„Приказки с Мира“ – книга, която трябва да се чете с емпатия
Приказките водят дребните читатели на едно странствуване към фантазиите, а към този момент порасналите – във вътрешността към себе си. Те разсънват въображението, само че и емпатията. Тя е нужна на човек, с цел да може да схваща другия, не да го съди, и да бъде съпричастен както към болката, по този начин и към щастието му.
За четенето с емпатия обаче би трябвало освен това от това да можеш да разпознаеш кой е положителният и кой – неприятният в историята. Необходимо е вътрешният свят на приказните герои да е обрисуван с думи, които приказват за възприятията и мислите им и които повдигат безконечните екзистенциални въпроси.
Актрисата Мира Котева прави точно това с първата си книга. „ Приказки с Мира “ размива границите сред вълшебното и човешкото и предизвика размисъл и разбор. Книгата ѝ, която е естествено продължение на, в който Котева четеше приказки в поддръжка на „ Стипендията “ – акция на фондация „ Подарете книга “, за събиране на средства за обучение и развиване на деца, настанени в обществени институции, резервира сюжета на шест типичен приказки, само че развива в дълбочина героите в тях.
„ Синята брада “, „ Пепеляшка “, „ Малката нимфа “, „ Снежанка “, „ Румпелщилцхен “ и „ Красавицата и звяра “ към този момент не са това, което бяха. Защото читателят може да се запознае не просто с приказката, а с историите и персоналната галактика на персонажите в нея. В написаното от Мира Котева всеки един воин е доста по-плътен и богат откъм страсти. Особено тези, които имаме навика да възприемаме като неприятни. Авторката даже споделя, че в процеса на писане обичана ѝ става кралицата в „ Снежанка “. Нейният мироглед, претекстовете зад дейностите ѝ и пъстротата в прочувствените ѝ положения я вършат любопитен персонаж, който умее да ангажира. Каквато в действителност е главната задача на „ Приказки с Мира “ – в неразказните истории на приказните герои читателите да намерят своя път към положителното, като преминат през всичко това, което животът им сервира и да се поучат от него. Книгата е и образец за това по какъв начин детските сюжети могат да се трансфорат в роман за възрастни.
Още за нея чуйте от авторката ѝ в звуковия файл.
За четенето с емпатия обаче би трябвало освен това от това да можеш да разпознаеш кой е положителният и кой – неприятният в историята. Необходимо е вътрешният свят на приказните герои да е обрисуван с думи, които приказват за възприятията и мислите им и които повдигат безконечните екзистенциални въпроси.
Актрисата Мира Котева прави точно това с първата си книга. „ Приказки с Мира “ размива границите сред вълшебното и човешкото и предизвика размисъл и разбор. Книгата ѝ, която е естествено продължение на, в който Котева четеше приказки в поддръжка на „ Стипендията “ – акция на фондация „ Подарете книга “, за събиране на средства за обучение и развиване на деца, настанени в обществени институции, резервира сюжета на шест типичен приказки, само че развива в дълбочина героите в тях.
„ Синята брада “, „ Пепеляшка “, „ Малката нимфа “, „ Снежанка “, „ Румпелщилцхен “ и „ Красавицата и звяра “ към този момент не са това, което бяха. Защото читателят може да се запознае не просто с приказката, а с историите и персоналната галактика на персонажите в нея. В написаното от Мира Котева всеки един воин е доста по-плътен и богат откъм страсти. Особено тези, които имаме навика да възприемаме като неприятни. Авторката даже споделя, че в процеса на писане обичана ѝ става кралицата в „ Снежанка “. Нейният мироглед, претекстовете зад дейностите ѝ и пъстротата в прочувствените ѝ положения я вършат любопитен персонаж, който умее да ангажира. Каквато в действителност е главната задача на „ Приказки с Мира “ – в неразказните истории на приказните герои читателите да намерят своя път към положителното, като преминат през всичко това, което животът им сервира и да се поучат от него. Книгата е и образец за това по какъв начин детските сюжети могат да се трансфорат в роман за възрастни.
Още за нея чуйте от авторката ѝ в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ