(Приезд извозчика на родину“, 1868 год, Фирс Журавлев) Лечебната педагогика

(„ Приезд извозчика на родину “, 1868 год, Фирс Журавлев)

Лечебната педагогика на стареца Порфирий

Отец Порфирий вярваше, че през целия си живот човек е подложен на несъмнено педагогическо управление, което се случва на разнообразни места. От тези места отецът най-вече обичаше фамилията. Особено в спешния следвоенен интервал, когато обществото беше в съсипия, затворено в своята патологична психическа интровертност, когато основите на фамилията в цяла Европа бяха разтърсени и през 70-те години се стигна до взрив на разводите, а издателските къщи бълваха литература по клинична логика на психиката и психоанализа – точно при такива сложни житейски условия старецът споделяше, че човек се просвещава в фамилията. Човек се връща в родното си място, към фамилията си, и се ражда още веднъж. Ние, които се занимаваме с филантропични науки, знаем, че точно там, в фамилията, се случва огромното знамение. Старецът виждаше и знаеше това. В съзнанието на родителите, в съзнанието на децата се издига сцена и на нея детето качва своите родители, отъждествява се с тях и през целия си живот живее с това, което те са му дали, или с това, от което са го лишили – обич, усмивка и ласка. Във втория случай, както споделят психолозите, то ги изтиква в ъгъла, готово да ги простреля във всеки един миг, през целия си живот.

Старецът Порфирий виждаше всички тези неща. От една страна, той доста обичаше педагогиката, познаваше процеса на тези прекарвания, които господстват в живота, а, въпреки това, проникваше в дълбочината на фамилните връзки, виждаше това, което назоваваме психопатология – гибелта на индивида в фамилията. Онова, което избавя и основава положителни деца, е животът на родителите вкъщи. „ Родителите би трябвало да се отдадат на Божията обич – споделяше старецът, – би трябвало да станат свети “. Отговорност за това носят на 100 % бащата и на 100 % майката. Това е и един от огромните уроци на актуалната педагогика, която твърди, че и двамата родители вземат участие еднообразно във възпитанието на децата.

Госпожи и господа, елате в огромните учебни заведения в Атина и ми намерете една майка или един татко, които се занимават с детето. В огромните учебни заведения, където се заплаща толкоз доста, има единствено един въпрос: „ А къде е бащата? “. „ Няма да пристигна бащата “, дава отговор майката. Бащата се появява, единствено с цел да каже: „ Че аз ви заплащам тук! “. Отсъстват, няма ги родителите. А в случай че единият от родителите е неприятен, да вземем за пример бащата, а майката е добра? „ Е, тогава – споделяше старецът – единият ще се освети и по този начин в фамилията има равновесие “.

Същото споделяше и старецът Паисий. Виждате по какъв начин съответстват ученията на светците: „ Блажени са родителите, които не употребяват думата „ не “ за децата си, само че ги възпират от злото със светия си живот “. И о. Ефрем Катунакийски, една друга огромна духовна персона на нашия век, когато го питахме: „ Отче, какво да кажем на родителите, на децата, на учителите? “, отговаряше с една велика, хубава молитва: „ По молитвите на светите наши родители “. Нима родителите са свети? Но това беше неговият опит: когато майка му умряла на Разпети петък, от тялото ѝ се разнесло благовоние, тъй като била свята жена. Така че за неприятното държание на децата са отговорни родителите. От това, какъв опит имат като деца, зависят техните връзки с другите, зависи по какъв начин ще се държат по-нататък в живота си. Старецът знаеше всичко това и постоянно го споделяше на родителите. Тази християнска педагогика стартира още от 4 в., с теорията за персонализма. Великите кападокийци са учили същото. Учените и известните антрополози също. А старецът Порфирий е влъхва посредством Светия Дух.

Дълбоко ме впечатли неговата психоаналитична в същността си забележка: „ Объркани родители, объркани  деца. Объркани деца, комплицирани родители “. Това в действителност съставлява и актуалното обучение в психотерапията, т. нар. theorie de communication de systeme или систематичната доктрина, съгласно която, в случай че детето има невротично държание в учебно заведение, в случай че е уплашено, това се дължи на претърпяното от него през вчерашния ден, претърпяното през днешния ден заради отсъствието на родителите или конфликта посред им пред неговите очи. Този стрес то придвижва и в учебно заведение.

„ Объркани родители, комплицирани деца “. Старецът Порфирий споделяше, че „ всичко стартира още от бременността “. За тези неща той искаше да приказва с майката, не с бащата. Хващаше я за ръката, където се усеща пулсът, и ѝ споделяше да опише историята си. А той виждаше предишното на фамилията, лекарските неточности, фамилните контузии, скритите заболявания, които даже медицината се затрудняваше да дефинира.

Днес в Атина, братя и сестри, живее една светица. Не ми разрешава да кажа името ѝ. Тя роди близнаци, които имат един доста необичаен синдром – показаха го на интернационален семинар на психиатрите в хотел „ Каравел “, и защото до момента този синдром не беше прочут в науката, го кръстиха на името на това семейство. Старецът го беше открил и знаеше положението им. Това е една форма на аутистично държание. Днес децата раздират облеклата си, а майка им е светица – както сподели и старецът, че един човек ще се освети от тях двамата. Веднъж той хвана ръката ѝ и ѝ сподели:

- Разкажи ми твоята история малко по малко.

Щом тя стигна до един избран миг, той я прекъсна и сподели:

- Тук виждам контузията. Докато живееше при свекървата си, тя не те искаше и това мина по вътрешен път в неродените деца.

Именно тази доктрина – на психодинамиката – беше развита през 1965-1970 година от най-големите психиатри отпред с Бетл Ем, който изяснява аутизма точно с това, че той не спада към дифузните разстройства в развиването и към неврологичните проблеми, а е липса или отвод на родителите от това дете. Ще се роди, само че няма да гледа в очите, няма да стартира да приказва. В Америка споделят, че има майки-хладилник, които не се ангажират с нищо, не дават сърцето си, все едно ги няма, не влагат душа в връзките си.

Старецът обичаше да дава един образец със следния опит, извършен в Америка. Казваше: На две места се грижели за цветя. На едното място се грижели доста добре за цветята, поливали ги и полагали всички грижи. На другото обаче имало повече светлина, само че и музика. Оказало се, че там, където имало музика, розите станали по-дъхави, имали и по-хубав цвят. След това споделяше и за майките: Каквото усеща майката по време на бременността си – горест, боязън, болежка, стрес, същите неща претърпява и ембрионът. Ако майката не желае ембриона, в случай че не го обича, ембрионът го усеща и в душичката му се основават контузии, които ще го съпровождат през целия живот. Обратното се случва, в случай че майката има свети усеща по време на бременността. Когато е радостна, спокойна, изпитва обич, тя предава това на ембриона. По загадъчен метод тези неща се предават на него. Затова майката би трябвало да се моли доста по време на бременността си, да обича детето, да гали корема си, да чете псалмите, да пее тропари, да води свят живот.

Безкрайно огромна е библиографията, госпожи и господа, която е отдадена на въздействието на музиката върху ембриона, по какъв начин уредите улавят реакциите му. В труда на доктор Томатис „ Ухото и животът “ е разказано по какъв начин детето се успокоява, когато слуша музиката на Моцарт и Вивалди. Силната музика на Бетовен го възбужда и то стартира да рита, а рок-музиката го побърква, то стартира да се върти. Старецът виждаше тези неща посредством своята берекет. Виждаме, че и в региона на науката има прогрес в тази посока. Ние обаче едва-едва се допираме до всичко това, до момента в който старецът влизаше в дълбочината на нещата, тъй като притежаваше Светия Дух, словото му беше със мощ.

И по този начин, кои са педагогическите способи, които старецът използваше? Тези способи са молитвата, любовта, спокойствието и мълчанието. Отецът споделяше, че майките са непрекъснато обезпокоени, непрекъснато поучават, приказват хубаво, само че не са се научили да се молят. Многото препоръки и образци предизвикват огромно зло. Думите се удрят в ушите на децата, до момента в който молитвата стига до сърцето им. Внимавайте за любовта, наблягаше старецът, става дума за любовта с молитва към Христос, като правеше разлика сред тази обич и човешката. Човешката обич е подчиняване. Спомняме си една остаряла ария, която споделяше „ … за мое положително, за мое положително примката се стяга към врата ми “. Това е любовта без разсъдък. Има толкоз психотерапевти, които приказват за любовта: Скот Пек, Ерих Фром и други Но за коя обич?

Старецът Порфирий споделяше: „ Родителите, чието дете има синдром на Даун и ще разлее супата от горната страна им, ще им удари един пестник, имат жертвена обич, която „ е дълготърпелива, … не дири своето, … всичко извинява “. Това  е любовта, която огромният богослов Пол Евдокимов назовава лудата божествена обич.

Родителите би трябвало са се молят безмълвно и с почитание. Не бива да показвате гнева си, тъй като е ужасно да показвате яд и гняв. Това е ужасно и за логиката на психиката, и за педагогиката. Старецът отиваше една стъпка по-нататък и споделяше: „ Не си мислете нищо враждебно, с цел да не се възпламенявате вътрешно “. А по-късно ни съветваше и да виждаме Бога в лицето на децата, да проявим своята обич към Бога посредством децата.

Според стареца всяко образование с крайности беше неправилно, т. е. и безспорната независимост, само че и авторитаризмът. Той отхвърляше и двете. Старецът приемаше всеки човек. Така учи и логиката на психиката в лицето на огромния татко на хуманистичния метод в логиката на психиката Карл Роджърс, съгласно който ние не трябва да желаеме хората да дават отговор на нашите ограничения, както и че не трябва да съдим за тях по външния им тип.

Неговата педагогика не беше моралистична, нямаше законнически комплекси, а беше педагогика на благодатта.

Избрано от: „ Съвременни старци на Православието, издание на Русенска св. митрополия и фондация „ Двери “, 2020 година
Картина: „ Приезд извозчика на родину “, 1868 год, Фирс Журавлев