. Принцът тогава посети и Варна. Ето какво споделя за това посещаване проф. Стилиян Йотов.
Убеден съм, че от през вчерашния ден, 08.09.2022 година множеството от лицата на тази фотография от 14.03.2003 година към този момент се хвалят, че са имали рядкото благополучие и високата чест да се допрян до Н.В. Чарлз III.
Не съм уверен обаче, че си спомнят мотива за визитата на тогавашния Уелски принц във Варна. Но пък Варна е може би обитаемото място в България, където кралското семейство е оставило най-вече следи. И в никакъв случай не съм можел да си обясня за какво това не е добре стопанисван символен капитал. При това освен поради любознанието на всеобщото схващане, захранващо с мотивационна сила културната промишленост с всекидневните й фотоси, репортажи, мнения, книги, филми – игрални и документални, сериали, отдадени на „ короната “. Семейството на Чарлз III e в директна роднинска връзка с семействата, управлявали Третото българско царство, без значение от политическото опълчване на двете страни в международните войни, а и в студената. Купища наши съграждани са или жители на Н.В., или най-малко избират да работят, или да учат на Острова. Но всичко това бледнее пред филантропичните задачи, на които са се посветили децата, внуците и снахите на Елизабет II.
Чарлз III посети освен България и Варна, само че и дома за безпризорни деца „ Гаврош “.
Днес мястото от това удивително събитие наподобява по този начин:
Дом „ Гаврош “ не съществува, без значение, че братчетата на Гаврош не са се свършили. Имотът е приватизиран, а предназначението му – заменено. Живущите наоколо тръпнат в очакване на постройка, в пъти по-висока от заварените. Не им е останало нищо друго, с изключение на да си припяват песента на протеста от „ Клетниците “, с която и жителите на Истанбул въстанаха против застрояването на парка Гези.
Няма я и паметната плоча. И никой орган на локалната власт не планува нейното бъдеще. При това посред терен, кондензиран с мемориали. Всеки, който реши да отдаде респект пред огъня на Портала на някогашния Осми крайморски полк, ситуиран през днешния ден върху разграничителната полоса на едноименния бул., може да открие върху фасадата на някогашната казармена постройка няколко плочи. По директна линия от Портала, единствено след 200 метра, тъне в давност сграда, служила в миналото за полкови щаб, след това за детски дом и детска градина, най-после – за леговище за сираци. Насред руини от площадка за игри.
Макар и прочут, полкът е някогашен, героите и жертвите му – герои и жертви в някогашни войни. Само че войните напълно не са някогашни. И даже героите ни в днешните времена да са малко, жертвите им са измежду нас. Сираците от войните не ще се свършат. Може би по тази причина 6 януари е разгласен за Световен ден на сираците от войните.
Чарлз III остави знак. Отава да бъде вярно прочетен. Все отново не е розетски камък, само че нека най-малко да е съхранен…
Убеден съм, че от през вчерашния ден, 08.09.2022 година множеството от лицата на тази фотография от 14.03.2003 година към този момент се хвалят, че са имали рядкото благополучие и високата чест да се допрян до Н.В. Чарлз III.
Не съм уверен обаче, че си спомнят мотива за визитата на тогавашния Уелски принц във Варна. Но пък Варна е може би обитаемото място в България, където кралското семейство е оставило най-вече следи. И в никакъв случай не съм можел да си обясня за какво това не е добре стопанисван символен капитал. При това освен поради любознанието на всеобщото схващане, захранващо с мотивационна сила културната промишленост с всекидневните й фотоси, репортажи, мнения, книги, филми – игрални и документални, сериали, отдадени на „ короната “. Семейството на Чарлз III e в директна роднинска връзка с семействата, управлявали Третото българско царство, без значение от политическото опълчване на двете страни в международните войни, а и в студената. Купища наши съграждани са или жители на Н.В., или най-малко избират да работят, или да учат на Острова. Но всичко това бледнее пред филантропичните задачи, на които са се посветили децата, внуците и снахите на Елизабет II.
Чарлз III посети освен България и Варна, само че и дома за безпризорни деца „ Гаврош “.
Днес мястото от това удивително събитие наподобява по този начин:
Дом „ Гаврош “ не съществува, без значение, че братчетата на Гаврош не са се свършили. Имотът е приватизиран, а предназначението му – заменено. Живущите наоколо тръпнат в очакване на постройка, в пъти по-висока от заварените. Не им е останало нищо друго, с изключение на да си припяват песента на протеста от „ Клетниците “, с която и жителите на Истанбул въстанаха против застрояването на парка Гези.
Няма я и паметната плоча. И никой орган на локалната власт не планува нейното бъдеще. При това посред терен, кондензиран с мемориали. Всеки, който реши да отдаде респект пред огъня на Портала на някогашния Осми крайморски полк, ситуиран през днешния ден върху разграничителната полоса на едноименния бул., може да открие върху фасадата на някогашната казармена постройка няколко плочи. По директна линия от Портала, единствено след 200 метра, тъне в давност сграда, служила в миналото за полкови щаб, след това за детски дом и детска градина, най-после – за леговище за сираци. Насред руини от площадка за игри.
Макар и прочут, полкът е някогашен, героите и жертвите му – герои и жертви в някогашни войни. Само че войните напълно не са някогашни. И даже героите ни в днешните времена да са малко, жертвите им са измежду нас. Сираците от войните не ще се свършат. Може би по тази причина 6 януари е разгласен за Световен ден на сираците от войните.
Чарлз III остави знак. Отава да бъде вярно прочетен. Все отново не е розетски камък, само че нека най-малко да е съхранен…
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ