На фронтовата линия - след Авдеевка на къде?
Приключва ли съветската зимна атака?
И не щеш ли най-сетне пристигна Баба Марта и пролетта стартира да встъпва в правата си. За всички нас тя носи нови очаквания, а за воюващите в Украйна – доста нови проблеми, най-много от логистично естество. Със стоплянето на времето ще се усили калта, на практика на всички места ще е мокро, влажно и труднопроходимо. Ще спре ли това военните дейности? Едва ли. Просто обречените да се борят на живот и гибел ще имат още един мотив за неодобрение.
Главният въпрос, който ме вълнува тези дни обаче е различен – вижда ли се краят на така наречен съветска зимна атака? Труден въпрос без еднопосочен отговор. Засега. През последните две дни обаче има съществени индикации, или най-малко аз виждам такива, че следващият опит на Путин да „ освободи “ Донбас върви към своя законосъобразен край. Ще ги споделя с вас по-долу и ще се опитам да ви убедя в моята позиция. Убеден съм, че най-малко някои от вас фактически имат потребност от нея. Все отново отвред ви затрупват с всевъзможни прозрения, прогнози, късчета информация, какво споделил този или оня, и какво написала следващата „ авторитетна “ западна медия. Май единствено едно нещо остава обгърнато в мъгла.
Накъде се движи фронтовата линия?
От много време насам руснаците нападат на пет съществени посоки, а също така безрезултатно се пробват да натикат в реката бранителите на украинските плацдарми на южния бряг на Днепър, срещуположно на Херсон.
Петте посоки са: (1) Авдеевка, (2) Маринка, (3) Работино, (4) Кремина, (5) Бахмут.
Ще се опитам оптимално малко и ясно да ви опиша какво тъкмо се случва на тези пет сектора, с цел да имате визия по какъв начин се развиват събитията и вероятно да си извършите сами някои заключения на база на наличните обстоятелства.
1. Авдеевка. Това несъмнено бе основното стълкновение през тази зима. От началото на съветското нахлуване (10 октомври 2023 г.) доникъде на тази седмица руснаците са напреднали общо 13.2 км, като това включва както самата Авдеевка, по този начин и близките села Северне, Ласточкине, Орливка и Степове плюс коксохимическият комбинат.
2. Маринка. Подобно на Авдеевка, Маринка е още едно от местата в Донбас където сражения се водят съвсем 10 години, т.е. почти от 2014 година насам. По време на боевете през първите 18 месеца на война руснаците съумяха да окупират по-голяма част от градчето, в миналото населявано от към 9 хиляди души или по-точно руините му. През декември 2023 година агресорите започнаха финално нахлуване за изтласкване на украинците от северозападаните му околности. То приключи с триумф някъде към Коледа, вследствие на което войските на Путин се придвижиха на към 3 км. През февруари руснаците започнаха нови настъпления в раздалечаващи се направления, като се придвижиха 3.7 км на югозапад, овладявайки село Победа и 2 км на север.
3. Работино. Това е регионът в Запорожието, на север от Азовско Море, където ЗСУ (украинските въоръжени сили) организираха своето прословуто контранастъпление през лятото и есента на 2023 година За разлика от другите сектори, там украинците владееха самодейността съвсем до Нова Година, което докара до продупчване на кулоар с широчина 12 км и дълбочина 9 км в многослойната и мощно укрепена съветска защита. Междувременно руснаците струпаха там обилни сили (горе долу колкото при Авдеевка) и през последните два месеца непрестанно нападат. Единственото което са постигнали досега е прогрес от към 2 км в югоизточната част на украинския „ кулоар “.
4. Кремина. Кремина е незначителен град в Луганска област с довоенно население от към 18 хиляди души, до който ЗСУ съвсем доближиха по време на огромното им контранастъпление в региона на Харков през есента на 2022 година, само че по този начин и не съумяха да освободят. От тогава насам на запад от него се водят тежки позиционни сражения с изменчив триумф. Кремина е от основно значение за съветското наличие в региона, тъй като е хем железопътен и шосеен възел , което го прави значим детайл от съветската логистика, хем е обграден от гори, което пък автоматизирано го трансформира в важен опорен пункт комфортен за защита. Към 10 октомври 2023 година фронтовата линия се намираше почти на към 15 км от града. Руснаците нападат в този регион от доста месеци насам, като забележимите с просто око триумфи са от декември, когато напредват с към 3.6 км на северозапад и този февруари, когато се придвижват с към 3 км на запад. Непосредствената цел на агресорите е да доближат язовира на запад от Кремина, от който ги разделят още към 3 км.
5. Бахмут. Бахмут, за който през предходната зима се говореше най-малко толкоз, що се касае за Авдеевка през тази, бе дефинитивно високомерен от руснаците на 20 май 2023 година Това, както си спомняте, бе пировата победа на ЧВК Вагнер, след която последва пучът през юни и „ ненадейната “ крах на Пригожин през юли. Междувременно ЗСУ минаха в контранастъпление и през лятото съумяха да отвоюват към 53 кв. км територия югозападно от града и към 8 кв. км северозападно от него. Постепенно и в този регион самодейността мина в ръцете на руснаците. Приблизително към 22 октомври те започнаха сериозна атака, която ликвидира пробив на ЗСУ северозападно от Бахмут, а към 5 януари съумяха да завладяват село Хромове. Югозападно от града, обаче, забележителната повърхност освободена от ЗСУ през лятото и есента си остава с съвсем непроменени контури, а съветските „ придобивки “ са нормално от порядъка на няколкостотин метра.
Освен на посочените пет сектора, тежки боеве се водят и на двата края на фронтовата линия. Най на север, в региона на Купянск , през втората половина на януари руснаците съумяха да напреднат с към 5 км и да овладеят село Табаевка . На южния бряг на Днепър, близо до Херсон, пък се намира евентуално най-известното село в Украйна сега, Кринки , където напредванията в региона на предмостието на ЗСУ се мерят безусловно в метри и дори в сантиметри.
Защо си направих труда да напиша всичко това? Ами с цел да ви покажа образно по какъв начин Русия „ напредва “ в Украйна и по какъв начин „ печели “ войната. Защото от доста време насам ни заливат с всевъзможни умозаключения, заключения, прогнози, предвиждания и разбори, които този път аз дори няма да поставям старания да ги поставям в кавички, и които най-много ни внушават по какъв начин Путин побеждава. И никой не споделя нищо съответно. Ако действително изчислим територията овладяна от руснаците от октомври 2023 година насам, то едва ли ще се съберат и стотина кв. км. Т.е. до окончателното „ освобождение “ на Донбас ще би трябвало да изчакаме още към четвърт век.
Каква е цената платена от Москва за тези грандиозни „ триумфи “ и „ победи “ от 10 октомври насам? Ако съпоставим дневните официални съобщения на украинския Генерален Щаб надлежно от 11 октомври 2023 година и от 1 март 2024 година,
разликата в числата демонстрира, че за посочения интервал от 143 дни агресорите са изгубили 131600 души персонален състав, 1781 танка, 3453 други бронирани машини, 3393 артилерийски оръдия, 192 реактивни системи за залпов огън (наследниците на на тогавашните „ Катюши “), 147 системи за противовъздушна защита, 30 самолета, 9 хеликоптера, 2587 дрона, 382 крилати ракети, 5 кораба, 4081 транспортни коли и 650 единици специфична техника (радарни станции, средства за разузнаване и радиоелектронна битка и т.н.). Разбира се, посочените числа крият в себе си доста условности. Например, ние не знаем какъв брой от докладваните човешки загуби са убити, какъв брой са ранените и какъв брой са единствено контузени. Също по този начин не знаем каква част от техниката е напълно унищожена, и каква към този момент е ремонтирана или занапред ще се ремонтира. И все пак надали някой би тръгнал да отхвърля, че тези загуби са обилни. На вас оставям да решите дали си е коствало отвоюването на към стотина квадратни километра украинска земя всичката тази разрушена и овъглена техника, и най-много всичките тези смазани и заличени човешки ориси.
А в този момент накъде?
След завземането на Авдеевка съветските войски продължиха, като че ли по инерция, постепенно и последователно да се придвижват на запад, овладявайки още упоменатите към този момент четири села в покрайнините на града. Подобна бе обстановката малко по на юг, в региона на Маринка, където нашествениците навлязоха в градчето Красногоровка с довоенно население от към 15 хиляди души. Създаде се усещане, че съветската войска постепенно, сходно на валяк, само че непреклонно върви напред, мачкайки всичко по пътя си. От Москва дори се похвалиха, че са пробили „ новата украинска отбранителна линия след Авдеевка “. Беше ли допустимо изобщо съветската атака да бъде спряна?
Отговорът пристигна в средата на тази седмица. Първо елитната 3-та Щурмова Бригада на ЗСУ, която е построена на основата на тогавашния полк „ Азов “, предприе неочаквана контраофанзива и изтласка нашествениците от Красногоровка. Този неуспех е коствал на „ освободителите “ на Путин към стотина ранени и убити. Почти незабавно след този триумф, бригадата се придвижи на север и във взаимоотношение с 25-та Аеромобилна Бригада съумя да превземе назад Орливка.
Защо този триумф на ЗСУ е толкоз значим? Защото на процедура стопира съветския валяк. Връща го обратно, на изходни позиции по-близо до Авдеевка. Освен това дава опция на ЗСУ в допълнение да приготви и усили главната си отбранителна линия която се намира на няколко километра по на запад.
Това, несъмнено, не значи че съветската атака е изцяло спряна, а най-много че е изгубила набраната инерция. Т.е. в този момент се постанова да бъде рестартира и да стартира от място. А това не толкоз елементарно, даже и заради чисто психически аргументи.
Проверена информация?
Районът на Авдеевка – Маринка надалеч не е единствената причина за главоболията на агресорите. От няколко дни насам съветските медии непрестанно настояват, че са се „ закрепили “ и съвсем овладели основното село Работино в Запорожка област. По „ отколешна “ традиция задграничните средства за всеобща информация им пригласят, разпространявайки „ новината “. Всъщност „ крепостта “ Работино, доколкото можем да назовем по този начин руините на в миналото процъфтяващото село, продължава да си остава под контрола на ЗСУ, а на всичкото от горната страна се е трансформирала в същински капан за руснаците. Вече на няколко пъти техни щурмови групи проникват в селото, след което биват изцяло унищожавани от ЗСУ, а за същински късметлии могат да считат тези съветски бойци попаднали в плен.
Ситуацията пък в разположеното на брега на Днепър селце Кринки придобива към този момент гротесктно-комични нюанси. Преди десетина дни персонално министърът на защитата Шойгу рапортува на Путин, че селото е завладяно, а така наречен губернатор на Херсонска област Салдо популяризира „ доказателство “ - видео по какъв начин съветски бойци разпъват знамена над руините му. Оказа се, че това е следващият фалшив или както споделят руснаците – „ показуха “. Загубата на Кринки бе изрично отречена от украинското командване, а това по какъв начин в действителност е била изфабрикувана „ новината “ бе бързо разкрито от авторитетния интернет-ресурс Deep State. От там разпространиха видео от дрон по какъв начин въпросните руснаци дотичват до разрушена къща в покрайнините, снимат си селфито, а по-късно бягат назад към позициите си в полето.
Фейковете за мнимите победи на съветската войска, за „ завладяването “ на това или това село, за това че Украйна е полегнала на предсмъртния си одър и няма повече да се надигне от там, се оказват в действителност най-силното съветско оръжие за всеобщо поразяване. Защото работят непосредствено върху душeвността на стотици милиони и дори милиарди хора живеещи надалеч оттатък границите на РФ. Съответно, усилва се нервността измежду болшинството от жителите на така наречен демократични страни, карайки ги да се усещат безсилни и безпомощни пред съветската сопа. И ги принуждават да оказват напън върху определените от тях политици за търсене на „ спокойно решение “. Доказват го правоверните гласоподаватели на Тръмп в Съединени американски щати, които от ден на ден замязват на прословутите отряди на Путин. Доказват го така наречен полски фермери, които саботират транспорта на украинско зърно и които нямат нищо срещу приемането субсидии от Брюксел, само че другояче мечтаят да пристигна съветската войска и да ги „ избави “. Доказва го и скорошна, съгласно която едвам 10% от европейците имат вяра в крайната победа на Украйна.
А какво да кажем за кормчиите, за европейските водачи от първата редица на всички групови фотоси? През последните дни като че ли се надпреварваха кой ще сътвори по-голяма каша. Първо нашият президент Радев за следващ път се опита да пробута разказа си, този път в наличието на словенската си колежка, че войната продължавала, тъй като Украйна не серпантина да получава оръжие. Демек в случай че оръжейната помощ за Киев секне, руснаците толкоз ще се разчувстван че добродетелните им пръсти няма да посмеят да изстрелят дори и един патрон. Аз персонално бих посъветвал господин Радев да сондира мнението на Техеран и Пхенян по въпроса. Междувременно френският държавен глава Макрон изяви предпочитание да изпраща някакви войски в Украйна, само че след това се оказа, че нещо май не го били разбрали вярно, само че и това бе задоволително да подпали фитилите на съвсем всички опозиционни партии в Европа. Шолц също не съумя да се удържи дълго без да си спретне собствен личен скандал, обвинявайки англичаните, че надали не вземат участие собственоръчно в изстрелването на всяка ракета Storm Shadow. От Лондон, несъмнено, изрично отхвърлиха и на собствен ред насочиха стрелите си назад към немеца. За похлупак на всичко, в петък теза, че Макрон и Шолц, меко казано, не се понасяли. Странното в тази ситуация е, че колкото и да се замерват между тях със стрелички (някои от които летят оттатък океана, а от там ги връщат обратно) сякаш има неща които сплотяват всички тези демократично определени водачи. Наричат се политическо късогледство, боязън и колебливост. Сякаш всеки си мисли, че в случай че си зарови главата в пясъка бурята ще го отмине. Но събитията от световен темперамент нямат навика да се развиват по този изборно щадящ метод.
В неделя, 25 февруари, в Киев се организира огромна конференция по случай втората годишнина от съветската инвазия. Присъства съвсем цялото държавно управление отпред със Зеленски. Вероятно 90% от въпросите на западни публицисти към украинския президент можеха да бъдат систематизирани като „ Какво ще се случи в случай че... “, „ Ще преговаряте ли “ и „ Кога ще се обадите на Путин “. Демек, няма ли най-сетне да капитулирате. Сякаш главната цел на болшинството от кореспондентите бе да изкопчат някаква сензация и да я продадат допустимо най-бързо по-късно.
Зеленски от самото начало остана невъзмутим. Опита се да отговори оптимално почтено на всички въпроси. Акцентът му постоянно бе върху помощта, от която страната му се нуждае. И най-много от повече оръжие. По-късно, през тази седмица, Зеленски отхвърли и меко казано смахнатата концепция да се изпращат непознати войски в Украйна „ с цел да избавят ситуацията “. В последна сметка с какво 50, 100 или повече хиляди френски или някакви други войски биха трансформирали ситуацията? В дълготраен проект – не изключително. Колкото и необичайно да звучи – Украйна си има задоволително мъже. Но няма задоволително оръжие. И както показаха от украинското управление – когато няма задоволително оръжие, неналичието му ще се бъде обезщетена с повече човешки тела.
В момента Украйна ни предлага допустимо най-изгодната договорка – ние да продължим да живеем живота, който познаваме, а тя да заплаща за това с живота на своите жители. Единственото за което ни моли е да й помогнем да бъде по-равностойна в смъртоносната борба, която тя води за оцеляването си. Помислете върху това.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
И не щеш ли най-сетне пристигна Баба Марта и пролетта стартира да встъпва в правата си. За всички нас тя носи нови очаквания, а за воюващите в Украйна – доста нови проблеми, най-много от логистично естество. Със стоплянето на времето ще се усили калта, на практика на всички места ще е мокро, влажно и труднопроходимо. Ще спре ли това военните дейности? Едва ли. Просто обречените да се борят на живот и гибел ще имат още един мотив за неодобрение.
Главният въпрос, който ме вълнува тези дни обаче е различен – вижда ли се краят на така наречен съветска зимна атака? Труден въпрос без еднопосочен отговор. Засега. През последните две дни обаче има съществени индикации, или най-малко аз виждам такива, че следващият опит на Путин да „ освободи “ Донбас върви към своя законосъобразен край. Ще ги споделя с вас по-долу и ще се опитам да ви убедя в моята позиция. Убеден съм, че най-малко някои от вас фактически имат потребност от нея. Все отново отвред ви затрупват с всевъзможни прозрения, прогнози, късчета информация, какво споделил този или оня, и какво написала следващата „ авторитетна “ западна медия. Май единствено едно нещо остава обгърнато в мъгла.
Накъде се движи фронтовата линия?
От много време насам руснаците нападат на пет съществени посоки, а също така безрезултатно се пробват да натикат в реката бранителите на украинските плацдарми на южния бряг на Днепър, срещуположно на Херсон.
Петте посоки са: (1) Авдеевка, (2) Маринка, (3) Работино, (4) Кремина, (5) Бахмут.
Ще се опитам оптимално малко и ясно да ви опиша какво тъкмо се случва на тези пет сектора, с цел да имате визия по какъв начин се развиват събитията и вероятно да си извършите сами някои заключения на база на наличните обстоятелства.
1. Авдеевка. Това несъмнено бе основното стълкновение през тази зима. От началото на съветското нахлуване (10 октомври 2023 г.) доникъде на тази седмица руснаците са напреднали общо 13.2 км, като това включва както самата Авдеевка, по този начин и близките села Северне, Ласточкине, Орливка и Степове плюс коксохимическият комбинат.
2. Маринка. Подобно на Авдеевка, Маринка е още едно от местата в Донбас където сражения се водят съвсем 10 години, т.е. почти от 2014 година насам. По време на боевете през първите 18 месеца на война руснаците съумяха да окупират по-голяма част от градчето, в миналото населявано от към 9 хиляди души или по-точно руините му. През декември 2023 година агресорите започнаха финално нахлуване за изтласкване на украинците от северозападаните му околности. То приключи с триумф някъде към Коледа, вследствие на което войските на Путин се придвижиха на към 3 км. През февруари руснаците започнаха нови настъпления в раздалечаващи се направления, като се придвижиха 3.7 км на югозапад, овладявайки село Победа и 2 км на север.
3. Работино. Това е регионът в Запорожието, на север от Азовско Море, където ЗСУ (украинските въоръжени сили) организираха своето прословуто контранастъпление през лятото и есента на 2023 година За разлика от другите сектори, там украинците владееха самодейността съвсем до Нова Година, което докара до продупчване на кулоар с широчина 12 км и дълбочина 9 км в многослойната и мощно укрепена съветска защита. Междувременно руснаците струпаха там обилни сили (горе долу колкото при Авдеевка) и през последните два месеца непрестанно нападат. Единственото което са постигнали досега е прогрес от към 2 км в югоизточната част на украинския „ кулоар “.
4. Кремина. Кремина е незначителен град в Луганска област с довоенно население от към 18 хиляди души, до който ЗСУ съвсем доближиха по време на огромното им контранастъпление в региона на Харков през есента на 2022 година, само че по този начин и не съумяха да освободят. От тогава насам на запад от него се водят тежки позиционни сражения с изменчив триумф. Кремина е от основно значение за съветското наличие в региона, тъй като е хем железопътен и шосеен възел , което го прави значим детайл от съветската логистика, хем е обграден от гори, което пък автоматизирано го трансформира в важен опорен пункт комфортен за защита. Към 10 октомври 2023 година фронтовата линия се намираше почти на към 15 км от града. Руснаците нападат в този регион от доста месеци насам, като забележимите с просто око триумфи са от декември, когато напредват с към 3.6 км на северозапад и този февруари, когато се придвижват с към 3 км на запад. Непосредствената цел на агресорите е да доближат язовира на запад от Кремина, от който ги разделят още към 3 км.
5. Бахмут. Бахмут, за който през предходната зима се говореше най-малко толкоз, що се касае за Авдеевка през тази, бе дефинитивно високомерен от руснаците на 20 май 2023 година Това, както си спомняте, бе пировата победа на ЧВК Вагнер, след която последва пучът през юни и „ ненадейната “ крах на Пригожин през юли. Междувременно ЗСУ минаха в контранастъпление и през лятото съумяха да отвоюват към 53 кв. км територия югозападно от града и към 8 кв. км северозападно от него. Постепенно и в този регион самодейността мина в ръцете на руснаците. Приблизително към 22 октомври те започнаха сериозна атака, която ликвидира пробив на ЗСУ северозападно от Бахмут, а към 5 януари съумяха да завладяват село Хромове. Югозападно от града, обаче, забележителната повърхност освободена от ЗСУ през лятото и есента си остава с съвсем непроменени контури, а съветските „ придобивки “ са нормално от порядъка на няколкостотин метра.
Освен на посочените пет сектора, тежки боеве се водят и на двата края на фронтовата линия. Най на север, в региона на Купянск , през втората половина на януари руснаците съумяха да напреднат с към 5 км и да овладеят село Табаевка . На южния бряг на Днепър, близо до Херсон, пък се намира евентуално най-известното село в Украйна сега, Кринки , където напредванията в региона на предмостието на ЗСУ се мерят безусловно в метри и дори в сантиметри.
Защо си направих труда да напиша всичко това? Ами с цел да ви покажа образно по какъв начин Русия „ напредва “ в Украйна и по какъв начин „ печели “ войната. Защото от доста време насам ни заливат с всевъзможни умозаключения, заключения, прогнози, предвиждания и разбори, които този път аз дори няма да поставям старания да ги поставям в кавички, и които най-много ни внушават по какъв начин Путин побеждава. И никой не споделя нищо съответно. Ако действително изчислим територията овладяна от руснаците от октомври 2023 година насам, то едва ли ще се съберат и стотина кв. км. Т.е. до окончателното „ освобождение “ на Донбас ще би трябвало да изчакаме още към четвърт век.
Каква е цената платена от Москва за тези грандиозни „ триумфи “ и „ победи “ от 10 октомври насам? Ако съпоставим дневните официални съобщения на украинския Генерален Щаб надлежно от 11 октомври 2023 година и от 1 март 2024 година,
разликата в числата демонстрира, че за посочения интервал от 143 дни агресорите са изгубили 131600 души персонален състав, 1781 танка, 3453 други бронирани машини, 3393 артилерийски оръдия, 192 реактивни системи за залпов огън (наследниците на на тогавашните „ Катюши “), 147 системи за противовъздушна защита, 30 самолета, 9 хеликоптера, 2587 дрона, 382 крилати ракети, 5 кораба, 4081 транспортни коли и 650 единици специфична техника (радарни станции, средства за разузнаване и радиоелектронна битка и т.н.). Разбира се, посочените числа крият в себе си доста условности. Например, ние не знаем какъв брой от докладваните човешки загуби са убити, какъв брой са ранените и какъв брой са единствено контузени. Също по този начин не знаем каква част от техниката е напълно унищожена, и каква към този момент е ремонтирана или занапред ще се ремонтира. И все пак надали някой би тръгнал да отхвърля, че тези загуби са обилни. На вас оставям да решите дали си е коствало отвоюването на към стотина квадратни километра украинска земя всичката тази разрушена и овъглена техника, и най-много всичките тези смазани и заличени човешки ориси.
А в този момент накъде?
След завземането на Авдеевка съветските войски продължиха, като че ли по инерция, постепенно и последователно да се придвижват на запад, овладявайки още упоменатите към този момент четири села в покрайнините на града. Подобна бе обстановката малко по на юг, в региона на Маринка, където нашествениците навлязоха в градчето Красногоровка с довоенно население от към 15 хиляди души. Създаде се усещане, че съветската войска постепенно, сходно на валяк, само че непреклонно върви напред, мачкайки всичко по пътя си. От Москва дори се похвалиха, че са пробили „ новата украинска отбранителна линия след Авдеевка “. Беше ли допустимо изобщо съветската атака да бъде спряна?
Отговорът пристигна в средата на тази седмица. Първо елитната 3-та Щурмова Бригада на ЗСУ, която е построена на основата на тогавашния полк „ Азов “, предприе неочаквана контраофанзива и изтласка нашествениците от Красногоровка. Този неуспех е коствал на „ освободителите “ на Путин към стотина ранени и убити. Почти незабавно след този триумф, бригадата се придвижи на север и във взаимоотношение с 25-та Аеромобилна Бригада съумя да превземе назад Орливка.
Защо този триумф на ЗСУ е толкоз значим? Защото на процедура стопира съветския валяк. Връща го обратно, на изходни позиции по-близо до Авдеевка. Освен това дава опция на ЗСУ в допълнение да приготви и усили главната си отбранителна линия която се намира на няколко километра по на запад.
Това, несъмнено, не значи че съветската атака е изцяло спряна, а най-много че е изгубила набраната инерция. Т.е. в този момент се постанова да бъде рестартира и да стартира от място. А това не толкоз елементарно, даже и заради чисто психически аргументи.
Проверена информация?
Районът на Авдеевка – Маринка надалеч не е единствената причина за главоболията на агресорите. От няколко дни насам съветските медии непрестанно настояват, че са се „ закрепили “ и съвсем овладели основното село Работино в Запорожка област. По „ отколешна “ традиция задграничните средства за всеобща информация им пригласят, разпространявайки „ новината “. Всъщност „ крепостта “ Работино, доколкото можем да назовем по този начин руините на в миналото процъфтяващото село, продължава да си остава под контрола на ЗСУ, а на всичкото от горната страна се е трансформирала в същински капан за руснаците. Вече на няколко пъти техни щурмови групи проникват в селото, след което биват изцяло унищожавани от ЗСУ, а за същински късметлии могат да считат тези съветски бойци попаднали в плен.
Ситуацията пък в разположеното на брега на Днепър селце Кринки придобива към този момент гротесктно-комични нюанси. Преди десетина дни персонално министърът на защитата Шойгу рапортува на Путин, че селото е завладяно, а така наречен губернатор на Херсонска област Салдо популяризира „ доказателство “ - видео по какъв начин съветски бойци разпъват знамена над руините му. Оказа се, че това е следващият фалшив или както споделят руснаците – „ показуха “. Загубата на Кринки бе изрично отречена от украинското командване, а това по какъв начин в действителност е била изфабрикувана „ новината “ бе бързо разкрито от авторитетния интернет-ресурс Deep State. От там разпространиха видео от дрон по какъв начин въпросните руснаци дотичват до разрушена къща в покрайнините, снимат си селфито, а по-късно бягат назад към позициите си в полето.
Фейковете за мнимите победи на съветската войска, за „ завладяването “ на това или това село, за това че Украйна е полегнала на предсмъртния си одър и няма повече да се надигне от там, се оказват в действителност най-силното съветско оръжие за всеобщо поразяване. Защото работят непосредствено върху душeвността на стотици милиони и дори милиарди хора живеещи надалеч оттатък границите на РФ. Съответно, усилва се нервността измежду болшинството от жителите на така наречен демократични страни, карайки ги да се усещат безсилни и безпомощни пред съветската сопа. И ги принуждават да оказват напън върху определените от тях политици за търсене на „ спокойно решение “. Доказват го правоверните гласоподаватели на Тръмп в Съединени американски щати, които от ден на ден замязват на прословутите отряди на Путин. Доказват го така наречен полски фермери, които саботират транспорта на украинско зърно и които нямат нищо срещу приемането субсидии от Брюксел, само че другояче мечтаят да пристигна съветската войска и да ги „ избави “. Доказва го и скорошна, съгласно която едвам 10% от европейците имат вяра в крайната победа на Украйна.
А какво да кажем за кормчиите, за европейските водачи от първата редица на всички групови фотоси? През последните дни като че ли се надпреварваха кой ще сътвори по-голяма каша. Първо нашият президент Радев за следващ път се опита да пробута разказа си, този път в наличието на словенската си колежка, че войната продължавала, тъй като Украйна не серпантина да получава оръжие. Демек в случай че оръжейната помощ за Киев секне, руснаците толкоз ще се разчувстван че добродетелните им пръсти няма да посмеят да изстрелят дори и един патрон. Аз персонално бих посъветвал господин Радев да сондира мнението на Техеран и Пхенян по въпроса. Междувременно френският държавен глава Макрон изяви предпочитание да изпраща някакви войски в Украйна, само че след това се оказа, че нещо май не го били разбрали вярно, само че и това бе задоволително да подпали фитилите на съвсем всички опозиционни партии в Европа. Шолц също не съумя да се удържи дълго без да си спретне собствен личен скандал, обвинявайки англичаните, че надали не вземат участие собственоръчно в изстрелването на всяка ракета Storm Shadow. От Лондон, несъмнено, изрично отхвърлиха и на собствен ред насочиха стрелите си назад към немеца. За похлупак на всичко, в петък теза, че Макрон и Шолц, меко казано, не се понасяли. Странното в тази ситуация е, че колкото и да се замерват между тях със стрелички (някои от които летят оттатък океана, а от там ги връщат обратно) сякаш има неща които сплотяват всички тези демократично определени водачи. Наричат се политическо късогледство, боязън и колебливост. Сякаш всеки си мисли, че в случай че си зарови главата в пясъка бурята ще го отмине. Но събитията от световен темперамент нямат навика да се развиват по този изборно щадящ метод.
В неделя, 25 февруари, в Киев се организира огромна конференция по случай втората годишнина от съветската инвазия. Присъства съвсем цялото държавно управление отпред със Зеленски. Вероятно 90% от въпросите на западни публицисти към украинския президент можеха да бъдат систематизирани като „ Какво ще се случи в случай че... “, „ Ще преговаряте ли “ и „ Кога ще се обадите на Путин “. Демек, няма ли най-сетне да капитулирате. Сякаш главната цел на болшинството от кореспондентите бе да изкопчат някаква сензация и да я продадат допустимо най-бързо по-късно.
Зеленски от самото начало остана невъзмутим. Опита се да отговори оптимално почтено на всички въпроси. Акцентът му постоянно бе върху помощта, от която страната му се нуждае. И най-много от повече оръжие. По-късно, през тази седмица, Зеленски отхвърли и меко казано смахнатата концепция да се изпращат непознати войски в Украйна „ с цел да избавят ситуацията “. В последна сметка с какво 50, 100 или повече хиляди френски или някакви други войски биха трансформирали ситуацията? В дълготраен проект – не изключително. Колкото и необичайно да звучи – Украйна си има задоволително мъже. Но няма задоволително оръжие. И както показаха от украинското управление – когато няма задоволително оръжие, неналичието му ще се бъде обезщетена с повече човешки тела.
В момента Украйна ни предлага допустимо най-изгодната договорка – ние да продължим да живеем живота, който познаваме, а тя да заплаща за това с живота на своите жители. Единственото за което ни моли е да й помогнем да бъде по-равностойна в смъртоносната борба, която тя води за оцеляването си. Помислете върху това.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ