Държавата не може да даде заплатите, които вдигна
Образованието е единствено един от секторите, който осъзнава, че непрекъснатото покачване на бюджетни заплати, което не дава отговор на растежа на стопанската система и бюджетните доходи не е допустимо. Учителите бяха първите, които съумяха да си извоюват обвързване на нивото на възнаграждение с растежа на междинната заплата, и тази мярка съумя да съживи интереса както към самата специалност, по този начин и към педагогическите специалности във висшите учебни заведения. Пише в седмичния бюлетин на ИПИ.
Това обвързване цели да реши съответен проблем – преди 5-6 години системата на учебно обучение беше застрашена от изострен дефицит на млади фрагменти, а доста от останалите в системата преподаватели се приближаваха бързо към пенсионната възраст. Доколко покачването на заплатите в изолираност – защото промяната по този начин и не стигна до учебната среда, административната тежест, автономията на преподавателите, които са не по-малко значими – е довело до трайно превъзмогване на кадровия проблем и привличане на стимулирани, млади фрагменти към момента не е несъмнено. Сигурно е обаче, че в случай че заплатите в учебните заведения още веднъж стартират да изостават от междинните и от други браншове забележителна част от младите, към момента мобилни на пазара на труда ще се ориентират към други сфери, които могат да им предложат по-добър стандарт на живот и условия на работа.
Хаосът в държавните финанси заплашва да избие в доста направления, това е единствено една от тях. Част от повода, прочее, бюджетът да е в актуалното нежелано положение е желанието на от ден на ден работещи в обществената сфера да се употребяват с " автоматизиран “ модел на актуализация на заплащането по отношение на междинното за страната или пък различен фиктивен аршин, без значение от постигнатите резултати или успеваемостта на труда. По всичко проличава, че със постигането на постоянно държавно управление обаче ще бъде направен напълно нов бюджет, което би следвало да възстановява взаимоотношенията с служащите в бюджетната сфера, включително и от позиция на използването на обновената минимална заплата в обществения бранш, а освен в частния. По-неясно е обаче дали е бъдат задоволени всички заложени през годината претенции за покачвания на разноските за личен състав, изключително на военни, Министерство на вътрешните работи, където бяха поискани много по-ударни нараствания.
Tук страната падна жертва на личния си метод с въвеждането на автоматизиран механизъм за МРЗ, който употребява единствено една променлива – междинната заплата за последните четири тримесечия, и няма заложен инструмент за прекъсване на растежа в неприятни за стопанската система или бюджета времена, да речем при висока безработица (което постоянно е риск при прекалено завишаване на минималната заплата) или пък прекомерно висок бюджетен недостиг, който заплашва изплащането на заплатите в бюджетната сфера. При въвеждането на механизма взехме прекомерно безусловно предложенията на Европейската комисия – връзването със междинната (или медианната, впрочем) заплата беше рекомендация, пък България го изтълкува като разпореждане от Брюксел. Още през есента имаше планове този механизъм да се ремонтира, само че и тези старания паднаха в жертва на политическия безпорядък – уповавам се този диалог да се възобнови в този момент, когато има държавно управление с либерален мандат и някакъв небосвод за ръководство оттатък следващите избори. Трябва да се вкарат както спирачки при положение на рецесия, по този начин и повече съставни елементи – инфлация, стопански напредък, а не заплатите да се покачват вследствие на покачването на заплатите.
Що се отнася до бизнеса, проблемите са няколко – от една страна, новата МРЗ не дава отговор безусловно на растежа на продуктивността на труда, изключително в по-слабо развитите райони и най-нископроизводителните браншове. Автоматичното покачване на заплатите на служащите на минимална заплата постоянно води със себе си и растеж нагоре по веригата, измежду по-високоплатените, защото другояче се губи диференциацията в заплащането и претекстът служащите да покачват продуктивността си, оттова разноските на работодателите за труд порастват за целия личен състав. Още повече, върху това служебното държавно управление предложи и нарастване на осигуровките от идната година, в опит да покрие дефицита при пенсиите и да реализира маастрихтския аршин за бюджетен недостиг – за 2025 година това се случва с еднократни ограничения (и те са противоречиви, само че това е друга тема), което единствено отсрочва казуса за идната година. Общият резултат от тези ограничения – по-висока минимална заплата, повдигане на осигуровките, че и покачване на оптималния приход – ще е утежняване на пазара на труда. На този стадий използването на механизма не е избило в безработица, само че това не значи, че не е допустимо в бъдеще. Другият риск е сива стопанска система – още през 2023 година видяхме задържане на растеж на светлата стопанска система до малко под 80%, а при тези промени има сериозен късмет да има разгръщане на нерегламентираните практики.
Както към този момент посочихме, би трябвало да се ревизира механизмът за минималната заплата – да се отстрани връзването на заплати със заплати, да се прибавят още макро знаци, да се включат и " спирачки “ за стопански и бюджетни рецесии. Този трен е отпътувал за 2025 година, защото бизнесът към този момент употребява новия най-малко, само че има три тримесечия преди бюджетната процедура за следващата година, с цел да се доизкосури механизма за 2026 година Също толкоз значимо е да се премислят решенията за повдигане на приходи в редица сфери – от висшето обучение, през военните до Министерство на вътрешните работи, където растежите надалеч надскачат растежа на стопанската система и бюджетните доходи. Може да се мисли и за отсрочване на покачването на заплатите с тримесечие или полугодие, до момента в който стане ясно дали противоречивите приходни ограничения имат резултат.
Дългосрочно обаче покачванията на заплатите би трябвало да са обвързани с оптимизация и реализиране на резултати. С настояванията за повече пари за личен състав ведомствата би трябвало ясно да дефинират и задачите, които желаят и би трябвало да реализират през годината, както и ограниченията, които вземат с цел да усъвършенстват щата и да вземат максимума от всеки служащ. Дали това ще става посредством цифровизация на процеси и услуги, дали посредством преструктуриране на звената към този момент зависи от правилните условия на другите места – мъчно може да има обединен метод. Парите обаче би трябвало да се обвързани с справедливи критерии, а не всяка година да се чудим по какъв начин да ограничаваме безгранични претенции.
Това обвързване цели да реши съответен проблем – преди 5-6 години системата на учебно обучение беше застрашена от изострен дефицит на млади фрагменти, а доста от останалите в системата преподаватели се приближаваха бързо към пенсионната възраст. Доколко покачването на заплатите в изолираност – защото промяната по този начин и не стигна до учебната среда, административната тежест, автономията на преподавателите, които са не по-малко значими – е довело до трайно превъзмогване на кадровия проблем и привличане на стимулирани, млади фрагменти към момента не е несъмнено. Сигурно е обаче, че в случай че заплатите в учебните заведения още веднъж стартират да изостават от междинните и от други браншове забележителна част от младите, към момента мобилни на пазара на труда ще се ориентират към други сфери, които могат да им предложат по-добър стандарт на живот и условия на работа.
Хаосът в държавните финанси заплашва да избие в доста направления, това е единствено една от тях. Част от повода, прочее, бюджетът да е в актуалното нежелано положение е желанието на от ден на ден работещи в обществената сфера да се употребяват с " автоматизиран “ модел на актуализация на заплащането по отношение на междинното за страната или пък различен фиктивен аршин, без значение от постигнатите резултати или успеваемостта на труда. По всичко проличава, че със постигането на постоянно държавно управление обаче ще бъде направен напълно нов бюджет, което би следвало да възстановява взаимоотношенията с служащите в бюджетната сфера, включително и от позиция на използването на обновената минимална заплата в обществения бранш, а освен в частния. По-неясно е обаче дали е бъдат задоволени всички заложени през годината претенции за покачвания на разноските за личен състав, изключително на военни, Министерство на вътрешните работи, където бяха поискани много по-ударни нараствания.
Tук страната падна жертва на личния си метод с въвеждането на автоматизиран механизъм за МРЗ, който употребява единствено една променлива – междинната заплата за последните четири тримесечия, и няма заложен инструмент за прекъсване на растежа в неприятни за стопанската система или бюджета времена, да речем при висока безработица (което постоянно е риск при прекалено завишаване на минималната заплата) или пък прекомерно висок бюджетен недостиг, който заплашва изплащането на заплатите в бюджетната сфера. При въвеждането на механизма взехме прекомерно безусловно предложенията на Европейската комисия – връзването със междинната (или медианната, впрочем) заплата беше рекомендация, пък България го изтълкува като разпореждане от Брюксел. Още през есента имаше планове този механизъм да се ремонтира, само че и тези старания паднаха в жертва на политическия безпорядък – уповавам се този диалог да се възобнови в този момент, когато има държавно управление с либерален мандат и някакъв небосвод за ръководство оттатък следващите избори. Трябва да се вкарат както спирачки при положение на рецесия, по този начин и повече съставни елементи – инфлация, стопански напредък, а не заплатите да се покачват вследствие на покачването на заплатите.
Що се отнася до бизнеса, проблемите са няколко – от една страна, новата МРЗ не дава отговор безусловно на растежа на продуктивността на труда, изключително в по-слабо развитите райони и най-нископроизводителните браншове. Автоматичното покачване на заплатите на служащите на минимална заплата постоянно води със себе си и растеж нагоре по веригата, измежду по-високоплатените, защото другояче се губи диференциацията в заплащането и претекстът служащите да покачват продуктивността си, оттова разноските на работодателите за труд порастват за целия личен състав. Още повече, върху това служебното държавно управление предложи и нарастване на осигуровките от идната година, в опит да покрие дефицита при пенсиите и да реализира маастрихтския аршин за бюджетен недостиг – за 2025 година това се случва с еднократни ограничения (и те са противоречиви, само че това е друга тема), което единствено отсрочва казуса за идната година. Общият резултат от тези ограничения – по-висока минимална заплата, повдигане на осигуровките, че и покачване на оптималния приход – ще е утежняване на пазара на труда. На този стадий използването на механизма не е избило в безработица, само че това не значи, че не е допустимо в бъдеще. Другият риск е сива стопанска система – още през 2023 година видяхме задържане на растеж на светлата стопанска система до малко под 80%, а при тези промени има сериозен късмет да има разгръщане на нерегламентираните практики.
Както към този момент посочихме, би трябвало да се ревизира механизмът за минималната заплата – да се отстрани връзването на заплати със заплати, да се прибавят още макро знаци, да се включат и " спирачки “ за стопански и бюджетни рецесии. Този трен е отпътувал за 2025 година, защото бизнесът към този момент употребява новия най-малко, само че има три тримесечия преди бюджетната процедура за следващата година, с цел да се доизкосури механизма за 2026 година Също толкоз значимо е да се премислят решенията за повдигане на приходи в редица сфери – от висшето обучение, през военните до Министерство на вътрешните работи, където растежите надалеч надскачат растежа на стопанската система и бюджетните доходи. Може да се мисли и за отсрочване на покачването на заплатите с тримесечие или полугодие, до момента в който стане ясно дали противоречивите приходни ограничения имат резултат.
Дългосрочно обаче покачванията на заплатите би трябвало да са обвързани с оптимизация и реализиране на резултати. С настояванията за повече пари за личен състав ведомствата би трябвало ясно да дефинират и задачите, които желаят и би трябвало да реализират през годината, както и ограниченията, които вземат с цел да усъвършенстват щата и да вземат максимума от всеки служащ. Дали това ще става посредством цифровизация на процеси и услуги, дали посредством преструктуриране на звената към този момент зависи от правилните условия на другите места – мъчно може да има обединен метод. Парите обаче би трябвало да се обвързани с справедливи критерии, а не всяка година да се чудим по какъв начин да ограничаваме безгранични претенции.
Източник: varna24.bg


КОМЕНТАРИ