Полската актриса Агнешка Казимиерска пристига в България
" Приказките на Кейти " е зрелище, което за първи път ще бъде показано в България от полската актриса Агнешка Казимиерска и италианския режисьор Марио Биаджини. Продукцията е на Работен център на Йежи Гротовски и Томас Ричaрдс. Театралното зрелище включва и обичайни полски песни, а сюжетът е за историята на една жена и нейният ухажор, който след извънредно събитие я оставя с заричане да се върне един ден. Това е историята на една градина с овощни дървета от череши. Кейти, дружно с няколко задгранични прислужници, живее предпазена в градината си, под сянката на нейните черешови дървета, безмълвни очевидци на нейния живот и история. Всеки ден Кейти приема гости, тъй като всеки миг може да докара връщането на този, който е отпътува, по тази причина Кейти продължава да е в очакване. С нейните истории и безмълвие, Кейти ни споделя за блян, очакване, тя ни разкрива това, което е неизказано, споделя Агнешка Казимиерска:
" Мисля, че в пиесата става въпрос за няколко типа обич. Сюжетът споделя историята на двама влюбени – млада жена и нейния брачен партньор, който я напуща и в развиването на пиесата ние разбираме, че той е напуснал, с цел да отиде на война. И това е доста човешка, доста скъпа и блага обич на двама души. Но в това време в моя прочит на този подтекст на пиесата е като обич сред предопределени същества, като анимата, която търси своята сродна анимус. Като обособените елементи на човешката обич, които хората могат да преживят единствено дружно. И в пиесата диря тъкмо тези типове на вселенската, трансцедентална обич. Насочвам се към волята за човешкото създание, човечеството, за това какво е човешкото битие. Дори не знам какъв е отговорът на тези въпроси, само че знаем, че някак да търсиш отговорите им в себе си е нещо, като мощ, която ти дава доста отговори по едно и също време, даже тишината е отговор на подобен въпрос. "
Кейти е една жена, стояща пред Историята, изправена пред личните си светлини и нейните лични сенки, на кръстопътя на предишното и бъдещето. Неизказаният блян на Кейти, който самата тя въплъщава, ни кани да разсъждаваме върху мястото, на което принадлежим, и да се отворим за безсловесен въпрос за ролята на нашата съвест в оглушителния поток от събития и в объркания ураган от копнежи, които ни съпровождат на всяка крачка:
" Черешовите дървета – знаете това е доста специфичен миг през годината, когато те разцъфват напролет и в действителност е толкоз красива естествена картина и това е просто скъпоценно. Ние хората реагираме – " Уау, каква невероятна хубост ". Но в това време тези красиви цветове са толкоз деликатни. И остават цели за толкоз малко. Шанс е да можеш да се насладиш на цялостната им красота, когато са напълно цъфнали. Символа на черешовите дървета в представлението от една страна е точно хубостта на света, която е доста рядко срещана, доста скъпа, само че въпреки това, тези дървета са знак на слабостта, всички дървета би трябвало да устоят на бурите, на хората, които просто им се любуват. Това е признакът. Тишината в представлението е в тези моменти, където има промяна, смяна. Когато искаш да докоснеш и да приказваш за премълчаното. И това, което не се изговаря, се трансформира на разнообразни места в пиесата. Понякога премълчаното е любовта сред двама души, тази обич, която Кейти непрестанно си напомня. В различен миг тишината е опит да приказваш за нещо трагично, да го привнесеш от съзнанието си в действителността, да преживееш нещо, което доста мъчно се претърпява като спомен или опит. Чакането в постановката е тип продобиване на дадена персона, да работиш над това да чакаш, с цел да бъде допустимо да получиш този подобаващ подарък. Да си подготвен да го посрещнеш, да не искаш всичко в този момент, незабавно, а да се научиш по какъв начин да изчакваш, с цел да си изцяло подготвен да го получиш, когато би трябвало и то да пристигна. "
Представлението " Приказките на Кейти " ще бъде показано на 26 май, четвъртък на сцената на Топлоцентрала. Представлението е на британски с български надписи.
Режисьор: Марио Биаджини
Изпълнява: Агнешка Казимерска
Продуцент: Fondazione Teatro della Toscana / Работен център на Йежи Гротовски и Томас Ричардс
Организатори от българска страна: Мултикулт арт
" Мисля, че в пиесата става въпрос за няколко типа обич. Сюжетът споделя историята на двама влюбени – млада жена и нейния брачен партньор, който я напуща и в развиването на пиесата ние разбираме, че той е напуснал, с цел да отиде на война. И това е доста човешка, доста скъпа и блага обич на двама души. Но в това време в моя прочит на този подтекст на пиесата е като обич сред предопределени същества, като анимата, която търси своята сродна анимус. Като обособените елементи на човешката обич, които хората могат да преживят единствено дружно. И в пиесата диря тъкмо тези типове на вселенската, трансцедентална обич. Насочвам се към волята за човешкото създание, човечеството, за това какво е човешкото битие. Дори не знам какъв е отговорът на тези въпроси, само че знаем, че някак да търсиш отговорите им в себе си е нещо, като мощ, която ти дава доста отговори по едно и също време, даже тишината е отговор на подобен въпрос. "
Кейти е една жена, стояща пред Историята, изправена пред личните си светлини и нейните лични сенки, на кръстопътя на предишното и бъдещето. Неизказаният блян на Кейти, който самата тя въплъщава, ни кани да разсъждаваме върху мястото, на което принадлежим, и да се отворим за безсловесен въпрос за ролята на нашата съвест в оглушителния поток от събития и в объркания ураган от копнежи, които ни съпровождат на всяка крачка:
" Черешовите дървета – знаете това е доста специфичен миг през годината, когато те разцъфват напролет и в действителност е толкоз красива естествена картина и това е просто скъпоценно. Ние хората реагираме – " Уау, каква невероятна хубост ". Но в това време тези красиви цветове са толкоз деликатни. И остават цели за толкоз малко. Шанс е да можеш да се насладиш на цялостната им красота, когато са напълно цъфнали. Символа на черешовите дървета в представлението от една страна е точно хубостта на света, която е доста рядко срещана, доста скъпа, само че въпреки това, тези дървета са знак на слабостта, всички дървета би трябвало да устоят на бурите, на хората, които просто им се любуват. Това е признакът. Тишината в представлението е в тези моменти, където има промяна, смяна. Когато искаш да докоснеш и да приказваш за премълчаното. И това, което не се изговаря, се трансформира на разнообразни места в пиесата. Понякога премълчаното е любовта сред двама души, тази обич, която Кейти непрестанно си напомня. В различен миг тишината е опит да приказваш за нещо трагично, да го привнесеш от съзнанието си в действителността, да преживееш нещо, което доста мъчно се претърпява като спомен или опит. Чакането в постановката е тип продобиване на дадена персона, да работиш над това да чакаш, с цел да бъде допустимо да получиш този подобаващ подарък. Да си подготвен да го посрещнеш, да не искаш всичко в този момент, незабавно, а да се научиш по какъв начин да изчакваш, с цел да си изцяло подготвен да го получиш, когато би трябвало и то да пристигна. "
Представлението " Приказките на Кейти " ще бъде показано на 26 май, четвъртък на сцената на Топлоцентрала. Представлението е на британски с български надписи.
Режисьор: Марио Биаджини
Изпълнява: Агнешка Казимерска
Продуцент: Fondazione Teatro della Toscana / Работен център на Йежи Гротовски и Томас Ричардс
Организатори от българска страна: Мултикулт арт
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ