Федералният резерв разочарова и пазарите и Тръмп
Приключи най-важната за международната стопанска система седмица от 2019-а. И въпреки че сервира нищожни изненади, съумя да разочарова и вложителите, и постоянно недоволният президент на Съединени американски щати - Доналд Тръмп.
Гвоздеят на програмата несъмнено бе формалното заседание на паричния комитет на Федералния запас на 30 и 31 юли. На него бе взето решение за намаляване на целевия лихвен диапазон на федералните фондове с 25 базови пункта - до 2-2.5 %. Повечето икономисти и пазарни играчи чакаха такава мярка, само че тя не бе подкрепена от двама членове на паричния комитет на щатската централна банка - Ерик Розенберг от клона в Бостън и Естер Джордж - от клона в Канзас сити. Те оповестиха, че избират главната рента да остане непроменена и не се съгласиха с аргумента на ръководителя на Федералния запас - Джеръм Пауъл, и на сътрудниците си, че лихвената редукция се постанова поради "усложненията от икономическата вероятност на международното стопанство и от несигурния инфлационен напън ". Като похлупак пристигна решението за преустановяване на редукцията на банковия баланс от 1 август - два месеца по-рано от първичните планове на централните банкери. Както и желанията им да намалят лихвите по банковите инвестиции във Федералния запас, които надвишават наложителните запаси - от 2.35 на 2.10 %. Това е още една мярка за стимулиране на кредитирането и за напомпването на още пари в стопанската система на страната.
Изявлението на Пауъл, че решението е "корекция по средата на икономическия цикъл ", а не повратна точка, смъкна пазарните оценки на щатските борсови показатели и качи курса на щатския $, тъй като разстрои пазарните играчи, които чакаха по-ясно обръщение за нови парични тласъци. Следващото лихвено придвижване на Федералния запас ще зависи от новите стопански данни и от въздействието на рисковите фактори, в това число забавянето на щатското стопанство през второто тримесечие, слабостта на вложенията и настойчиво задържащата се под 2% годишно инфлация. На този стадий щатските централни банкери не чакат по-дълбок спад на стопанската система, който да изисква и по-драстични лихвени намаления. Пазарът на труда остава мощен, а икономическата интензивност нараства с умерени темпове. Очакванията на Федералния запас са за 2.1% растеж на щатския Брутният вътрешен продукт през 2019-а, последван от 2% нарастване през 2020-а и 1.8% - през 2021-а. Прогнозите на МВФ за тази година са много по-розови: 2.6% напредък, само че с следващо закъснение до 1.9% през 2020-а.
Лихвеното намаляване единствено с 25 базови пункта разочарова и Тръмп, който упорства непрекъснато за по-ниски лихви, които да отслабят и $. Пауъл обаче отбрани независимостта на институцията с коментара си, че в никакъв случай не взема поради политическите съображения и в същото време, че няма да организира политика за доказване на тази самостоятелност.
Сега, откакто Федералният запас "натисна спусъка " на низходящия лихвен цикъл, могат да се чакат нови лихвени редукции в международен мащаб.
"Бенк ъф Джъпен ", която организира формалното си заседание за паричната политика на 30 юли, не промени лихвите, само че изяви по-голямо предпочитание „ да вкара повече парични тласъци.
Бразилската централна банка не загуби и минута и на 31 юли намали с 50 базови пункта главния си лихвен %, като даде обещание да вземе още ограничения в поддръжка на боледуващото локално стопанство.
Паричните стратези от Персийския залив също се задействаха, като множеството централни банки от района последваха решението на Федералния запас поради закрепените курсове на валутите им към зелените пари. Централната банка на ОАЕ намали с 25 базови пункта лихвата по депозитните документи - инструментите, посредством които лихвените промени се насочват към финансовите институции. Мярката влезе в действие на 1 август. Саудитска Арабия промени лихвата по репо-операциите си от 3% на 2.75% и по реверсивните репо-сделки - от 2.75 на 2.5 %. Централната банка на Бахрейн предприе сходен ход, като смъкна с по 25 базови пункта лихвените проценти по главните си депозитни и кредитни принадлежности. Кувейт остави без смяна - 3%, главната си рента. Експертите чакат най-малко още едно лихвено намаляване в Залива до края на годината.
Увеличава се и политическият напън върху паричните стратези - още един знаков индикатор за изчерпващия се боеприпас от принадлежности за битка със идващото изстудяване на световното стопанство. Президентът на Мексико - Андрес Мануел Лопес Обрадор, споделил пред организация "Блумбърг ", че би желал повече лихвени редукции. А съветският министър на стопанската система Максим Орешкин насочи извънредно предизвестие към пасивността на "Банк России ". В изявление за радиостанция "Ехото на Москва " той споделил, че съветската стопанска система ще изпадне в криза, в случай че съветската централна банка не овладее рисковия кредитен балон на потребителските заеми.
Поредно напрежение на финансовите пазари внесе решението на Тръмп да увеличи от 1 септември митата върху китайски импорт за 300 милиарда щ. $ и отговорът на Пекин, че ще предприеме ответни ограничения.
Проблемите на Стария континент се задълбочават. Германия - главният мотор на европейското стопанство, регистрира растеж на безработицата, а анализаторите на "Блумбърг " чакат по-дълбоко изстудяване на немската стопанска система. А английският паунд потъна в очакване на корав BREXIT.
В резултат еврото завърши седмицата с котировки от малко под 1.11 щ. $. Очакванията са за ново повишаване на зелените пари
Гвоздеят на програмата несъмнено бе формалното заседание на паричния комитет на Федералния запас на 30 и 31 юли. На него бе взето решение за намаляване на целевия лихвен диапазон на федералните фондове с 25 базови пункта - до 2-2.5 %. Повечето икономисти и пазарни играчи чакаха такава мярка, само че тя не бе подкрепена от двама членове на паричния комитет на щатската централна банка - Ерик Розенберг от клона в Бостън и Естер Джордж - от клона в Канзас сити. Те оповестиха, че избират главната рента да остане непроменена и не се съгласиха с аргумента на ръководителя на Федералния запас - Джеръм Пауъл, и на сътрудниците си, че лихвената редукция се постанова поради "усложненията от икономическата вероятност на международното стопанство и от несигурния инфлационен напън ". Като похлупак пристигна решението за преустановяване на редукцията на банковия баланс от 1 август - два месеца по-рано от първичните планове на централните банкери. Както и желанията им да намалят лихвите по банковите инвестиции във Федералния запас, които надвишават наложителните запаси - от 2.35 на 2.10 %. Това е още една мярка за стимулиране на кредитирането и за напомпването на още пари в стопанската система на страната.
Изявлението на Пауъл, че решението е "корекция по средата на икономическия цикъл ", а не повратна точка, смъкна пазарните оценки на щатските борсови показатели и качи курса на щатския $, тъй като разстрои пазарните играчи, които чакаха по-ясно обръщение за нови парични тласъци. Следващото лихвено придвижване на Федералния запас ще зависи от новите стопански данни и от въздействието на рисковите фактори, в това число забавянето на щатското стопанство през второто тримесечие, слабостта на вложенията и настойчиво задържащата се под 2% годишно инфлация. На този стадий щатските централни банкери не чакат по-дълбок спад на стопанската система, който да изисква и по-драстични лихвени намаления. Пазарът на труда остава мощен, а икономическата интензивност нараства с умерени темпове. Очакванията на Федералния запас са за 2.1% растеж на щатския Брутният вътрешен продукт през 2019-а, последван от 2% нарастване през 2020-а и 1.8% - през 2021-а. Прогнозите на МВФ за тази година са много по-розови: 2.6% напредък, само че с следващо закъснение до 1.9% през 2020-а.
Лихвеното намаляване единствено с 25 базови пункта разочарова и Тръмп, който упорства непрекъснато за по-ниски лихви, които да отслабят и $. Пауъл обаче отбрани независимостта на институцията с коментара си, че в никакъв случай не взема поради политическите съображения и в същото време, че няма да организира политика за доказване на тази самостоятелност.
Сега, откакто Федералният запас "натисна спусъка " на низходящия лихвен цикъл, могат да се чакат нови лихвени редукции в международен мащаб.
"Бенк ъф Джъпен ", която организира формалното си заседание за паричната политика на 30 юли, не промени лихвите, само че изяви по-голямо предпочитание „ да вкара повече парични тласъци.
Бразилската централна банка не загуби и минута и на 31 юли намали с 50 базови пункта главния си лихвен %, като даде обещание да вземе още ограничения в поддръжка на боледуващото локално стопанство.
Паричните стратези от Персийския залив също се задействаха, като множеството централни банки от района последваха решението на Федералния запас поради закрепените курсове на валутите им към зелените пари. Централната банка на ОАЕ намали с 25 базови пункта лихвата по депозитните документи - инструментите, посредством които лихвените промени се насочват към финансовите институции. Мярката влезе в действие на 1 август. Саудитска Арабия промени лихвата по репо-операциите си от 3% на 2.75% и по реверсивните репо-сделки - от 2.75 на 2.5 %. Централната банка на Бахрейн предприе сходен ход, като смъкна с по 25 базови пункта лихвените проценти по главните си депозитни и кредитни принадлежности. Кувейт остави без смяна - 3%, главната си рента. Експертите чакат най-малко още едно лихвено намаляване в Залива до края на годината.
Увеличава се и политическият напън върху паричните стратези - още един знаков индикатор за изчерпващия се боеприпас от принадлежности за битка със идващото изстудяване на световното стопанство. Президентът на Мексико - Андрес Мануел Лопес Обрадор, споделил пред организация "Блумбърг ", че би желал повече лихвени редукции. А съветският министър на стопанската система Максим Орешкин насочи извънредно предизвестие към пасивността на "Банк России ". В изявление за радиостанция "Ехото на Москва " той споделил, че съветската стопанска система ще изпадне в криза, в случай че съветската централна банка не овладее рисковия кредитен балон на потребителските заеми.
Поредно напрежение на финансовите пазари внесе решението на Тръмп да увеличи от 1 септември митата върху китайски импорт за 300 милиарда щ. $ и отговорът на Пекин, че ще предприеме ответни ограничения.
Проблемите на Стария континент се задълбочават. Германия - главният мотор на европейското стопанство, регистрира растеж на безработицата, а анализаторите на "Блумбърг " чакат по-дълбоко изстудяване на немската стопанска система. А английският паунд потъна в очакване на корав BREXIT.
В резултат еврото завърши седмицата с котировки от малко под 1.11 щ. $. Очакванията са за ново повишаване на зелените пари
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ