НОИ: Приходите от осигуровки могат да станат по-ниски от разходите за пенсии и болнични |
Приходите от осигурителни вноски за Държавното публично обезпечаване (ДОО) да не са задоволителни, с цел да покрият разноските за пенсии, компенсации и помощи е един от шестте съществени стратегически риска пред осъществяването на стратегическите цели на Национален осигурителен институт. Това се показва в изчерпателен материал на специалистите на Национален осигурителен институт, оповестен в последния информативен бюлетин и представен от Българска телеграфна агенция.
Материалът показва гледната точка на Национален осигурителен институт за стратегическите опасности пред ръководството на държавното публично обезпечаване в интервала след 2020 година Той е създаден като част от процеса по актуализиране на Стратегията за ръководство на риска в Национален осигурителен институт.
Според разбора има редица фактори, които усилват иска приходите да не са задоволителни, с цел да покрият разноските за пенсии, компенсации и помощи.
Сред тях преди всичко са демографските процеси. Прогнозите за популацията сочат, че през 2020 година коефициентът на възрастова взаимозависимост в старшите възрасти (населението на 65 и повече години на 100 лица от популацията на възраст от 15 и 64 г.) ще доближи 34,30. Това значи, че на всеки 100 души на възраст сред 15 и 64 година се падат 34 на 65 и повече години. В дълготраен проект трендовете не са оптимистични - чака се цената на това съответствие да доближи близо 45 единствено за интервал от две десетилетия.
Последиците от застаряването на популацията са факторът с най-голяма тежест по повод динамичността на разноските за пенсии като % от Брутният вътрешен продукт. При законодателството в действие към 01.01.2020 година, упованията са салдото на ДОО да остане негативен (разходите да останат по-високи от приходите) за целия интервал от 2019 година до 2070 година При 3,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, дефицитът в ДОО се чака да нарасне до 4,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт в края на интервала. Решенията, свързани с смяна на един или различен от параметрите на осигурителната система, могат или да ускорят, или да забавят въздействието на демографските процеси върху способността на страната да извърши уговорката си към сегашните и бъдещи обезпечени лица и пенсионери, се показва в разбора.
Други стратегически опасности са контролните механизми да не са задоволително ефикасни, с цел да открият и не позволяват неточности, нередности и измами с фондовете на ДОО, контролните механизми да не са задоволително надеждни при отбраната на информацията и активите. Посочват се и рисковете развиването на осведомителните и информационните технологии да изпревари софтуерното положение на Национален осигурителен институт, взаимоотношението със заинтригуваните страни да докара до противоречие сред резултатите от активността на Национален осигурителен институт и нормативно избраните му задания. Стратегически риск е и Национален осигурителен институт да не разполага с задоволително кадрови капацитет, с цел да извършва предоставените му задания.
В разбора се отбелязва, че обществените средства, които Национален осигурителен институт ръководи, възлизат на към 10 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) на България, по тази причина Национален осигурителен институт обръща все по-голямо внимание на стратегическите опасности.
Експертите допълват, че организациите би трябвало да вземат решения за посоката на своето развиване в среда, която e все по-сложна за разбиране и все по-непредвидима.
" Светът бе неопитен за световната финансова и икономическа рецесия от 2008 година, а резултатът бе, че и през днешния ден се усещат нейните последици. Сега международната общественост е изправена пред ново предизвикателство - пандемията от ковид COVID-19. Прогнози на авторитетни интернационалните организации като Международния валутен фонд да вземем за пример сочат, че това ще е най-тежката рецесия (здравна, икономическа, социална) от времето на Голямата меланхолия ", допълват специалистите.
Материалът показва гледната точка на Национален осигурителен институт за стратегическите опасности пред ръководството на държавното публично обезпечаване в интервала след 2020 година Той е създаден като част от процеса по актуализиране на Стратегията за ръководство на риска в Национален осигурителен институт.
Според разбора има редица фактори, които усилват иска приходите да не са задоволителни, с цел да покрият разноските за пенсии, компенсации и помощи.
Сред тях преди всичко са демографските процеси. Прогнозите за популацията сочат, че през 2020 година коефициентът на възрастова взаимозависимост в старшите възрасти (населението на 65 и повече години на 100 лица от популацията на възраст от 15 и 64 г.) ще доближи 34,30. Това значи, че на всеки 100 души на възраст сред 15 и 64 година се падат 34 на 65 и повече години. В дълготраен проект трендовете не са оптимистични - чака се цената на това съответствие да доближи близо 45 единствено за интервал от две десетилетия.
Последиците от застаряването на популацията са факторът с най-голяма тежест по повод динамичността на разноските за пенсии като % от Брутният вътрешен продукт. При законодателството в действие към 01.01.2020 година, упованията са салдото на ДОО да остане негативен (разходите да останат по-високи от приходите) за целия интервал от 2019 година до 2070 година При 3,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, дефицитът в ДОО се чака да нарасне до 4,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт в края на интервала. Решенията, свързани с смяна на един или различен от параметрите на осигурителната система, могат или да ускорят, или да забавят въздействието на демографските процеси върху способността на страната да извърши уговорката си към сегашните и бъдещи обезпечени лица и пенсионери, се показва в разбора.
Други стратегически опасности са контролните механизми да не са задоволително ефикасни, с цел да открият и не позволяват неточности, нередности и измами с фондовете на ДОО, контролните механизми да не са задоволително надеждни при отбраната на информацията и активите. Посочват се и рисковете развиването на осведомителните и информационните технологии да изпревари софтуерното положение на Национален осигурителен институт, взаимоотношението със заинтригуваните страни да докара до противоречие сред резултатите от активността на Национален осигурителен институт и нормативно избраните му задания. Стратегически риск е и Национален осигурителен институт да не разполага с задоволително кадрови капацитет, с цел да извършва предоставените му задания.
В разбора се отбелязва, че обществените средства, които Национален осигурителен институт ръководи, възлизат на към 10 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) на България, по тази причина Национален осигурителен институт обръща все по-голямо внимание на стратегическите опасности.
Експертите допълват, че организациите би трябвало да вземат решения за посоката на своето развиване в среда, която e все по-сложна за разбиране и все по-непредвидима.
" Светът бе неопитен за световната финансова и икономическа рецесия от 2008 година, а резултатът бе, че и през днешния ден се усещат нейните последици. Сега международната общественост е изправена пред ново предизвикателство - пандемията от ковид COVID-19. Прогнози на авторитетни интернационалните организации като Международния валутен фонд да вземем за пример сочат, че това ще е най-тежката рецесия (здравна, икономическа, социална) от времето на Голямата меланхолия ", допълват специалистите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ