Принуждаването на света към мир по американски - уроци от гласуването в ООН
Приетата в навечерието на годишнината от началото на специфичната интервенция в Украйна резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации е оповестиха на Запад еднопосочно като своя победа и удостоверение, че “на страната на Русия има дребна шепа гласове “ (Жозеп Борел), а “Русия през днешния ден е изолирана тъкмо, както и преди година ” (Аналена Бербок). Одобрението от преобладаващото болшинство на резолюцията на Организация на обединените нации в поддръжка на Киев е значим сигнал за отдръпването на Русия от територията на Украйна, споделя немският външен министър и сухите числа би трябвало да потвърдят думите ѝ.
141 страни гласоподаваха за резолюцията за потребността скоро да се реализира “всеобхващащ, обективен и резистентен ” мир в Украйна, изискващ Русия “незабавно, изцяло и без ангажименти да изведе своите въоръжени сили от територията на Украйна в нейните интернационално приети граници ”, при седем срещу и 32 въздържали се. Но в случай че проучваме състава на гласувалите и негласувалите, виждаме, че спрямо предходната година обстановката на практика не се е трансформирала и на страната на Запада се намира по-малката част от човечеството.
От къде идва цифрата от 141 страни, дали своят вот за резолюцията? В нея влизат освен безусловно подвластните от Запада страни от Океания, само че и множеството страни от Латинска Америка, които нямат мощни с цялостен глас да се разгласят против американския международен ред, “основан на правила ”. Има ги Сърбия и Унгария - дали своят вот за, само че в действителност опитващи се да организират изцяло друга политика, т.е. да пазят националните си ползи.
За резолюцията гласоподаваха представителите на Афганистан и Мианмар, въпреки държавните управления и на двете страни да не поддържат Запада. Но работата е там, че от тяхно име в Организация на обединените нации заседават хора, които нямат мандата на афганистанските и мианмарските управляващи: Кабул е показан от от дълго време несъществуващото доталибанско държавно управление, а Нейпидо от посланик, който не признава военните управляващи, отстранили цивилния кабинет. А има и страни като Ирак - през март предходната година, когато Общото заседание на Организация на обединените нации за първи път одобри резолюцията с осъждането на “руската експанзия ”, представителят на Багдад се въздържа, само че в този момент гласоподава за. Американците, запазили си голямото въздействие върху Ирак, поработиха с управляващите на развалената от тях страна и натиснаха вярното копче. Което, апропо, не анулира желанието на Ирак да си сътрудничи с Русия в най-различни сфери. Това беше потвърдено от извършеното при започване на месеца посещаване на Сергей Лавров в Багдад.
Но Ирак беше надали не единствената забележима страна, която през годината американците съумяха да накарат да промени своята позиция - гласуването преди година даде същата цифра от 141 гласа за, както и през днешния ден. Максимално бяха през октомври, когато Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации гласоподава резолюция за териториалната целокупност на Украйна - тогава се събраха 143 гласа.
А кой начери сили да не се подчини на натиска на Запада. Това не са единствено тези, дали своят вот срещу (седем), само че и въздържалите се (32) или не вземат участие в гласуването (13). Тоест, като изключим Русия, се получават 51 страни, което напълно не е дребна цифра. Ако се вгледаме, то се оказва, че въобще това е болшинството от човечеството.
Въздържаха се освен Китай и Индия, само че и такива огромни страни като Пакистан, Иран, ЮАР, Виетнам, Алжир, Етиопия, Бангладеш, Судан (населението единствено на изброените страни е над четири милиарда, т.е. половината световно). Не гласоподаваха или се въздържаха седем страни от Постсъветското пространство, а Беларус гласоподава срещу. Също по този начин срещу за първи път гласоподаваха Мали и Никарагуа - прибавят се към Сирия, КНДР и Еритрея, изказали се по същия метод, както и преди година. Тоест няма никаква изолираност на Русия при всеки случай, а има умела работа на Запада с елитите на десетки страни по света в подготовката на гласуването в Организация на обединените нации. Западът (на първо място, естествено Съединени американски щати и Великобритания) натиска, заплашва, убеждава и е доста просто да се гласоподава в Организация на обединените нации за, в сравнение с да изостряш и по този начин комплицираните връзки на своите страни със Съединени американски щати. Но може ли да наречеш такива страни като Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ, Аржентина, Бразилия, Мексико (всичките подкрепили актуалната резолюция), съдружници на англосаксонците и последователи на провалянето на Русия? Разбира се че не, това се вижда по делата им и в отношението им към нашата страна през последната година.
Реалният кръг на последователите на Запада се лимитира до 50-тина страни - тези които вкараха наказания против Русия и доставят оръжие на Украйна. И това главно са западни страни: Съединени американски щати и Европа (ако броим съгласно НАТО - 30 държави), англосаксонските Австралия и Нова Зеландия, подвластните от Щатите Япония и Южна Корея плюс привързания към англичаните Сингапур. При това Южна Корея не желае да губи съветския пазар и връзките с Москва - не нея в действителност я принудиха да се строи. Така че в случай че действително оценим ситуацията по света, то 50 страни са не ядрото на антируската коалиция, а цялата. Да, съвкупната им мощност е много огромна, само че това не е оня западен “златен милиард), свикнал да показва ползите си за важащи за целия свят. И не е подготвен да признае, че времето, когато това беше допустимо, изтича окончателно, в това число и тъй като Русия провокира политиката на опазване на “реда учреден на правила ”, т.е. атлантическия план на глобализация.
Гласуването в Организация на обединените нации е за Запада значим детайл от осведомителната война с Русия, само че нищо повече. На Запад доста добре се сещат за релното систематизиране на силите, въпреки от високите трибуни да избират да приказват по какъв начин са “сплотили целия свят против Русия. ” Но сведенията от действителността постъпват и на атлантическата картина на света - по този начин да вземем за пример “Ройтерс ” оповестява, че “Индия попречва разискването на спомагателните наказания във връзка с Москва и приканва другите членове от Г-20 да заобикаля потреблението на думата “война ” във формулировките на официалното съобщение за спора ”. Става дума за подготовката на срещата на високо ниво на “Голямата 20-тица ”, която ще се организира през декември в Делхи - на нея Западът искаше още веднъж да разиграе следващия театър с “осъждането на Русия ”. Но незападният свят не желае към този момент даже не да се заиграва, а просто да нблюдава това - и блокира опитите на англосксонците да показват мечтаното за фактически.
А Русия ще продължава по всевъзможен метод да пази “правото си да бъде мощна ”, само че точно в противостоенето със Запад, а не с целия свят. Част от който към момента може да бъде заставен да гласоподава по този начин, както е нужно на атлантистите, който още може да се уплаши от наказания, само че към този момент не може да се убеди, че “светът, учреден на правил ” има бъдеще. Никой не желае да живее по непознати “правила ”, преференциални на тези, които желаят да затвърдят своята изчезваща надмощие.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
141 страни гласоподаваха за резолюцията за потребността скоро да се реализира “всеобхващащ, обективен и резистентен ” мир в Украйна, изискващ Русия “незабавно, изцяло и без ангажименти да изведе своите въоръжени сили от територията на Украйна в нейните интернационално приети граници ”, при седем срещу и 32 въздържали се. Но в случай че проучваме състава на гласувалите и негласувалите, виждаме, че спрямо предходната година обстановката на практика не се е трансформирала и на страната на Запада се намира по-малката част от човечеството.
От къде идва цифрата от 141 страни, дали своят вот за резолюцията? В нея влизат освен безусловно подвластните от Запада страни от Океания, само че и множеството страни от Латинска Америка, които нямат мощни с цялостен глас да се разгласят против американския международен ред, “основан на правила ”. Има ги Сърбия и Унгария - дали своят вот за, само че в действителност опитващи се да организират изцяло друга политика, т.е. да пазят националните си ползи.
За резолюцията гласоподаваха представителите на Афганистан и Мианмар, въпреки държавните управления и на двете страни да не поддържат Запада. Но работата е там, че от тяхно име в Организация на обединените нации заседават хора, които нямат мандата на афганистанските и мианмарските управляващи: Кабул е показан от от дълго време несъществуващото доталибанско държавно управление, а Нейпидо от посланик, който не признава военните управляващи, отстранили цивилния кабинет. А има и страни като Ирак - през март предходната година, когато Общото заседание на Организация на обединените нации за първи път одобри резолюцията с осъждането на “руската експанзия ”, представителят на Багдад се въздържа, само че в този момент гласоподава за. Американците, запазили си голямото въздействие върху Ирак, поработиха с управляващите на развалената от тях страна и натиснаха вярното копче. Което, апропо, не анулира желанието на Ирак да си сътрудничи с Русия в най-различни сфери. Това беше потвърдено от извършеното при започване на месеца посещаване на Сергей Лавров в Багдад.
Но Ирак беше надали не единствената забележима страна, която през годината американците съумяха да накарат да промени своята позиция - гласуването преди година даде същата цифра от 141 гласа за, както и през днешния ден. Максимално бяха през октомври, когато Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации гласоподава резолюция за териториалната целокупност на Украйна - тогава се събраха 143 гласа.
А кой начери сили да не се подчини на натиска на Запада. Това не са единствено тези, дали своят вот срещу (седем), само че и въздържалите се (32) или не вземат участие в гласуването (13). Тоест, като изключим Русия, се получават 51 страни, което напълно не е дребна цифра. Ако се вгледаме, то се оказва, че въобще това е болшинството от човечеството.
Въздържаха се освен Китай и Индия, само че и такива огромни страни като Пакистан, Иран, ЮАР, Виетнам, Алжир, Етиопия, Бангладеш, Судан (населението единствено на изброените страни е над четири милиарда, т.е. половината световно). Не гласоподаваха или се въздържаха седем страни от Постсъветското пространство, а Беларус гласоподава срещу. Също по този начин срещу за първи път гласоподаваха Мали и Никарагуа - прибавят се към Сирия, КНДР и Еритрея, изказали се по същия метод, както и преди година. Тоест няма никаква изолираност на Русия при всеки случай, а има умела работа на Запада с елитите на десетки страни по света в подготовката на гласуването в Организация на обединените нации. Западът (на първо място, естествено Съединени американски щати и Великобритания) натиска, заплашва, убеждава и е доста просто да се гласоподава в Организация на обединените нации за, в сравнение с да изостряш и по този начин комплицираните връзки на своите страни със Съединени американски щати. Но може ли да наречеш такива страни като Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ, Аржентина, Бразилия, Мексико (всичките подкрепили актуалната резолюция), съдружници на англосаксонците и последователи на провалянето на Русия? Разбира се че не, това се вижда по делата им и в отношението им към нашата страна през последната година.
Реалният кръг на последователите на Запада се лимитира до 50-тина страни - тези които вкараха наказания против Русия и доставят оръжие на Украйна. И това главно са западни страни: Съединени американски щати и Европа (ако броим съгласно НАТО - 30 държави), англосаксонските Австралия и Нова Зеландия, подвластните от Щатите Япония и Южна Корея плюс привързания към англичаните Сингапур. При това Южна Корея не желае да губи съветския пазар и връзките с Москва - не нея в действителност я принудиха да се строи. Така че в случай че действително оценим ситуацията по света, то 50 страни са не ядрото на антируската коалиция, а цялата. Да, съвкупната им мощност е много огромна, само че това не е оня западен “златен милиард), свикнал да показва ползите си за важащи за целия свят. И не е подготвен да признае, че времето, когато това беше допустимо, изтича окончателно, в това число и тъй като Русия провокира политиката на опазване на “реда учреден на правила ”, т.е. атлантическия план на глобализация.
Гласуването в Организация на обединените нации е за Запада значим детайл от осведомителната война с Русия, само че нищо повече. На Запад доста добре се сещат за релното систематизиране на силите, въпреки от високите трибуни да избират да приказват по какъв начин са “сплотили целия свят против Русия. ” Но сведенията от действителността постъпват и на атлантическата картина на света - по този начин да вземем за пример “Ройтерс ” оповестява, че “Индия попречва разискването на спомагателните наказания във връзка с Москва и приканва другите членове от Г-20 да заобикаля потреблението на думата “война ” във формулировките на официалното съобщение за спора ”. Става дума за подготовката на срещата на високо ниво на “Голямата 20-тица ”, която ще се организира през декември в Делхи - на нея Западът искаше още веднъж да разиграе следващия театър с “осъждането на Русия ”. Но незападният свят не желае към този момент даже не да се заиграва, а просто да нблюдава това - и блокира опитите на англосксонците да показват мечтаното за фактически.
А Русия ще продължава по всевъзможен метод да пази “правото си да бъде мощна ”, само че точно в противостоенето със Запад, а не с целия свят. Част от който към момента може да бъде заставен да гласоподава по този начин, както е нужно на атлантистите, който още може да се уплаши от наказания, само че към този момент не може да се убеди, че “светът, учреден на правил ” има бъдеще. Никой не желае да живее по непознати “правила ”, преференциални на тези, които желаят да затвърдят своята изчезваща надмощие.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ