Приказките са най-приятният начин да научим кое е ценното в

Приказките са най-приятният метод да научим кое е скъпото в живота. Чрез тях се впускаме в фантазии, жадуваме знамение и имаме вяра в положителното. Затова когато занаятчия, непостижим в литературните намеци и завоалираната житейска мъдрост, напише книга с авторски приказки, ние, читателите, получаваме опция да погледнем на добре познатия ни свят на фантазията по нов метод.

„ Приказки на народите “ от Борис Акунин следва класическите мостри в жанра, само че в това време изцяло разчупва формите. В книгата девет истории ни водят в остарели времена, а приказват за актуалните проблеми и връзки сред хората. Посредством дракони, джинове, феи, една друга Баба Яга и тотално преобърната история за Синята брада съветският публицист прави занимателни, само че и доста правилни наблюдения от сферата на народопсихологията и показва иносказателно значима житейска философия.

Като един същински интелектуалец, който се забавлява, до момента в който написа, Акунин предава своята мъдрост, насъбрана през годините, по един лек, радостен, само че не и лекомислен метод. В книгата му се срещат препратки както към познати и обичани приказки, по този начин и към известни литературни творби. С нея създателят цели да предизвика порасналите деца с възприятие за комизъм, които желаят да си напомнят детството, само че и да трансформират нечистото в сегашното.

Приказките, разказани в книгата, са тъжни и радостни, страшни и смешни, само че най-много мъдри. 

„ Всяка приказка е един бисер, един елмаз, който се шлифова в продължение на епохи, до момента в който се споделя и преразказва от разнообразни разказвачи в друго време. Фасетките се усилват от ден на ден и повече. Една нова фасетка основава Борис Акунин в тези приказки. Нова полировка на добре прочут и негубещ цената си елмаз “, споделя редакторката на „ Приказки на народите “ Боряна Джанабетска.

Снимка – изд. Еднорог