"Приказка" на Стивън Кинг - фуния, пълна със звезди
„ Приказка “, Стивън Кинг
илюстрации Гейбриъл Родригес и Николас Делърт
превод Катя Перчинкова, издателство Бард
Едни обичат неговите злокобни ужасии, други са фенове на психическата му прозаичност. В „ Приказка “ ни чака среща с най-хубавото и от двете. Великолепният повествовател се обръща към корените на вълшебната приказка, с цел да опише една история от наши дни. Вълшебството е сложено в реален подтекст. С техника, на която би завидял и най-големият занаятчия на гоблени, подробност по подробност основава картина, в която тъмните и светлите бои взаимно се акцентират, дословното и метафоричното черпят мощ едно от друго, и всичко е разказано толкоз безапелационно, че човек преднамерено стартира да търси слаби места, ей по този начин, не може пък всичко да е толкоз устойчиво и крепко издигнато.
Самият повествовател подхлъзва мислите ни в тази посока. Още на първата страница прави спогодба: „ Проблемът, с който се сблъскват доста писатели, освен новаци като мен, е от кое място да стартират. “ Разказът е от първо лице, през погледа на основния воин Чарлз Рийд, седемнадесетгодишен състезател. Той споделя преживелиците си намерено и почтено, освен тъй като характерът му е подобен, а и тъй като авансово знае, че никой няма да му повярва. Тъканта на историята е хлабава, събитията се редят като епизоди от пътешестване през страна с недокрай понятен език, през познания, които се предават от уста на уста и варират до неразбираемост, със известия, предадени в сънища или благодарение на говорещи животни. Хората, които Чарли среща по пътя си, са проекции на приказни и литературни облици. В паралелните светове, в които се влиза през кладенци и тунели, ситуацията е друга, само че желанията и стремежите са едни и същи. Жаждата за власт, за победа, за обич владеят и въодушевяват еднообразно на всички места.
В „ Приказка “ Стивън Кинг изрича своята респект и признателност освен към писателите и основателите на приказки, само че и към самия език. Думите, говорът, способността да общуваш и умеенето да се изразяваш имат велика преобразяваща мощ. Гимназистът Чарлз Рийс се трансформира в обещания принц Шарли, като се трансформира освен външно – става русокос и синеок; трансформира се езикът му. Точните думи отварят градската врата, възпламеняват усеща, дават мощ, въодушевяват и сприятеляват. Изразите, прочетени за пръв път в книгите на Лъвкрафт, дават форма и облик на прекарванията в прокълнатия град. Мечтателният, лиричен език на Рей Бредбъри насочва мислите и през думите се промъкват решения на нерешими, жизненоважни обстановки. С идентична тежест, само че с друга мощ на усмивката Чарли се базира на Ницше, Юнг и… Стивън Кинг.
На сбирките на Анонимните алкохолици постоянно се употребяват всякакви мъдрости и афоризми, да вземем за пример „ Не всяко знамение е чудо. “ Да, нашият свят е цялостен с чудеса, които знаем по какъв начин се вършат и можем да повторим всякога. „ Просто с удивителните неща се привиква. Русалки и IMAX, великани и мобилни телефони. Ако това е неизменима част от вашия свят, не го подлагате на подозрение. Прекрасно е, нали? Но в случай че го погледнем от различен ъгъл, в действителност е извънредно. Мислите си, че Гогмагог е заплашителен? В нашия свят имаме един куп нуклеарни оръжия, с които можем да се самоунищожим за нула време, и в случай че това не е черна магия, здраве му кажи. “
Стивън Кинг с лекост прекатурва визиите ни и употребява това свое умеене, с цел да окуражава, забавлявайки. Чарли е изпълнен с разкайване за неприятните си действия като дребен (макар че те са несъизмеримо по-незначителни от положителното, което прави настойчиво и праволинейно.) Само че в сложен миг тъмното в него му дава мощ и храброст. Той не е и по никакъв начин не му се желае да бъде воин от Дисни, захаросан и еднопланов. Когато ножът опре до кокала, имаме потребност от всичките си запаси, даже от злобата, гнева и порива за възмездие.
Ще подценим грубо романа, в случай че го подредим на рафта с юношеска литература, и ще се лишим от насладата на 650 страници сочна, ужасяваща, сладка приказка с доста дълбочина и подтекст, с безчет препратки, които всеки от нас ще разчете и наблюдава съгласно опциите си.
Всъщност става дума за едно момче със починала майка и татко пияч, което прави решителен избор и по-късно поема следствията, с цел да се трансформира в мъж. В най-черния момент от детството си той подписва договорка с Бог… и фунията на историите стартира да се цялостни със звезди.
илюстрации Гейбриъл Родригес и Николас Делърт
превод Катя Перчинкова, издателство Бард
Едни обичат неговите злокобни ужасии, други са фенове на психическата му прозаичност. В „ Приказка “ ни чака среща с най-хубавото и от двете. Великолепният повествовател се обръща към корените на вълшебната приказка, с цел да опише една история от наши дни. Вълшебството е сложено в реален подтекст. С техника, на която би завидял и най-големият занаятчия на гоблени, подробност по подробност основава картина, в която тъмните и светлите бои взаимно се акцентират, дословното и метафоричното черпят мощ едно от друго, и всичко е разказано толкоз безапелационно, че човек преднамерено стартира да търси слаби места, ей по този начин, не може пък всичко да е толкоз устойчиво и крепко издигнато.
Самият повествовател подхлъзва мислите ни в тази посока. Още на първата страница прави спогодба: „ Проблемът, с който се сблъскват доста писатели, освен новаци като мен, е от кое място да стартират. “ Разказът е от първо лице, през погледа на основния воин Чарлз Рийд, седемнадесетгодишен състезател. Той споделя преживелиците си намерено и почтено, освен тъй като характерът му е подобен, а и тъй като авансово знае, че никой няма да му повярва. Тъканта на историята е хлабава, събитията се редят като епизоди от пътешестване през страна с недокрай понятен език, през познания, които се предават от уста на уста и варират до неразбираемост, със известия, предадени в сънища или благодарение на говорещи животни. Хората, които Чарли среща по пътя си, са проекции на приказни и литературни облици. В паралелните светове, в които се влиза през кладенци и тунели, ситуацията е друга, само че желанията и стремежите са едни и същи. Жаждата за власт, за победа, за обич владеят и въодушевяват еднообразно на всички места.
В „ Приказка “ Стивън Кинг изрича своята респект и признателност освен към писателите и основателите на приказки, само че и към самия език. Думите, говорът, способността да общуваш и умеенето да се изразяваш имат велика преобразяваща мощ. Гимназистът Чарлз Рийс се трансформира в обещания принц Шарли, като се трансформира освен външно – става русокос и синеок; трансформира се езикът му. Точните думи отварят градската врата, възпламеняват усеща, дават мощ, въодушевяват и сприятеляват. Изразите, прочетени за пръв път в книгите на Лъвкрафт, дават форма и облик на прекарванията в прокълнатия град. Мечтателният, лиричен език на Рей Бредбъри насочва мислите и през думите се промъкват решения на нерешими, жизненоважни обстановки. С идентична тежест, само че с друга мощ на усмивката Чарли се базира на Ницше, Юнг и… Стивън Кинг.
На сбирките на Анонимните алкохолици постоянно се употребяват всякакви мъдрости и афоризми, да вземем за пример „ Не всяко знамение е чудо. “ Да, нашият свят е цялостен с чудеса, които знаем по какъв начин се вършат и можем да повторим всякога. „ Просто с удивителните неща се привиква. Русалки и IMAX, великани и мобилни телефони. Ако това е неизменима част от вашия свят, не го подлагате на подозрение. Прекрасно е, нали? Но в случай че го погледнем от различен ъгъл, в действителност е извънредно. Мислите си, че Гогмагог е заплашителен? В нашия свят имаме един куп нуклеарни оръжия, с които можем да се самоунищожим за нула време, и в случай че това не е черна магия, здраве му кажи. “
Стивън Кинг с лекост прекатурва визиите ни и употребява това свое умеене, с цел да окуражава, забавлявайки. Чарли е изпълнен с разкайване за неприятните си действия като дребен (макар че те са несъизмеримо по-незначителни от положителното, което прави настойчиво и праволинейно.) Само че в сложен миг тъмното в него му дава мощ и храброст. Той не е и по никакъв начин не му се желае да бъде воин от Дисни, захаросан и еднопланов. Когато ножът опре до кокала, имаме потребност от всичките си запаси, даже от злобата, гнева и порива за възмездие.
Ще подценим грубо романа, в случай че го подредим на рафта с юношеска литература, и ще се лишим от насладата на 650 страници сочна, ужасяваща, сладка приказка с доста дълбочина и подтекст, с безчет препратки, които всеки от нас ще разчете и наблюдава съгласно опциите си.
Всъщност става дума за едно момче със починала майка и татко пияч, което прави решителен избор и по-късно поема следствията, с цел да се трансформира в мъж. В най-черния момент от детството си той подписва договорка с Бог… и фунията на историите стартира да се цялостни със звезди.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ